Войната между президента Румен Радев и прокуратурата стана напълно явна

Войната сред президента Румен Радев и прокуратурата стана изцяло очевидна поради случая с Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция на Радев. Стигна се до такава степен президентът да каже непосредствено, че не има вяра на прокуратурата и по тази причина не бърза да освободи Узунов, макар всички оповестени до момента чатове на негови диалози особено с Пламен Бобоков.
Преди този скандал обаче, основният прокурор Иван Гешев изиска пояснение от Конституционния съд особено за президента, като това стана след извадени СРС поради назначението на Десислава Радева на работа във Военновъздушни сили, когато Румен Радев още ги командваше и преди Радева публично да му е брачна половинка. По създание Гешев желае от Конституционния съд да каже може ли против президента " да бъде възбудено наказателно гонене " и какво тъкмо значи " държавна измяна " съгласно Конституцията, като се вземе поради съответната част на Наказателния кодекс (глава първа " Престъпления срещу Републиката ", раздел І " Измяна " от особената част на кодекса).
Конституционният съд одобри да прегледа шестте въпроса на Иван Гешев, само че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) към този момент разгласява своето пояснение по тематиката. И още що се отнася до тълкуването на държавната измяна като разказан термин в Конституцията (чл. 103, алинея 1), ВАдС смята за неприемливо да се слага написаното в главния закон пред написаното в отраслов закон т.е. Наказателния кодекс. Адвокатският съвет припомня, че такова сравнение може да се прави единствено при определяне на противоконституционност, само че този случай не е подобен.
" Резултатите от тълкуването ще служат като ориентир за тези лица (народните представители), които разполагат с пълномощието да повдигат и поддържат пред Конституционния съд обвиняване против президента или вицепрезидента за дейности, които обуславят предварително преустановяване на техните пълномощия. При всяко състояние дадените насоки ще управляват и самия Конституционен съд, в случай че в бъдеще се наложи да прегледа такова обвиняване. В известна степен тълкуването ще обвързва и органите на правосъдната власт, които са овластени да притеглят към наказателна отговорност причинителите на закононарушения, да поддържат повдигнатите обвинявания и да се произнасят по тях ", споделя още ВАдС. Но не отстъпва от мнението, че за държавна измяна съгласно Конституцията не може да се търси взаимна връзка с описаното в Наказателния кодекс.
ВАдС изброява и какво значи съгласно тях държавна измяна по този начин, както е написано в Конституцията - колаборация с съперника по време на война, подкрепяне или стимулиране на външна експанзия по отношение на личната страна, нелегитимно слагане в услуга на друга страна или организация в прорез с поетите от страната интернационалните задължения, присъединяване в скрит план за насилствена смяна на открития парламентарен ред или тежко увреждане на ползите на страната в политическо или икономическо отношение. " Очевидна е разликата във възприетата терминология – Конституцията употребява израза " държавна измяна ", а Наказателен кодекс – " измяна ". Това несъвпадение не е инцидентно, тъй като в първия случай става дума за съображение за ангажиране на политическата отговорност само на президента, респективно – на лицето, което го подкрепя, а във втория – за справедливи и субективни предпоставки за пораждане на наказателна отговорност за избран тип похищения във връзка с доста по-широк кръг незаконни субекти ”, заключват юристите.
Висшият адвокатски съвет намира, че държавната измяна, осъществена от президента или вицепрезидента, в никакъв случай не може да бъде съвместима с надлежното осъществяване на техните конституционни функционалности, акцентира ВАдС. И прибавя, че член 103, алинея 1 от Конституцията не включва незаконни сформира т.е. на процедура използване на текстове от Наказателния кодекс.
Наказателна отговорност
" Основното предопределение на член 103, алинея 4 от Конституцията обаче е да не допусне президентът и лицето, което го подкрепя, да упражняват предоставените им функционалности с общонационална значителност под натиска и при неизбежните ограничавания на провежданата против тях наказателна процедура. Установената наказателна цялост е сходна с тази на народните представители – състои се в възбраната за задържане и възбуждане на наказателно гонене. От друга страна обаче висшите ползи на обществото и страната изискват президентът когато и да е на своя мандат да е налице, постоянно да е в положение да взема значимите политически решения съгласно вътрешното си разбиране, без външно влияние, непредубедено и свободно. Затова наказателната цялост на президента, надлежно – и на вицепрезидента, за разлика от тази на народните представители, не може да бъде снета до момента в който те са на своя пост, а провеждането на наказателно гонене против тях е допустимо единствено след преустановяване на конституционните им пълномощия ", показва ВАдС.
Адвокатите обаче са безапелационни – не може да се отговори безусловно по въпроса с възбуждането на наказателно гонене, тъй като отговорът би се отнасял до съответен проблем, а няма да е кардинален. Положението с държавната измяна в Конституцията пък е по този начин конструирано, че да попречи на политическа принуда над президента, който има необикновен статут в изпълнителната власт (той има право на отлагателно несъгласие на решения на парламента). ВАдС смята и, че рестриктивните мерки по член 103, алинея 1 важат за " всички държавни органи, които са овластени да стартират и организират правно контролирана активност по откриване и доказване на закононарушенията, както и по определяне на отговорните лица ".
ПЪЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ!
Още: " Импийчмънт на Румен Радев. Възможен ли е? "