&format=webp)
Финансиране за Украйна: най-скъпата, но и най-мъдрата сделка за Европа
Войните към този момент не се водят единствено на бойното поле – те се трансформират и в тестване за финансовата мощ на една страна. При продължителни спорове от извънредно значение не е единствено военната мощност, само че и способността и волята да бъдат обезпечени запаси и да се открият нови източници на финансиране. Именно това може да се окаже един от решаващите фактори за изхода от войната.
Когато става въпрос за Европа през днешния ден, тази истина е по-актуална от всеки път.
В момента Украйна е изправена пред изключителна финансова рецесия. Ако нищо не се промени, страната ще остане без пари до края на февруари 2026 година, предвижда The Economist. „ Финансовата бездна “ наближава стремително – изключително откакто президентът Доналд Тръмп приключи американската помощ, мирното съглашение наподобява все по-малко евентуално, а съветските дронове унищожават енергийната инфраструктура на Украйна в опит да пречупят волята ѝ.
Сега Европа, макар личните си задължения и разцепление, би трябвало да откри средства, с цел да задържи Украйна в борбата. Но би било изключителна неточност това да се преглежда просто като мъчително упражнение по бюджетна дисциплинираност. Това е историческа опция Европа да промени салдото на силите по отношение на Русия – като покаже слабостите на Кремъл и принуди Владимир Путин да премисли тактиката си за военните дейности и мира. Това е и късмет за Европейски Съюз да форсира процеса на създаване на военна и финансова самостоятелност от Съединени американски щати.
Разходите за Украйна са по-мащабни, в сравнение с множеството европейски жители си дават сметка – само че в дълготраен проект това наподобява като преференциална инвестиция.
Колко тъкмо коства войната?
След близо четири години на бойни дейности в Украйна, цената е колосална. До края на 2025 година общата стойност на украинските военни старания – в това число бюджета за защита и получената задгранична помощ – ще доближи към 360 милиарда $. Само през 2025 година са нужни сред 100 и 110 милиарда $, или съвсем половината от Брутният вътрешен продукт на страната.
Досега Украйна разчиташе на три съществени източника на средства, само че два от тях към този момент пресъхват.
След встъпването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в служба през февруари, американската финансова помощ беше спряна. В същото време Украйна е изчерпала опциите си за нови заеми – държавният дълг се е удвоил и доближава 110% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетният недостиг е към 20% от Брутният вътрешен продукт. Вътрешният пазар също не може да поеме повече дълг.
А всичко това трансформира Европа в единствения вид.
На 23 октомври водачите на Европейски Съюз не съумяха да се спогодят за отпущането на заем за Украйна, гарантиран с 163 милиарда $ замразени съветски активи, държани в белгийската клирингова къща Euroclear.
Белгия възрази. Северните страни се тормозят, че ново общо европейско финансиране ще подкопае фискалната дисциплинираност в еврозоната.
Франция от своя страна се притеснява, че тези нови средства ще бъдат изхарчени за скъпи американски оръжия, с цел да се угоди на Тръмп.
Всички се тревожат, че „ празен чек “ може да подхрани корупцията в Украйна.
Тези опасения, естествено, са основателни – само че въпреки всичко бледнеят пред две стратегически благоприятни условия, които Европа може да завоюва.
Първо, дълготраен финансов ангажимент би изложил на показ слабостите на Кремъл. Русия към този момент е изгубила сред 200 000 и 500 000 бойци – двойно повече от Украйна. Военните ѝ разноски ще доближат 160 милиарда $ през 2025 година, а държавните банки наливат спомагателни средства в оръжейната промишленост.
Санкциите не съумяха да разрушат съветската стопанска система, само че резултатът към този момент се усеща: стагфлация, съвсем нулев напредък, дефицит на работна мощ, прикрити неприятни заеми, инфлация от 8% и лихви от 16,5%. Ако това продължи още пет години, Русия евентуално ще изпадне в банкова и икономическа рецесия.
Ако Европа покаже, че е подготвена да финансира Украйна най-малко толкоз дълго, Путин ще бъде изолиран и притиснат да приказва за мир.
Второ, Европа може да се освободи от военната си взаимозависимост от Съединени американски щати – нещо жизненоважно при несигурния ангажимент на Тръмп към НАТО. Едно дълготрайно решение за финансиране на Украйна ще даде опция на Европа да построи финансова и индустриална мощ, способна да я пази независимо.
Колко коства това?
Четиригодишен проект за поддръжка би коствал към 390 милиарда $, главно под формата на оръжия и финансова помощ за бюджета на Украйна.
Въпреки че това звучи голямо, сумата е изцяло търпима – в случай че бъде разпределена сред всички членове на НАТО без Съединени американски щати, това е едвам 0,4% от общото им Брутният вътрешен продукт.
Алтернативата – Украйна да изгуби войната – би означавала ново, рисково усилване на Русия и дълготрайна опасност за целия континент.
Изместването на съветските активи е вярно, само че то ще обезпечи едвам към 230 милиарда $, т.е. ще липсват още 160 милиарда
Поради тази причина общото европейско финансиране посредством издаване на взаимни облигации е изцяло целесъобразно. Това даже би укрепило ролята на еврото и би задълбочило общия финансов пазар на Европейски Съюз.
Многоетапното финансиране на оръжейното произвеждане пък би разрешило по-добро обмисляне и развиване на европейската отбранителна промишленост – в началото посредством американски системи, а след това с европейски и украински разработки.
Проблемите, естествено, ще бъдат съществени. Русия може да потърси финансиране от Китай. Решенията в Европейски Съюз и НАТО постоянно са мудни и комплицирани. Контролът върху корупцията е значим, само че не би трябвало да подкопава доверието на Украйна – и страха на Кремъл – че финансовата поддръжка ще продължи непременно.
Европа би трябвало да осъзнае личната си мощ. Военният ѝ бюджет е четири пъти по-голям от този на Русия, а стопанската система ѝ – 10 пъти по-мощна. Вместо да се опасява от финансов конфликт с Кремъл, Европа би трябвало да го одобри – и да завоюва войната.
Когато става въпрос за Европа през днешния ден, тази истина е по-актуална от всеки път.
В момента Украйна е изправена пред изключителна финансова рецесия. Ако нищо не се промени, страната ще остане без пари до края на февруари 2026 година, предвижда The Economist. „ Финансовата бездна “ наближава стремително – изключително откакто президентът Доналд Тръмп приключи американската помощ, мирното съглашение наподобява все по-малко евентуално, а съветските дронове унищожават енергийната инфраструктура на Украйна в опит да пречупят волята ѝ.
Сега Европа, макар личните си задължения и разцепление, би трябвало да откри средства, с цел да задържи Украйна в борбата. Но би било изключителна неточност това да се преглежда просто като мъчително упражнение по бюджетна дисциплинираност. Това е историческа опция Европа да промени салдото на силите по отношение на Русия – като покаже слабостите на Кремъл и принуди Владимир Путин да премисли тактиката си за военните дейности и мира. Това е и късмет за Европейски Съюз да форсира процеса на създаване на военна и финансова самостоятелност от Съединени американски щати.
Разходите за Украйна са по-мащабни, в сравнение с множеството европейски жители си дават сметка – само че в дълготраен проект това наподобява като преференциална инвестиция.
Колко тъкмо коства войната?
След близо четири години на бойни дейности в Украйна, цената е колосална. До края на 2025 година общата стойност на украинските военни старания – в това число бюджета за защита и получената задгранична помощ – ще доближи към 360 милиарда $. Само през 2025 година са нужни сред 100 и 110 милиарда $, или съвсем половината от Брутният вътрешен продукт на страната.
Досега Украйна разчиташе на три съществени източника на средства, само че два от тях към този момент пресъхват.
След встъпването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в служба през февруари, американската финансова помощ беше спряна. В същото време Украйна е изчерпала опциите си за нови заеми – държавният дълг се е удвоил и доближава 110% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетният недостиг е към 20% от Брутният вътрешен продукт. Вътрешният пазар също не може да поеме повече дълг.
А всичко това трансформира Европа в единствения вид.
На 23 октомври водачите на Европейски Съюз не съумяха да се спогодят за отпущането на заем за Украйна, гарантиран с 163 милиарда $ замразени съветски активи, държани в белгийската клирингова къща Euroclear.
Белгия възрази. Северните страни се тормозят, че ново общо европейско финансиране ще подкопае фискалната дисциплинираност в еврозоната.
Франция от своя страна се притеснява, че тези нови средства ще бъдат изхарчени за скъпи американски оръжия, с цел да се угоди на Тръмп.
Всички се тревожат, че „ празен чек “ може да подхрани корупцията в Украйна.
Тези опасения, естествено, са основателни – само че въпреки всичко бледнеят пред две стратегически благоприятни условия, които Европа може да завоюва.
Първо, дълготраен финансов ангажимент би изложил на показ слабостите на Кремъл. Русия към този момент е изгубила сред 200 000 и 500 000 бойци – двойно повече от Украйна. Военните ѝ разноски ще доближат 160 милиарда $ през 2025 година, а държавните банки наливат спомагателни средства в оръжейната промишленост.
Санкциите не съумяха да разрушат съветската стопанска система, само че резултатът към този момент се усеща: стагфлация, съвсем нулев напредък, дефицит на работна мощ, прикрити неприятни заеми, инфлация от 8% и лихви от 16,5%. Ако това продължи още пет години, Русия евентуално ще изпадне в банкова и икономическа рецесия.
Ако Европа покаже, че е подготвена да финансира Украйна най-малко толкоз дълго, Путин ще бъде изолиран и притиснат да приказва за мир.
Второ, Европа може да се освободи от военната си взаимозависимост от Съединени американски щати – нещо жизненоважно при несигурния ангажимент на Тръмп към НАТО. Едно дълготрайно решение за финансиране на Украйна ще даде опция на Европа да построи финансова и индустриална мощ, способна да я пази независимо.
Колко коства това?
Четиригодишен проект за поддръжка би коствал към 390 милиарда $, главно под формата на оръжия и финансова помощ за бюджета на Украйна.
Въпреки че това звучи голямо, сумата е изцяло търпима – в случай че бъде разпределена сред всички членове на НАТО без Съединени американски щати, това е едвам 0,4% от общото им Брутният вътрешен продукт.
Алтернативата – Украйна да изгуби войната – би означавала ново, рисково усилване на Русия и дълготрайна опасност за целия континент.
Изместването на съветските активи е вярно, само че то ще обезпечи едвам към 230 милиарда $, т.е. ще липсват още 160 милиарда
Поради тази причина общото европейско финансиране посредством издаване на взаимни облигации е изцяло целесъобразно. Това даже би укрепило ролята на еврото и би задълбочило общия финансов пазар на Европейски Съюз.
Многоетапното финансиране на оръжейното произвеждане пък би разрешило по-добро обмисляне и развиване на европейската отбранителна промишленост – в началото посредством американски системи, а след това с европейски и украински разработки.
Проблемите, естествено, ще бъдат съществени. Русия може да потърси финансиране от Китай. Решенията в Европейски Съюз и НАТО постоянно са мудни и комплицирани. Контролът върху корупцията е значим, само че не би трябвало да подкопава доверието на Украйна – и страха на Кремъл – че финансовата поддръжка ще продължи непременно.
Европа би трябвало да осъзнае личната си мощ. Военният ѝ бюджет е четири пъти по-голям от този на Русия, а стопанската система ѝ – 10 пъти по-мощна. Вместо да се опасява от финансов конфликт с Кремъл, Европа би трябвало да го одобри – и да завоюва войната.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ