Войната в Иран е свела седемте най-развити икономики в света

Войната в Иран е свела седемте най-развити стопански системи в света до най-елементарната политика: изчакването. Министрите на финансите и енергетиката и централните банкери от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Съединени американски щати и Обединеното кралство организираха невиждана взаимна среща в понеделник, с цел да координират отговора на продължаващата рецесия в Близкия изток. Най-многото, което съумяха да произведат, беше изказване, съдържащо едвам завоалиран апел към страни като Русия и Китай да спрат да лимитират износа на изкопаеми горива, защото последствията от войната на Съединени американски щати и Израел против Иран стартират да се усещат, разяснява Politico.

Продължаващата неустановеност за продължителността на войната провокира дълбока угриженост измежду министрите от Г-7 и централните банкери, които се притесняват, че възбраните за експорт единствено ще изострят рецесията, съгласно чиновници, участвали на виртуалната среща в понеделник. Нещо повече, политиците в Европейски Съюз не могат да създадат доста, защото поредност от рецесии принудиха държавните управления да стегнат бюджета си. Остава единствено да изчакаме и да забележим какво ще се появи от спора.

Не им се наложи да чакат дълго

Дори до момента в който срещата на Г-7 беше в ход, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даваше смесени сигнали онлайн по отношение на продължаващите мирни договаряния с Иран, който прибегна до бомбардиране на газови фабрики в Близкия изток, в това число катарския Рас Лафан, който създава една пета от международното произвеждане на полутечен природен газ. „ Постигнат е огромен прогрес “, написа Тръмп в Truth Social. „ Но в случай че по някаква причина скоро не бъде реализирано съглашение, което евентуално ще бъде, и в случай че Ормузкият пролив не бъде неотложно „ отворен за бизнес “, ще приключим прелестния си „ престой “ в Иран, като взривим и изцяло унищожим всички техни електроцентрали, нефтени кладенци и остров Харг (и вероятно всички съоръжения за обезсоляване!). “

Около 20 % от международните доставки на нефт са намалели до най-малко, откакто Иран стартира да изстрелва ракети по товарни кораби, пренасящи нефт през Ормузкия пролив, което докара до повишаване на цената на петрола до 116 $ за барел в понеделник. Пекин стартира да складира изкопаеми горива, с цел да смекчи идната енергийна рецесия, оказвайки спомагателен напън върху международните доставки.

Въпреки обещанията „ да предприеме всички нужни ограничения “, изказването на Г-7 не съдържаше доста на практика политики, с изключение на „ апел към всички страни да се въздържат от налагане на неоправдани ограничавания за експорт на въглеводороди и свързани с тях артикули “. Това е вторият път този месец, в който Г-7 насочва този апел, илюстрирайки какъв брой малко могат да създадат развитите стопански системи, с цел да избегнат да станат странични губещи във война, която не са почнали.

Франция, която ръководи Г-7, съобщи, че самият факт, че групата разисква взаимни цели, е победа сама по себе си - изключително откакто страните от Г-7 се съгласиха да освободят 400 милиона барела от запасите си от нефт, с цел да смекчат покачващите се цени на силата при започване на март. „ Самото битие на тази среща на Г-7 в тази фаза, с всички заинтригувани страни и по-специално с американците... е единствено по себе си незабравим и значим факт “, сподели чиновник на френското министерство на стопанската система пред кореспонденти в понеделник вечерта.

Брюксел предизвести в петък, че колкото по-дълго продължава рецесията, толкоз по-вероятно е блокът да претърпи

Катастрофален коктейл от застоял стопански напредък и висока инфлация или „ стагфлация “

Проблемът за вземащите решения е, че имат малко лостове за деяние, откакто пандемията и съветската енергийна рецесия оставиха доста държавни управления на Европейски Съюз, в това число Франция и Италия, с тежки задължения. Дори Германия, най-голямата стопанска система в Европейски Съюз, е под напън, откакто водещи проучвателен институти упрекнаха Берлин, че употребява инфраструктурно заемане, с цел да запълни бюджетните дупки. Това остави доста столици на Европейски Съюз с дребна финансова мощност, с цел да се оправят с следващата енергийна рецесия, която увеличи разноските за държавни заеми.

„ Ако войната с Иран се трансформира в огромен районен спор, това би могло да сложи още по-голяма тежест върху Германия и Европа, толкоз тежка, колкото неотдавна преживяхме по време на пандемията от Covid или при започване на войната в Украйна “, съобщи немският канцлер Фридрих Мерц в Берлин на обособена взаимна конференция дружно със сирийския президент Ахмед ал-Шараа. „ Най-добре би било тази война да завърши допустимо най-бързо. “

Ограничени благоприятни условия

Европейската комисия даде обещание да показа набор от ограничения, които да оказват помощ за ограничение на внезапно покачващите се цени на силата, като да вземем за пример увеличение на запаса на блока за въглероден пазар и създаване на фонд за декарбонизация от 30 милиарда евро.

Брюксел също ще предложи понижаване на налозите и понижаване на енергийните такси. Но изпълнителният орган на Европейски Съюз неведнъж изключи замразяването на рестриктивните мерки на Европейски Съюз за обществените разноски, в случай че стопанската система не се срине, препоръчвайки вместо това държавните управления да се съсредоточат върху подпомагането на нуждаещите се в кратковременен проект.

Икономическата накърнимост на Европа също сложи Европейската централна банка в неловко състояние. Нейният директорски съвет ще се събере след четири седмици, с цел да реши дали би трябвало да увеличи лихвените проценти, тъй че да избегне повтаряне на 2022 година, когато бурната инфлация хвана банката неподготвена.

Повишенията на лихвените проценти дърпат стопанската система, рискувайки криза

„ Трябва да се мисли за по-широк резултат върху стопанската система, а 2026 година не е 2022 година: Нямаме мощните резултати от повторното отваряне на пазара поради пандемията, а пазарът на труда е по-слаб “, сподели основният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред ирландската телевизия RTE в понеделник. „ Ще разгледаме всички тези съображения: никаква „ парализа “, само че и никакъв тип превантивни ограничения. “