Германия се променя … до узнаваемост
Войната в Украйна промени досегашната система в интернационалните връзки и сложи началото на образуването на нова конструкция в средата на сигурност и ролята на обособените страни в нея.
Бранденбургската врата в центъра на Берлин е признакът на Германия. Историческо място видяло през годините доста – и успех и проваляне, национални радостния, манифестации, митинги и демонстрации, паради и маршове.
Именно при Бранденбургската врата на 27 февруари се състоя величествен протест с присъединяване на повече от 100 000 души. Германците откровено показваха своето отвращение против войната и военните дейности в Украйна.
Германия познава мирните демонстрации и митинги през последните десетилетия. С обичайните Великденски маршове за мир и цялото немско Движение за мир от края на 80-те години на предишния век, германците демонстрираха против въоръжаването, заканите от нова война и въвличането на Германия в нея, като издигаха мирът за главен собствен девиз и име.
При цялата благосклонност към тези, които откровено стачкуваха в този ден против войната в Украйна не можеше да убегне един подробност, който свидетелстваше за една, само че може би фундаментална разлика сред тази проява и обичайното немско придвижване за мир от годините на Студената война, точно не против какво, а защо е митингът.
За редица външни наблюдаващи бе мъчно да дефинират еднопосочно този импровизиран израз на неодобрение и тази проява, която заслужено осъжда войната в Украйна, само че не бе ориентирана и против увеличението на военните разноски, въоръжаването и милитаризация на личната си страна, като част от демонстриращите издигаха даже претенции за директно присъединяване на Бундесвера и НАТО в спора в Украйна. /При експресно допитване в първите дни от започване на войната над 70 % от жителите на страната биха подкрепили изпращане на оръжие на Украйна/.
Повод за разумното пораждане на този въпрос бе фактът, че в същия ден и час, на няколко стотин метри от многолюдния протест, в натоварената с не по-малко история постройка на немския парламент, държавното управление, ръководещите партии и съвсем цялата съпротива /без няколкото депутати от Алтернатива за Германия и на Левицата/ изправени на крайници, бурно приветстваха приемането на гигантска стратегия за въоръжаване на страната. Това историческо решение на процедура представляваше отвод от цялостната досегашната дългогодишна външнополитическа линия на следвоенна Германия и отваря пътя Германия да добие капацитет да организира класическа великодържавна политика. Решение, което ще промени освен Германия, само че и методът, по който тя ще бъде възприемана в бъдеще.
А програмата е фактически грандиозна като мащаб от всяка позиция. Тя планува неотложно даване на ексклузивен фонд от 100 милиарда евро за в допълнение въоръжаване и модернизиране на Бундесвера. Тази сума надвишава два пъти годишния бюджет на защитата на Германия за актуалната 2022 г./53 милиарда евро/. Германското държавно управление поема ангажимент, че разноските за защита на страната ще доближат и в бъдеще няма да спадат под 2 % от Брутният вътрешен продукт и ще възлизат на 72 милиарда евро /при общ размер от 34 трилиона евро /. Паралелно с чисто военните ограничения ще се подхващат мероприятия по рационализиране на другите форми на гражданска отбрана, мобилизационни благоприятни условия и отбранителната инфраструктура на централно и провинциално равнище.
С това решение на държавното управление и възприемането на курс на милитаризация Германия на процедура афишира претенциите си за владичество в Европа освен в икономическо, само че и във военно отношение. Бундесверът, армията на страната, дефинитивно ще престане да бъде със статут и благоприятни условия единствено на отбранителна войска.
Само до преди месец такава тирада на немски канцлер не би била мислима, тъй като нито немското общество нито множеството отполитическите партии не биха били подготвени да поддържат спомагателни средства за въоръжаване.
В случая може да се наблюдава класическото използване на така наречен шоковата теория / съгласно Наоми Клайн/, когато на едно общество, изпаднало в положение на потрес, могат да бъдат наложени ограничения и да бъдат основани обстоятелства, които в изискванията на една открита демократична социална полемика в никакъв случай не биха били признати. За немското общество войната в Украйна се оказа подобен потрес и в тези дни е извънредно мъчно, в случай че и невероятно да бъде воден разумен спор по въпросите на сигурността, разведряването, бъдещия кротичък ред и политика на мир. Именно подобен „ прозорец на благоприятни условия “ бе употребен от „ ястребите “ в политиката на Германия. А че тази политика се реализира от държавна коалиция с присъединяване на ГСДП и Зелените, ще остане като гротескна забележка в историята.
Този цялостен поврат в позициите на Германия във връзка с политиката на сигурност на страната и внезапното нарастване на разноските за въоръжаване се приема от държавно управление, главните партии на което имат мощни пацифистки корени и обичаи. В следвоенна Германия /тогава ФРГ/ точно ГСДП бе политическата мощ, която се противопоставяше на въоръжаването и милитаризация на страната.
Макар и с съмнения и променчивост в позициите си, ГСДП имаше ореола на партия на мира, разоръжаването и добросъседството. В началото 50-те години на предишния век партията бе в първите редици на движенето против проектите за въоръжаване на страната, участието в НАТО, снабдяването на Бундесвера с носители на нуклеарно оръжие. С годините последователно ГСДП, въпреки и с вътрешни несъгласия, отстъпи от тези позиции.
Заслуга на ГСДП, като съществена държавна партия в социал-либералната коалиция и персонално на федералния канцлер, социалдемократът В. Брандт, от края на 60-те години, бе провеждането на така наречен източна политика и одобряването на интервала на разведряване в Европа.
Партията, изключително нейното ляво крило, след края на социал-либералната коалиция през 1983 година участваше в необятното придвижване за мир против така наречен двойно решение на НАТО за разполагане на ракети със междинен радиус на деяние на немска територия. Ръководеното от ГСДП държавно управление на Г.Шрьодер не позволи присъединяване на Германия във войната в Ирак, макар че бе част от западната коалиция във войната в някогашна Югославия.
Обявеният на 27 февруари прелом в досегашната следвоенна политика на сигурност бе осъществено от социалдемокрическия федерален канцлер О.Шолц, представител точно на тази партия. Освен окончателния отвод от наследството В.Брандт, с това деяние ГСДП наруши дадените единствено преди три месеца предизборни обещания в областта на външната политика и политика на сигурност.
Решенията на Бундестага бяха подкрепени и от съдружния сътрудник, партията на „ Зелените “, чиито зародиш като политическа мощ бе точно в недрата на Движението за мир от началото на 80-те години.
В исторически аспект се натрапва и една друга прилика. Именно в същата постройка, тогава Райхстаг, преди повече от 100 година, на 4 август 1914 година също по този начин правостоящи и с бурни аплодисменти депутатите в тогавашния немски парламент утвърждават единомислещо първият боен заем, нужен на държавното управление на кайзера, за присъединяване на Германия в Първата международна война. /Социалдемократите го поддържат след бурни вътрешни битки и наложена фракционна дисциплина/.
Подобна картина се повтаря и на 2 септември 1914 година, когато депутатите утвърждават втория пакет военни заеми единствено със един глас срещу – този на социалдемократа Карл Либкнехт, който след това заплаща левите си убеждения със гибелта си.
Не единствено за немската бързина, само че и за подготовка на подобен поврат в политиката на държавното управление приказва и обстоятелството, че единствено часове след оповестяването на увеличението на военните разноски, на идната заран, 28.02.2022 година във Федералното министерство на защитата се организира среща с представителите на военната индустрия, на която оръжейният тръст „ Райнметал “ показва оферта за доставка на оръжейни системи и военно съоръжение за 42 милиарда евро. Очаквано, акциите на предприятията от военната индустрия се повишават и в тях се приготвя организация на работа на заменен режим, за разлика с другите промишлени браншове, чиито предприятия се борят с проблемите, основани от икономическата и пандемична рецесия.
Допълнителен детайл, в картината на немската реакция на събитията в Украйна, за жалост не без аналог в нейната история, е наблюдаващото се прерастване на публичното политическо неодобрение в етнически злост. Този път, за разлика от 30-те години на предишния век – против руснаците и всичко съветско. Без всевъзможни задръжки към този момент е възможно всичко съветско да бъде остракирано, отречено и жигосано. По известия на медиите огромни хранителни вериги изключват или преименуват съветски артикули в своя подбор, в обособени заведения за хранене и аптеки съветски жители са нежелани, клиника е отказала авансово планувано лекуване на съветски пациенти. Има известия и за счупени витрини на обособени магазини и други сходни прояви на етническа назадничавост. Преустановяват се връзки и контракти за партньорство с съветски градове. Още по-притеснително е, че тази злост се демонстрира и в други сфери на активност, като културата. Прекратяват се контракти със международно известни музикални реализатори, като диригента Валери Гергиев, оперната певица Ана Нетредко. Отказват се планувани гастроли, смъкват се от стратегиите на оперите и филхармониите произведения на съветски типичен композитори и прочие Артисти са принудени да изоставен страната. Явления, dejavue в Германия в нейното чак толкоз далечно минало.
Паралелно с това се стопират всички вероятни съветски осведомителни канали и електронни медии, а съветски издателства са лишени от опцията да взе участие в тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт. Зараждането на такава етническа назадничавост нанася проваляне върху обществата и нейното превъзмогване ще бъде дълъг развой на години, а може би и на генерации.
Антрополози, социолози и психолози евентуално след време ще дадат оценка на тази реакция на немското общество – дали това е някаква моментна всеобща неуравновесеност, освобождение от многогодишното възприятие на виновност, предпочитание Германия, изключително след обединяването, да заеме още веднъж водещо място в Европа, което й се поставя на икономическата мощност, дали е демонстрация на инертен шовинизъм и милитаризъм или подсъзнателно предпочитание за реванш за 1945 година – този път от вярната западна страна.
Въпреки тези действителни и показателни феномени може би е преждевременно да се вършат дефинитивни заключения.
Може единствено да се надяваме, че преобладаващата част от демократичното немско общество и рационални политически сили няма да позволен клатушкане в тази тенденция.
През следвоенния интервал в немското общество са се зародили и утвърдили и миролюбиви обичаи. Дали въпреки всичко мирните настройки няма да се разсънят и от тази рецесия да се зароди и едно ново придвижване за мир, което осъзнава повишената заплаха от новата милитаризация и конкуренция във въоръжаването за европейския и международен мир.
С утихването на страстите в обществото и политическият живот на Германия следва осъзнаване и реакция на взетите решения от държавното управление. Тяхното осъществяване ще е развой на години. Тепърва може да се чака разговор по измененията в политиката на страната, който не бе извършен преди вземането на тези решения.
Без подозрение своята дума ще каже и немския бизнес, тъй като миналите десетилетия на спокойно съдействие в Европа донесоха точно на Германия най-големите стопански облаги. А към този момент се слага и въпросът какво ще бъде отражението на налаганите наказания върху самата Германия и по какъв начин по този начин обилно изсипаните от държавното управление пари за въоръжаване на избран стадий ще се връщат.
След всяка, въпреки и най-ужасна рецесия, следва възобновяване и развиване. Да се надяваме, че в Германия то ще бъде ориентирано към мир и заплитане на страната в една нова европейско конструкция на сигурност, а не към сенките от предишното.
П.С. За размисъл –преди 70 години Б. Брехт в намерено писмо по отношение на ремилитаризацията на Германия/ФРГ/ насочи знаменателно предизвестие:
„ Могъщият Картеген е водил три войни. След първата към момента е бил всесилен и към момента населен след втората. След третата – не е можело да бъде открит “.
Бранденбургската врата в центъра на Берлин е признакът на Германия. Историческо място видяло през годините доста – и успех и проваляне, национални радостния, манифестации, митинги и демонстрации, паради и маршове.
Именно при Бранденбургската врата на 27 февруари се състоя величествен протест с присъединяване на повече от 100 000 души. Германците откровено показваха своето отвращение против войната и военните дейности в Украйна.
Германия познава мирните демонстрации и митинги през последните десетилетия. С обичайните Великденски маршове за мир и цялото немско Движение за мир от края на 80-те години на предишния век, германците демонстрираха против въоръжаването, заканите от нова война и въвличането на Германия в нея, като издигаха мирът за главен собствен девиз и име.
При цялата благосклонност към тези, които откровено стачкуваха в този ден против войната в Украйна не можеше да убегне един подробност, който свидетелстваше за една, само че може би фундаментална разлика сред тази проява и обичайното немско придвижване за мир от годините на Студената война, точно не против какво, а защо е митингът.
За редица външни наблюдаващи бе мъчно да дефинират еднопосочно този импровизиран израз на неодобрение и тази проява, която заслужено осъжда войната в Украйна, само че не бе ориентирана и против увеличението на военните разноски, въоръжаването и милитаризация на личната си страна, като част от демонстриращите издигаха даже претенции за директно присъединяване на Бундесвера и НАТО в спора в Украйна. /При експресно допитване в първите дни от започване на войната над 70 % от жителите на страната биха подкрепили изпращане на оръжие на Украйна/.
Повод за разумното пораждане на този въпрос бе фактът, че в същия ден и час, на няколко стотин метри от многолюдния протест, в натоварената с не по-малко история постройка на немския парламент, държавното управление, ръководещите партии и съвсем цялата съпротива /без няколкото депутати от Алтернатива за Германия и на Левицата/ изправени на крайници, бурно приветстваха приемането на гигантска стратегия за въоръжаване на страната. Това историческо решение на процедура представляваше отвод от цялостната досегашната дългогодишна външнополитическа линия на следвоенна Германия и отваря пътя Германия да добие капацитет да организира класическа великодържавна политика. Решение, което ще промени освен Германия, само че и методът, по който тя ще бъде възприемана в бъдеще.
А програмата е фактически грандиозна като мащаб от всяка позиция. Тя планува неотложно даване на ексклузивен фонд от 100 милиарда евро за в допълнение въоръжаване и модернизиране на Бундесвера. Тази сума надвишава два пъти годишния бюджет на защитата на Германия за актуалната 2022 г./53 милиарда евро/. Германското държавно управление поема ангажимент, че разноските за защита на страната ще доближат и в бъдеще няма да спадат под 2 % от Брутният вътрешен продукт и ще възлизат на 72 милиарда евро /при общ размер от 34 трилиона евро /. Паралелно с чисто военните ограничения ще се подхващат мероприятия по рационализиране на другите форми на гражданска отбрана, мобилизационни благоприятни условия и отбранителната инфраструктура на централно и провинциално равнище.
С това решение на държавното управление и възприемането на курс на милитаризация Германия на процедура афишира претенциите си за владичество в Европа освен в икономическо, само че и във военно отношение. Бундесверът, армията на страната, дефинитивно ще престане да бъде със статут и благоприятни условия единствено на отбранителна войска.
Само до преди месец такава тирада на немски канцлер не би била мислима, тъй като нито немското общество нито множеството отполитическите партии не биха били подготвени да поддържат спомагателни средства за въоръжаване.
В случая може да се наблюдава класическото използване на така наречен шоковата теория / съгласно Наоми Клайн/, когато на едно общество, изпаднало в положение на потрес, могат да бъдат наложени ограничения и да бъдат основани обстоятелства, които в изискванията на една открита демократична социална полемика в никакъв случай не биха били признати. За немското общество войната в Украйна се оказа подобен потрес и в тези дни е извънредно мъчно, в случай че и невероятно да бъде воден разумен спор по въпросите на сигурността, разведряването, бъдещия кротичък ред и политика на мир. Именно подобен „ прозорец на благоприятни условия “ бе употребен от „ ястребите “ в политиката на Германия. А че тази политика се реализира от държавна коалиция с присъединяване на ГСДП и Зелените, ще остане като гротескна забележка в историята.
Този цялостен поврат в позициите на Германия във връзка с политиката на сигурност на страната и внезапното нарастване на разноските за въоръжаване се приема от държавно управление, главните партии на което имат мощни пацифистки корени и обичаи. В следвоенна Германия /тогава ФРГ/ точно ГСДП бе политическата мощ, която се противопоставяше на въоръжаването и милитаризация на страната.
Макар и с съмнения и променчивост в позициите си, ГСДП имаше ореола на партия на мира, разоръжаването и добросъседството. В началото 50-те години на предишния век партията бе в първите редици на движенето против проектите за въоръжаване на страната, участието в НАТО, снабдяването на Бундесвера с носители на нуклеарно оръжие. С годините последователно ГСДП, въпреки и с вътрешни несъгласия, отстъпи от тези позиции.
Заслуга на ГСДП, като съществена държавна партия в социал-либералната коалиция и персонално на федералния канцлер, социалдемократът В. Брандт, от края на 60-те години, бе провеждането на така наречен източна политика и одобряването на интервала на разведряване в Европа.
Партията, изключително нейното ляво крило, след края на социал-либералната коалиция през 1983 година участваше в необятното придвижване за мир против така наречен двойно решение на НАТО за разполагане на ракети със междинен радиус на деяние на немска територия. Ръководеното от ГСДП държавно управление на Г.Шрьодер не позволи присъединяване на Германия във войната в Ирак, макар че бе част от западната коалиция във войната в някогашна Югославия.
Обявеният на 27 февруари прелом в досегашната следвоенна политика на сигурност бе осъществено от социалдемокрическия федерален канцлер О.Шолц, представител точно на тази партия. Освен окончателния отвод от наследството В.Брандт, с това деяние ГСДП наруши дадените единствено преди три месеца предизборни обещания в областта на външната политика и политика на сигурност.
Решенията на Бундестага бяха подкрепени и от съдружния сътрудник, партията на „ Зелените “, чиито зародиш като политическа мощ бе точно в недрата на Движението за мир от началото на 80-те години.
В исторически аспект се натрапва и една друга прилика. Именно в същата постройка, тогава Райхстаг, преди повече от 100 година, на 4 август 1914 година също по този начин правостоящи и с бурни аплодисменти депутатите в тогавашния немски парламент утвърждават единомислещо първият боен заем, нужен на държавното управление на кайзера, за присъединяване на Германия в Първата международна война. /Социалдемократите го поддържат след бурни вътрешни битки и наложена фракционна дисциплина/.
Подобна картина се повтаря и на 2 септември 1914 година, когато депутатите утвърждават втория пакет военни заеми единствено със един глас срещу – този на социалдемократа Карл Либкнехт, който след това заплаща левите си убеждения със гибелта си.
Не единствено за немската бързина, само че и за подготовка на подобен поврат в политиката на държавното управление приказва и обстоятелството, че единствено часове след оповестяването на увеличението на военните разноски, на идната заран, 28.02.2022 година във Федералното министерство на защитата се организира среща с представителите на военната индустрия, на която оръжейният тръст „ Райнметал “ показва оферта за доставка на оръжейни системи и военно съоръжение за 42 милиарда евро. Очаквано, акциите на предприятията от военната индустрия се повишават и в тях се приготвя организация на работа на заменен режим, за разлика с другите промишлени браншове, чиито предприятия се борят с проблемите, основани от икономическата и пандемична рецесия.
Допълнителен детайл, в картината на немската реакция на събитията в Украйна, за жалост не без аналог в нейната история, е наблюдаващото се прерастване на публичното политическо неодобрение в етнически злост. Този път, за разлика от 30-те години на предишния век – против руснаците и всичко съветско. Без всевъзможни задръжки към този момент е възможно всичко съветско да бъде остракирано, отречено и жигосано. По известия на медиите огромни хранителни вериги изключват или преименуват съветски артикули в своя подбор, в обособени заведения за хранене и аптеки съветски жители са нежелани, клиника е отказала авансово планувано лекуване на съветски пациенти. Има известия и за счупени витрини на обособени магазини и други сходни прояви на етническа назадничавост. Преустановяват се връзки и контракти за партньорство с съветски градове. Още по-притеснително е, че тази злост се демонстрира и в други сфери на активност, като културата. Прекратяват се контракти със международно известни музикални реализатори, като диригента Валери Гергиев, оперната певица Ана Нетредко. Отказват се планувани гастроли, смъкват се от стратегиите на оперите и филхармониите произведения на съветски типичен композитори и прочие Артисти са принудени да изоставен страната. Явления, dejavue в Германия в нейното чак толкоз далечно минало.
Паралелно с това се стопират всички вероятни съветски осведомителни канали и електронни медии, а съветски издателства са лишени от опцията да взе участие в тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт. Зараждането на такава етническа назадничавост нанася проваляне върху обществата и нейното превъзмогване ще бъде дълъг развой на години, а може би и на генерации.
Антрополози, социолози и психолози евентуално след време ще дадат оценка на тази реакция на немското общество – дали това е някаква моментна всеобща неуравновесеност, освобождение от многогодишното възприятие на виновност, предпочитание Германия, изключително след обединяването, да заеме още веднъж водещо място в Европа, което й се поставя на икономическата мощност, дали е демонстрация на инертен шовинизъм и милитаризъм или подсъзнателно предпочитание за реванш за 1945 година – този път от вярната западна страна.
Въпреки тези действителни и показателни феномени може би е преждевременно да се вършат дефинитивни заключения.
Може единствено да се надяваме, че преобладаващата част от демократичното немско общество и рационални политически сили няма да позволен клатушкане в тази тенденция.
През следвоенния интервал в немското общество са се зародили и утвърдили и миролюбиви обичаи. Дали въпреки всичко мирните настройки няма да се разсънят и от тази рецесия да се зароди и едно ново придвижване за мир, което осъзнава повишената заплаха от новата милитаризация и конкуренция във въоръжаването за европейския и международен мир.
С утихването на страстите в обществото и политическият живот на Германия следва осъзнаване и реакция на взетите решения от държавното управление. Тяхното осъществяване ще е развой на години. Тепърва може да се чака разговор по измененията в политиката на страната, който не бе извършен преди вземането на тези решения.
Без подозрение своята дума ще каже и немския бизнес, тъй като миналите десетилетия на спокойно съдействие в Европа донесоха точно на Германия най-големите стопански облаги. А към този момент се слага и въпросът какво ще бъде отражението на налаганите наказания върху самата Германия и по какъв начин по този начин обилно изсипаните от държавното управление пари за въоръжаване на избран стадий ще се връщат.
След всяка, въпреки и най-ужасна рецесия, следва възобновяване и развиване. Да се надяваме, че в Германия то ще бъде ориентирано към мир и заплитане на страната в една нова европейско конструкция на сигурност, а не към сенките от предишното.
П.С. За размисъл –преди 70 години Б. Брехт в намерено писмо по отношение на ремилитаризацията на Германия/ФРГ/ насочи знаменателно предизвестие:
„ Могъщият Картеген е водил три войни. След първата към момента е бил всесилен и към момента населен след втората. След третата – не е можело да бъде открит “.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ