Всъбота (24 август) НАСА обяви дългоочаквания си план да върне

...
Всъбота (24 август) НАСА обяви дългоочаквания си план да върне
Коментари Харесай

Заседналите астронавти ще прекарат поне 270 дни в Космоса - това нов рекорд ли е?

Всъбота (24 август) НАСА разгласи дълго чакания си проект да върне астронавтите Буч Уилмор и Сунита Уилямс вкъщи от Международната галактическа станция (МКС) не по-рано от февруари 2025 година - най-малко осем месеца по-дълго от първичното осемдневно пътешестване, за което те се записаха.

Полетът за завръщане, при който ще бъде зарязан проблематичният галактически транспортен съд Боинг " Старлайнър ", с който екипажът пътува до МКС, в интерес на транспортен съд на SpaceX, няма доказана дата. Въпреки това, в най-хубавия случай на завръщане при започване на февруари, времето, прекарано от екипажа на " Старлайнър "   в Космоса, ще възлиза на не по-малко от 240 поредни дни от изстрелването на галактическия транспортен съд на 5 юни 2024 година Отпътуването през март може да усили този брой на близо 270 дни.

Boeing Starliner astronauts will spend at least 240 days stuck in space — is that a new record?
— Live Science (@LiveScience)
Осем поредни месеца в Kосмоса звучат доста, само че това надалеч не е нов връх. Астронавтите нормално прекарват приблизително шест месеца на борда на МКС, където организират опити и поддържат галактическата станция, преди да се върнат на Земята. Мисиите обаче могат да продължат с доста месеци повече по разнообразни аргументи, в това число опити с огромна дълготрайност и непредвидени произшествия.

Кой е прекарал най-дълго време в Космоса?

Рекордът за най-вече поредни дни в Космоса, прекарани от американец, принадлежи на астронавта Франк Рубио, който прекарва 371 дни на борда на МКС от септември 2022 година до септември 2023 година

Първоначално се очакваше Рубио да се завърне вкъщи през март 2023 година, само че престоят му в Космоса се удължи повече от два пъти, откакто дребен астероид или парче галактически отпадък се заби в съветския галактически транспортен съд „ Союз “, който трябваше да го транспорти вкъщи през декември 2022 година, причинявайки непоправими вреди. Рубио, дружно с съветските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин, трябваше да изчака още шест месеца в космоса, преди да дойде заместваща капсула „ Союз “, която да ги върне вкъщи.

Макар че Прокопиев и Петелин също изкараха 371 поредни дни в Космоса, те не счупиха нито един съветски връх. Космонавтът Валери Поляков - който държи върха за най-вече поредни дни, прекарани в Космоса от човек - работи на борда на към този момент несъществуващата съветска галактическа станция „ Мир “ в продължение на 437 дни, или повече от 14 месеца, от януари 1994 година до март 1995 година Поляков взе участие непринудено в тази задача като част от изследване на въздействието на продължителните галактически полети върху човешкото здраве.

Сред другите забележителни дълги престои в Космоса са 328-те дни на американската астронавтка Кристина Кох на борда на МКС от март 2019 година до февруари 2020 година - най-дългият независим галактически полет на жена - и 340-те дни на американския астронавт Скот Кели в Космоса от март 2015 година до март 2016 година

Как галактическото пространство въздейства на човешкото тяло?

Продължителният галактически полет на Кели, който по това време счупи върхове, само че към този момент е надминат няколко пъти, е част от новаторското изследване на НАСА за близнаците, което съпоставя физическото и психическото здраве на Кели преди и след галактическия полет с базовото здравословно положение на неговия брат-близнак Марк Кели, пенсиониран астронавт и сегашен сенатор от Аризона, който остава на Земята по време на престоя на брат си в орбита.

The astronauts intended to spend only around a week in space but have now been in orbit since June 5. via
— Joseph Barracato (@JoeBarracato)
Проучването на близнаците разкри, че при астронавтите настъпват редица промени по време на дълъг престой в орбита, в това число промени в генната експресия, телесното тегло и състава на чревния микробиом. То се прибавя към към момента възходящия брой проучвания, които демонстрират, че астронавтите, които прекарват дълготрайно време в микрогравитация, евентуално изпитват и краткосрочни въздействия върху здравето, като загуба на мускулна и костна маса, проблеми със зрението, намален имунитет, нараснал риск от формиране на кръвни съсиреци и възпаления, както и увреждане на ДНК. Изследователите са открили, че множеството от тези промени се възстановяват след шест месеца на Земята. Въпреки това проучването на въздействието на галактическите полети върху човешкото здраве е към момента в начален етап.

Докато Уилямс и Уилмор прекарват идващите пет-шест месеца в Космоса, те могат да изпитат някои от тези краткотрайни промени, както и промени в психологичното здраве, свързани с изолацията и скуката, сочат предходни проучвания. Но продължителният им престой в Космоса надали е невиждан - и е доста по-безопасен от изпращането на двойката вкъщи на галактически транспортен съд с нерешени механически проблеми.

По пътя си към МКС през юни „ Старлайнър “ получи няколко приключвания на хелий и сподели проблеми с няколко от по-малките си мотори. Корабът се скачи безвредно с галактическата станция, само че месеци наред проби не съумяха да разрешат сигурно проблемите. На 24 август чиновници на НАСА оповестиха, че в полза на сигурността „ Старлайнър “ ще се откачи от МКС без екипаж при започване на септември, изпращайки го празен назад на Земята, до момента в който Уилямс и Уилмор чакат пътуването си до дома през 2025 година

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР