Когато единствената ти мечта е да се бориш. Думите на малкия Митко учат на уроци
Връстниците на дребния Митко мечтаят за разнообразни неща - играчки, телефони и тн. Той обаче желае единствено едно - да може да се бори за живот.
" Не желая да загивам! Не желая да се прибирам! Искам да се боря ", споделя Митко.
Той е единствено на 10 години, страда от остра миелоидна левкемия. Всичко стартира, когато той е едвам на 1 годинка. След лекуване 2 години, което е несполучливо, заболяването се връща. Той получава рецидив след направена трансплантация.
Лекувахме го две години, само че по-късно дълго време всичко изглеждаше наред. Но когато Димитър навърши 10 години, заболяването се върна. Беше направена трансплантация, само че след 11 месеца фамилията му схваща, че тя е несполучлива и че той получил рецидив.
Митко е бил подложен на лекуване с химеотерапия. То се прави в България, а краната цел - трансплантация на костен мозък, ще е в Турция.
По средата лекуването на Митко обаче се прекъсва поради зараза, която лекарите не можели да отстранят, а това било задоволително заболяването да се върне – по-силна, бърза и безпощадна.
Турските експерти са безапелационни, че това е било неприятна стъпка. " Не трябваше да се спира… най-критичният миг е бил… битката не се прекъсва ", е споделила лекар Тевил от Турция. „ Това е пиков миг, през който просто би трябвало да се премине. Това е повратна точка – при пациенти с такава диагноза такива затруднения са предстоящи, само че всички дружно би трябвало да се оправим с тях. Не да стопираме. “ – са били думите ѝ.
" С незнаен излаз. Със боязън, който ни сковава... Но и с една-единствена вяра, че Димитър може да живее. Днес се срещнахме с докторката в Турция. Обясни ни всичко. Много е тежко. Възможно е организмът му да не одобри трансплантацията. Възможно е да не се разсъни.Но по-ужасяващо от това е да не опитаме. Да се приберем в България и да чакаме... края ", споделя майката на Димитър.
В последвал диалог със експертите от България, те мълчали, не знаели какво да кажат, не можели да отговорят на въпросите. " Питахме дали има други медикаменти, дали могат да пробват нов антибиотик, нов метод – отговора беше, че нямат, какво повече да създадат и до момента в който имаме още време и късмет по добре да заминем в Турция ", споделя майка му.
Сега пред него стои трансплантацията на костния мозък - последната врата, която може да опитат да отворят, до момента в който физическото му положение към момента позволва. Димитър не е просто едно дете, не е нейното малко момче. За майка му, Димитър е преподавател по мощ.
Как да помогнете на Димитър, разбере от обявата на фондация " Дари вяра ".
" Не желая да загивам! Не желая да се прибирам! Искам да се боря ", споделя Митко.
Той е единствено на 10 години, страда от остра миелоидна левкемия. Всичко стартира, когато той е едвам на 1 годинка. След лекуване 2 години, което е несполучливо, заболяването се връща. Той получава рецидив след направена трансплантация.
Лекувахме го две години, само че по-късно дълго време всичко изглеждаше наред. Но когато Димитър навърши 10 години, заболяването се върна. Беше направена трансплантация, само че след 11 месеца фамилията му схваща, че тя е несполучлива и че той получил рецидив.
Митко е бил подложен на лекуване с химеотерапия. То се прави в България, а краната цел - трансплантация на костен мозък, ще е в Турция.
По средата лекуването на Митко обаче се прекъсва поради зараза, която лекарите не можели да отстранят, а това било задоволително заболяването да се върне – по-силна, бърза и безпощадна.
Турските експерти са безапелационни, че това е било неприятна стъпка. " Не трябваше да се спира… най-критичният миг е бил… битката не се прекъсва ", е споделила лекар Тевил от Турция. „ Това е пиков миг, през който просто би трябвало да се премине. Това е повратна точка – при пациенти с такава диагноза такива затруднения са предстоящи, само че всички дружно би трябвало да се оправим с тях. Не да стопираме. “ – са били думите ѝ.
" С незнаен излаз. Със боязън, който ни сковава... Но и с една-единствена вяра, че Димитър може да живее. Днес се срещнахме с докторката в Турция. Обясни ни всичко. Много е тежко. Възможно е организмът му да не одобри трансплантацията. Възможно е да не се разсъни.Но по-ужасяващо от това е да не опитаме. Да се приберем в България и да чакаме... края ", споделя майката на Димитър.
В последвал диалог със експертите от България, те мълчали, не знаели какво да кажат, не можели да отговорят на въпросите. " Питахме дали има други медикаменти, дали могат да пробват нов антибиотик, нов метод – отговора беше, че нямат, какво повече да създадат и до момента в който имаме още време и късмет по добре да заминем в Турция ", споделя майка му.
Сега пред него стои трансплантацията на костния мозък - последната врата, която може да опитат да отворят, до момента в който физическото му положение към момента позволва. Димитър не е просто едно дете, не е нейното малко момче. За майка му, Димитър е преподавател по мощ.
Как да помогнете на Димитър, разбере от обявата на фондация " Дари вяра ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ