Времето при любовта протича със скорост, близка до скоростта на

Времето при любовта протича със скорост, близка до скоростта на светлината. Влюбен, ти излиташ от естествената си орбита. Гориш, трансфорат самичък в светлина. И си оставаш малоумен и млад, по-млад от всички земни поданици. Летиш в безтегловност. През време на твоя междузвезден полет хората стъпват по земята, уреждат си живота, стават мъдри, стареят и затлъстяват. Когато се приземиш, ще се смаеш от измененията в близост. Ти си останал зелен и млад, а другите, узрели и натежали, ти се смеят. Мигът на любовта. Най-странното време. Само в любовните мигове паниката се стопява. Тогава губиш всяко възприятие на боязън за времето, може би тъй като самата обич е източник на време. От любовния момент извира реката на времето. Оттам то черпи своето величие. Привличане на светове, обич, пето измерение.

Аз съм жив, въплътен спомен за любовта на майка ми. Любовта е била моето основаване. Нека любовта бъде моят край!

Едно изобретение ме връхлетя. Сякаш не аз го открих, а то мене откри. Времето има два аспекта в мъжа и дамата. В тия две същества протича друго време. Връзката сред мъжа и дамата заради това разграничение във вътрешното им време е трагична, съвсем неуместна. Сигналите, които мъжът изпраща на дамата, са противоположни на тия, които дамата възприема. „ Ела! “ - вика той и това значи безусловно „ в този момент “, а аз разбирам „ вечно “. „ Почакай! “ - шепне той и това значи безусловно „ за тоя момент “, а аз разбирам „ за всички последващи мигове “. „ Отивам си “ - казва погледът му и това значи „ към този момент “, а аз изтръпвам от смут да не би да е вечно.

Тая вечер се сблъсках с двата аспекта на времето в мъжа и в дамата. Усетих, че ние двамата с него сме същества, в които протича друго, несъвместимо време. Той бе пристигнал ненадейно. За мене това бе необяснимо. Той ме бе поискал в този момент, в мига, за мига. А аз го бях очаквала и желала постоянно, непрекъснато, вечно. Причината, с цел да пристигна той и да ме търси, бе друга от повода, с цел да отида аз при него. Той идеше, тласнат от мигновеното предпочитание, а аз се втурнах отсреща му, продължавайки непрекъснатото си положение.

Той целуваше устните ми такива, каквито бяха в тоя момент, а аз отговарях на целувките му с дълготрайност във времето, подготвена да стигнем до края на живота си двама дружно. Той би се ужасил от устните, които целува, в случай че знаеше, че в тоя момент те събират в себе си и утрешните си контури, и остаряването си, и последната си предсмъртна дипла. Той бе съсредоточен в сегашния момент, а аз посредством любовта се простирах напред във времето. Само такава целувка, която разсънва в мене възприятието на продължителност, на безкрайност, може да ме задоволи. А той живее в мига и не познава женския боязън от времето. Може би любовта ще го промени и тогава целувката му ще стане непрекъсната, ще се трансформира в дълг, в победа над своята природа. Но аз няма да се трансформира. За мене трайността, постоянството е единствена опция за чувство на любовта.

И така в тебе, обич моя, меря аз времето. То е трепетът в мене, упованието, дългите часове на неналичието на обичания, копнежът за безкрайност на възприятието. Времето е някакво траене, продължение. Но къде се намира това протяжение, не реализирам, в случай че не е в трепета на моите фибри, когато съм обхваната от обич, когато очаквам срещата и сама съм превърната в скокливи секунди. Любовта ме трансформира в живо време.

Когато чувам музика, най-остро усещам по какъв начин времето тече. А любовният боязън е една вътрешна мелодия, която ме кара да се вслушвам в протичането на времето в себе си.

Тая вечер се пробвах да приема двата изключващи се аспекта на времето в мъжа и в дамата, да ги примиря, с цел да мога да пребивавам. Мъжът е обхванат от мига, а дамата търси продължението. Но при доближаването на двамата може би се получава същинското време, цялостното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го принуждавам да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувстват времето в неговата мигновеност и дълготрайност.

В тебе, обич моя, хващам неуловимото време!

От: „ Пътуване към себе си “, Блага Димитрова, изд. „ Български публицист “, 1985 година
Снимка: Блага Димитрова (1922-2003), bg.wikipedia.org