Следродилна депресия – предпоставки и симптоми
Времето след появяването на бебето е време на благополучие, само че и на нови провокации. Нови обстановки, в които е доста евентуално да не сме попадали преди този момент. Всеки нов родител се изправя пред тях, постоянно се оправя сполучливо, само че от време на време е нужна по-силна и постоянна поддръжка. Следродилната меланхолия е положение, което би могло да се предотврати, само че един път изпаднали в него, е доста значимо да знаем какво и до по кое време можем да създадем, с цел да си помогнем сами и по кое време би трябвало да потърсим професионална поддръжка.
Какво е меланхолия и следродилна меланхолия?
Депресивния синдром се показва в депресивна триaда:
1. Подтиснато въодушевление – дистимия, горест.
2. Намалена сила – липса на предпочитание и понижена волева интензивност. Хипобулия, уморяемост.
3. Забавен умствен развой – брадипсихия. Нарушена централизация и внимание.
Следродилната меланхолия е тип меланхолия и тази триада, важи и за нея. Може да се появи от една седмица до един месец след раждането. Обикновено тя е цялост от няколко или всички от изброените по-долу признаци.
– Чувството, че не си способна да се грижиш за бебето си и това, че би трябвало да си виновна освен за себе си, само че и за бебето. Бебето, което е толкоз малко, беззащитно, уязвимо и което зависи напълно от теб. А ти не си сигурна, че можеш да му осигуриш тази отбрана и грижа. Дори в този миг си сигурна, че не можеш. Ежедневно има толкоз доста решения, които би трябвало да се вземат, че ти се костват непостижими.
– Загуба на ползи и на способността за преживяване на наслаждение. Нещата, които са ти доставяли наслаждение преди, в този момент не искаш да ги правиш или не ти доставят наслаждение.
– Понижена самокритика и себе нерешителност.
– Мисли за виновност (че не можеш да се оправиш с всичко, а трябва).
– Трудно реализиране на връзка с бебето си, с възприятие на равнодушие и липса на благополучие и развлечение в неговата компания.
– Мисли за навреждане на бебето.
– Песимистични мисли за бъдещето.
– Мисли или дейности за себеувреждане или самоубийство.
– Трудности във взимането на решение.
– Нарушен сън.
– Понижен вкус.
– Често плачене.
– Постоянно терзание, че нещо не е наред с бебето и че няма да можете да се справите и да му помогнете.
– Занемарена грижа за хигиената и външния си тип.
Тези признаци би трябвало да се следят за интервал от повече от 2 седмици.
Предпоставките може да са:
– Ако има родствена обремененост е доста по-вероятно да ви се случи.
– Внезапните хормонални и химични процеси, които настъпват след раждането.
– Много контролиращите хора, постоянно са застрашени от СРД, заради това, че се оказват в непозната обстановка, мощно друга от досегашния им живот, който те са се научили по какъв начин да управляват.
– Нестабилност в фамилната среда. Като да вземем за пример не хармонични партньорски взаимоотношения с колегата, не хармонични сантиментални връзки с колегата ( дамата не се усеща задоволително обичана, мечтана и т.н)
– Липса на поддръжка и помощ от колегата. Той е далечен, прекомерно доста време отделя за работата си и не оказва нужната поддръжка на майката в развъждането на бебето. Тук това може да е пояснение под линия или единствено в скоби. (Разбира се това може да бъде и най-вероятно е двупосочен развой. Понякога майката толкоз доста се отдава на грижите на бебето, че всичко останало остава на назад във времето, в това число и колегата. Не позволява колегата до бебето, не му разрешава да се грижи за него и не му разрешава да поеме отговорност. Но това е и неговото дете! Много е значимо майките да имат религия на индивида, с който са решили да основат семейство и да им гласоподават доверие, че ще се оправят с развъждане на детето, в случай че им се даде опция.)
– Нужда и предпочитание да правиш неща, които са били значими за теб, преди да се появи бебето, неща които са те правили щастлив/а, които са ти доставяли наслаждение, само че към този момент ти се коства, че те няма по какъв начин да участват в живота ти. В разследване на това, се чувстваш, че загубваш себе си, личността си и характерността си.
– Финансова неустойчивост в фамилията.
– Травматично раждане.
– Различни афективни разтройства или психологични неустойчивости и заболявания.
– Неподготвеност за родителството (как ще промени живота ти и какъв брой огромно нещо в действителност е това).
Следродилната меланхолия може да се сбърка с тревога след раждане. Ето какво е особеното и по какъв начин да не ги бъркаме.
Тревожност след раждане или „ The baby blues “ е нещо обикновено, през което минава съвсем всяка нова мама. Това се следи извънредно постоянно в първите една до две седмици след раждането и най-вероятно се дължи на неочакваните хормонални и химични процеси, през които дамата минава. За да се следи единствено тревога, тези признаци не би трябвало да се задържат за интервал повече от две седмици.
Симптоми:
– Чувствате се прочувствена и ирационална
– Избухвате в сълзи, без забележима причина
– Чувствате се раздразнителна и докачлива
– Чувствате се депресирана или тревожна
Как СРД въздейства на бебето и неговото развиване?
Нарушава привързаността сред майката и детето. Детето се усеща не несъмнено, не предпазено, не обичано, не решително, обезпокоително и така нататък Тези усеща най-често се показват в рев, не добър сън, соматизация (често боледуване). Това важи, както и за бебетата, по този начин и за децата, чийто майки са претърпели СРД и не са се справили сполучливо и бързо с нея.
Случай на следродилна меланхолия при един баща.
Той споделя, че неговата СРД е траяла към две години. Разказва, че се чувствал като че ли не може да прави нещата, които са му били обичани преди. Любими занимания, срещи с другари, време за себе си. Второто нещо, което той чувствал, като компликация за превъзмогване било, че към този момент не се усещал преди всичко в живота на жена си. Теоретично бил квалифициран и знаел, че по този начин ще се случи и тя ще се отдаде на бебето, само че не знаел действително по какъв начин да се оправи и да го преживее. „ Не знаеш по какъв начин да се оправиш със своите страсти , които взимат превес над рационалните мисли “ (рационалните мисли – способността да си обясняваш нещата).
Когато се родило бебето, той се оказал не квалифициран психически за идването му. Забременяването е станало без проблем,бременността е предходна безупречно, нищо не го е подтикнало да мисли и да си показва живота след раждането, да се потопи в концепцията и да стартира да се пре настройва. Споделя, че по този начин било и при партньорката му. И след раждането, се почувствал „ залят “ от толкоз доста неща, които трябвало да вършат, толкоз доста решения, които не можели да смогнат да вземат, толкоз усеща и страсти, с които им е било мъчно да се оправят. И последното нещо, което той разпознал, като проблем било, че доста постоянно двамата родители били в две противоположни позиции по отношение на развъждането на детето и конфликтните обстановки.
Как и до по кое време мога да си оказа помощ самичък?
– Да се опитаме да не се лишаваме от приятните и значими за нас неща. Когато бебето се роди ние не стопираме да съществуваме, бебето влиза в едно семейство, в което има и други персони. Пример: Танци или концерт – в слинг (специален шал, в който се връзва бебето за майката или таткото) бебето може да спи на всички места и да се усеща топло и уютно до сърцето на мама или тати. Дори това е благосъстояние за бебето и детето, тъй като вижда разнообразни обстановки, хора и страсти, вижда по какъв начин родителите им са в разнообразни функции, щастливи са, изпитват наслаждение и са пълноценни персони.
– Връзката и поддръжката на колегата е доста значима.
– Договаряне на позициите, стила и визията на родителстване; значимо е да се говорите за гледните ви точки на развъждане и образование на бъдещите ви деца, още когато те не са родени.
– Да не губиш срещите и поддръжката на приятелите си. ( разходки в парка, на гости) Да не се изолираме.
– Роднините и най-много бабите могат да оказват помощ в семейството, почистване, готвене, вдишване на бебето или децата за няколко часа регулярно.
– Два часа за себе си. На 2-3 дни или най-малко един път в седмицата е неотложно да отделяме време единствено за себе си, без бебето. За спорт, занимание, разходка, извършване на покупки на нещо персонално, среща с другари. Два часа вечер за сантиментална разходка с колегата или вечеря, с цел да запазим сантименталната връзка между тях.
Кога да потърся помощ и от кого?
Ако виждате, че тези неща са сложни за осъществяване и макар, че се пробвате да ги извършите и имате множеството от гореспоменатите признаци, то тогава имате съображение да потърсите експерт. Колкото е допустимо по-бързо. Когнитивно Поведенческа терапия и Психодинамична терапия са доста добър избор в спешни обстановки, каквато е следродилната меланхолия. Колкото по-бързо потърсите помощ, толкоз по-малко ще страдате Вие и Вашето семейство.
Автор: Миглена Стоянова
Инфо: http://purvite7.bg
