Експерт обясни какво постигна Радев и какво следва за договора с „Боташ“
Енергийния специалист и шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в „ Центъра за проучване на демокрацията “от “Центъра за проучване на демокрацията “ Мартин Вадимиров бе специфичен посетител в „ Денят на Дарик “, с цел да разяснява водещата политическа и енергийна тематика, обвързвана с оповестеното от премиера Румен Радев 15-месечно заледяване на контракта с турската компания „ Боташ “.
„ Не знаем тъкмо какво е било контрактувано в Анкара, знаем единствено, че турският енергиен министър в своето известие в обществените медии не упоменава такова заледяване и България от 2024 година не заплаща по този контракт, тъй че на процедура той е замразен. Плащаме единствено когато внасяме количества полутечен природен газ през турските терминали. Премиерът Радев, видяхте преди няколко часа, загатна, че в действителност ще бъде изплатен дългът, който „ Булгаргаз “ е натрупала към турската компания в размер на 367 милиона $ от 2024 година насам. Така че това, което разбирам аз, е, че продължаваме статуквото, само че този път няма да ни се натрупва дълг за идващите 15 месеца. Не се вижда някаква сензитивна смяна. Докато не бъде упоменато при какви условия ще бъдат превозени количествата газ от терминалите до границата с България, няма да знаем какъв брой е сполучлива тази договорка. Това е извънредно значимо да се разгласява - цената към този миг е към 9 евро на мегаватчас, което е към 3 пъти по-висока цена за транспорт, в сравнение с заплащат търговците, когато придвижват газ от Гърция до България “, сподели Мартин Владимиров.
„ Ще плащаме единствено когато използваме контракта, само че това е единствено за интервал от 15 месеца. Не се виждат индикации, че договорът ще бъде преустановен напълно и че няма да бъде обновен след 15 месеца. Защо 15 месеца? Това е доста забавното число. Всъщност 15 месеца е до 1 октомври 2027 година, когато стопира вносът на съветски газ в Европейски Съюз. Започва новата газова година 2027–2028 година и тогава България ще би трябвало да спре преноса на съветски газ през Странджа-2. Това е другата точка, по която получаваме газ от турска територия. И предвиждам, че през идващите 15 месеца „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “, т.е. българският оператор на газопреносната мрежа, ще работят по това да се разшири преносът на газ през Странджа-1, през точката, която в действителност се употребява за контракта с „ Боташ “, сподели той.
„ От октомври 2027 година ще се придвижват по-големи количества от турска страна на така наречен турски бленд, както турската компания „ Боташ “ назовава желанието на турската страна да продава газ в Югоизточна Европа и в Централна Европа. Оттук подозренията са, че сходно уголемение се готви, с цел да може да се изнасят по-големи количества съветски газ, откакто сегашният маршрут бъде преустановен, само че този съветски газ ще бъде маскиран към този момент като турски газ под формата на турски бленд. В момента на Странджа-1 могат да се пренесат към 3,6 милиарда кубически метра годишно, което е незадоволително, с цел да се изпълнят уговорките на Русия към някои от страните с дълготрайни съглашения за покупка на природен газ, да вземем за пример Унгария, Словакия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Считам Гърция, техните търговци към този момент приключват своите дълготрайни съглашения с газ, само че въпреки всичко, в случай че става въпрос за такава скица, би трябвало да сме доста деликатни и да знаем тъкмо какво ще се купува от Турция “, съобщи Владимиров.
„ Не би трябвало се разрешава разбъркване, по този начин да се каже, блендиране на съветски и различен газ и през виртуални покупко-продажби той да се изнася за Югоизточна Европа и по този начин зависимостта на Европа да продължи да бъде налице по отношение на Русия и това стратегическо обособяване, за което се бори Европейски Съюз, да не се реализира и България да бъде проводник за този развой. Това е главният риск, само че дано да забележим първоначално какви са цените, на които ще се придвижва газ и тогава ще можем да кажем дали този контракт в новата форма е преференциален или не “, сподели енергийният специалист.
„ Мисля, че главната сделка сред Радев и Ердоган е при всички положения в региона на природния газ. „ Боташ “ упорства за това да се употребява тази входна точка като метод за търговия с турски газ в района. Това развиване не е нещо ново, това е една дълготрайна тактика. В случая България, по времето на служебните кабинети на тогавашния президент Радев, задейства тази тактика и българската страна спомага тя да се реализира “, сподели Мартин Владимиров.
„ Въпросът е дали може да превърнем този рисков модел във опция. Именно това, че Турция може да се трансформира в новия маршрут за отвесния газов кулоар. Знаете, отвесният газов кулоар цели вноса на огромни количества природен газ през терминалите в Гърция и тяхното извеждане до консуматори в Централна Европа - Румъния, Украйна, Молдова и така нататък Проблемът с отвесния газов кулоар е, че потенциалите за регазификация в Гърция към този момент са заети на дълготрайна база и действително няма огромен достъп за спомагателни количества. Преносът на газ от Турция за района би разрешил да се разшири доста размерът, който се транзитира. От това ще завоюва България, която ще замести приходите, които сега получава от директни такси от „ Газпром “ за „ Турски поток. Ако договорката, която се реализира в идващите 15 месеца, просто цели транзитиране на съветски газ, значи сме пропуснали много добра опция “, с директни такси от различни направления “, разяснява Владимиров.
„ Булгаргаз “ ще избегне тази тежка финансова обстановка, провокирана от отговорностите, които натрупа към „ Боташ “, само че до момента в който не забележим при какви условия може да се внася втечненият природен газ от Турция, тази договорка и този контракт няма да бъдат употребявани през идващите 15 месеца, защото при сегашните условия, при 9 евро на мегаватчас за транспорт, количествата, които внасяме от Турция, са неизгодни и би трябвало да са доста особени пазарните условия в района, с цел да може „ Булгаргаз “ да продаде този газ на облага у нас “, проучва Владимиров.
„ Не знаем тъкмо какво е било контрактувано в Анкара, знаем единствено, че турският енергиен министър в своето известие в обществените медии не упоменава такова заледяване и България от 2024 година не заплаща по този контракт, тъй че на процедура той е замразен. Плащаме единствено когато внасяме количества полутечен природен газ през турските терминали. Премиерът Радев, видяхте преди няколко часа, загатна, че в действителност ще бъде изплатен дългът, който „ Булгаргаз “ е натрупала към турската компания в размер на 367 милиона $ от 2024 година насам. Така че това, което разбирам аз, е, че продължаваме статуквото, само че този път няма да ни се натрупва дълг за идващите 15 месеца. Не се вижда някаква сензитивна смяна. Докато не бъде упоменато при какви условия ще бъдат превозени количествата газ от терминалите до границата с България, няма да знаем какъв брой е сполучлива тази договорка. Това е извънредно значимо да се разгласява - цената към този миг е към 9 евро на мегаватчас, което е към 3 пъти по-висока цена за транспорт, в сравнение с заплащат търговците, когато придвижват газ от Гърция до България “, сподели Мартин Владимиров.
„ Ще плащаме единствено когато използваме контракта, само че това е единствено за интервал от 15 месеца. Не се виждат индикации, че договорът ще бъде преустановен напълно и че няма да бъде обновен след 15 месеца. Защо 15 месеца? Това е доста забавното число. Всъщност 15 месеца е до 1 октомври 2027 година, когато стопира вносът на съветски газ в Европейски Съюз. Започва новата газова година 2027–2028 година и тогава България ще би трябвало да спре преноса на съветски газ през Странджа-2. Това е другата точка, по която получаваме газ от турска територия. И предвиждам, че през идващите 15 месеца „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “, т.е. българският оператор на газопреносната мрежа, ще работят по това да се разшири преносът на газ през Странджа-1, през точката, която в действителност се употребява за контракта с „ Боташ “, сподели той.
„ От октомври 2027 година ще се придвижват по-големи количества от турска страна на така наречен турски бленд, както турската компания „ Боташ “ назовава желанието на турската страна да продава газ в Югоизточна Европа и в Централна Европа. Оттук подозренията са, че сходно уголемение се готви, с цел да може да се изнасят по-големи количества съветски газ, откакто сегашният маршрут бъде преустановен, само че този съветски газ ще бъде маскиран към този момент като турски газ под формата на турски бленд. В момента на Странджа-1 могат да се пренесат към 3,6 милиарда кубически метра годишно, което е незадоволително, с цел да се изпълнят уговорките на Русия към някои от страните с дълготрайни съглашения за покупка на природен газ, да вземем за пример Унгария, Словакия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Считам Гърция, техните търговци към този момент приключват своите дълготрайни съглашения с газ, само че въпреки всичко, в случай че става въпрос за такава скица, би трябвало да сме доста деликатни и да знаем тъкмо какво ще се купува от Турция “, съобщи Владимиров.
„ Не би трябвало се разрешава разбъркване, по този начин да се каже, блендиране на съветски и различен газ и през виртуални покупко-продажби той да се изнася за Югоизточна Европа и по този начин зависимостта на Европа да продължи да бъде налице по отношение на Русия и това стратегическо обособяване, за което се бори Европейски Съюз, да не се реализира и България да бъде проводник за този развой. Това е главният риск, само че дано да забележим първоначално какви са цените, на които ще се придвижва газ и тогава ще можем да кажем дали този контракт в новата форма е преференциален или не “, сподели енергийният специалист.
„ Мисля, че главната сделка сред Радев и Ердоган е при всички положения в региона на природния газ. „ Боташ “ упорства за това да се употребява тази входна точка като метод за търговия с турски газ в района. Това развиване не е нещо ново, това е една дълготрайна тактика. В случая България, по времето на служебните кабинети на тогавашния президент Радев, задейства тази тактика и българската страна спомага тя да се реализира “, сподели Мартин Владимиров.
„ Въпросът е дали може да превърнем този рисков модел във опция. Именно това, че Турция може да се трансформира в новия маршрут за отвесния газов кулоар. Знаете, отвесният газов кулоар цели вноса на огромни количества природен газ през терминалите в Гърция и тяхното извеждане до консуматори в Централна Европа - Румъния, Украйна, Молдова и така нататък Проблемът с отвесния газов кулоар е, че потенциалите за регазификация в Гърция към този момент са заети на дълготрайна база и действително няма огромен достъп за спомагателни количества. Преносът на газ от Турция за района би разрешил да се разшири доста размерът, който се транзитира. От това ще завоюва България, която ще замести приходите, които сега получава от директни такси от „ Газпром “ за „ Турски поток. Ако договорката, която се реализира в идващите 15 месеца, просто цели транзитиране на съветски газ, значи сме пропуснали много добра опция “, с директни такси от различни направления “, разяснява Владимиров.
„ Булгаргаз “ ще избегне тази тежка финансова обстановка, провокирана от отговорностите, които натрупа към „ Боташ “, само че до момента в който не забележим при какви условия може да се внася втечненият природен газ от Турция, тази договорка и този контракт няма да бъдат употребявани през идващите 15 месеца, защото при сегашните условия, при 9 евро на мегаватчас за транспорт, количествата, които внасяме от Турция, са неизгодни и би трябвало да са доста особени пазарните условия в района, с цел да може „ Булгаргаз “ да продаде този газ на облага у нас “, проучва Владимиров.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ