Войната в Украйна създаде енергийна криза, като европейските страни се

Войната в Украйна сътвори енергийна рецесия, като европейските страни се борят да обезпечат краткосрочни доставки на газ и да понижат зависимостта от съветските количества в средносрочен проект. Мащабът на разликата сред търсенето и предлагането е грамаден, защото преди този момент Русия е осигурявала 40% от природния газ на Европейски Съюз, до момента в който възобновимите източници представляваха 22,1% от силата, употребена в Европейски Съюз през 2020 година, съгласно данни Евростат. Този дефицит на доставки е изключително изострен през зимата, защото търсенето на битово отопление е по-високо, а производството на сила от възобновими източници е по-малко. Тази разлика ще намалее, защото високите разноски за сила ще доведат до намаление на търсенето, като хората одобряват по-ниски температури на закрито и затваряне на енергоемки промишлени и индустриални предприятия – както се вижда от проектите на някои производители за трайно понижаване в Европа. И това се прави заради увеличението на естествените цените на газа и електрическата енергия, които оказват мощен напън върху веригите за произвеждане на артикули и услуги.   Тъй като всички промишлености признават смисъла на гарантирането на сигурността на енергийните доставки и намаляването на въглеродните излъчвания, то би трябвало да ср прегледа по какъв начин ще наподобява новият енергиен микс на Европейски Съюз. Възобновяемата сила може да изиграе роля за превъзмогване на дефицита на доставките и увеличение на устойчивостта на вътрешния пазар, като подсигурява, че Европейски Съюз понижава зависимостта си от задгранични енергийни източници. Капацитетът за възобновима електрическа енергия се форсира по-бързо от всеки път и секторът създава верига за доставки, с цел да разреши по-нататъшно повишаване на производството на ВЕИ. Освен това се планува световният конфигуриран потенциал за възобновима електрическа енергия да се усили с повече от 60% сред 2020 година и 2026 година, достигайки повече от 4800 GW – еквивалентно на сегашния световен енергиен потенциал общо на изкопаемите горива и нуклеарни мощности, съгласно данните на МАЕ. ЕС и Обединеното кралство разполагат с обилие от възобновими енергийни запаси (особено вятър) и съгласно актуалните трендове възобновимата сила може да покрие половината от дефицита на съветски енергийни доставки в границите на едно десетилетие. Трябва обаче да се има поради коефициентът на невисок потенциал на възобновимите енергийни източници. В допълнение към ускоряването на процеса на обмисляне и потенциала на веригата за доставки – това е основно предизвикателство, което би трябвало да бъде преодоляно, както и спирането на доставките на възобновимата сила, което я прави по-малко ефикасна при облекчаване на пиковото търсене през зимата. Това изисква отключване на водорода като среда за предпазване и основаване на източници на доставки, които по-късно ще основат търсене. Синият (или даже сивият) водород може да бъде потребен за пускане на водородната стопанска система, само че няма да преодолее празнината в доставките, защото тези типове изискват природен газ за произвеждане. Зеленият водород, който се създава с остатък от ВЕИ електричество през лятото и по време на интервали на ниско търсене, може да се съхранява и по-късно да се смесва в газовата мрежа. Или да се трансформира назад в електричество благодарение на водородни електроцентрали. Критичен съставен елемент Още преди войната в Украйна организациите, планиращи прехода към беземисионна стопанска система, са разпознали водорода като сериозен съставен елемент, както е илюстрирано в сюжета за бъдеща сила, оповестен от National Grid на Обединеното кралство. Увеличаването на зеления водород ще отнеме време, защото технологията е относително нова в търговски мащаб. Xodus е в челните редици на това изпитание. Например сега компанията създава 150MW цех за зелен водород в Западна Австралия. Като всяка нова технология, тя има по-висока цена спрямо по-зрелите способи за снабдяване на сила и изисква държавна поддръжка, само че това ще намалее с разширението на пазара. Европейската комисия пресмята, че ще са нужни 180–470 милиарда евро, преди зеленият водород да може да съставлява 13–14% от енергийния микс на Европейски Съюз през 2050 г. Търсенето на зелен водород би трябвало да бъде прегледано от държавните управления, които дават мандат той последователно да бъде интегриран в промишлеността за доставки на природен газ. Това ще разпредели разноските сред всички промишлени консуматори на сила и ще сътвори предвидимост за пазарното търсене пред производителите. Водородът също по този начин има по-ниска енергийна компактност от природния газ и затова ще изисква доста повече потенциал за предпазване. Необходими са вложения в инфраструктура в близко бъдеще, с цел да се разреши средносрочно прекосяване от природен газ към водород. Например Xodus работи с клиент, който създава ново вместилище в южната част на Англия, в което, като част от първичния инфраструктурен дизайн, са включени в известна степен благоприятни условия за еластичност, с цел да се подсигурява, че може дейно да се съхранява природен газ и водород през цялото време, освен това с минимални разноски за превключване от едното към другото гориво. Има спор за това къде би трябвало да се направи инвестицията във водород. Според диаграмата на „ водородната стълба “ на анализатора Майкъл Либрайх, вложенията във водород би трябвало да се употребяват единствено за промишлени браншове, които мъчно могат да бъдат преминат към, а потреблението на водород за битово отопление няма огромен смисъл. Други обаче настояват, че би трябвало да използваме допустимо най-вече инфраструктура (включително вътрешни доставки), с цел да подтикваме водородната стопанска система и да понижим първичните финансови вложения, нужни за този преход. Освен това, до момента в който зеленият водород може да се генерира в Обединеното кралство, той към момента би трябвало да бъде превозен до потребителите. За да се реализира това, тръбопроводната инфраструктура ще би трябвало да бъде модифицирана и разширена, с цел да интегрира бъдещото произвеждане на водород. Може да се наложи разбъркан метод, като се има поради комбинацията от крайни консуматори, близостта на възобновимата сила, количеството на непотребното енергийно доставяне, размерът на наличното предпазване и способността на локалната инфраструктура да приема и транспортира нужното количество сила до крайните консуматори. Тези подходи изискват огромни финансови вложения, само че актуалният пазар дава огромни тласъци заради голямото повишаване на цената на газа през последните шест месеца и съвсем 200% нарастване на цената на въглеродните излъчвания в системата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания през последните две години. Стабилното финансиране ще обезпечи непоклатимост и застраховка против риск за стоките и въглеродните пасиви, като излъчванията. Този мащаб на вложенията не е несъразмерен, когато се вземе поради цената на енергийната рецесия за обществото. Джонатан Фулър е шеф на енергийната консултантска компания Xodus. Тази публикация е част от специфичния отчет за прогнозите за 2023 на Hydrogen Economist, който включва прогнози и упования от енергийната промишленост по отношение на основни трендове през идната година. За да прочетете цялостния отчет.