Богослов разкри как и с кого трябва да прекараме времето около Рождество
Времето към Рождество хората би трябвало да прекарат със себе си и за себе си, с цел да могат да си вземат това, което не им е достигнало. Първо да схванат кое е, да създадат съответните стъпки и по-късно да си го вземат. Само тогава човек в действителност ще знае кой е. Това сподели богословът и бизнес съветник Ваня Къндова в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
По думите й хората не познават своята вяра. " Те имат някакво много средновековно схващане за ролята на Господ в живота им. Те го одобряват като съдник, като главорез, като човек, от който би трябвало да се страхуваш. “
" Религия “ произлиза от термина " relegare ", което значи " поддържам връзка с Господ “, изясни тя. " Всяка една молитва, всяко едно послание, всеки взор във вътрешността към нас е диалог с Господ, тъй като той ни е основал по собствен облик и сходство и той ни е основал за съвършенство. “
Равносметката в края на годината е нещо, което всеки човек счита, че би трябвало да направи. " Една изповед е равносметка. Ако един човек пости четирите поста в годината, то би следвало най-малко четири пъти в годината да си прави равносметка. През поста и причастието ние действително сме подготвени във всеки един миг за това, което ни следва. Ако не сме спазвали постите, какво като създадем постна вечеря на Бъдни вечер? Това не трансформира нищо “, счита Ваня Къндова.
Нашият живот, всяко едно деяние, всяка роля, в която влизаме, се основават на този морал и тази здрава ценностна система, които са изначално заложени в нас, сподели Ваня Къндова.
" Притчата за гениите ми е доста обичана, тъй като ние развиваме това, което имаме, и в случай че можем да се обичаме, ние ще изберем да развиваме всичко, което имаме. Фокусът върху нещата, които нямаме, фокусът върху нещата, които не ни се случват, фокусът върху това какъв брой сме нещастни е въпрос на настройка. Знам какъв брой обикновено звучи и в това време знам какъв брой дълбоки трансформационни процеси стоят зад това да избереш противоположното: аз имам това, което имам, и с помощта на това, което аз имам, аз мога да бъда подобен, подобен и подобен, и надлежно би трябвало да се потрудя, с цел да го направя, тъй като никой не го е получил безплатно “, изясни богословът.
По думите й хората през днешния ден се лишават от най-големия си подарък – от свободната си воля. " Вкарваме се в някакви рамки, които ни лимитират като човешки същества. Това също е разбираемо, тъй като всеки един човек има потребност от рамка, с която да се преценява, тъй като тя прави живота му по-лесен “, разяснява Ваня Къндова.
Когато човек се намира на кръстопът, той е на кръстопът, тъй като има някакъв бъг на равнище еднаквост. " Ако равнище еднаквост дава отговор на въпроса " Кой съм аз? “ и в случай че ние не знаем кои сме, би трябвало да слезем надолу, с цел да разберем кои са полезностите, които ни водят, и да си отговорим на въпроса " Защо пребивавам аз в последна сметка? “. И в случай че един живот не е изпълнен с тази осъзнатост на това равнище, то за мен този живот е неправилен “, сподели още Ваня Къндова.
По думите й хората не познават своята вяра. " Те имат някакво много средновековно схващане за ролята на Господ в живота им. Те го одобряват като съдник, като главорез, като човек, от който би трябвало да се страхуваш. “
" Религия “ произлиза от термина " relegare ", което значи " поддържам връзка с Господ “, изясни тя. " Всяка една молитва, всяко едно послание, всеки взор във вътрешността към нас е диалог с Господ, тъй като той ни е основал по собствен облик и сходство и той ни е основал за съвършенство. “
Равносметката в края на годината е нещо, което всеки човек счита, че би трябвало да направи. " Една изповед е равносметка. Ако един човек пости четирите поста в годината, то би следвало най-малко четири пъти в годината да си прави равносметка. През поста и причастието ние действително сме подготвени във всеки един миг за това, което ни следва. Ако не сме спазвали постите, какво като създадем постна вечеря на Бъдни вечер? Това не трансформира нищо “, счита Ваня Къндова.
Нашият живот, всяко едно деяние, всяка роля, в която влизаме, се основават на този морал и тази здрава ценностна система, които са изначално заложени в нас, сподели Ваня Къндова.
" Притчата за гениите ми е доста обичана, тъй като ние развиваме това, което имаме, и в случай че можем да се обичаме, ние ще изберем да развиваме всичко, което имаме. Фокусът върху нещата, които нямаме, фокусът върху нещата, които не ни се случват, фокусът върху това какъв брой сме нещастни е въпрос на настройка. Знам какъв брой обикновено звучи и в това време знам какъв брой дълбоки трансформационни процеси стоят зад това да избереш противоположното: аз имам това, което имам, и с помощта на това, което аз имам, аз мога да бъда подобен, подобен и подобен, и надлежно би трябвало да се потрудя, с цел да го направя, тъй като никой не го е получил безплатно “, изясни богословът.
По думите й хората през днешния ден се лишават от най-големия си подарък – от свободната си воля. " Вкарваме се в някакви рамки, които ни лимитират като човешки същества. Това също е разбираемо, тъй като всеки един човек има потребност от рамка, с която да се преценява, тъй като тя прави живота му по-лесен “, разяснява Ваня Къндова.
Когато човек се намира на кръстопът, той е на кръстопът, тъй като има някакъв бъг на равнище еднаквост. " Ако равнище еднаквост дава отговор на въпроса " Кой съм аз? “ и в случай че ние не знаем кои сме, би трябвало да слезем надолу, с цел да разберем кои са полезностите, които ни водят, и да си отговорим на въпроса " Защо пребивавам аз в последна сметка? “. И в случай че един живот не е изпълнен с тази осъзнатост на това равнище, то за мен този живот е неправилен “, сподели още Ваня Къндова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ