Бягство от пустинята
Време е светът да приготви " проект Б " при положение на всеобща миграция на популацията поради световното стопляне
Докато доста страни се пробват да понижат въглеродните излъчвания, в някои региони изискванията стават прекомерно рискови за живот. За да оцелее, локалното население ще би трябвало да се реалокира, уверен е Тим Гая Винс.
Какво би трябвало да направи човечеството, с цел да посрещне всеобщата миграция без загуби?
Тази миграция към този момент е почнала - хората бягат от засегнатите от суша региони на Латинска Америка, Африка и Азия, където селското стопанство е станало невероятно - и темпото на този развой единствено ще се усилва. Следователно човечеството би трябвало да приготви и приспособява храната, енергийните системи и инфраструктурата към изменящите се условия.
В същото време е значимо да се отдели политическата карта от географската и да се дефинира къде се намират запасите от прясна вода и най-много слънчева и вятърна сила. Около тези места и би трябвало да бъде планувано разположението на хората.
Не се тормозете - на Земята има задоволително място. Ако вземем 20 кв. м на човек, тогава 220 хиляди кв. км повърхност ще са задоволителни за 11 милиарда души. Например, единствено площта на Канада е 9,9 милиона квадратни километра.
Лошата вест обаче е, че няма да има места на планетата, които да не бъдат наранени от изменението на климата. Още до 2050 година изискванията на живот в някои точки ще станат непоносими, а до 2100 година това ще бъде изцяло друга планета. Поради световното стопляне териториите с най-благоприятен температурен режим за хората, а това е междинна температура от 11°C до 15°C, се изместват на север.
Проучванията демонстрират, че според от сюжетите на повишаване на популацията и стопляне, от 1 до 3 милиарда души ще се окажат отвън нормалните климатични условия, а към една трета от популацията ще живее при междинните температури, които в този момент се следят в Сахара.
Хората ще би трябвало да изоставен екватора, бреговете и дребните острови, както и сухите и пустинни райони. Човешките общности ще се реалокират във вътрешността към езерата, възвишенията и северните ширини. И в случай че погледнете земното кълбо, излиза наяве, че главната част от сушата се намира в северното полукълбо. И макар че температурите в тези безвредни райони ще се покачват - и даже по-бързо, в сравнение с екватора - техните междинни стойности към момента ще бъдат доста по-ниски, в сравнение с в тропиците.
За благополучие, споделя Винс, северните ширини към този момент са дом на богати страни, които нормално имат мощните институции и постоянни държавни управления, нужни за създаване на обществена и софтуерна резистентност на провокациите на този век. Те обаче още през днешния ден се пробват да лимитират потока от мигранти, който е доста по-малък от упования през идващите 75 години. Но, както споделя Винс, по-възможно е да се промени политическо-социалното мислене, в сравнение с да се възвърне обитаемостта на тропиците.
Места като региона на Големите езера в Канада и Съединени американски щати ще се сблъскат с големи напори от мигранти, защото големите водни басейни поддържат района с по-умерен и резистентен климат. Но най-хубавото място за живеене би било Аляска. Според разбора на климатичния модел до 2047 година междинните месечни температури в Аляска ще бъдат същите като днешните във Флорида. В същото време топенето на безконечната заледеност основава проблеми за локалните общности, чийто метод на живот се трансформира окончателно. Не е известно, написа Винс, по какъв начин общностите ще реагират на притока на мигранти от юг, само че този развой е неминуем. Далечният север ще се трансформира.
Топенето на ледената завивка на Гренландия - най-голямата на Земята след Антарктида - ще отвори нови региони за живот на хората, земеделие и рандеман на минерали. Един подобен град, който ще се развива бързо през идващите десетилетия, е столицата на Гренландия - Нуук. Последиците от изменението на климата към този момент са явни там - жителите приказват за тези години, " когато беше студено ". Освен това, с помощта на топенето на ледовете, риболовът и селското стопанство претърпяват напредък. Фермерите от Нуук към този момент даже отглеждат картофи, репички и броколи. Предвижда се в Гренландия даже да има гори до 2100 година Може би това е едно от най-хубавите места за живеене. Същото се отнася и за Канада, Сибир и други елементи на Русия, Исландия, скандинавските страни и Шотландия, които ще продължат да се възползват от световното стопляне.
Оказва се, че страните, които са най-големи източници на парникови газове, през днешния ден имат приблизително 10% по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, в сравнение с би бил без процесите на стопляне на климата. Докато страните с най-ниски излъчвания са с към 25% по-ниски индикатори. Бързото размразяване на леда ще отвори Северозападния проход - корабния маршрут през Арктика, свързващ Атлантическия и Тихия океан - за мореплаване през по-голямата част от годината, който редуцира времето на корабоплаване с към 40%. Това ще улесни районната търговия, туризма, риболова и пътуванията, както и ще отвори благоприятни условия за изследване на минерали. Печалбите ще отидат в пристанищни градове като Чърчил в Манитоба. Според Винс канадското държавно управление залага на развиването посредством мигранти.
Според Маршал Бърк, асоцииран шеф на Центъра за продоволствена сигурност и околна среда към Станфордския университет, световното стопляне ще усили междинния приход в Канада с 250% заради доста увеличение на вегетационния сезон, по-ниски разноски за инфраструктура и повишен морски трафик. Русия също ще завоюва от световното стопляне. Според Националния съвет за разузнаване на Съединени американски щати Русия „ ще може да се възползва оптимално от по-умерените си климатични индикатори “.
Според моделите, повече от половината от безконечната замръзналост на Сибир ще изчезне до 2080 година, което прави студения север по-привлекателен. Въпросът е дали Русия ще успее да се оправи с отрицателното влияние на топенето на ледовете и замръзналостта, защото инженерните способи за решение на този проблем са доста скъпи. Според прогнозите даже в Антарктида до края на века ще има до 17 хиляди квадратни метра. км. нови земи, свободни от лед. Това може да даде опция за развиване, само че Винс изрази вяра, че този финален див континент на Земята ще остане скъп естествен резерват.
Хората ще търсят по-безопасни места и ще им е по-добре да се реалокират тук-там, които към този момент имат положително ръководство, продуктивност и запаси. За благополучие има доста места, където това може да стане. Част от тази миграция ще включва бързото разширение на съществуващите градове; другаде, като съветския Сибир и Гренландия, ще би трябвало да бъдат издигнати напълно нови градове. Според Винс, за безвредното заселване на стотици милиони мигранти може да се наложи закупуването на малко земя от сегашните страни. Освен това по-богатите и по-сигурни страни би трябвало да станат помощници на по-бедните и по-уязвимите по време на рецесия. Възможно е някои страни да изчезнат, а други да се обединят в районни геополитически формирания. Един от разновидностите е отваряне на границите, което би нараснало международния Брутният вътрешен продукт с десетки трилиони долари.
„ Наред с пагубните загуби на този век, имаме толкоз доста благоприятни условия, които ще дойдат, когато отворим съзнанието си за разнообразни способи на живот и откъснем хората от техните закрепени места на престояване. Милиони хора ще се реалокират през този век и тъкмо в този момент имаме късмет да създадем тези катаклизми сполучливи посредством плануван кротичък преход към по-безопасен и по-справедлив свят. Трябва да опитаме “, приключва Винс.
Източник:
Докато доста страни се пробват да понижат въглеродните излъчвания, в някои региони изискванията стават прекомерно рискови за живот. За да оцелее, локалното население ще би трябвало да се реалокира, уверен е Тим Гая Винс.
Какво би трябвало да направи човечеството, с цел да посрещне всеобщата миграция без загуби?
Тази миграция към този момент е почнала - хората бягат от засегнатите от суша региони на Латинска Америка, Африка и Азия, където селското стопанство е станало невероятно - и темпото на този развой единствено ще се усилва. Следователно човечеството би трябвало да приготви и приспособява храната, енергийните системи и инфраструктурата към изменящите се условия.
В същото време е значимо да се отдели политическата карта от географската и да се дефинира къде се намират запасите от прясна вода и най-много слънчева и вятърна сила. Около тези места и би трябвало да бъде планувано разположението на хората.
Не се тормозете - на Земята има задоволително място. Ако вземем 20 кв. м на човек, тогава 220 хиляди кв. км повърхност ще са задоволителни за 11 милиарда души. Например, единствено площта на Канада е 9,9 милиона квадратни километра.
Лошата вест обаче е, че няма да има места на планетата, които да не бъдат наранени от изменението на климата. Още до 2050 година изискванията на живот в някои точки ще станат непоносими, а до 2100 година това ще бъде изцяло друга планета. Поради световното стопляне териториите с най-благоприятен температурен режим за хората, а това е междинна температура от 11°C до 15°C, се изместват на север.
Проучванията демонстрират, че според от сюжетите на повишаване на популацията и стопляне, от 1 до 3 милиарда души ще се окажат отвън нормалните климатични условия, а към една трета от популацията ще живее при междинните температури, които в този момент се следят в Сахара.
Хората ще би трябвало да изоставен екватора, бреговете и дребните острови, както и сухите и пустинни райони. Човешките общности ще се реалокират във вътрешността към езерата, възвишенията и северните ширини. И в случай че погледнете земното кълбо, излиза наяве, че главната част от сушата се намира в северното полукълбо. И макар че температурите в тези безвредни райони ще се покачват - и даже по-бързо, в сравнение с екватора - техните междинни стойности към момента ще бъдат доста по-ниски, в сравнение с в тропиците.
За благополучие, споделя Винс, северните ширини към този момент са дом на богати страни, които нормално имат мощните институции и постоянни държавни управления, нужни за създаване на обществена и софтуерна резистентност на провокациите на този век. Те обаче още през днешния ден се пробват да лимитират потока от мигранти, който е доста по-малък от упования през идващите 75 години. Но, както споделя Винс, по-възможно е да се промени политическо-социалното мислене, в сравнение с да се възвърне обитаемостта на тропиците.
Места като региона на Големите езера в Канада и Съединени американски щати ще се сблъскат с големи напори от мигранти, защото големите водни басейни поддържат района с по-умерен и резистентен климат. Но най-хубавото място за живеене би било Аляска. Според разбора на климатичния модел до 2047 година междинните месечни температури в Аляска ще бъдат същите като днешните във Флорида. В същото време топенето на безконечната заледеност основава проблеми за локалните общности, чийто метод на живот се трансформира окончателно. Не е известно, написа Винс, по какъв начин общностите ще реагират на притока на мигранти от юг, само че този развой е неминуем. Далечният север ще се трансформира.
Топенето на ледената завивка на Гренландия - най-голямата на Земята след Антарктида - ще отвори нови региони за живот на хората, земеделие и рандеман на минерали. Един подобен град, който ще се развива бързо през идващите десетилетия, е столицата на Гренландия - Нуук. Последиците от изменението на климата към този момент са явни там - жителите приказват за тези години, " когато беше студено ". Освен това, с помощта на топенето на ледовете, риболовът и селското стопанство претърпяват напредък. Фермерите от Нуук към този момент даже отглеждат картофи, репички и броколи. Предвижда се в Гренландия даже да има гори до 2100 година Може би това е едно от най-хубавите места за живеене. Същото се отнася и за Канада, Сибир и други елементи на Русия, Исландия, скандинавските страни и Шотландия, които ще продължат да се възползват от световното стопляне.
Оказва се, че страните, които са най-големи източници на парникови газове, през днешния ден имат приблизително 10% по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, в сравнение с би бил без процесите на стопляне на климата. Докато страните с най-ниски излъчвания са с към 25% по-ниски индикатори. Бързото размразяване на леда ще отвори Северозападния проход - корабния маршрут през Арктика, свързващ Атлантическия и Тихия океан - за мореплаване през по-голямата част от годината, който редуцира времето на корабоплаване с към 40%. Това ще улесни районната търговия, туризма, риболова и пътуванията, както и ще отвори благоприятни условия за изследване на минерали. Печалбите ще отидат в пристанищни градове като Чърчил в Манитоба. Според Винс канадското държавно управление залага на развиването посредством мигранти.
Според Маршал Бърк, асоцииран шеф на Центъра за продоволствена сигурност и околна среда към Станфордския университет, световното стопляне ще усили междинния приход в Канада с 250% заради доста увеличение на вегетационния сезон, по-ниски разноски за инфраструктура и повишен морски трафик. Русия също ще завоюва от световното стопляне. Според Националния съвет за разузнаване на Съединени американски щати Русия „ ще може да се възползва оптимално от по-умерените си климатични индикатори “.
Според моделите, повече от половината от безконечната замръзналост на Сибир ще изчезне до 2080 година, което прави студения север по-привлекателен. Въпросът е дали Русия ще успее да се оправи с отрицателното влияние на топенето на ледовете и замръзналостта, защото инженерните способи за решение на този проблем са доста скъпи. Според прогнозите даже в Антарктида до края на века ще има до 17 хиляди квадратни метра. км. нови земи, свободни от лед. Това може да даде опция за развиване, само че Винс изрази вяра, че този финален див континент на Земята ще остане скъп естествен резерват.
Хората ще търсят по-безопасни места и ще им е по-добре да се реалокират тук-там, които към този момент имат положително ръководство, продуктивност и запаси. За благополучие има доста места, където това може да стане. Част от тази миграция ще включва бързото разширение на съществуващите градове; другаде, като съветския Сибир и Гренландия, ще би трябвало да бъдат издигнати напълно нови градове. Според Винс, за безвредното заселване на стотици милиони мигранти може да се наложи закупуването на малко земя от сегашните страни. Освен това по-богатите и по-сигурни страни би трябвало да станат помощници на по-бедните и по-уязвимите по време на рецесия. Възможно е някои страни да изчезнат, а други да се обединят в районни геополитически формирания. Един от разновидностите е отваряне на границите, което би нараснало международния Брутният вътрешен продукт с десетки трилиони долари.
„ Наред с пагубните загуби на този век, имаме толкоз доста благоприятни условия, които ще дойдат, когато отворим съзнанието си за разнообразни способи на живот и откъснем хората от техните закрепени места на престояване. Милиони хора ще се реалокират през този век и тъкмо в този момент имаме късмет да създадем тези катаклизми сполучливи посредством плануван кротичък преход към по-безопасен и по-справедлив свят. Трябва да опитаме “, приключва Винс.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ