Букурещ в джоба ви
Времето, в което Букурещ е бил прочут като Малкия Париж, може да е отминало от дълго време, само че не и славните дни на румънската столица. Този град, за който всички приказват, само че малко на брой познават, миксира по неповторим метод историческата си същина и съвременна еднаквост. Подобно на френската столица, и той си има Триумфална арка. От ъглите надничат Чаушеску и Дракула. Между тъмните жилищни блокове от соца изпъкват византийски здания, многовековни църкви, внушителни архитектурни постройки в жанр ар нуво. Всичките оживели от войни, трусове, комунизъм.
Сърцето на Букурещ е Старият град. Мястото, където през XV век се срещали търговци и пасажери. След дълбоката рана, която нанася някогашният деспот Николае Чаушеску с проектите си да построи социалистическа столица, през днешния ден ритъмът на Стария град е нов. Безбройните калдъръмени улички са превърнати в една от най-оживените зони за нощен живот в Европа. Тук са най-хубавите заведения за хранене, питейни заведения и кафенета. И всяко заведение споделя история.
Тя е закодирана в името на ретро бар Papiota (в превод от румънски " Макара " ) на улица " Липскани " 43. Между Първата и Втората международна война тук се намирал известният магазин за мода " Колибри ", а наоколо до него - занаятчийските работилници на кожари, шапкари и кожухари. Духът на тези поотминали времена витае и през днешния ден в Papiota. По стените са окачени скици и платове, стоманените лавици са отрупани с шевни машини Ileana, Rodica 76, Veronica, Sanda, " Чайка ". Осветлението е неоново като в остаряла фабрика или завод. Масите са истински Singer. Собствениците с усмивка споделят, че през седмицата те са желани за тихи приказки, а през уикенда за електронни празненства (тук забиват единствено румънски изпълнители). Бутилките с всевъзможни питиета са прелестно смесени с прежди и макари. Резултатът – пъстър микс от алкохолни и безалкохолни коктейли със алегорични имена и закачливи тълкувания. Всичко обединено в меню като кройка от списание Burda. Препоръчвам ви " Трико " (Southern Comfort, Chambord, плодът на пристрастеността, джинджифил), " Органза " (ром, канела, мед, ананас) или " Двулицев " (ликьор пъпеш, ликьор малина, черна водка, доста лед).
Недалеч от Papiota - в 100 de Beri ( " Стоте бири " ) на " Улицата на ковачите ", следват максимата на Чехов " Водката е бяла, само че зачервява носа и очерня репутацията " и с горделивост цитират Бенджамин Франклин, съгласно който " бирата е доказателство, че Бог ни обича и желае да бъдем щастливи ". Мястото е храм за феновете на бирата и не е ненужно, в случай че поназнайвате немски. Менюто съдържа имена, от които може да ви се завърже езикът на джуфка – да вземем за пример Aecht Schlenkerla Rauchenbier Marzenbier. В бутилка от литър и половина можете да консумирате Piraat или Gulden Draak – и двете със наличие на алкохол 10.5%. С другари пък можете да разделите 5 литра Waismainer Kellertrunk. Заведението е разграничено на две. Едното помещение е проектирано като британски пъб с необятен и дълъг бар и високи столове. Второто е планувано за по-големи групи. Стените са мраморни, масите и пейките са дървени. Именно тук е и откритата кухня, същинска фабрика за мезета – наложителните пържени картофи, братвурст, сандвичи с пастърма от глиган или елен. Две неща отличават бирарията от другите – плювалникът на бара (през XIX век постоянно се употребявал от хората, дъвчещи тютюн, или пък при дегустация на напитки) и големите стъкленици с капачки от изпити бири. Можете да хвърлите и вашата там.
Ако не желаете да се ограничавате с бира, " Лабораторията за коктейли " (Laborator de Cocktailuri) на улица " Ставрополис " 8 е вашето място. Тук питиетата се смесват в чаши, колби, бутилки, фунии, мензури, епруветки. Чудесен е и миксът на остарели мебели, взети от аптеки, лампите са направени от радиаторни тръби, осветителните тела са направени по поръчка, реплика на крушки " Едисон ". Таблицата на Менделеев е наложителният аксесоар над бара. По стените има всевъзможни типове остарели и смешни реклами на медикаменти. Меню обаче няма. Всичко е импровизация и се забърква на момента.
Досущ като лаборатория, само че по кулинария, е " Каруцата с бира " (Caru cu bere), най-хубавият ресторант на Румъния за 2013 година Заведението се намира на същата улица " Ставрополис ", единствено няколко крачки по-надолу. Основано през 1879 година, и до през днешния ден то предлага питие лично произвеждане, шкембе супа, мамалигуца с люти чушки и туршия. Градските митове описват, че тук са си похапвали звезди като Кърк Дъглас и Джон Войт. Само за седмица отсам минават по 10 000 клиенти, а годишните облаги възлизат на милиони евро.
Не с такива зашеметяващи резултати, само че с добра кухня е и друго обичайно румънско заведение в Стария град - ресторантът " Сълзи и светци " (Lacrimi și Sfînți). Кръстен на творбата на известния създател Емил Чоран, ресторантът се намира на " Улицата на шапкарите " (Sepcari 16) и предлага остарели предписания отпреди 100 години. Манджите са от разнообразни региони на Румъния – Вълча, Харгита, Сигишоара. Всеки детайл от менюто е подготвен с биопродукти. А дървените детайли в интериора са на по няколко десетилетия. По чудноват метод с домашния уют се синхронизира Lego украсата. За нея са употребявани 16 000 части, докарани чак от Копенхаген.
Ако сте гладни и за духовна храна и желаете да прочете повече за Румъния, безусловно се отбийте в 6-етажната " Книжна въртележка " (Cărturești Carusel) на улица " Липскани " 55, където може да избирате всред 10 000 заглавия. Сградата на книгарницата е от 1860 година и е благосъстоятелност на семейство банкери.
А на излизане ще ви лъхне духът на Ориента. Той се е прокраднал в остъклените пасажи на Стария град, където сте добре пристигнали в " Египетското кафене " и " Долината на кралиците " да пробвате наргиле с усет на шоколад, карамел, ванилия, череша. Или да си поръчате кафениче турско кафе и бяло сладко.
Нещо сходно биха могли да ви сервират и в " Ханът на Манук ". Издигнат в центъра на Букурещ през 1808 година от почитан османски жрец от арменски генезис, мястото е с ориенталски тип и в миналото там са отсядали търговци. За малко е щяло да бъде сринато по разпореждане на някогашния комунистически деспот Чаушеску. Днес с ресторанта, кафенето и антикварните магазини ханът притегля хиляди туристи.
Но безспорният магнит за чужденци е Дворецът на народите – постройката на Народното събрание, или както иронично го назовават локалните - Дворецът на лошотия деспот. Архитектурният исполин от дълго време си е спечелил славата на втората най-голяма административна постройка в света след тази на Пентагона. Той печели и в категориите за безкрайност и кич и е доказателство за скандалния разкош, с който Чаушеску се употребява, преди да бъде свален от власт с държавен прелом. Три милиарда евро са изхарчени за построяването на постройката. 20 000 служащи и 700 архитекти са въвлечени в мегаломанската фантазия на комунистическия водач.
Друг архитектурен шедьовър, който си заслужава да се види, е Атенеумът на ул. " Франклин ". Със своите дорийски колонии и 41-метров купол постройката припомня на древногръцки храм. Отвътре стените са изрисувани със подиуми от румънската история, само че може да влезете единствено в случай че посетите концерт. А градината начело е обичано място за сватбени фотоси. Тук всяка година се организира Международният музикален фестивал " Джордже Енеску " (тази година той стартира на 2 септември), а начело е статуята на румънския стихотворец Михай Еминеску. Този културен знак на Букурещ е дело на френския проектант Алберт Галеон, персонално предложен от архитекта на Парижката опера. И макар че по време на бомбардировките през Втората международна война Атенеумът е съвсем подравнен със земята, след години той още веднъж възкръсва за културен живот.
Ако желаете да се потопите още по-дълбоко в историята и нравите на румънците, отбийте се и в Музея на селото на бул. " Киселеф " 30 – етнографски парк, където са показани реконструирани остарели здания от всички региони на Румъния. Ще се разноските измежду къщи в разнообразни стилове, вятърни мелници, дървени църкви, воденици и даже остаряла панаирна въртележка. Музеят се простира на повърхност 100 000 кв.м и е същински град в града. Тук през август ще бъдат изложени всевъзможни типове пръстени съдове, в които бабите майсторят сармички и други неща, присъщи освен за нашата кухня. А през септември ще бъдат засадени и рози за сладко. Билетът за вход за възпитаници и студенти е 2 лева, за пенсионери – 4. Стандартният е към 7.
Не доста надалеч от Музея на селото е невероятният парк " Херастръу " – най-големият в Букурещ. Той попада в категорията " най-най " освен поради голямата си повърхност, езерото и острова с рози. Именно тук е ситуирана най-голямата бирария в Югоизточна Европа – Beraria H. На нейната повърхност от 5000 кв.м се стичат по 4000 души дневно. На огромните компании се сервира по 1 метър бира – дървена дъска с 11 халби, или общо 4400 мл. Над 30 типа се оферират от пенливото питие, а кухнята изобилства от всевъзможни месца. Не инцидентно и менюто е озаглавено " С кеф от живота ". Тук постоянно забиват едни от най-известните румънски реализатори. А с изключение на концерти постоянно се организират и фестивали. Дните на пицата и Празникът на чесъна предстоят!
Предстоят и доста други събития в румънската столица. Ето единствено някои от тях:
11 - 13 август – Fantastic Summer Festival – във всички елементи на града се провеждат музикални и танцови събития
12 - 13 август - Summer Well Festival с присъединяване на Interpol, Editors, The Kills.
27 август – Festival Rock the city с присъединяване на OFFSPRING
8 - 10 септември – Балкански фестивал
8 - 10 септември – Фестивал на немската бира
13 - 14 октомври – Maximum Rock Festival
*Авторката е публицист от Bulgaria ON AIR
Сърцето на Букурещ е Старият град. Мястото, където през XV век се срещали търговци и пасажери. След дълбоката рана, която нанася някогашният деспот Николае Чаушеску с проектите си да построи социалистическа столица, през днешния ден ритъмът на Стария град е нов. Безбройните калдъръмени улички са превърнати в една от най-оживените зони за нощен живот в Европа. Тук са най-хубавите заведения за хранене, питейни заведения и кафенета. И всяко заведение споделя история.
Тя е закодирана в името на ретро бар Papiota (в превод от румънски " Макара " ) на улица " Липскани " 43. Между Първата и Втората международна война тук се намирал известният магазин за мода " Колибри ", а наоколо до него - занаятчийските работилници на кожари, шапкари и кожухари. Духът на тези поотминали времена витае и през днешния ден в Papiota. По стените са окачени скици и платове, стоманените лавици са отрупани с шевни машини Ileana, Rodica 76, Veronica, Sanda, " Чайка ". Осветлението е неоново като в остаряла фабрика или завод. Масите са истински Singer. Собствениците с усмивка споделят, че през седмицата те са желани за тихи приказки, а през уикенда за електронни празненства (тук забиват единствено румънски изпълнители). Бутилките с всевъзможни питиета са прелестно смесени с прежди и макари. Резултатът – пъстър микс от алкохолни и безалкохолни коктейли със алегорични имена и закачливи тълкувания. Всичко обединено в меню като кройка от списание Burda. Препоръчвам ви " Трико " (Southern Comfort, Chambord, плодът на пристрастеността, джинджифил), " Органза " (ром, канела, мед, ананас) или " Двулицев " (ликьор пъпеш, ликьор малина, черна водка, доста лед).
Недалеч от Papiota - в 100 de Beri ( " Стоте бири " ) на " Улицата на ковачите ", следват максимата на Чехов " Водката е бяла, само че зачервява носа и очерня репутацията " и с горделивост цитират Бенджамин Франклин, съгласно който " бирата е доказателство, че Бог ни обича и желае да бъдем щастливи ". Мястото е храм за феновете на бирата и не е ненужно, в случай че поназнайвате немски. Менюто съдържа имена, от които може да ви се завърже езикът на джуфка – да вземем за пример Aecht Schlenkerla Rauchenbier Marzenbier. В бутилка от литър и половина можете да консумирате Piraat или Gulden Draak – и двете със наличие на алкохол 10.5%. С другари пък можете да разделите 5 литра Waismainer Kellertrunk. Заведението е разграничено на две. Едното помещение е проектирано като британски пъб с необятен и дълъг бар и високи столове. Второто е планувано за по-големи групи. Стените са мраморни, масите и пейките са дървени. Именно тук е и откритата кухня, същинска фабрика за мезета – наложителните пържени картофи, братвурст, сандвичи с пастърма от глиган или елен. Две неща отличават бирарията от другите – плювалникът на бара (през XIX век постоянно се употребявал от хората, дъвчещи тютюн, или пък при дегустация на напитки) и големите стъкленици с капачки от изпити бири. Можете да хвърлите и вашата там.
Ако не желаете да се ограничавате с бира, " Лабораторията за коктейли " (Laborator de Cocktailuri) на улица " Ставрополис " 8 е вашето място. Тук питиетата се смесват в чаши, колби, бутилки, фунии, мензури, епруветки. Чудесен е и миксът на остарели мебели, взети от аптеки, лампите са направени от радиаторни тръби, осветителните тела са направени по поръчка, реплика на крушки " Едисон ". Таблицата на Менделеев е наложителният аксесоар над бара. По стените има всевъзможни типове остарели и смешни реклами на медикаменти. Меню обаче няма. Всичко е импровизация и се забърква на момента.
Досущ като лаборатория, само че по кулинария, е " Каруцата с бира " (Caru cu bere), най-хубавият ресторант на Румъния за 2013 година Заведението се намира на същата улица " Ставрополис ", единствено няколко крачки по-надолу. Основано през 1879 година, и до през днешния ден то предлага питие лично произвеждане, шкембе супа, мамалигуца с люти чушки и туршия. Градските митове описват, че тук са си похапвали звезди като Кърк Дъглас и Джон Войт. Само за седмица отсам минават по 10 000 клиенти, а годишните облаги възлизат на милиони евро.
Не с такива зашеметяващи резултати, само че с добра кухня е и друго обичайно румънско заведение в Стария град - ресторантът " Сълзи и светци " (Lacrimi și Sfînți). Кръстен на творбата на известния създател Емил Чоран, ресторантът се намира на " Улицата на шапкарите " (Sepcari 16) и предлага остарели предписания отпреди 100 години. Манджите са от разнообразни региони на Румъния – Вълча, Харгита, Сигишоара. Всеки детайл от менюто е подготвен с биопродукти. А дървените детайли в интериора са на по няколко десетилетия. По чудноват метод с домашния уют се синхронизира Lego украсата. За нея са употребявани 16 000 части, докарани чак от Копенхаген.
Ако сте гладни и за духовна храна и желаете да прочете повече за Румъния, безусловно се отбийте в 6-етажната " Книжна въртележка " (Cărturești Carusel) на улица " Липскани " 55, където може да избирате всред 10 000 заглавия. Сградата на книгарницата е от 1860 година и е благосъстоятелност на семейство банкери.
А на излизане ще ви лъхне духът на Ориента. Той се е прокраднал в остъклените пасажи на Стария град, където сте добре пристигнали в " Египетското кафене " и " Долината на кралиците " да пробвате наргиле с усет на шоколад, карамел, ванилия, череша. Или да си поръчате кафениче турско кафе и бяло сладко.
Нещо сходно биха могли да ви сервират и в " Ханът на Манук ". Издигнат в центъра на Букурещ през 1808 година от почитан османски жрец от арменски генезис, мястото е с ориенталски тип и в миналото там са отсядали търговци. За малко е щяло да бъде сринато по разпореждане на някогашния комунистически деспот Чаушеску. Днес с ресторанта, кафенето и антикварните магазини ханът притегля хиляди туристи.
Но безспорният магнит за чужденци е Дворецът на народите – постройката на Народното събрание, или както иронично го назовават локалните - Дворецът на лошотия деспот. Архитектурният исполин от дълго време си е спечелил славата на втората най-голяма административна постройка в света след тази на Пентагона. Той печели и в категориите за безкрайност и кич и е доказателство за скандалния разкош, с който Чаушеску се употребява, преди да бъде свален от власт с държавен прелом. Три милиарда евро са изхарчени за построяването на постройката. 20 000 служащи и 700 архитекти са въвлечени в мегаломанската фантазия на комунистическия водач.
Друг архитектурен шедьовър, който си заслужава да се види, е Атенеумът на ул. " Франклин ". Със своите дорийски колонии и 41-метров купол постройката припомня на древногръцки храм. Отвътре стените са изрисувани със подиуми от румънската история, само че може да влезете единствено в случай че посетите концерт. А градината начело е обичано място за сватбени фотоси. Тук всяка година се организира Международният музикален фестивал " Джордже Енеску " (тази година той стартира на 2 септември), а начело е статуята на румънския стихотворец Михай Еминеску. Този културен знак на Букурещ е дело на френския проектант Алберт Галеон, персонално предложен от архитекта на Парижката опера. И макар че по време на бомбардировките през Втората международна война Атенеумът е съвсем подравнен със земята, след години той още веднъж възкръсва за културен живот.
Ако желаете да се потопите още по-дълбоко в историята и нравите на румънците, отбийте се и в Музея на селото на бул. " Киселеф " 30 – етнографски парк, където са показани реконструирани остарели здания от всички региони на Румъния. Ще се разноските измежду къщи в разнообразни стилове, вятърни мелници, дървени църкви, воденици и даже остаряла панаирна въртележка. Музеят се простира на повърхност 100 000 кв.м и е същински град в града. Тук през август ще бъдат изложени всевъзможни типове пръстени съдове, в които бабите майсторят сармички и други неща, присъщи освен за нашата кухня. А през септември ще бъдат засадени и рози за сладко. Билетът за вход за възпитаници и студенти е 2 лева, за пенсионери – 4. Стандартният е към 7.
Не доста надалеч от Музея на селото е невероятният парк " Херастръу " – най-големият в Букурещ. Той попада в категорията " най-най " освен поради голямата си повърхност, езерото и острова с рози. Именно тук е ситуирана най-голямата бирария в Югоизточна Европа – Beraria H. На нейната повърхност от 5000 кв.м се стичат по 4000 души дневно. На огромните компании се сервира по 1 метър бира – дървена дъска с 11 халби, или общо 4400 мл. Над 30 типа се оферират от пенливото питие, а кухнята изобилства от всевъзможни месца. Не инцидентно и менюто е озаглавено " С кеф от живота ". Тук постоянно забиват едни от най-известните румънски реализатори. А с изключение на концерти постоянно се организират и фестивали. Дните на пицата и Празникът на чесъна предстоят!
Предстоят и доста други събития в румънската столица. Ето единствено някои от тях:
11 - 13 август – Fantastic Summer Festival – във всички елементи на града се провеждат музикални и танцови събития
12 - 13 август - Summer Well Festival с присъединяване на Interpol, Editors, The Kills.
27 август – Festival Rock the city с присъединяване на OFFSPRING
8 - 10 септември – Балкански фестивал
8 - 10 септември – Фестивал на немската бира
13 - 14 октомври – Maximum Rock Festival
*Авторката е публицист от Bulgaria ON AIR
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ