Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Впродължение на повече от три десетилетия, Индонезия е ръководена от Сухарто – нечовечен деспот, виновен за избиването на стотици хиляди хора в Папуа, Ачех и Източен Тимор. Освен това, той е считан и за най-корумпирания държавен началник в международната история. Предполага се, че президентът и фамилията му са присвоили суми, възлизащи на почти 35 милиарда $. Освен с свирепост, епохата на Сухарто ще бъде запомнена и със удивително икономическо развиване, като Индонезия се трансформира в един от така наречен „ азиатски тигри “.
Пътят към властта
Годината е 1965-а. Индонезия е в плен на политически безпорядък, инфлацията доближава рекордно високи равнища, а президентът Сукарно е некадърен да се оправи с проблемите, пред които е изправена страната му. На фона на тази тежка обстановка е учредена организация, останала в историята с името „ Движение 30 септември “. В ранните часове на 1 октомври група офицери от индонезийската войска, членуващи в групировката, отвличат и убиват шестима генерали, обявявайки, че поемат надзор над въоръжените сили. Превратът наподобява неминуем, заради което Сукарно се обръща за помощ към авторитетния военачалник Сухарто. Той съумява да разбие „ Движение 30 септември “, само че след това декларира, че Индонезийската комунистическа партия (подкрепяна от Сукарно) стои зад опита за прелом.
Така се стига до експлоадирането на кървясъл спор сред силите на Сухарто и тези на Сукарно. По време на конфликтите са избити доста хора, упрекнати, че са комунисти или симпатизират на партията. Според множеството откриватели, жертвите са сред 800 000 и 1 милион, само че някои считат, че в действителност умират близо 2,5 млн. души. Сред тях има доста етнически китайци, както и редица представители на интелигенцията. На фона на кръвопролитията, недоволството от ръководството на Сукарно не стопира да пораства. В резултат, на 11 март 1966 година президентът е заставен да се отдръпна от властта, прехвърляйки по-голямата част от пълномощията си на Сухарто. Година по-късно, генералът публично става държавен глава.
Indonesia is turning back toward the Suharto regime 16 years after throwing it out:
— Bloomberg (@business) Геноцидът в Източен Тимор
Източен Тимор е дребна островна страна, намираща се в Индонезийския архипелаг. В продължение на към четири века тя е португалска колония, като на 28 ноември 1975 година афишира своята самостоятелност. Само девет дни по-късно, страната е нападната и окупирана от индонезийски войски, а Сухарто изяснява, че причина за нашествието е „ комунистическа опасност “. Съвсем скоро военната интервенция прераства в отблъскващ геноцид. В един от нападнатите градове към 150 цивилни са определени на инцидентен принцип и разстреляни. В столицата Дили са осъществени няколко всеобщи изтезания, като измежду убитите има и деца. Особено шокиращо е случилото се в град Малим Луро, където бойци принуждават десетки хора да легнат на земята и ги премазват с екскаватор, посипвайки по-късно телата им с тъничък пласт пръст.
През 1991 година в Източен Тимор избухват мирни митинги против Сухарто, като хиляди локални поданици се включват в шествие до гробището Санта Круз в Дили. Докато поставят цветя на гробовете на починали бойци от съпротивата, те са обкръжени от военни, които откриват огън. Демонстрантите няма къде да избягат. В последвалата кървава баня умират минимум 270 души, а 400 други са тежко ранени. Броят на жертвите евентуално е доста по-голям, защото доста хора и до през днешния ден се смятат за безследно изчезнали. Новината за случилото се шокира света, а Организация на обединените нации насочва остри рецензии против Сухарто и неговото държавно управление. Въпреки това, никой не е измамен под отговорност за всеобщото ликвидиране. Като цяло, по време на окупацията на Източен Тимор, траяла две десетилетия, умират сред 100 000 и 250 000 души.
20 years of the Asian Financial Crisis: how Bill Clinton, the IMF and the Wall Street Journal toppled Suharto
— Forbes (@Forbes) Краят на една ера
Несъмнено, най-големият триумф на Сухарто е методът, по който съумява да съживи индонезийската стопанска система. Когато идва на власт, почти 60% от популацията на страната живее в последна беднотия. 31 години по-късно, когато ръководството му завършва, този индикатор към този момент е 13%. Брутният вътрешен продукт нараства с впечатляващите 8% годишно, а заплатите означават невъобразим преди този момент растеж. Сухарто също по този начин трансформира в собствен приоритет строенето на пътища, лечебни заведения и учебни заведения в най-бедните и отдалечени провинции. Всичко това кара доста индонезийци да му симпатизират даже и до през днешния ден, макар зверствата, белязали ръководството му.
През 90-те години на предишния век Сухарто стартира да употребява икономическия взрив за персонални облаги по невиждан метод. Договори, дотации и цели компании минават под контрола на членове на неговото семейство, което води до доста обедняване на междинната класа. Така се стига до 1997 година и експлоадирането на Азиатската икономическа рецесия. Валутите на редица страни се обезценяват, безработицата пораства, а огромен брой компании банкрутират. Индонезия е измежду най-тежко засегнатите от рецесията. Студенти излизат по улиците на Джакарта, настоявайки за смяна, само че Сухарто не се вслушва в апелите им и изпраща военни елементи, с цел да потуши митингите. При последвалите конфликти минимум четирима младежи са убити, а десетки други – ранени. Това води до експлоадирането на всеобщи вълнения в столицата, които лишават на живота на над 1000 души. Етническите китайци и бизнесите им се оказват главните цели на насилието. Хаосът, в който изпада Индонезия, принуждава Сухарто да подаде оставка на 21 май 1998 година Той трансферира властта на вицепрезидента Бухарудин Юсуф Хабиби.
След отдръпването си, диктаторът се уединява в своето имение в Джакарта. Той е охраняван от бойци и рядко се появява на обществени мероприятия. През 2000 година е подложен под домакински арест, когато индонезийските управляващи стартират да проверяват огромната корупция по време на ръководството му. През септември, обаче, лекари декларират, че Сухарто е с влошено здраве и не може да взе участие в правосъден развой. Прокурори вършат втори опит да го подведат под отговорност през 2002 година, само че резултатът е същият – медици означават, че той страда от неуточнена мозъчна болест. Сухарто умира на 27 януари 2008 година Минути след гибелта му, тогавашният президент Сусило Бамбанг Юдойоно произнася тирада, в която акцентира, че Индонезия е изгубила един от „ най-хубавите си синове “. Обявен е и едноседмичен печал. Сухарто е заровен в Суракарта до жена си, като на церемонията участват редица политици и военни.
Пътят към властта
Годината е 1965-а. Индонезия е в плен на политически безпорядък, инфлацията доближава рекордно високи равнища, а президентът Сукарно е некадърен да се оправи с проблемите, пред които е изправена страната му. На фона на тази тежка обстановка е учредена организация, останала в историята с името „ Движение 30 септември “. В ранните часове на 1 октомври група офицери от индонезийската войска, членуващи в групировката, отвличат и убиват шестима генерали, обявявайки, че поемат надзор над въоръжените сили. Превратът наподобява неминуем, заради което Сукарно се обръща за помощ към авторитетния военачалник Сухарто. Той съумява да разбие „ Движение 30 септември “, само че след това декларира, че Индонезийската комунистическа партия (подкрепяна от Сукарно) стои зад опита за прелом.
Така се стига до експлоадирането на кървясъл спор сред силите на Сухарто и тези на Сукарно. По време на конфликтите са избити доста хора, упрекнати, че са комунисти или симпатизират на партията. Според множеството откриватели, жертвите са сред 800 000 и 1 милион, само че някои считат, че в действителност умират близо 2,5 млн. души. Сред тях има доста етнически китайци, както и редица представители на интелигенцията. На фона на кръвопролитията, недоволството от ръководството на Сукарно не стопира да пораства. В резултат, на 11 март 1966 година президентът е заставен да се отдръпна от властта, прехвърляйки по-голямата част от пълномощията си на Сухарто. Година по-късно, генералът публично става държавен глава.
Indonesia is turning back toward the Suharto regime 16 years after throwing it out:
— Bloomberg (@business) Геноцидът в Източен Тимор
Източен Тимор е дребна островна страна, намираща се в Индонезийския архипелаг. В продължение на към четири века тя е португалска колония, като на 28 ноември 1975 година афишира своята самостоятелност. Само девет дни по-късно, страната е нападната и окупирана от индонезийски войски, а Сухарто изяснява, че причина за нашествието е „ комунистическа опасност “. Съвсем скоро военната интервенция прераства в отблъскващ геноцид. В един от нападнатите градове към 150 цивилни са определени на инцидентен принцип и разстреляни. В столицата Дили са осъществени няколко всеобщи изтезания, като измежду убитите има и деца. Особено шокиращо е случилото се в град Малим Луро, където бойци принуждават десетки хора да легнат на земята и ги премазват с екскаватор, посипвайки по-късно телата им с тъничък пласт пръст.
През 1991 година в Източен Тимор избухват мирни митинги против Сухарто, като хиляди локални поданици се включват в шествие до гробището Санта Круз в Дили. Докато поставят цветя на гробовете на починали бойци от съпротивата, те са обкръжени от военни, които откриват огън. Демонстрантите няма къде да избягат. В последвалата кървава баня умират минимум 270 души, а 400 други са тежко ранени. Броят на жертвите евентуално е доста по-голям, защото доста хора и до през днешния ден се смятат за безследно изчезнали. Новината за случилото се шокира света, а Организация на обединените нации насочва остри рецензии против Сухарто и неговото държавно управление. Въпреки това, никой не е измамен под отговорност за всеобщото ликвидиране. Като цяло, по време на окупацията на Източен Тимор, траяла две десетилетия, умират сред 100 000 и 250 000 души.
20 years of the Asian Financial Crisis: how Bill Clinton, the IMF and the Wall Street Journal toppled Suharto
— Forbes (@Forbes) Краят на една ера
Несъмнено, най-големият триумф на Сухарто е методът, по който съумява да съживи индонезийската стопанска система. Когато идва на власт, почти 60% от популацията на страната живее в последна беднотия. 31 години по-късно, когато ръководството му завършва, този индикатор към този момент е 13%. Брутният вътрешен продукт нараства с впечатляващите 8% годишно, а заплатите означават невъобразим преди този момент растеж. Сухарто също по този начин трансформира в собствен приоритет строенето на пътища, лечебни заведения и учебни заведения в най-бедните и отдалечени провинции. Всичко това кара доста индонезийци да му симпатизират даже и до през днешния ден, макар зверствата, белязали ръководството му.
През 90-те години на предишния век Сухарто стартира да употребява икономическия взрив за персонални облаги по невиждан метод. Договори, дотации и цели компании минават под контрола на членове на неговото семейство, което води до доста обедняване на междинната класа. Така се стига до 1997 година и експлоадирането на Азиатската икономическа рецесия. Валутите на редица страни се обезценяват, безработицата пораства, а огромен брой компании банкрутират. Индонезия е измежду най-тежко засегнатите от рецесията. Студенти излизат по улиците на Джакарта, настоявайки за смяна, само че Сухарто не се вслушва в апелите им и изпраща военни елементи, с цел да потуши митингите. При последвалите конфликти минимум четирима младежи са убити, а десетки други – ранени. Това води до експлоадирането на всеобщи вълнения в столицата, които лишават на живота на над 1000 души. Етническите китайци и бизнесите им се оказват главните цели на насилието. Хаосът, в който изпада Индонезия, принуждава Сухарто да подаде оставка на 21 май 1998 година Той трансферира властта на вицепрезидента Бухарудин Юсуф Хабиби.
След отдръпването си, диктаторът се уединява в своето имение в Джакарта. Той е охраняван от бойци и рядко се появява на обществени мероприятия. През 2000 година е подложен под домакински арест, когато индонезийските управляващи стартират да проверяват огромната корупция по време на ръководството му. През септември, обаче, лекари декларират, че Сухарто е с влошено здраве и не може да взе участие в правосъден развой. Прокурори вършат втори опит да го подведат под отговорност през 2002 година, само че резултатът е същият – медици означават, че той страда от неуточнена мозъчна болест. Сухарто умира на 27 януари 2008 година Минути след гибелта му, тогавашният президент Сусило Бамбанг Юдойоно произнася тирада, в която акцентира, че Индонезия е изгубила един от „ най-хубавите си синове “. Обявен е и едноседмичен печал. Сухарто е заровен в Суракарта до жена си, като на церемонията участват редица политици и военни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ