Войната може да е далеч на картата. Но понякога тя

Войната може да е надалеч на картата. Но от време на време тя звучи напълно близо – в небето над главите ни. И най-тежко я чуват тези, които минимум схващат от нея – децата.

Разтърсващ пост на майка от София в групата „ Майките на София “ повдигна тематика, за която рядко приказваме на глас – страха, който се настанява в детските сърца.

Жената споделя за 5-годишната си щерка, която развива мощна тревога поради шума от военни самолети, излитащи в региона на кв. „ Хаджи Димитър “.

„ Въпреки че не гледаме вести пред нея, тя е ненапълно осведомена със обстановката с войната… “, написа майката.

Думата „ война “ очевидно към този момент не е абстракция за детето. Тя е тон. Шум. Усещане за заплаха.

„ Преди по-малко от час бяхме навън… излетяха 5 военни самолета, минаха тъкмо над главите ни и тя се разпищя. Едва я прибрах у дома, стигна се до интензивен пулс и гадене от боязън “, споделя още майката.

Това към този момент не е просто нерешителност. Това е суматоха. Децата не наблюдават новинарски излъчвания. Но чуват диалозите ни. Усещат напрежението. Свързват звуци с заплаха. И когато небето внезапно загърми – за тях това не е подготовка. Не е рутина. Не е „ обикновено “. Това е боязън.

Страх, който не можем да разбираем с логичност. И който не можем да спрем с отдалеченото.

Случаят не е индивидуален. Все повече родители споделят, че децата им реагират обезпокоително на мощни шумове, диалози за война и напрежението, което виси във въздуха. А въпросът остава мъчително елементарен: Как да обясниш на дете, че няма опасност… когато то я чува над главата си?

Майката не търси сензация. Тя търси съвет.

„ Не знам какво да върша “, написа тя.

И в действителност споделя това, което мислят доста родители сега. Защото от време на време най-големият боязън не е това, което се случва. А това, което децата си показват, че се случва.