След 7 века забрава: Епископската базилика на Филипопол отваря в целия си блясък в Пловдив
Врати отваря Епископската базилика на античния Филипопол, която е един от най-големите и значими раннохристиянски обекти.
Сградата е неповторима по своя мащаб и архитектурно решение.
Сред най-забележителните находки в нея са мозаечните пана, чиято реституция стартира още през 2015 година
Думата „ базилика” от гръцки значи „ царски дом”. Векове наред „ царският дом” на Филипопол бил потопен в давност. В давност потънала и историята, която храмът крие зад стените си.
Снимка: btvnovinite.bg
Епископската базилика била най-голямата освен в България, само че и на Балканския полуостров – красива и изящна с величието си.
„ Състои се от външен двор – атриум. Притвор, съществена част, разграничена на три кораба, олтарно пространство с добре изявена абсида “, изяснява доктор Здравка Коркутова, археолог в Регионалния археологически музей в Пловдив.
Снимка: btvnovinite.bg
Според археолози базиликата е съществувала в продължение на 200 години - от IV до VI век след Христа.
„ Когато най-вероятно е починала от едно доста огромно земетресение, което се е усетило на територията на целия Балкански полуостров. Тук сме експонирали елементи от колони, които са паднали, свидетелстват за подобен огромен естествен прелом “, споделя доктор Коркутова.
Снимка: btvnovinite.bg
След като храмът е опустошен, мястото се трансформира в огромен феодален некропол.
При разкопките доктор Коркутова и екипът ѝ откриват над 200 човешки скелета.
Откриват и следи от живот още преди съществуването на Базиликата: „ Няколко здания е имало, имало е последователност на религиозния фетиш. Като първата постройка под базиликата е имало храм на императорския фетиш. След което се построява базиликата с двата си строителна интервала, след нея се оформя некропола със средновековната черква. Некрополът престава да съществува края на XIV век, откакто Филипопол е високомерен от османските турци “, изяснява доктор Коркутова.
Снимка: btvnovinite.bg
Потънал в давност след XIV век, „ царският дом” припомня за себе си през 1982 година, когато по време на градеж на бул. в центъра на Пловдив, част от изящните мозайки на базиликата се появяват на повърхността. Тогава, с цел да запазят мозайките, поставят найлон и железна структура, рушаща се през годините.
Снимка: btvnovinite.bg
Същинската работа стартира чак през 2015 година, когато фондация „ Америка за България” отпуска средства за възкресяването на храма.
Екип от учени се захващат с сложната задача с една цел да възродят историята и да я запазят в бъдещето.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Първата компликация, с която се сблъскахме, беше положението на мозайките, които бяха престояли над 20 години под намерено небе. Когато влязохме на терен, те бяха в доста неприятно положение, още повече и от найлоновото изобретение, което беше поставено върху тях, което е задържало влагата на равнище мозайка и е предизвикало спомагателни опустошения “, спомня си доцент Елена Кантарева-Дечева, която е началник на реставрацията на Епископската базилика.
Снимка: btvnovinite.bg
Зам.-ръководителят на плана – Райна Дечева-Учкунова, добавя: „ Беше нещо ужасно. Нямаше мозайка, имаше насипни камъчета. И в един миг, като го разкрихме и видяхме и се чудехме по какъв начин ще стане това! Страшно предизвикателство, в действителност, споделям ви! “.
Снимка: btvnovinite.bg
В продължение на 6 години доцент Елена Кантарева управлява реставрацията на Епископската базилика с екип от млади учени. Трудът е неправдоподобен, само че и упоритостта на екипа - огромна.
Когато стартират работа на обекта, археолози и реставратори откриват нещо неповторимо – два пласта мозаечен под.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Когато разделихме двата пласта, установихме, че повода да положат втория мозаечен под е чисто функционален. Констатирахме нивелиране на пода още в античността – това нагъване и вдлъбване се е случило още, до момента в който е функционирала базиликата. И с цел да продължи да действа, е трябвало да положат втора мозайка “, изяснява доцент Кантарева.
Докато първият пласт мозайка изобразява геометрични фигури, то вторият изобразява над 100 типа цветни птици – знак на живота.
Така екипът камъче по камъче и ръка за ръка съумява да запази вековна история.
Снимка: btvnovinite.bg
От през днешния ден най-новият музей на България ще чака хората за една разходка във времето обратно.
Сградата е неповторима по своя мащаб и архитектурно решение.
Сред най-забележителните находки в нея са мозаечните пана, чиято реституция стартира още през 2015 година
Думата „ базилика” от гръцки значи „ царски дом”. Векове наред „ царският дом” на Филипопол бил потопен в давност. В давност потънала и историята, която храмът крие зад стените си.
Снимка: btvnovinite.bg
Епископската базилика била най-голямата освен в България, само че и на Балканския полуостров – красива и изящна с величието си.
„ Състои се от външен двор – атриум. Притвор, съществена част, разграничена на три кораба, олтарно пространство с добре изявена абсида “, изяснява доктор Здравка Коркутова, археолог в Регионалния археологически музей в Пловдив.
Снимка: btvnovinite.bg
Според археолози базиликата е съществувала в продължение на 200 години - от IV до VI век след Христа.
„ Когато най-вероятно е починала от едно доста огромно земетресение, което се е усетило на територията на целия Балкански полуостров. Тук сме експонирали елементи от колони, които са паднали, свидетелстват за подобен огромен естествен прелом “, споделя доктор Коркутова.
Снимка: btvnovinite.bg
След като храмът е опустошен, мястото се трансформира в огромен феодален некропол.
При разкопките доктор Коркутова и екипът ѝ откриват над 200 човешки скелета.
Откриват и следи от живот още преди съществуването на Базиликата: „ Няколко здания е имало, имало е последователност на религиозния фетиш. Като първата постройка под базиликата е имало храм на императорския фетиш. След което се построява базиликата с двата си строителна интервала, след нея се оформя некропола със средновековната черква. Некрополът престава да съществува края на XIV век, откакто Филипопол е високомерен от османските турци “, изяснява доктор Коркутова.
Снимка: btvnovinite.bg
Потънал в давност след XIV век, „ царският дом” припомня за себе си през 1982 година, когато по време на градеж на бул. в центъра на Пловдив, част от изящните мозайки на базиликата се появяват на повърхността. Тогава, с цел да запазят мозайките, поставят найлон и железна структура, рушаща се през годините.
Снимка: btvnovinite.bg
Същинската работа стартира чак през 2015 година, когато фондация „ Америка за България” отпуска средства за възкресяването на храма.
Екип от учени се захващат с сложната задача с една цел да възродят историята и да я запазят в бъдещето.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Първата компликация, с която се сблъскахме, беше положението на мозайките, които бяха престояли над 20 години под намерено небе. Когато влязохме на терен, те бяха в доста неприятно положение, още повече и от найлоновото изобретение, което беше поставено върху тях, което е задържало влагата на равнище мозайка и е предизвикало спомагателни опустошения “, спомня си доцент Елена Кантарева-Дечева, която е началник на реставрацията на Епископската базилика.
Снимка: btvnovinite.bg
Зам.-ръководителят на плана – Райна Дечева-Учкунова, добавя: „ Беше нещо ужасно. Нямаше мозайка, имаше насипни камъчета. И в един миг, като го разкрихме и видяхме и се чудехме по какъв начин ще стане това! Страшно предизвикателство, в действителност, споделям ви! “.
Снимка: btvnovinite.bg
В продължение на 6 години доцент Елена Кантарева управлява реставрацията на Епископската базилика с екип от млади учени. Трудът е неправдоподобен, само че и упоритостта на екипа - огромна.
Когато стартират работа на обекта, археолози и реставратори откриват нещо неповторимо – два пласта мозаечен под.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Когато разделихме двата пласта, установихме, че повода да положат втория мозаечен под е чисто функционален. Констатирахме нивелиране на пода още в античността – това нагъване и вдлъбване се е случило още, до момента в който е функционирала базиликата. И с цел да продължи да действа, е трябвало да положат втора мозайка “, изяснява доцент Кантарева.
Докато първият пласт мозайка изобразява геометрични фигури, то вторият изобразява над 100 типа цветни птици – знак на живота.
Така екипът камъче по камъче и ръка за ръка съумява да запази вековна история.
Снимка: btvnovinite.bg
От през днешния ден най-новият музей на България ще чака хората за една разходка във времето обратно.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ