Войната сви украинската икономика с една трета
Войната на Русия в Украйна нанесе тежък удар по украинската стопанска система, която се сви с една трета - най-резкият спад, откакто страната разгласи самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики през 1991. Но в този момент тя още веднъж стартира да се съвзема.
След като напролет украинската опозиция принуди съветската войска да се изтегли от столицата, секторът на търговията на дребно и стопанската система като цяло започнаха да се възвръщат. Данните на Европейската бизнес асоциация на Украйна, която сплотява повече от 1000 задгранични и украински компании, удостоверяват това. До края на май предходната година 47% от фирмите към този момент са възобновили изцяло активността си, а други 50% работят, въпреки и с ограничавания.
През втората година на войната съществува опасност от следващ спад, макар че той ще е в доста по-малък мащаб. Икономистите предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт с до 5 % или даже лек растеж, оповестява организация " Ройтерс ", представена от DW.
Липсата на надеждни енергийни доставки продължава да бъдат съществена спънка. По данни на Министерството на стопанската система през предходната година в страната са импортирани 669 400 генератора, които да приготвят страната за спирания на електричеството. Между 40 и 60% от мощностите в енергетиката са отвън строя.
Още през лятото държавното управление показва по-голяма убеденост за стопанската система, изключително след съглашението за експорт на зърно, контрактувано благодарение на Организация на обединените нации. Това избави селското стопанство, което преди войната осигуряваше към 12% от Брутният вътрешен продукт на Украйна и към 40 % от износа. В средата на февруари обаче износът на зърно за сезон 2022-2023 година, който продължава от юли до юни, спадна с 29,3% до 29,7 млн. тона.
Огромният растеж на военните разноски, в това число и за заплатите на военнослужещите, също е дал подтик на стопанската система, споделя Виталий Вавришчук от капиталовата къща ICU. По данни на Съвета за национална сигурност през предходната година Украйна е похарчила към 1,5 трилиона гривни (равняващи се на към 40 милиарда евро) за отбранителния си бранш. Това подхожда на към една трета от Брутният вътрешен продукт.
Десетки милиарди долари задгранична помощ също са предоставени за балансиране на бюджетния недостиг и за модернизиране на въоръжените сили на Украйна.
Стоманодобивният бранш, който обичайно е значим дирек на украинската стопанска система, е измежду най-тежко засегнатите. Преди войната Украйна беше 14-ят по величина производител на стомана в света. Две водещи предприятия за произвеждане на стомана - “Азовстал ” и " ММК Илича " в Мариупол, бяха разрушени и оповестиха неплатежоспособност. Тези, които са останали, се борят с спиранията на електрозахранването.
Русия блокира черноморските пристанища, нужни са нови направления за експорт през Полша. Въпреки това " Арселор ", най-големият задграничен вложител в Украйна, желае да остане в страната. Най-големият шеф в Кривой Рог, родното място на Зеленски, е запазил своите 26 000 чиновници, макар спада в производството и възнамерява да влага 130 млн. $ през тази година.
След като напролет украинската опозиция принуди съветската войска да се изтегли от столицата, секторът на търговията на дребно и стопанската система като цяло започнаха да се възвръщат. Данните на Европейската бизнес асоциация на Украйна, която сплотява повече от 1000 задгранични и украински компании, удостоверяват това. До края на май предходната година 47% от фирмите към този момент са възобновили изцяло активността си, а други 50% работят, въпреки и с ограничавания.
През втората година на войната съществува опасност от следващ спад, макар че той ще е в доста по-малък мащаб. Икономистите предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт с до 5 % или даже лек растеж, оповестява организация " Ройтерс ", представена от DW.
Липсата на надеждни енергийни доставки продължава да бъдат съществена спънка. По данни на Министерството на стопанската система през предходната година в страната са импортирани 669 400 генератора, които да приготвят страната за спирания на електричеството. Между 40 и 60% от мощностите в енергетиката са отвън строя.
Още през лятото държавното управление показва по-голяма убеденост за стопанската система, изключително след съглашението за експорт на зърно, контрактувано благодарение на Организация на обединените нации. Това избави селското стопанство, което преди войната осигуряваше към 12% от Брутният вътрешен продукт на Украйна и към 40 % от износа. В средата на февруари обаче износът на зърно за сезон 2022-2023 година, който продължава от юли до юни, спадна с 29,3% до 29,7 млн. тона.
Огромният растеж на военните разноски, в това число и за заплатите на военнослужещите, също е дал подтик на стопанската система, споделя Виталий Вавришчук от капиталовата къща ICU. По данни на Съвета за национална сигурност през предходната година Украйна е похарчила към 1,5 трилиона гривни (равняващи се на към 40 милиарда евро) за отбранителния си бранш. Това подхожда на към една трета от Брутният вътрешен продукт.
Десетки милиарди долари задгранична помощ също са предоставени за балансиране на бюджетния недостиг и за модернизиране на въоръжените сили на Украйна.
Стоманодобивният бранш, който обичайно е значим дирек на украинската стопанска система, е измежду най-тежко засегнатите. Преди войната Украйна беше 14-ят по величина производител на стомана в света. Две водещи предприятия за произвеждане на стомана - “Азовстал ” и " ММК Илича " в Мариупол, бяха разрушени и оповестиха неплатежоспособност. Тези, които са останали, се борят с спиранията на електрозахранването.
Русия блокира черноморските пристанища, нужни са нови направления за експорт през Полша. Въпреки това " Арселор ", най-големият задграничен вложител в Украйна, желае да остане в страната. Най-големият шеф в Кривой Рог, родното място на Зеленски, е запазил своите 26 000 чиновници, макар спада в производството и възнамерява да влага 130 млн. $ през тази година.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ