Ишингер: Решението на конфликта Сърбия-Косово - повратна точка за сигурността на Балканите
Войната на Русия против Украйна докара до раздробяване на съществуващата европейска архитектура за сигурност, като предизвика фундаментални промени във външната и отбранителната политика на целия континент.
Изправена пред нуждата да приключи дългогодишните си енергийни и търговски връзки с Русия вследствие на това, Германия евентуално беше наранена по-дълбоко от множеството. И тя трябваше да се приспособява към новата епоха, като одобри Zeitenwende, или повратна точка - коренно отклоняване от досегашните си политики и правила.
Подобно Zeitenwende е незабавно належащо и в Югоизточна Европа.
Страните от Западните Балкани трябваше да живеят с нерешените си проблеми и разногласия прекомерно дълго. Дойде време за смели решения за превъзмогване на минали спънки, които да доведат до районно съдействие и бъдещо участие в Европейския съюз.
Пълният капацитет за напредък и разцвет на Западните Балкани обаче може да бъде осъществен единствено в случай че връзките сред Сърбия и Косово най-сетне бъдат сложени на постоянна основа и стартират да се развиват в дух на съдействие.
Преди повече от десетилетие и половина, по време на договарянията с Тройката през 2007 година, беше създадено предложение за " Основно съглашение " сред Белград и Прищина. Текстът се основаваше на философията на Основния контракт сред Федерална република Германия и Германската демократична република от 1972 година, който имаше за цел да откри добросъседски връзки сред двете страни и позволяваше всеобхватно прагматично съдействие, като в същото време заобикаляше някои въпроси - като цялостното взаимно дипломатическо признание - които тогава изглеждаха нерешими.
За страдание обаче Сърбия счете за невероятно да подпише Основното съглашение и по този начин беше пропусната една опция.
Очевидно е, че от 2007 година насам доста неща са се трансформирали. Вече 15 години Косово, под управлението на министър-председателя Албин Курти, е самостоятелна и демократична страна, която се стреми към своето справедливо и неоспоримо място в Европа. Сърбия, от своя страна, се трансформира в главен капиталов център за интернационалните компании, а президентът Вучич се трансформира в мощен покровител на икономическата интеграция на района.
Докато обаче двете страни остават в режим на борба, те не могат да осъществят цялостния си капацитет или ролята си в районното съдействие и интеграция. Неотдавнашните събития в Северно Косово още един път демонстрираха рисковете от ескалация - даже от огромен спор - заради което в този момент са нужни незабавни дейности във връзка с нерешения въпрос за статута на Косово и въпроса за правата на малцинствата на сръбската общественост.
В тази тенденция Германия и Франция неотдавна поставиха нови старания, като показаха " европейско предложение " и ускориха връзките с сътрудниците от Европейски Съюз, изключително с Италия, с Мирослав Лайчак - специфичния представител на Европейски Съюз за района и Съединени американски щати. Досега и Сърбия, и Косово са декларирали, че одобряват текста, само че към момента има разлики във връзка с изискванията и използването. Както постоянно се случва в спешната дипломация, значим е дребният шрифт и дяволът постоянно е в детайлите.
Но решението е ясно: Сърбия би трябвало да одобри обстоятелството, че Косово е тук, с цел да остане, в това число на интернационалната сцена. А Косово би трябвало да се помири с нуждата от решение на проблемите на своето сръбско малцинство, в това число да одобри плануваното образуване на Общността на общините със сръбско болшинство.
Като другар и на Косово, и на Сърбия, а и като някогашен договарящ от страна на Европейски Съюз, приканвам президента Вучич и министър-председателя Курти да създадат смела крачка в доверието още в този момент. На 18 март в Охрид двамата ще имат историческа опция да покажат политическа храброст и водачество. И в този момент е моментът Сърбия и Косово да продължат напред дружно, в полза на своите нации, в полза на Западните Балкани и в полза на мира и сигурността на европейския континент.
Да създадат своя лична Zeitenwende - тъкмо в този момент. /БГНЕС
-------------------------
Посланик Волфганг Ишингер съставлява Европейски Съюз в договарянията с Тройката през 2007 година От 2008 година до 2022 година той ръководи Мюнхенската конференция по сигурността, а понастоящем е ръководител на Фондация " Мюнхенска конференция по сигурността ". Коментар за „ Политико “
Изправена пред нуждата да приключи дългогодишните си енергийни и търговски връзки с Русия вследствие на това, Германия евентуално беше наранена по-дълбоко от множеството. И тя трябваше да се приспособява към новата епоха, като одобри Zeitenwende, или повратна точка - коренно отклоняване от досегашните си политики и правила.
Подобно Zeitenwende е незабавно належащо и в Югоизточна Европа.
Страните от Западните Балкани трябваше да живеят с нерешените си проблеми и разногласия прекомерно дълго. Дойде време за смели решения за превъзмогване на минали спънки, които да доведат до районно съдействие и бъдещо участие в Европейския съюз.
Пълният капацитет за напредък и разцвет на Западните Балкани обаче може да бъде осъществен единствено в случай че връзките сред Сърбия и Косово най-сетне бъдат сложени на постоянна основа и стартират да се развиват в дух на съдействие.
Преди повече от десетилетие и половина, по време на договарянията с Тройката през 2007 година, беше създадено предложение за " Основно съглашение " сред Белград и Прищина. Текстът се основаваше на философията на Основния контракт сред Федерална република Германия и Германската демократична република от 1972 година, който имаше за цел да откри добросъседски връзки сред двете страни и позволяваше всеобхватно прагматично съдействие, като в същото време заобикаляше някои въпроси - като цялостното взаимно дипломатическо признание - които тогава изглеждаха нерешими.
За страдание обаче Сърбия счете за невероятно да подпише Основното съглашение и по този начин беше пропусната една опция.
Очевидно е, че от 2007 година насам доста неща са се трансформирали. Вече 15 години Косово, под управлението на министър-председателя Албин Курти, е самостоятелна и демократична страна, която се стреми към своето справедливо и неоспоримо място в Европа. Сърбия, от своя страна, се трансформира в главен капиталов център за интернационалните компании, а президентът Вучич се трансформира в мощен покровител на икономическата интеграция на района.
Докато обаче двете страни остават в режим на борба, те не могат да осъществят цялостния си капацитет или ролята си в районното съдействие и интеграция. Неотдавнашните събития в Северно Косово още един път демонстрираха рисковете от ескалация - даже от огромен спор - заради което в този момент са нужни незабавни дейности във връзка с нерешения въпрос за статута на Косово и въпроса за правата на малцинствата на сръбската общественост.
В тази тенденция Германия и Франция неотдавна поставиха нови старания, като показаха " европейско предложение " и ускориха връзките с сътрудниците от Европейски Съюз, изключително с Италия, с Мирослав Лайчак - специфичния представител на Европейски Съюз за района и Съединени американски щати. Досега и Сърбия, и Косово са декларирали, че одобряват текста, само че към момента има разлики във връзка с изискванията и използването. Както постоянно се случва в спешната дипломация, значим е дребният шрифт и дяволът постоянно е в детайлите.
Но решението е ясно: Сърбия би трябвало да одобри обстоятелството, че Косово е тук, с цел да остане, в това число на интернационалната сцена. А Косово би трябвало да се помири с нуждата от решение на проблемите на своето сръбско малцинство, в това число да одобри плануваното образуване на Общността на общините със сръбско болшинство.
Като другар и на Косово, и на Сърбия, а и като някогашен договарящ от страна на Европейски Съюз, приканвам президента Вучич и министър-председателя Курти да създадат смела крачка в доверието още в този момент. На 18 март в Охрид двамата ще имат историческа опция да покажат политическа храброст и водачество. И в този момент е моментът Сърбия и Косово да продължат напред дружно, в полза на своите нации, в полза на Западните Балкани и в полза на мира и сигурността на европейския континент.
Да създадат своя лична Zeitenwende - тъкмо в този момент. /БГНЕС
-------------------------
Посланик Волфганг Ишингер съставлява Европейски Съюз в договарянията с Тройката през 2007 година От 2008 година до 2022 година той ръководи Мюнхенската конференция по сигурността, а понастоящем е ръководител на Фондация " Мюнхенска конференция по сигурността ". Коментар за „ Политико “
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ