Време е за литературно приключение и книга, с която да

Преводи на обособени стихотворения се срещат в разнообразни антологии, само че това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в цялостна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както написа в предговора към тома професор Стоян Атанасов:

„ Любовната поезия на Ронсар има с какво да донесе наслада и да обогати душевния свят на днешния четец. Поднесен паралелно с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вид е следващо доказателство, че с същинската лирика ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, разрешава ни да се вгледаме по-ясно в личната си психика, приготвя ни да обичаме природата, хората и поезията “ .

Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях – неговият хипотетичен български произход. Предците му са от старо благородническо родословие с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „ Елегия за Реми Бело ”: Предците ми от край недопечен са, мой поете, там Дунавът леден на Тракия съсед е; в земите си – оттатък Унгария… Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „ принцът на поетите “ е потомък на Орфей. И до момента в който това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият талант на Ронсар е бил захранен от до момента със средновековната българска психика.

4. Желязната жена

Загадъчната Мура, наречена от авторката „ желязната жена “, тъй като устоява на всички превратности на ориста – а ориста й е извънредно необикновена – е считана на Запад за „ съветската миледи “ и „ алената Мата Хари “ (в книгата това е единствено загатнато, но през днешния ден е открито, че в действителност е била двоен сътрудник – руски и британски). Далеч повече е забавна обаче както на авторката, която я е познавала персонално, така и на читателя с връзките си с британския посланик, сътрудник и мемоарист Робърт Локхарт, с руско-съветския писател Максим Горки и с британския фантаст Хърбърт Уелс.

Но може би още по-завладяваща е тази биография – от дълго време станала бестселър на всички места където е издавана – в качеството си на извънредно удостоверение, подкрепено с доста документи, за цяла една ера от международната история: за Първата международна война, Октомврийската гражданска война и отношението на Европа към нея, за трагичната реалност в Съветска Русия, за живота на съветските емигранти, без да забравяме майсторски описаните облици на Локхарт, Горки, Уелс и цяла поредност други исторически персони.

„ Желязната жена “ е невероятна книга, която издателство „ Колибри “ предлага на читателя с респект към една също толкоз невероятна писателка.

5. Как да приказваме за гибелта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична просвета. Последователка на Фройд, съратничка и другарка на Жак Лакан, тя заема в науката свое собствено самобитно място. Повечето от трийсетината й писания са отдадени на лекуването и възпитанието на децата, някои от тях – на женското начало и женствеността. През 1985 година Долто изнася лекция по една нетипична за нея тематика – гибелта и отношението ни към нея: по какъв начин я одобряваме, как мислим за нея, по какъв начин да приказваме за нея на другите и на децата. Ето някои нейни мисли:

Може би с съображение считаме, че гибелта не е събитие. Не и събитие, което в миналото ще изживеем – ние в никакъв случай няма да изживеем собствената си гибел, както не сме изживели и личното си раждане.

Как децата приказват за гибелта? Те стартират да приказват за нея от доста ранна възраст и ние също би трябвало да им приказваме за нея овреме. Най-често я загатват по отношение на животно. Всеки от вас е виждал по какъв начин реагират децата, когато за първи път се сблъскат със гибелта. Те споделят: „ То въобще не мърда! “ , а ние им обясняваме: „ Защото е умряло “ . „ Какво значи това? “ , питат те, а ние не знаем какво да отговорим.

6. Разкази и повести

Това издание има за цел да преоткрие Константин Константинов като белетрист. В хронологичен ред са включени творби и от петте му сборника с разкази и повести („ Към близкия “, „ Любов “, „ Трета класа “, „ Ден по ден “, „ Седем часът заранта “), някои от които не са преиздавани след първото им издание. Книгата представя близо три десетилетия от творческия живот на писателя и наблюдава неговото изграждане като повествовател: от ранните кратки, импресионистични повествователни форми до зрелите му произведения, в които се заявява като незабравим майстор на психологическия роман.

Включените в сборника разкази и повести са обединени от тематиката за пътя и пътуването: пространствено, духовно, прочувствено. Пътуване към себе си и към неизбродимите светове на другите.

Константин Константинов е роден в Сливен. Белетрист, есеист, преводач, живописен критик и мемоарист, той е една от открояващите се фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършва право в Софийския университет и работи като арбитър, прокурор, юрист, юрист. Директор на Радио „ София “ (1944), ръководител на Съюза на българските писатели (1945–1946) и на Института за преводна литература. Редактор на сп. „ Изкуство ” (1946). Носител на премията „ Добри Чинтулов “. Сътрудничи на списанията „ Българска колекция ”, „ Съвременна мисъл ”, „ Златорог ”, „ Изкуство и рецензия “ и др.; дружно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава сп. „ Звено ” (1914).

7. Жюл и Жим

Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски публицист, публицист, художествен критик, познавач и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното занятие с „ Жюл и Жим “ през 1953 година, когато е към този момент 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга – „ Двете англичанки и континентът “. Третата, „ Виктор “, остава незавършена.

Автобиографични по темперамент, творбите му черпят от огромен дневник, хроника на един живот, отдаден на пристрастеността да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „ Най-хубавото му произведение е методът, по който прекарваше времето си “.

Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „ вечното свободно време “, на безметежието и чувствената приятност. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в фетиш, преливат от всеки ред на тази ликуваща прослава на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в сходен мироглед за живота неизменно е стаена и рецесията на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

Романът е увековечен и на екрана във кино лентата на Франсоа Трюфо „ Жюл и Жим “ (1962), програмен за френската „ Нова вълна “, разгласен за един от най-хубавите на всички времена, превъзходно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.

8. Време и жанр. Контури на историята на модата през XX век

Доц. доктор Мариела Гемишева е фешън дизайнер и актьор в региона на пърформанса, инсталацията и обекта, учител в дисциплинираност „ Моден план “ в компетентност Мода към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многочислени ексцентрични и запаметяващи се пробни решения в региона на модата и арт пърформанса. Провокацията е значителен детайл в нейните работи, а съгласно американския куратор Роджър Коновър тя е „ неподражаема в превръщането на рестриктивните мерки в преимущества ” Носител е на голям брой влиятелни оценки, измежду които три пъти премията Златна игла на Българската академия за мода и Жена на годината на сп. Грация. Член е на Института за модерно изкуство, както и на Съюза на българските художници.

“ С класическия си статус в подтекста на модерността модата е не просто социална система с открити закони. По-скоро тя демонстрира податливост да изменя собствените си правила заради характерното за нея ПРАВО НА ОТРИЦАНИЕ ИЛИ „ ПРЕДАТЕЛСТВО ”. Следваме модата, защото нейните ценности ни се оферират не по властнически, а по абсурден метод. Модата признава и незабавно по-късно отхвърля. Нейните правила са както институционални, така и подмолни. Прагматиката й е колкото логична, толкоз и антилогична.

В модата би трябвало да избираш, а не да се подчиняваш “
Мариела Гемишева

9. Непрекъснатата линия

Повечето истории в „ Непрекъсната линия “ са обединени от тематиката за лъжата, с която в разнообразни моменти и при разнообразни условия се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както споделя самата Улицка: „ Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала “.

В последната част, „ Изкуството да живееш “, Женя към този момент е зряла, енергична и амбициозна жена, съумяла в специалността си. Докато една злополука не трансформира всичко…

Книгата е и елементарна, и комплицирана, и радостна, и тъжна… Обикновени хора, познати обстановки, а какво вълнуващо странствуване през живота с неговите обрати! При това поднесено с психологизъм, мъдрост и превъзходен жанр – запазена марка на Улицка.

10. Музика за хамелеони

Този алманах с репортажи, наречени от рецензията „ литературни бижута “, е внушителният предходник на „ Хладнокръвно “, където повествователният гений на огромния Труман Капоти се разпростира до несрещана преди този момент степен и го трансформира в основоположник на ново литературно течение – художествената документалистика.

„ Музика за хамелеони “ ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща внимателно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен палач, изпращащ на бъдещите си жертви злокобни предизвестия под формата на дребни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, вманиачен по дванадесетгодишно момиче, което даже не е виждал. Срещаме и самия Капоти, който – без значение дали пуши в компанията на дамата, която му чисти, или си разменя пикантни полови злословия с Мерилин Монро – си остава непроменяемо най-елегантният злобар и най-състрадателният създател, насочил взор към публичната фауна на своето време.

Пет от тринадесетте „ бижута “ излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия четец при първото издание през 1981 година, защото в тях се приказва намерено за секс, за хомосексуалността на създателя, а и за някои политически пристрастия, сметнати преди време за несъответствуващи.

Тук има всичко: прозрения и мемоари за велики люде и скромни труженици, остарели вицове и свежи остроумия. Тринадесетте скъпи разкази ще се четат и четат през идните години с възходяща възхита.
сп. „ Ню Репъблик “