Времето може да се движи назад колкото и да не вярвате, това ще стане в...
Времето продължава да е един от главните въпроси във физиката. През годините редица философи са се опитвали да го обяснят. Какво в действителност съставлява времето? Защо има привидна посока? Концепцията се дефинира като „ стрелката на времето “, написа obekti.bg, базирайки се на IFLS.
Тя се употребява, с цел да се илюстрира, че то е асиметрично, макар че множеството закони на Вселената са изцяло симетрични.
Вече съществува едно евентуално пояснение на този въпрос. Физикът Шон Карол от CalTech и космологът Алън Гут от Масачузетския софтуерен институт сътвориха симулация, която демонстрира, че стрелките на времето могат да зародят естествено от една изцяло симетрична система от уравнения.
Стрелката на времето произлиза от наблюденията, че времето в действителност отминава за нас самите и че неговата посока е консистентна с нарастването на ентропията във Вселената. Ентропията е физична големина, която съставлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Терминът " ентропия " произлиза от гръцкия език: εν — вътре, τρέπω — придвижвам. Едно непокътнато яйце има повече ентропия от счупеното. Освен това, в случай че забележим, че е счупено, знаем, че в миналото е било цяло. Нашият опит ни споделя, че счупените яйца не стават цели, че ледените кубчета се топят и че за почистването на стая е належащо доста по-голямо количество сила, в сравнение с с цел да я разхвърляме.
Карол и Гут разискват в детайли своя труд пред New Scientist. Тяхната симулация включва голям брой частици, взаимодействащи си под въздействието на гравитацията и движещи се в случайни направления. Някои от тях се скупчват в едно цяло, а по-късно се разделят и уголемяват в характерна времева посока. По време на симулацията ентропията продължава да се усилва, което демонстрира, че времето може да се движи и в двете направления.
Не за първи път ставаме очевидци на сходна проява. През 2014 година интернационална група от физици създаде простоват модел, който демонстрира, че могат да съществуват симетрични закони на физиката и една „ явна “ стрелка на времето. Техните открития са оповестени в Physical Review Letters. Те виждат, че в последна сметка съществува стрелка на времето, само че единствено от позиция на частицата в системата – за външния наблюдаващ не съществува специфична посока във времето.
Това, което Карол и Гут афишират, сигурно ще провокира разгорещени диспути. Моделът им предлага някои много завладяващи хрумвания, само че не дава отговор на въпроса „ Що е то време? “. Дори в противен случай – задълбочава го. Може би Дъглас Адамс е бил прав, когато е споделил, че „ Времето е заблуда. А обедното време – още по-голяма. "
Тя се употребява, с цел да се илюстрира, че то е асиметрично, макар че множеството закони на Вселената са изцяло симетрични.
Вече съществува едно евентуално пояснение на този въпрос. Физикът Шон Карол от CalTech и космологът Алън Гут от Масачузетския софтуерен институт сътвориха симулация, която демонстрира, че стрелките на времето могат да зародят естествено от една изцяло симетрична система от уравнения.
Стрелката на времето произлиза от наблюденията, че времето в действителност отминава за нас самите и че неговата посока е консистентна с нарастването на ентропията във Вселената. Ентропията е физична големина, която съставлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Терминът " ентропия " произлиза от гръцкия език: εν — вътре, τρέπω — придвижвам. Едно непокътнато яйце има повече ентропия от счупеното. Освен това, в случай че забележим, че е счупено, знаем, че в миналото е било цяло. Нашият опит ни споделя, че счупените яйца не стават цели, че ледените кубчета се топят и че за почистването на стая е належащо доста по-голямо количество сила, в сравнение с с цел да я разхвърляме.
Карол и Гут разискват в детайли своя труд пред New Scientist. Тяхната симулация включва голям брой частици, взаимодействащи си под въздействието на гравитацията и движещи се в случайни направления. Някои от тях се скупчват в едно цяло, а по-късно се разделят и уголемяват в характерна времева посока. По време на симулацията ентропията продължава да се усилва, което демонстрира, че времето може да се движи и в двете направления.
Не за първи път ставаме очевидци на сходна проява. През 2014 година интернационална група от физици създаде простоват модел, който демонстрира, че могат да съществуват симетрични закони на физиката и една „ явна “ стрелка на времето. Техните открития са оповестени в Physical Review Letters. Те виждат, че в последна сметка съществува стрелка на времето, само че единствено от позиция на частицата в системата – за външния наблюдаващ не съществува специфична посока във времето.
Това, което Карол и Гут афишират, сигурно ще провокира разгорещени диспути. Моделът им предлага някои много завладяващи хрумвания, само че не дава отговор на въпроса „ Що е то време? “. Дори в противен случай – задълбочава го. Може би Дъглас Адамс е бил прав, когато е споделил, че „ Времето е заблуда. А обедното време – още по-голяма. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ