Враните са едни от най-добре познатите на човек птици. Те

Враните са едни от най-добре познатите на човек птици. Те са и измежду най-удивителните птици в природата. Макар да не са красиви като пауните, фазаните, фламингото или сойките, тези животни впечатляват с висок разсъдък и потребното си място в природата.

Те са към нас, по дърветата пред къщите, в парковете, а от време на време кацват на прозорците и почукват с клюн. Дали обаче знаем задоволително за тези черни като въглен птици, за които четем още в ранна възраст в детските книжки?

Враните, сходно на роднините им гарваните, са доста интелигентни птици и е малко необичайно, че имат неприятна популярност. Тя най-вероятно се дължи на дребното информация, която в действителност хората имат за враните. А хората им дължат доста за спасяването на човешката цивилизация.

По време на огромните епидемии от чума, когато умират 75 милиона души по целия свят, семейство Вранови имат голяма роля в спасяването на живите, като пресичат разпространяването на болестта, хранейки се с труповете на непогребани мъртви. Природата се намесва в миг, в който в хранителната верига липсва значим детайл - на санитаря, който прочиства пространството. Поради липса на лешояди в Европа враните поемат тези функционалности и защищават цивилизацията от цялостно заличаване.

Мистичните черни птици устройват погребални ритуали на своите мъртви събратя. Те се събират към натрупа, кацайки на близките дървета, или напряко на земята, струпват пръчици към мъртвото тяло и издават странни звуци, прилични на молитва. После отлитат бързо и тихо, като че ли с цел да не тревожат повече душата в пътя към отвъдното. За неповторимите врани всеки може да научи повече и сигурно ще обогати познанията си за света на природата.

Класификация на враните

Corvus e жанр птици със мощно разпространяване. Те са от семейство Corvidae. Разредът им е Врабчоподобни.

В този жанр влизат типове, известни като врани и гарвани, като сред тях разликата на пръв взор е незначителна. Състои се в размера на птиците, като гарванът е много по-едър. Освен това неговият клюн, наред с всичко друго по него, е черен. При враната клюнът е ярък на цвят.

Друга основна разлика е, че враната живее измежду хората и може да бъде отглеждана като домакински любим. По сходство на канарчета, папагали, амадини, корели. Враните са обществени животни и съвсем не отстъпват на кучетата и котките да вземем за пример. Тя се усеща добре в човешкото общество и може да се научи да произнася някои думи, сходно на папагалите и други говорещи птици.

Гарванът живее единствено в гората и страни от човешките селища. Той не е податлив на живот измежду човешкото общество.

В целия жанр Corvus членовете са 45 на брой, а родът на Враните съставлява една трета от семейство Corvidae. Името на рода е латинско и съответствува с названието на латински на гарвана.

Враната е разказана за първи път от Карл Линей в труда му Sistema Naturae през 1758 година. В момента съществуват към 42 типа, а още 14 са изчезнали. Фосилите на враните са много на гъсто в Европа, само че връзките сред обособените праисторически типове не са доста ясни.

Враните се разделят главно на два типа: черни и сиви врани. Те обаче се преглеждат като обособени представители на фамилията и постоянно не застъпват местообитанията си. У нас сивата гарга е необятно публикуван тип, до момента в който черната не се среща.

Как наподобяват враните?

Враната е междинна по мярка птица, варираща по дължина от 34 сантиметра до 70 сантиметра. Размахът на крилата при нея доближава от 93 до 103 сантиметра и тежи към 600 грама.

Враните са птици със здрав и строен тип, с дребна заоблена глава със мощен конусовиден клюн - продълговат и подострен. Той е леко закривен надолу. За разлика от гарвана, клюнът не е черен, а ярък на цвят.

Краката на птицата също са мощни, а опашката на враната е къса и клиновидна.

Оцветяването на враната е доминирано от черния цвят, като някои типове имат оперение в сиво, а други имат бели или сиви зони на шията или торса. Австралийските типове врани имат светли очи, само че другояче болшинството са тъмнооки.

Сексуалният диморфизъм е едва видим.

Птицата има мощни и добре развити крила, което прави полета убеден и с малко махове. Когато лети, опашните пера на враната имат форма на ветрило, до момента в който тези на гарвана са клиновидни и по този начин се разграничава от сходната птица и по време на полет.

Къде живеят враните?

Враната е необятно публикувана птица. Враните живеят в Европа, Азия, Австралия, Северна Америка, Африка. Проучванията сочат, че американските популации непрестанно нарастват след европейската колонизация. Враните се популяризират дружно с повишаването на земеделието и урбанизацията.

Чувства се добре и в природата, както и измежду хората. Това е една от най-добре приспособилите се птици в човешките селища.

Начин на живот на враната

Враните живеят и по единично, само че нормално се събират в огромни комуни, които наброяват сред 200 и десетки хиляди човеци, изключително през зимата. Тези събирания нормално се случват наоколо до огромни хранителни източници като сметища и търговски центрове.

Когато са в група, те поддържат връзка посредством засилена вокализация. Наблюдават се врани, които дават отговор на повикванията на други типове. Звуците на враните са комплицирани и не са добре проучени, те варират и според от района.

Враните, сходно на гарваните, са извънредно интелигентни животни. Има сведения, че врани са се научили да броят, както и да повтарят обособени думи. Те могат да употребяват принадлежности и даже да си създават такива, с цел да намерят храна. Този тип птица може да запомня човешките лица и да ги разграничава.

Размножаване при враните

Враната доближава полова зряла възраст на към 3 години при женските и на 5 години при мъжките. Враните са моногамни птици и двойката строи дружно гнездото. Избират високите дървета, скалите или постройки на хората, като гнездото на враните е най-малко на 3 метра височина. Материалите, от които се създава гнездото са клончета, железни ленти, пластмасови части и всевъзможни други материали, които птиците намират. Гнездото стига до 70 сантиметра в диаметър, надълбоко е до 10 сантиметра и необятно до 20 сантиметра.

Женската снася от 3 до 9 яйца, а интервалът на гнездене трае от 20 до 40 дни.

Яйцата на враните са синьо-зелени с кафяви петънца. Инкубацията се прави единствено от женската, а мъжкият я храни в същото време. Малките са отглеждани и от двамата родители, а след 5 седмици те напущат гнездото. Въпреки това грижата за тях от страна на родителите продължава, те ги хранят и по-късно. Младите постоянно оказват помощ на гнездящата двойка да пази гнездото и да храни дребните.

Продължителността на живота на враната е към 20 години, а най-старата документирано проследена гарга е живяла 30 години. В плен най-дълголетна е 59- годишна гарга.

Какво ядат враните

Враните са всеядни. Диетата им е доста разнообразна. Враните ядат всичко, в това число други птици, плодове, ядки, мекотели, червеи, семена, жаби, яйца, мишки, риба и мърша. Те са санитари на гората, наред с гарваните, а също почистват отпадъците от хората, защото се хранят с боклука им.

Плашилата са поставяни на първо време поради набезите на враните върху посевите, въпреки че те оказват помощ на фермерите, като ядат доста насекоми- вредители по културните растения.

Защитен статус на враните

Враната не е предпазен тип, популацията на птицата е забележителна, а тя се приспособява добре към всевъзможни условия. Смята се за пакостник и се поставят старания да бъдат понижени набезите върху културните растения. Плашенето на птицата с слагане на плашила е най-безобидния метод да бъде прогонена, само че от време на време се употребяват и клопки. Поради интелигентността на враните обаче контролът им е мощно усложнен.

Ловът на врани в някои страни е позволен и се счита за тип спорт, най-много в селските региони.