Времето плаче - не, а крещи за нов Вазов! Крещи

" Времето плаче - не, а крещи за нов Вазов! Крещи за водач, за обединител, за утешител, за някой, който да спои двете паралелни Българии, в които шизофренично живеем. Но също по този начин усещаме, че това няма по какъв начин да стане, тъй като полезностите, които са формирали освен Иван Вазов, само че и неговите забележителни братя, през днешния ден са сменени с тесногръд прагматизъм ". Това съобщи пред писателката Теодора Димова, която е притежател на Вазова премия за литература.
" Горко на един публицист, в случай че чака награди, с цел да се оправи със самочувствието си, или в случай че написа, с цел да получава награди. Отговорността пред словото е неизменима и непрестанна, процесът на забременяване и основаване на един разказ е муден и непосилен, по-късно концентрацията, всекидневният труд, самодисциплината, отшелничеството, които съпътстват всяко писане, по-късно умората от текста, замъгляването на погледа и попадането в някакво обезвъздушено пространство, в което нямаш действителна преценка какво си направил, положително ли е или не, след това непрестанните редакции, до момента в който най-сетне текстът не те пренасити до болежка, не осъзнаеш, че отвън него има и различен живот, който към този момент си пропуснал ", споделя още дъщерята на Димитър Димов.