Когато жената не е обичана от съпруга си, тя погубва сина си
Връзката майка-дете е в действителност свещена, само че когато тя стане прекомерно мощна, може да бъде нездравословна. Швейцарският психиатър Карл Густав Юнг отбелязва, че „ всичко, което не е изживяно, се предава на децата “. Тази мисъл акцентира по какъв начин нерешените прочувствени спорове на родителите могат да оформят ориста на детето. Особено в случай че майката се пробва да запълни празнотата в сърцето си за сметка на сина си.
Корените на казуса: прочувствената взаимозависимост на майката
Юнг разказва феномена като „ майчин комплекс “, при който майка, която не е получила обич или поддръжка от брачна половинка си, неумишлено пренасочва възприятията си към сина си. Тя вижда в него освен дете, само че и прочувствена поддръжка. Подобна динамичност може да докара до обстоятелството, че синът става пленник на майчините потребности, губейки възможностите за независимо развиване.
Както споделя Юнг, „ Всяка майка е първичният свят за своя наследник “. Но в случай че този свят стане прекомерно препълнен, детето може да загуби себе си, оставайки подвластно от майчината обич и утвърждение.
Юнг акцентира, че бащата играе решаваща роля за образуването на сина. Той символизира излизане във външния свят, смелостта и независимостта. Емоционално отсъстващият татко оставя вакум, който майката се пробва да запълни, като неумишлено ускорява връзката със сина си.
Тази връзка обаче в никакъв случай няма да размени въздействието на бащата. Без мъжки образец момчето мъчно развива увереност и дарба да върви по своя път.
Как една майка може несъзнателно да навреди на сина си
Майката, която се отдава напълно на детето, постоянно го лишава от опцията да пораства. Юнг го разказва като „ интрига “ сред майка и наследник, където те намират разтуха един в различен, само че това попречва развиването на сина като независима персона.
Книгата „ Съвременната клинична процедура на Юнг “ гласи:
„ Той прави плахи опити да се измъкне от майчината взаимозависимост, само че споменът за спокойствието и щастието до мама сковава волята му “.
Съвременните психолози прибавят, че такива мъже постоянно порастват с компликации при построяването на персонални връзки. Д-р Сюзън Форвард в книгата „ Манипулативни майки “ разказва по какъв начин свръхзащитата води до прочувствена незрялост и некадърност да се вземат независими решения.
Трудностите на израстването и пътят към освобождението
За наследник, заловен в такава динамичност, освобождението изисква дълбока интроспекция и постоянно професионална помощ. Юнг сподели, че „ пътят към зрелостта е посредством осъзнаването на вашата сянка “. Това значи да приемем, че майчината обич, колкото и да е същинска, не постоянно води до напредък.
Важно е синът да откри граници и да откри сили да се отдели от майчината взаимозависимост. Това е мъчителен развой, само че е нужен за придобиване на вътрешна независимост и дарба за създаване на личен живот.
Любов, баланс и семейство
За да се избегне сходна динамичност, фамилията би трябвало да се основава на баланс. Майчината обич би трябвало да поддържа, а не да обвързва. Бащата би трябвало да е там, с цел да помогне на сина си да пораства.
Както Юнг написа: „ Това, което човек не осъзнава, ръководи живота му “. Признаването на нездравословните модели и смяната им е пътят към крепко семейство. Балансираните взаимоотношения родител-дете дават опция за развъждане на самостоятелни и уверени възрастни.
Марина Карасева
