Валерия Велева: За това ли бе юмрукът на Радев?
Войната Радев-Петков е реалност и всички нейни признаци са налице, колкото и от двата лагера да се пробват да ни убедят, че очевидно обтегнатите връзки сред президент и министър председател са в реда нещата, че различията им са " стихия в чаша вода ". Но пък признанието на вицепрезидента Йотова, че „ и свои, и чужди” се пробват да вбият чеп сред двамата, издава напрежението.
Всичко това беше предстоящо. Още с прохождането на държавното управление " Петков " беше ясно, че „ синът” ще се опита да се еманципира от „ бащата”. Въпросът беше по кое време и кой ще стартира пръв.
ЗАЛПЪТ ДОЙДЕ ОТ БАЩАТА, НО ТОЙ Е В НЕИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ
Естествено залпът пристигна от „ бащата”. Нали е боен, на него му приляга да удари пръв. Поводът беше тъкмо определен – визитата на премиера в Северна Македония, където лъсна цялата бутафория към желанието на Петков да ни сближи с македонците, на инат на тяхното пренебрежение към история и човешки права, което в дните след визитата избуя до открит антибългаризъм. Радев завоюва точка, само че Петков не се призна за надвит. Продължи все по този начин несъответстващо, въпреки и под външно-политичска диктовка, да изяснява по какъв начин стопанската система и бизнесът ще зачеркнат предишното и въпросът с ветото ще отпадне от самосебе си.
После обаче пристигна вторият пестник – този път с мириз на газ и на доста пари. Президентът предизвести ръководещите, че с уволнението на шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов вървят по пътя на ГЕРБ. А неговата дясна ръка Димитър Стоянов се включи интензивно на страната на опозицията по тематиката за скандалната договорка с продажбата на 37 000 мегаватчаса на ниска цена газ от Чирен за Румъния. И дори загатна за оставка на новото управление на „ Булгаргаз”, тъй като прави същото, за което остарялото е уволнено.
Така и за слепите се осветли главната линия, по която от дълго време тече напрежението „ президент-премиер”. Радев желае да бъде като Първанов - да направи и той собствен " шлем ", да играе водеща роля в енергийната политика на страната, домогвайки се по този метод до директни контакти с Путин. И по този начин да постави ръка върху бъдещите договаряния сред „ Булгаргаз” и „ Газпром”, чийто контракт изтича през май. Но Първанов имаше персоналния контакт с Путин, а Радев го няма.
Затова и министър председателят Петков безусловно го цапардоса през ръцете, сподели му, че има други проекти, тъй като има други ментори – по-малко въздействие от Русия, повече газ от Съединени американски щати.
В тази борба към този момент губещият ще е Радев, тъй като той не може да откри никакви конституционни учредения да се бърка в работата на изпълнителната власт. Може да подлага на критика държавното управление, да размахва пръст, да му брои дните (както несвоевременно направи Йотова), само че не може нито да го смъкна от власт, нито да промени политиката, която то прокарва. Докато има болшинство, колкото и да е нежна тази " коалиция на принудата ", тя ще е жива. А пък заплахата да се изпадне още веднъж в позицията „ длъжностен кабинет, назначен от Радев”, я прави жилава и издръжлива на външни офанзиви. Поне към този момент.
ЗНАЕШЕ ЛИ РАДЕВ КАКВО съдебна експертиза РАЖДА С БЛАГОСЛОВИЯТА МУ?
И тук стигаме до въпроса – когато „ създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на плана „ Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще завоюва, в случай че има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху страната?
Допускам, че не.
Защото той сътвори политически Петков/Василев с една-единствена цел – да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо схващане.
За нея първо, разчиташе на американците, само че абсурдът с „ Грипените” (2017) го изтласка от орбитата на американското посолство. Три години по-късно (2020) и вдигнатият му пестник не докара до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Предаде Нинова (2021) и я загуби като сътрудник.
Така Радев стана „ плячка” на кръга „ Капитал”, чиято дамска част към този момент беше влезнала и в фамилията му. И подписа с тях „ договор” против Борисов. Те пък му отвориха още веднъж път към „ Козяк”, а от там му показаха „ правилните” хора, които трябваше да бъдат острието му против Борисов. Това си беше чиста договорка на гърба на страната. Заради осъществяването ѝ президентът не се посвени даже да прегази Конституцията.
РАДЕВ НЕ МОЖЕШЕ ДА СПЕЧЕЛИ БИТКАТА СРЕЩУ БОРИСОВ БЕЗ ПЕТКОВ/ВАСИЛЕВ
Истината не е приятна, само че е очевадна - Радев не можеше да завоюва борбата с Борисов без Петков/Василев. Той им сътвори хранителната среда да избуят, употребявайки ги за политическата цел, която си бе сложил, само че не очакваше, че спечелвайки войната с Борисов, те ще се снабдят със мощ, която могат да извърнат и против него самия.
Не инцидентно Петков и Василев няколко пъти подчертаха, че изискването им към президента е било да им се даде цялостна независимост на деяние като служебни министри и са я получили. Още тогава Радев е трябвало да осъзнае, че освен изпуска контрола върху тях, само че ги прави рискови за себе си, тъй като най-естественото нещо е в един миг те да пожелаят да се еманципират от него.
ЕМАНЦИПАЦИЯ БЕЗ ЕМОЦИЯ
И те го направиха – първо смениха всичките му регионални шефове, след това привлякоха в „ тима си” " неговия " човек в кабинета Бойко Рашков, който систематично изчегъртва всички президентски назначения в службите, а в този момент го „ изхвърлят” и от енергетиката, отнемайки му сладкото бонбонче да бъде диригент на могъщи финансови потоци.
Те нямат страсти, нямат угризения, работят както се работи в бизнес среда – рационално, прегазвайки конкуренцията, в случай че би трябвало и брутално. За тях държавното управление е бизнес-проект и те ще положат всевъзможни старания (без подбор), с цел да не го изтърван.
Със " силата ", която той им инжектира, през днешния ден те към този момент не се тормозят да прекрачват и демократични правила, тъй като той им даде образец - поради тях наруши Конституциятаи с двете си служебни държавни управления им сподели по какъв начин не би трябвало да се ръководи страната - по какъв начин се притискат неуместните, по какъв начин се назначават лоялни некадърници, по какъв начин се усвояват финансови потоци, по какъв начин се настройват българи против българи, по какъв начин се сее ненавист. Вече стартира да излиза информация, че оценката на партньорските служби за двете служебни държавни управления на Радев е " корупция и лобизъм " до равнища, които и при Борисов не са достигали. А това значи, че някогашните служебни министри, издигнали се до министър председател и вицепремиери в настоящето държавно управление, ще продължат същата тази линия.
СИНОВЕТЕ КАТО БАЩАТА
Затова, без да му мигне окото, министър председателят брани шуробаджанащината във властта и сипе закани за арести на съперници, а самозабравата му стигна до там, че да признае в ефир, че всяка седмица привиква шефа на ДАНС и вътрешния министър и ги притиска да стартират по-бързо " действителни арести ", тъй като нямал време. Влезе и в ролята на прокурор, с цел да ни осветли, че " хората от досегашното управление на „ Булгаргаз “ скоро ще бъдат упрекнати ", и да ни подсети по този метод, че времето на диктатурата може още веднъж да ни се стовари.
Затова на мястото на " калинките " в администрацията " законно " ще дойдат " променките ", а по върха на страната ще се вихрят съпруги, любовници и баджанаци, оплетени в интимни икономико-приятелски схеми и кръгове. Цялата структура на " Продължаваме промяната " е построена на тази база и Радев знаеше това, когато я пробута на българския гласоподавател, с цел да си отмъсти на Нинова.
Един фиктивен харвардски кръг, който няма корени в обществото, само че под благовидния взор на президента, взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт по този начин, че да концентрира в ръцете си всички финансови потоци на страната. Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това.
И когато Кеворкян попита в последната си публикация " кой ще понесе отговорността за този човек (Кирил) ", отговорът е единствено един - Радев.
Сблъсъкът сред президента и държавното управление, който следим в последните дни, е единствено началото на една война, чиито искри ще поддържат високо напрежение в страната.
На Радев му би трябвало зложелател, с цел да съществува политически. Така е организиран, чипът му е заложен в една посока – да живее във война и да побеждава. Когато няма борба, той се обезличава. След като победи Борисов (макар и с непозната помощ), идва новият зложелател – Петков (няма значение, че му е оказал помощ да победи Борисов). Без разрастване на тази борба вторият му мандат ще бъде безусловно кух. Както беше и на Първанов.
Петков обаче няма никакво желание да отстъпва. Колкото повече обстановката в страната се утежнява, толкоз повече двамата с Василев ще показват самочувствието на новите спасители на страната.
РАДЕВ СБЪРКА И С НИНОВА
Радев доста сбърка и с това, че попречи на Нинова да стане ръководител на Народното събрание. Да, тя щеше да е първа в парламентарната република, което го уплаши, само че щеше по през целия ден да натиска звънеца в депутатската говорилня, без да има същинските лостове за ръководство. Сега като вицепремиер и министър на стопанската система Нинова има действителната власт, която Радев по конституция няма. Хем ѝ даде опция да покаже управнически качества, които в Народното събрание не можеха да се видят, хем я загуби за сътрудник.
ПЕТКОВ КАТО ШУТ, ВАСИЛЕВ ГРАДИ ПОЛИТИЧЕСКАТА БИЗНЕС-ИМПЕРИЯ
Едновременно с това обликът на харвардците към този момент взе да потъмнява. Медийните изяви на Петков са злополука за имиджа му, за разлика от държанието на Асен Василев. Всъщност, както Райчев ги назова " двамата министър-председатели ", са подбрани от конструктура си идеално.
Кирил Петков отвлича вниманието с дуращината и шутовцищата си, до момента в който сериозният, постоянният, прочувствено непробиваемият Асен Василев гради политическата им бизнес-империя. А пък в комбиниране с репресивните настройки на Бойко Рашков - нищо положително не могат да чакат съперниците на Политическа партия на всички равнища в страната. Не инцидентно финансовият министър насочи първо офанзивите си към кметовете, които загасиха уличните лампи поради високите сметки за ток.
От днешно изказване на прокуратурата излиза наяве, че на срещата на Гешев с Петков, министър-председателят му е показал лист с имена и прякори на лица, които съгласно него са в основата на икономическата и престъпната престъпност в страната. Щом министър председателят може да засяга някого за нарушител, това ни връща в началните години на прехода, когато и Филип Димитров, и Костов след него се саморазправяха с съперниците си посредством " бухалките " на властта.
ЩЕ Гражданско отделение ТЪРПИ ЛИ ВСИЧКО ТОВА РАДЕВ
Ще го търпи ли всичко това Радев? Това ли е " А " оторът на България, както го разгласи с амломб Петков? Да управляваш страна се изисква подготвеност, хора със познания и опит, прагматично държание и по-малко самочувствие за сметка на доста повече действително наличие и потенциал. Ако Борисов раздаваше правораздаване от джипката, то каква е разликата с Петков, който прави същото от екрана?
И в случай че се обърнем обратно, е редно да си зададем въпроса - за това ли бе юмрукът на Радев? И дали елиминирането на президента от потоците в енергетиката, което ще докара и до политическото му уединяване, не е под диктовката на Съединени американски щати? Защото етикетът " корупция и лобизъм " в днешно време към този момент не води до нищо положително. И Радев занапред ще го схваща.
Всичко това беше предстоящо. Още с прохождането на държавното управление " Петков " беше ясно, че „ синът” ще се опита да се еманципира от „ бащата”. Въпросът беше по кое време и кой ще стартира пръв.
ЗАЛПЪТ ДОЙДЕ ОТ БАЩАТА, НО ТОЙ Е В НЕИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ
Естествено залпът пристигна от „ бащата”. Нали е боен, на него му приляга да удари пръв. Поводът беше тъкмо определен – визитата на премиера в Северна Македония, където лъсна цялата бутафория към желанието на Петков да ни сближи с македонците, на инат на тяхното пренебрежение към история и човешки права, което в дните след визитата избуя до открит антибългаризъм. Радев завоюва точка, само че Петков не се призна за надвит. Продължи все по този начин несъответстващо, въпреки и под външно-политичска диктовка, да изяснява по какъв начин стопанската система и бизнесът ще зачеркнат предишното и въпросът с ветото ще отпадне от самосебе си.
После обаче пристигна вторият пестник – този път с мириз на газ и на доста пари. Президентът предизвести ръководещите, че с уволнението на шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов вървят по пътя на ГЕРБ. А неговата дясна ръка Димитър Стоянов се включи интензивно на страната на опозицията по тематиката за скандалната договорка с продажбата на 37 000 мегаватчаса на ниска цена газ от Чирен за Румъния. И дори загатна за оставка на новото управление на „ Булгаргаз”, тъй като прави същото, за което остарялото е уволнено.
Така и за слепите се осветли главната линия, по която от дълго време тече напрежението „ президент-премиер”. Радев желае да бъде като Първанов - да направи и той собствен " шлем ", да играе водеща роля в енергийната политика на страната, домогвайки се по този метод до директни контакти с Путин. И по този начин да постави ръка върху бъдещите договаряния сред „ Булгаргаз” и „ Газпром”, чийто контракт изтича през май. Но Първанов имаше персоналния контакт с Путин, а Радев го няма.
Затова и министър председателят Петков безусловно го цапардоса през ръцете, сподели му, че има други проекти, тъй като има други ментори – по-малко въздействие от Русия, повече газ от Съединени американски щати.
В тази борба към този момент губещият ще е Радев, тъй като той не може да откри никакви конституционни учредения да се бърка в работата на изпълнителната власт. Може да подлага на критика държавното управление, да размахва пръст, да му брои дните (както несвоевременно направи Йотова), само че не може нито да го смъкна от власт, нито да промени политиката, която то прокарва. Докато има болшинство, колкото и да е нежна тази " коалиция на принудата ", тя ще е жива. А пък заплахата да се изпадне още веднъж в позицията „ длъжностен кабинет, назначен от Радев”, я прави жилава и издръжлива на външни офанзиви. Поне към този момент.
ЗНАЕШЕ ЛИ РАДЕВ КАКВО съдебна експертиза РАЖДА С БЛАГОСЛОВИЯТА МУ?
И тук стигаме до въпроса – когато „ създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на плана „ Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще завоюва, в случай че има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху страната?
Допускам, че не.
Защото той сътвори политически Петков/Василев с една-единствена цел – да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо схващане.
За нея първо, разчиташе на американците, само че абсурдът с „ Грипените” (2017) го изтласка от орбитата на американското посолство. Три години по-късно (2020) и вдигнатият му пестник не докара до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Предаде Нинова (2021) и я загуби като сътрудник.
Така Радев стана „ плячка” на кръга „ Капитал”, чиято дамска част към този момент беше влезнала и в фамилията му. И подписа с тях „ договор” против Борисов. Те пък му отвориха още веднъж път към „ Козяк”, а от там му показаха „ правилните” хора, които трябваше да бъдат острието му против Борисов. Това си беше чиста договорка на гърба на страната. Заради осъществяването ѝ президентът не се посвени даже да прегази Конституцията.
РАДЕВ НЕ МОЖЕШЕ ДА СПЕЧЕЛИ БИТКАТА СРЕЩУ БОРИСОВ БЕЗ ПЕТКОВ/ВАСИЛЕВ
Истината не е приятна, само че е очевадна - Радев не можеше да завоюва борбата с Борисов без Петков/Василев. Той им сътвори хранителната среда да избуят, употребявайки ги за политическата цел, която си бе сложил, само че не очакваше, че спечелвайки войната с Борисов, те ще се снабдят със мощ, която могат да извърнат и против него самия.
Не инцидентно Петков и Василев няколко пъти подчертаха, че изискването им към президента е било да им се даде цялостна независимост на деяние като служебни министри и са я получили. Още тогава Радев е трябвало да осъзнае, че освен изпуска контрола върху тях, само че ги прави рискови за себе си, тъй като най-естественото нещо е в един миг те да пожелаят да се еманципират от него.
ЕМАНЦИПАЦИЯ БЕЗ ЕМОЦИЯ
И те го направиха – първо смениха всичките му регионални шефове, след това привлякоха в „ тима си” " неговия " човек в кабинета Бойко Рашков, който систематично изчегъртва всички президентски назначения в службите, а в този момент го „ изхвърлят” и от енергетиката, отнемайки му сладкото бонбонче да бъде диригент на могъщи финансови потоци.
Те нямат страсти, нямат угризения, работят както се работи в бизнес среда – рационално, прегазвайки конкуренцията, в случай че би трябвало и брутално. За тях държавното управление е бизнес-проект и те ще положат всевъзможни старания (без подбор), с цел да не го изтърван.
Със " силата ", която той им инжектира, през днешния ден те към този момент не се тормозят да прекрачват и демократични правила, тъй като той им даде образец - поради тях наруши Конституциятаи с двете си служебни държавни управления им сподели по какъв начин не би трябвало да се ръководи страната - по какъв начин се притискат неуместните, по какъв начин се назначават лоялни некадърници, по какъв начин се усвояват финансови потоци, по какъв начин се настройват българи против българи, по какъв начин се сее ненавист. Вече стартира да излиза информация, че оценката на партньорските служби за двете служебни държавни управления на Радев е " корупция и лобизъм " до равнища, които и при Борисов не са достигали. А това значи, че някогашните служебни министри, издигнали се до министър председател и вицепремиери в настоящето държавно управление, ще продължат същата тази линия.
СИНОВЕТЕ КАТО БАЩАТА
Затова, без да му мигне окото, министър председателят брани шуробаджанащината във властта и сипе закани за арести на съперници, а самозабравата му стигна до там, че да признае в ефир, че всяка седмица привиква шефа на ДАНС и вътрешния министър и ги притиска да стартират по-бързо " действителни арести ", тъй като нямал време. Влезе и в ролята на прокурор, с цел да ни осветли, че " хората от досегашното управление на „ Булгаргаз “ скоро ще бъдат упрекнати ", и да ни подсети по този метод, че времето на диктатурата може още веднъж да ни се стовари.
Затова на мястото на " калинките " в администрацията " законно " ще дойдат " променките ", а по върха на страната ще се вихрят съпруги, любовници и баджанаци, оплетени в интимни икономико-приятелски схеми и кръгове. Цялата структура на " Продължаваме промяната " е построена на тази база и Радев знаеше това, когато я пробута на българския гласоподавател, с цел да си отмъсти на Нинова.
Един фиктивен харвардски кръг, който няма корени в обществото, само че под благовидния взор на президента, взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт по този начин, че да концентрира в ръцете си всички финансови потоци на страната. Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това.
И когато Кеворкян попита в последната си публикация " кой ще понесе отговорността за този човек (Кирил) ", отговорът е единствено един - Радев.
Сблъсъкът сред президента и държавното управление, който следим в последните дни, е единствено началото на една война, чиито искри ще поддържат високо напрежение в страната.
На Радев му би трябвало зложелател, с цел да съществува политически. Така е организиран, чипът му е заложен в една посока – да живее във война и да побеждава. Когато няма борба, той се обезличава. След като победи Борисов (макар и с непозната помощ), идва новият зложелател – Петков (няма значение, че му е оказал помощ да победи Борисов). Без разрастване на тази борба вторият му мандат ще бъде безусловно кух. Както беше и на Първанов.
Петков обаче няма никакво желание да отстъпва. Колкото повече обстановката в страната се утежнява, толкоз повече двамата с Василев ще показват самочувствието на новите спасители на страната.
РАДЕВ СБЪРКА И С НИНОВА
Радев доста сбърка и с това, че попречи на Нинова да стане ръководител на Народното събрание. Да, тя щеше да е първа в парламентарната република, което го уплаши, само че щеше по през целия ден да натиска звънеца в депутатската говорилня, без да има същинските лостове за ръководство. Сега като вицепремиер и министър на стопанската система Нинова има действителната власт, която Радев по конституция няма. Хем ѝ даде опция да покаже управнически качества, които в Народното събрание не можеха да се видят, хем я загуби за сътрудник.
ПЕТКОВ КАТО ШУТ, ВАСИЛЕВ ГРАДИ ПОЛИТИЧЕСКАТА БИЗНЕС-ИМПЕРИЯ
Едновременно с това обликът на харвардците към този момент взе да потъмнява. Медийните изяви на Петков са злополука за имиджа му, за разлика от държанието на Асен Василев. Всъщност, както Райчев ги назова " двамата министър-председатели ", са подбрани от конструктура си идеално.
Кирил Петков отвлича вниманието с дуращината и шутовцищата си, до момента в който сериозният, постоянният, прочувствено непробиваемият Асен Василев гради политическата им бизнес-империя. А пък в комбиниране с репресивните настройки на Бойко Рашков - нищо положително не могат да чакат съперниците на Политическа партия на всички равнища в страната. Не инцидентно финансовият министър насочи първо офанзивите си към кметовете, които загасиха уличните лампи поради високите сметки за ток.
От днешно изказване на прокуратурата излиза наяве, че на срещата на Гешев с Петков, министър-председателят му е показал лист с имена и прякори на лица, които съгласно него са в основата на икономическата и престъпната престъпност в страната. Щом министър председателят може да засяга някого за нарушител, това ни връща в началните години на прехода, когато и Филип Димитров, и Костов след него се саморазправяха с съперниците си посредством " бухалките " на властта.
ЩЕ Гражданско отделение ТЪРПИ ЛИ ВСИЧКО ТОВА РАДЕВ
Ще го търпи ли всичко това Радев? Това ли е " А " оторът на България, както го разгласи с амломб Петков? Да управляваш страна се изисква подготвеност, хора със познания и опит, прагматично държание и по-малко самочувствие за сметка на доста повече действително наличие и потенциал. Ако Борисов раздаваше правораздаване от джипката, то каква е разликата с Петков, който прави същото от екрана?
И в случай че се обърнем обратно, е редно да си зададем въпроса - за това ли бе юмрукът на Радев? И дали елиминирането на президента от потоците в енергетиката, което ще докара и до политическото му уединяване, не е под диктовката на Съединени американски щати? Защото етикетът " корупция и лобизъм " в днешно време към този момент не води до нищо положително. И Радев занапред ще го схваща.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ