Ходът на времето и човешкото съзнание
Времето е същинското благосъстояние. Има хора, които го прахосват неуместно, а други ценят всяка минута и за месец съумяват да създадат толкоз, колкото някои и за години не могат. Всичко зависи от нашия мироглед, целеустременост и предпочитание да живеем живота си пълноценно. Отдавна е видяно, че неизбежният ход на времето в никакъв случай не е непрекъснат.
В разнообразни житейски обстановки, скоростта на минутите, часовете и дните се възприема от индивида по друг метод. Когато бързаме постоянно ни се коства, че стрелката на минутите препуска по циферблата на часовника. Но в случай че вършим някаква скучна работа, времето като че ли пълзи. Това е чисто психическо усещане и се следи в разнообразни възрастови групи. Общо те са три. Към първата се отнасят децата. В тази щастлива възраст времето тече доста постепенно и побира голям брой от най-разнообразни събития. Един ден рядко наподобява на различен.
В юношеството времето се форсира. То става тъкмо това, което в действителност е. Този интервал обгръща учебното заведение, университета, работата и приключва на 40-годишна възраст. Именно тогава човек се придвижва в третата група и ходът на времето се трансформира фрапантно. Дните отминават с невероятна експедитивност. Съответно се усилва скоростта на седмиците, годините, десетилетията. Периодът от 50 до 60 години за един човек лети като една година.
Всеки от нас схваща, че смяната в скоростта на времето с възрастта е трик на човешкия разум. Именно съзнанието възприема по друг метод по отношение на възрастта годините и десетилетията. Всички тези необикновени трансформации се случват единствено в мислите, а обкръжаващата ги действителност постоянно остава непоклатима.
В историята има доста документирани доказателства, когато скоростта на времето се трансформира физически. Да се изясни този феномен от психическа позиция е невероятно. Очевидци на това събитие разказват в детайли събития, които са лишили елементи от секундата. В някои случаи истинността им се удостоверява от фрагменти, които се движат постепенно. Така, по време на Втората международна война старши сержант Филипов споделя по какъв начин единствено на две крачки от него паднал противников снаряд. Той ясно видял металния корпус, нагорещен до алено от необикновено високата температура, през който доста постепенно се появявали пукнатини. Също по този начин, постепенно снарядът се разпаднал на части. Филипов внезапно почувствал, че тялото му е придобило невероятни качества. Той се превъртял и паднал в окопа. Едва когато бил в сигурност, времето почнало да тече в нормалния си ход. По-късно в лабораторни условия военните специалисти следили целия развой на детонация на военния снаряд като го снимали от началото до края с кино камера. Когато изгледали забавените фрагменти, те се убедили, че всичко съответствува с описа на старши сержант Филипов.
И ето още един образец, който демонстрира, че в някои случаи ходът на времето и съзнанието на човек са поразително изкривени. Доказателство за това е историята на тестовия водач Марк Галая. Той си спомня по какъв начин по време на изпитателен полет в кабината на самолета му избухнал пожар. В същия миг секундите почнали да отминават напълно друго от преди. Те сякаш се проточили и водачът имал задоволително време, в което съумял да извърши доста от нужните интервенции, които при естествени условия в никакъв случай не би могъл да извърши.
Предполага се, че човешкото тяло може да промени скоростта на времето. Това постоянно се случва в тази част от пространството, където има или мощно изплашен човек, или група хора. Колкото по-силно е чувството за боязън, толкоз повече времето се разтяга, давайки на съзнанието опция изцяло да оцени заплахата и да вземе единственото вярно решение.
Но откакто човешкото тяло има такава дарба, тогава би трябвало да има подобаващ орган за нейното генериране. Къде обаче е той? Много специалисти са склонни да мислят, че невроклетките на огромните полукълба въздействат върху хода на времето. Те основават биополе, наречено аура. То е невидимо, само че има изцяло материална основа. Подобно е на магнитното поле на Земята, което пази всичко живо на планетата от слънчевия вятър. Също по този начин можем да си напомним електрическото магнитно поле, което е в положение да завърти роторите на моторите. Тези сили са напълно действителни и с помощта на тях светът съществува. Същото може да се каже и за аурата. Тя изцяло обгръща индивида. Има свои лични силови линии, полярност и напрежение. Биополето оказва известно въздействие върху света. В същото време то има неразривна връзка с такива въпроси като време и пространство.
Когато тялото попадне в рискова обстановка, всички негови функционалности се утежняват. Човешкото схващане също се трансформира и с него се трансформира силата на биополето. То стартира да оказва значително въздействие върху времевата „ материя ”. Може да я разтяга и назад – да я свива. Този развой не трае дълго, само че се вижда, че в местата на нещастия се нарушава ходът на времето. Стрелките на часовника не следват своя нормален темп, а при хората, които са на 20 метра от сериозната зона, това не се случва.
Тибетските монаси и шаманите могат да повлияят на скоростта на времето. Към тях спадат и майсторите на бойни изкуства и тези, които упражняват йога. Този резултат е необятно прочут и изисква най-внимателното изследване. В бъдеще, когато хората основават неестествен разсъдък, те ще могат да генерират биополе с голяма мощ. И в зоната на неговото влияние 1 час ще се дели на денонощия, а седмицата може да продължава година. Звучи, несъмнено, фантастично. Но не е изключено да пристигна миг, в който ще има машина на времето с всички произлизащи от това последствия.
