Никулден е – водният празник, а шаранът е задължителен
В България Никулден е един от най-големите зимни празници. Той е обвързван както с водата, по този начин и с банкерството, търговията и фамилното благоденствие. Празникът е отдаден на Свети Николай Мирликийски Чудотворец.
Свети Николай е живял през III–IV век в градовете Патара и Мира, които през днешния ден се намират на територията на Турция. Той е бил архиепископ на Мира и е прочут с невероятната си благотворителност, състрадание и протекция на почтените.
Най-популярната легенда споделя, че до момента в който пътувал с транспортен съд, се разразила страшна стихия. Свети Николай съумял с молитва да усмири вълните и да избави моряците. Оттогава той е уважаван като стопанин на подводния свят, който може да избави давещи се, да поправя кораби и да подсигурява добър улов.
Според поверието, когато Св. Николай усмирил бурята, той запушил пробойната на кораба с един шаран. Затова шаранът се счита за прислужник на светеца и е наложителен детайл на празничната софра.
Друго вярване гласи, че когато трябвало да бъде екзекутиран почтено упрекнат градски шеф, Св. Николай се появил и безусловно изтръгнал меча от ръцете на палача, спасявайки живота му. Затова светецът е считан и за покровител на града.
Друга известна история е обвързвана с безпаричен татко, който не можел да обезпечи зестра за трите си дъщери и бил заставен да ги продаде. Свети Николай, скрито през нощта, хвърлил през прозореца на фамилията три кесии със злато. Този акт на скрита добрина е в основата на традицията за даряване и го прави един от предшествениците на Дядо Коледа (Санта Клаус или Сант Николас), чието име Николай е в основата на Клаус.
В крайморските градове като Бургас и Варна и селища край огромни реки, се правят литургии и водосвети на пристанищата и във водата, а лодките и корабите се украсяват. В някои селища се прави оброк – подготвя се курбан на светеца за здраве и добър улов.
На Никулден се подготвя рибник – шаран, пълнен с ориз, орехи и подправки, и запечен в тесто. Това е огромен, кръговиден ритуален самун, който се разчупва от най-възрастния член на фамилията. Първата костица от шарана (или костта от главата му, която наподобява на кръст) не се изхвърля. Тя се пази в портфейла за пари или се зашива в дрехата на дете за здраве и шанс.
Свети Николай е по едно и също време покровител на дома, фамилията и хляба, и заповедник на най-страшната буря – морето. Тази двойна роля го прави извънредно мощен и уважаван светец.
Никулден е един от дребното празници, за които не се споделя, а се кани. Тоест, има вяра се, че шансът ще пристигна, в случай че поканите посетители, с цел да споделите благосъстоянието на трапезата.
В националните вярвания Св. Николай постоянно замества старославянски езически божества, свързани с водната буря. Той се възприема като дъртак с дълга бяла брада, който има ключ за морето и пуска пролетта на 6 декември, с цел да могат рибите да се развъждат. Това е един от образците на усвояване на остарели езически празници от християнството.
Някои от старите божества, които обликът на Св. Николай преплита са славянският господ Велес (Волос) и гръцкият господ Посейдон.
Велес е господ на подземния свят, стадата, благосъстоянието, магията и настойник на скотовъдците. Тъй като Велес ръководи долния свят, той е асоцииран и с водата, която е част от долното царство. Свети Николай, като стопанин на морето и покровител на благосъстоянието (търговци, банкери), поема неговите функционалности. В съветската и българската национална традиция, Св. Николай постоянно е именуван Рибен Св. Никола или се възприема като дъртак с брада, който държи ключовете за морето и зимния мраз – доста непосредствен облик до Велес.
Посейдон е олимпийският господ на моретата, земетресенията и конете. Св. Николай е показан като този, който успокоява бурите, избавя давещите се и има цялостна власт над морската буря. В националната митология се има вяра, че когато е сърдит, той предизвиква стихии и урагани (функция, директно обвързвана с Посейдон), а на 6 декември моряците не излизат в морето, с цел да му отдадат респект.
Макар и не директно провидение, той поема ролята на притежател на зимните блага. Легендата за тайното даряване на трите кесии със злато прави Св. Николай предходник на западноевропейския Санта Клаус (който произлиза от Синтерклаас – холандската форма на Св. Николай) и съветския Дядо Мраз. Така той заема ролята на положителния дъртак, който носи дарове при започване на зимните празници.
В българските народно-християнски легенди, Св. Николай придобива тройна роля, която съчетава тези три езически и християнски детайла:
Повелител на водата: Стопанин на моретата, реките и езерата.
Пазител на благосъстоянието: Покровител на банкерите и търговците.
Закрилник на дома: Защитава фамилното огнище, шанса и благополучието.
Това преплитане изяснява за какво на Никулден ястието е наложително риба – това е обредно жертвоприношение или курбан към повелителя на водите, с цел да подсигурява здраве, богат улов и разцвет през цялата година.
Свети Николай е живял през III–IV век в градовете Патара и Мира, които през днешния ден се намират на територията на Турция. Той е бил архиепископ на Мира и е прочут с невероятната си благотворителност, състрадание и протекция на почтените.
Най-популярната легенда споделя, че до момента в който пътувал с транспортен съд, се разразила страшна стихия. Свети Николай съумял с молитва да усмири вълните и да избави моряците. Оттогава той е уважаван като стопанин на подводния свят, който може да избави давещи се, да поправя кораби и да подсигурява добър улов.
Според поверието, когато Св. Николай усмирил бурята, той запушил пробойната на кораба с един шаран. Затова шаранът се счита за прислужник на светеца и е наложителен детайл на празничната софра.
Друго вярване гласи, че когато трябвало да бъде екзекутиран почтено упрекнат градски шеф, Св. Николай се появил и безусловно изтръгнал меча от ръцете на палача, спасявайки живота му. Затова светецът е считан и за покровител на града.
Друга известна история е обвързвана с безпаричен татко, който не можел да обезпечи зестра за трите си дъщери и бил заставен да ги продаде. Свети Николай, скрито през нощта, хвърлил през прозореца на фамилията три кесии със злато. Този акт на скрита добрина е в основата на традицията за даряване и го прави един от предшествениците на Дядо Коледа (Санта Клаус или Сант Николас), чието име Николай е в основата на Клаус.
В крайморските градове като Бургас и Варна и селища край огромни реки, се правят литургии и водосвети на пристанищата и във водата, а лодките и корабите се украсяват. В някои селища се прави оброк – подготвя се курбан на светеца за здраве и добър улов.
На Никулден се подготвя рибник – шаран, пълнен с ориз, орехи и подправки, и запечен в тесто. Това е огромен, кръговиден ритуален самун, който се разчупва от най-възрастния член на фамилията. Първата костица от шарана (или костта от главата му, която наподобява на кръст) не се изхвърля. Тя се пази в портфейла за пари или се зашива в дрехата на дете за здраве и шанс.
Свети Николай е по едно и също време покровител на дома, фамилията и хляба, и заповедник на най-страшната буря – морето. Тази двойна роля го прави извънредно мощен и уважаван светец.
Никулден е един от дребното празници, за които не се споделя, а се кани. Тоест, има вяра се, че шансът ще пристигна, в случай че поканите посетители, с цел да споделите благосъстоянието на трапезата.
В националните вярвания Св. Николай постоянно замества старославянски езически божества, свързани с водната буря. Той се възприема като дъртак с дълга бяла брада, който има ключ за морето и пуска пролетта на 6 декември, с цел да могат рибите да се развъждат. Това е един от образците на усвояване на остарели езически празници от християнството.
Някои от старите божества, които обликът на Св. Николай преплита са славянският господ Велес (Волос) и гръцкият господ Посейдон.
Велес е господ на подземния свят, стадата, благосъстоянието, магията и настойник на скотовъдците. Тъй като Велес ръководи долния свят, той е асоцииран и с водата, която е част от долното царство. Свети Николай, като стопанин на морето и покровител на благосъстоянието (търговци, банкери), поема неговите функционалности. В съветската и българската национална традиция, Св. Николай постоянно е именуван Рибен Св. Никола или се възприема като дъртак с брада, който държи ключовете за морето и зимния мраз – доста непосредствен облик до Велес.
Посейдон е олимпийският господ на моретата, земетресенията и конете. Св. Николай е показан като този, който успокоява бурите, избавя давещите се и има цялостна власт над морската буря. В националната митология се има вяра, че когато е сърдит, той предизвиква стихии и урагани (функция, директно обвързвана с Посейдон), а на 6 декември моряците не излизат в морето, с цел да му отдадат респект.
Макар и не директно провидение, той поема ролята на притежател на зимните блага. Легендата за тайното даряване на трите кесии със злато прави Св. Николай предходник на западноевропейския Санта Клаус (който произлиза от Синтерклаас – холандската форма на Св. Николай) и съветския Дядо Мраз. Така той заема ролята на положителния дъртак, който носи дарове при започване на зимните празници.
В българските народно-християнски легенди, Св. Николай придобива тройна роля, която съчетава тези три езически и християнски детайла:
Повелител на водата: Стопанин на моретата, реките и езерата.
Пазител на благосъстоянието: Покровител на банкерите и търговците.
Закрилник на дома: Защитава фамилното огнище, шанса и благополучието.
Това преплитане изяснява за какво на Никулден ястието е наложително риба – това е обредно жертвоприношение или курбан към повелителя на водите, с цел да подсигурява здраве, богат улов и разцвет през цялата година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ