Очертанията на войната - смъртта в цифри
Войната и загубите
Неотдавна украинският генералният щаб, претърпени от техните въоръжени сили до този миг във войната – към 9000 убити.
Това, несъмнено, не е единствената информация от този жанр, която публично се появява от началото на съветската експанзия. Тези от вас, които наблюдават спора по-отблизо несъмнено са обръщали внимание на ежедневните сводки популяризирани от медиите на двете страни за обстановката на бойното поле. Те са изготвяни от съответните военни управления и съдържат информация за това кои обитаеми пунктове за завзети и отстъпени, а също и дълги описи от това какви загуби са нанесени на съперника - какъв брой негови бойци са убити и каква тъкмо техника е унищожена. Убеден съм, че най-малко един път сте се запитвали до каква степен тези данни са достоверни и дали не са манипулирани. Напълно е допустимо някои от вас към този момент да са взели участие в яростни разногласия лице в лице или в интернет за това кой лъже и не е ли всичко това някаква пропагандна игра. Позволете ми да споделя с вас моя опит, добит вследствие на проучване на доста хиляди страници истински документи. Нищо чудно, откакто прочетете този текст, да се почувствате доста по-объркани в сравнение с в този миг, само че това в последна сметка е добре, тъй като ще имате много информация за размисъл.
Украинските загуби
Да стартираме с въпросните 9000 убити украински военнослужещи. Доколко реалистично е това число? Да, уверен съм, че е действително, само че в същото време е ненапълно. Това най-вероятно са загубите единствено на ЗСУ, само че не включват починалите от полицията, жандармерията, граничната защита и задграничните легионери. Почти е несъмнено, че в тази численост не влизат и починалите от разните неофициални и полуофициални отряди от цивилни, в това число така наречен партизани. Още по-важно е, че отсъстват данни за ранените, както и за взетите в плен, дезертьорите и болните. А тези числа, както моята процедура демонстрира, по предписание не са по никакъв начин дребни.
От изключителна значимост е информацията за ранените, тъй като, по неписано предписание, те надвишават от три до пет пъти количеството на убитите. Освен това би трябвало да се посочи какво значи „ ранен “ на езика на военните – това не някой одраскан от инцидентен патрон, който небрежно е бинтован и по-късно още веднъж се хвърля в багра.
СНИМКИ: БГНЕС
За „ ранен “, в действителност, се смята този, който би трябвало да бъде евакуиран в тила с цел да получи профилирана здравна помощ в болнично заведение. За цялостното му възобновяване ще бъде нужна седмица или месец, само че този развой може да се проточи и година. Той може и относително бързо да се върне строя, а може да се окаже че в никакъв случай повече няма да бъде кадърен за бойна работа, тъй като на тялото му са нанесени трайни увреждания.
За да не бъда необоснован, ще ви дам следния, чисто предполагаем образец. Командир на военна част, която през целия ден е взела участие в извънредно тежки сражения, към среднощ рапортува загубите за деня: 13 убити, 35 ранени в развой на евакуация, 2 със счупени крака след рухване от покрив, 1 със признаци на дизентерия, 1 със съществено психическо разстройство, 3 безследно изчезнали и 2, за които сигурно се знае, че са попаднали в плен. Т.е. той не рапортува 13 души загуби, а 57. По този метод началниците му ще знаят, че с цел да се върне боеспособността на неговата част на равнището от сутринта преди багра те ще би трябвало да му обезпечат примерно 57 души попълнение. И по този начин ден след ден, вишестоящите щабове методично обработват рапортите, които те получават от подчинените им елементи, сумират ги и ги обобщават, с цел да могат от време на време да вършат някакви по съществени заключения.
По сходен метод стоят нещата и с материалните загуби. Ежедневно нагоре по веригата тече най-разнообразна информация какъв брой танка са изгубени и подлежат ли някои от тях на ремонт, какъв брой самолета не са се върнали от следващата бойна задача, какъв брой оръдия са извадени от строя, какъв брой камиона са получили повреди и така нататък Събира се методично и информация за изразходваното гориво, изстреляните боеприпаси и изядената храна, а също и какви материални ресурси вероятно са попаднали в ръцете на врага или са били унищожени. Цялото това „ колекциониране “ на данни в действителност е една монотонна къртовска работа, в която непрекъснато са ангажирани огромен брой хора. Но това е и единственият метод да се придобие действителна визия какво се случва на фронта, да се взимат обосновани решения и да не се изпуска обстановката от надзор.
Посочената нагоре цифра 9000 убити не са единствените данни оповестени от украинското управление от началото на войната., че през първите 100 дни на спора Украйна е изгубила към 10 000 убити, 30 000 ранени и 7200 безследно изчезнали (от които към 5600 са попаднали в плен).
Това фактически дава малко по-пълна картина. От спомагателна изгода за интересуващите се от обстановката на фронта са неколкократно подхвърляните през лятото реплики от президента Зеленски, че въоръжените сили на страната му губят приблизително дневно сред 50-100 убити и към 200 или повече ранени. Това хвърля спомагателна светлина на казуса с анализирането на загубите претърпени от ЗСУ и разрешава да се създадат някои изчисления.
Това, което към този момент не е известно обаче е структурата на украинските загуби. За момента Украйна е мобилизирала към един милион души, само че от тях се смята, че единствено към 230,000 души са първо качество, т.е. екипирани и ненапълно готови по стандартите на НАТО, както и такива с военен опит от дългогодишната война в Донбас. (Типичен образец за първокласни елементи са другите подразделения на „ Азов “). За останалата част, т.е. главната маса от украинските войски, се смята че по-скоро съставляват класическа войска от руски вид или има още много какво да се желае във връзка с тяхната подготовка и екипировка. За най-ниско качество се одобряват резервистите от „ Териториална защита “, някои от които напряко са въоръжени с музейни експонати.
От гореизложеното се постанова извода, че с цел да може Украйна да губи колкото се може по-малко от най-хубавите си войски и в същото време да даде опция на тези, които са с по-ниско качество да вдигнат равнището си (най-вече посредством по-продължителна подготовка и съвременна екипировка) то тя би трябвало относително бързо да получи тежко въоръжение в по-големи размери. Само по този начин войските на Зеленски ще могат да обезвреждат огневото предимство на руснаците което е и съществена причина за техните загуби дотук във войната.
Руските загуби
По остаряла руска „ традиция “ съветската страна досега не е оповестила съвсем нищо. На втория ден на „ специфичната военна интервенция “ формалният представител на министерство на защита, че „ загуби няма “.
Въпреки че самостоятелните медии по света и обществените медии към този момент бяха цялостни с фрагменти на разрушена и горяща техника на агресорите, както и на трупове на „ зелените човечета “. Напълно разумно фразата „ потерь нет “ стана мотив за мемове, скечове и всевъзможни насмешки от страна на знайни и незнайни люде.
В края на първата седмица се оказа, че въпреки всичко загуби има – за 498 убити и 1597 ранени.
Минаха още три седмици и на 25 март, че за един месец боеве съветската войска е изгубила 1351 военнослужещи, а други 3825 са ранени.
Това беше и последният път, когато информация от този жанр излезе от неговата уста. До ден сегашен нищо повече по тази тематика публично не е коментирано от Москва. Предполагам, на всеки от вас е ясно за какво.
Какви са проблемите с изнесените досега от руснаците публични данни, колкото и неактуални да са към този момент те, и по какъв начин тъкмо да ги тълкуваме? Първо, не е ясно към кой тъкмо ден се отнасят те, т.е. коя дата е крайната точка на отчитане. Второ, те очевидно са непълни, тъй като не включват упоменатите нагоре „ небойни “ загуби (болните, безследно изчезналите, пленените). Трето, очевидно се отнасят единствено да загубите претърпени от войските подопечни на министерството на защитата, само че не и на въоръжените обединения на други институции като Министерство на вътрешните работи (Росгвардия, ОМОН), ФСБ, частните военни компании, а евентуално и флота. Със сигурност те не включват и жертвите дадени към този миг от „ опълченията “ на сепаратиските Луганска и Донецка „ национални “ република, зашото в Русия публично ги смятат за независими страни. Като цяло моето мнение е, че към тези моменти това действително са били съветските загуби в Украйна, само че те сигурно са били непълни заради преди малко изброените аргументи.
От двете „ републики “ досега единствено ДНР за първите шест месеца и те очевидно изобщо не са дребни: 2831 убити и 11 926 ранени към 25 август.
Плюс незнаен брой безследно изчезнали, пленени и заболели. Само можем да гадаем каква е обстановката в ЛНР, само че евентуално индикаторите са сходни. Неслучайно двете републики шеговито към този момент ги назовават ЖНР (женски национални републики), само че това е по-скоро тъжно.
Още по-тъжен е методът по който „ жителите “ на ДНР и ЛНР попадат на фронта. Понеже за разлика от Руската федерация, двете „ самостоятелни “ страни действително са в положение на война с Украйна, то мъжкото им население предстои на готовност. Разпространяват се всевъзможни истории за това по какъв начин хората биват принуждавани да постъпят в „ дороволческите “ елементи и дори по какъв начин ги ловят напряко на улицата или в университетските аудитории. Съответно, мъчно може да се приказва за някаква сериозна бойна подготовка, съвременна екипировка и най-много мотивацията на „ опълченците “. По всичко проличава, че хунтите, ръководещи ДНР и ЛНР, са приготвили тези хора напряко за умиране в името на маниите на Путин.
Отделна тематика съставляват така наречен частни военни компании, най-често споменаваната от които е „ Вагнер “. Те умерено могат да бъдат избрани като „ безотчетни средства “, тъй като действително не се водят към никое от силовите министерства. Това разрешава да набират в редиците си всевъзможни хора, които другояче не биха могли да облекат униформа с пагони, като да вземем за пример осъждани. По принцип постъпването на „ работа “ в някое от ЧВК-та би трябвало да е непринуден акт, само че на процедура доста от съгласилите се да отидат да водят война вършат това поради съществени финансови и битови проблеми. Т.е. налице са самобитни детайли на насила. Още по-любопитен е методът по който са използвани „ частниците “ на бойното поле. Според информация споделена от някогашни „ чиновници “ на ЧВК „ Вагнер “, в Украйна наемниците биват употребявани на най-сложните сектори, т.е. на тях им е отредена ролята на пушечно месо, което разумно води до съществени загуби . Какви тъкмо са те – евентуално в никакъв случай няма да можем да разберем.
Ситуацията с ЧВК-та и „ опълченците “ от двете „ републики “ доста ми припомня за така наречен щурмови батальони основани от Сталин през 1943 година, както всевъзможни там „ наказателни “ елементи, станали известни като „ штрафники “. Както се споделя, всяка аналогия с отминали събития е изцяло инцидентна...
Структурен разбор на съветските загуби
Като цяло, макар отсъствието на първоначални документи, има задоволително доказателства, че съветските загуби за последните шест месеца са много тежки. Един подобен индикатор са загубите на офицери. Чешки частен откривател, да вземем за пример, е пресметнал, че.
Той всекидневно обновява тази информация,.
В дълготраен проект тези загуби ще имат извънредно отрицателен резултат върху съветската военна машина, тъй като офицер не се става за ден-два, а са нужни години. Още по-критично ще се отрази перманентното неявяване на младши офицери, тъй като точно те играят основна роля при построяването и тренирането на новосформираните елементи.
Изключително зле на съветските силови структури и войска ще се отрази и излизането от строя на огромен брой елитни експерти като водачи, разузнавачи, морски пехотинци, специалисти по специфични интервенции и десантчици, за подготовката на всеки от които са били нужни години и са изхарчени милиони долари. Тези дни съветската работа на Би Би Си, че най-малко 900 такива експерти са измежду жертвите, дадени от въоръжените сили на Путин в Украйна.
Със сигурност може да се каже, че ранените, някои от които в никакъв случай няма да се върнат повече в строя, са в пъти повече.
Когато се разисква даден боен спор хората нормално се концентрират единствено върху бойното поле и не помнят за тиловата зона, а в последна сметка триумфът на една борба зависи освен от уменията на бойците на фронта, само че и от тези, които неуморно работят, с цел да може в точния момент да доставят военните елементи с всичко належащо. В тази връзка бих желал да обърна внимание на един факт, който несъмнено е към този момент добре прочут на някои от вас. От началото на лятото, когато Украйна се снабди с към две дузини от прословутите системи за залпов огън Хаймарс, които разрешават нанасянето на прецизни удари по съответни цели, тя води методична акция против съветските командни центрове, бази и снабдителни канали при фронтовата полоса. Особено желана цел са складовете за боеприпаси и все още Киев е декларирал за унищожаването на десетки от тях. На всички е ясно по какъв начин това в дълготраен проект ще се отрази на огневата мощност на агресора, само че надали някой от вас се е замислял, че с експлоадирането на всеки склад най-вероятно умира или най-малко излиза от строя експерт (или специалисти) по логистика, специалисти по горива, амуниции, ремонт и така нататък
Аз ще спра дотук с числата, само че няма да излизам с съответно мнение за това, какви тъкмо са загубите на Русия във войната досега, тъй като не разполагам с документални доказателства за тях. Няма да се позовавам и на данните оповестявани всекидневно от украинска страна за убитите противников бойци, тъй като те несъмнено не са точни. Но в случай че осъждам по разнообразни косвени признаци сигурно мога да заявя, че цената платена от Русия за решението на нейния началник да нападне суверенна страна е много висока. Това са и всевъзможни данни от така наречен открити източници, по този начин и явно обезверените опити на съветското управление да притегли всевъзможни хора в армията, без значение дали те действително са годни за военна работа или не. Особено това си пролича в необятно рекламираната акция за основаване из цяла Русия на така наречен „ доброволчески “ батальони. Друг екстрена мярка несъмнено е подписаният на 25 август от Путин декрет за увеличение на щатната бройка на армията с към 140 хиляди души. Налице е, на процедура, скрита готовност. Срочнослужещите, несъмнено, според настоящите все още закони, към момента няма по какъв начин да бъдат изпратени на война, по тази причина или те последователно ще бъдат агитирани/принуждавани да подписват контракти или ще бъдат употребявани да заместят военнослужещи с към този момент настоящи такива в разнообразни региони на необятната Руска Федерация.
И най-после няколко думи за заблуждението и самозаблуждението. През 1993 година в Русия колектив от историци към Генералния Щаб под управлението на Г. Кривошиев разгласява труд за човешките загуби на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики във всички военни спорове през интервала 1917-1989 гг. Веднага след излизането му той провокира възторг измежду всички, които надълбоко се интересуват от история както в Русия по този начин и по света. Причината е, че за пръв път се появиха данни за действителните бойни загуби на Съюз на съветските социалистически републики в съответни интервенции и сражения. Четири години по-късно книгата бе преведена на британски, а по-късно бе неколкократно допълвана, преработвана и преиздавана в Русия. Въпреки, че тя безспорно съставлява скъп източник на информация, още при самото й написване в нея е заложен един мощно спорен и най-много манипулативен детайл – Кривошиев дели загубите на „ безвъзвратни “ и „ санитарни “. Съответно безвъзвратни са тези починали в багра, а санитарни – тези които са били живи все още на евакуацията им в тила (най-вече ранени, заболели и др.). Т.е. по хипотеза се смята, че който е бил ранен в даден миг ще оздравее и ще се върне на фронта или поживо-поздраво ще се прибере в къщи. Тази изначално неправилна теза се оказа много комфортна „ опорка “. Първо за съветските историци, а след това и за военните и те всеобщо започнаха да разделят загубите на „ безвъзвратни “ и „ санитарни “. Това разрешава изкуствено и съзнателно да се минимизират човешките загуби и по този метод те да наподобяват неведнъж по-малки от колкото са в реалност, тъй като се внушава, че „ санитарните “ рано или късно ще се възстановят. Кажете ми, обаче, какво „ санитарно “ има в това някой да е изгубил зрение или крак, да е обезобразен до неразбираемост, да е получил психическо разтройство или да е умрял в болничното си легло след ден, седмица или месец мъка? В армиите на „ естествените “ страни никой не се заблуждава/самозаблуждава с сходни нелепости. Освен това през Втората международна война даже и руските офицери не са си губили времето да рапортуват някакви „ безвъзвратни “ и „ възвратни “ загуби, ами почтително са си рапортували всичко, в това число болните и дезертиралите. От самозаблуждаването няма никаква изгода и за това при започване на днешната ми публикация аз отделих толкоз внимание за това по какъв начин същина се класифицират човешките загуби по време на война. Ето за какво в случай че чуете или прочетете по какъв начин някой от съветска или украинска страна разтяга лукуми за някакви „ безвъзвратни “ и „ санитарни “ жертви бъдете сигурни, че ви водят за носа. А това не трябва да се случва и би трябвало в тези сложни времена да останем крепко стъпили на земята и способни да разсъждаваме трезво и сериозно.
Неотдавна украинският генералният щаб, претърпени от техните въоръжени сили до този миг във войната – към 9000 убити.
Това, несъмнено, не е единствената информация от този жанр, която публично се появява от началото на съветската експанзия. Тези от вас, които наблюдават спора по-отблизо несъмнено са обръщали внимание на ежедневните сводки популяризирани от медиите на двете страни за обстановката на бойното поле. Те са изготвяни от съответните военни управления и съдържат информация за това кои обитаеми пунктове за завзети и отстъпени, а също и дълги описи от това какви загуби са нанесени на съперника - какъв брой негови бойци са убити и каква тъкмо техника е унищожена. Убеден съм, че най-малко един път сте се запитвали до каква степен тези данни са достоверни и дали не са манипулирани. Напълно е допустимо някои от вас към този момент да са взели участие в яростни разногласия лице в лице или в интернет за това кой лъже и не е ли всичко това някаква пропагандна игра. Позволете ми да споделя с вас моя опит, добит вследствие на проучване на доста хиляди страници истински документи. Нищо чудно, откакто прочетете този текст, да се почувствате доста по-объркани в сравнение с в този миг, само че това в последна сметка е добре, тъй като ще имате много информация за размисъл.
Украинските загуби
Да стартираме с въпросните 9000 убити украински военнослужещи. Доколко реалистично е това число? Да, уверен съм, че е действително, само че в същото време е ненапълно. Това най-вероятно са загубите единствено на ЗСУ, само че не включват починалите от полицията, жандармерията, граничната защита и задграничните легионери. Почти е несъмнено, че в тази численост не влизат и починалите от разните неофициални и полуофициални отряди от цивилни, в това число така наречен партизани. Още по-важно е, че отсъстват данни за ранените, както и за взетите в плен, дезертьорите и болните. А тези числа, както моята процедура демонстрира, по предписание не са по никакъв начин дребни.
От изключителна значимост е информацията за ранените, тъй като, по неписано предписание, те надвишават от три до пет пъти количеството на убитите. Освен това би трябвало да се посочи какво значи „ ранен “ на езика на военните – това не някой одраскан от инцидентен патрон, който небрежно е бинтован и по-късно още веднъж се хвърля в багра.
СНИМКИ: БГНЕС
За „ ранен “, в действителност, се смята този, който би трябвало да бъде евакуиран в тила с цел да получи профилирана здравна помощ в болнично заведение. За цялостното му възобновяване ще бъде нужна седмица или месец, само че този развой може да се проточи и година. Той може и относително бързо да се върне строя, а може да се окаже че в никакъв случай повече няма да бъде кадърен за бойна работа, тъй като на тялото му са нанесени трайни увреждания.
За да не бъда необоснован, ще ви дам следния, чисто предполагаем образец. Командир на военна част, която през целия ден е взела участие в извънредно тежки сражения, към среднощ рапортува загубите за деня: 13 убити, 35 ранени в развой на евакуация, 2 със счупени крака след рухване от покрив, 1 със признаци на дизентерия, 1 със съществено психическо разстройство, 3 безследно изчезнали и 2, за които сигурно се знае, че са попаднали в плен. Т.е. той не рапортува 13 души загуби, а 57. По този метод началниците му ще знаят, че с цел да се върне боеспособността на неговата част на равнището от сутринта преди багра те ще би трябвало да му обезпечат примерно 57 души попълнение. И по този начин ден след ден, вишестоящите щабове методично обработват рапортите, които те получават от подчинените им елементи, сумират ги и ги обобщават, с цел да могат от време на време да вършат някакви по съществени заключения.
По сходен метод стоят нещата и с материалните загуби. Ежедневно нагоре по веригата тече най-разнообразна информация какъв брой танка са изгубени и подлежат ли някои от тях на ремонт, какъв брой самолета не са се върнали от следващата бойна задача, какъв брой оръдия са извадени от строя, какъв брой камиона са получили повреди и така нататък Събира се методично и информация за изразходваното гориво, изстреляните боеприпаси и изядената храна, а също и какви материални ресурси вероятно са попаднали в ръцете на врага или са били унищожени. Цялото това „ колекциониране “ на данни в действителност е една монотонна къртовска работа, в която непрекъснато са ангажирани огромен брой хора. Но това е и единственият метод да се придобие действителна визия какво се случва на фронта, да се взимат обосновани решения и да не се изпуска обстановката от надзор.
Посочената нагоре цифра 9000 убити не са единствените данни оповестени от украинското управление от началото на войната., че през първите 100 дни на спора Украйна е изгубила към 10 000 убити, 30 000 ранени и 7200 безследно изчезнали (от които към 5600 са попаднали в плен).
Това фактически дава малко по-пълна картина. От спомагателна изгода за интересуващите се от обстановката на фронта са неколкократно подхвърляните през лятото реплики от президента Зеленски, че въоръжените сили на страната му губят приблизително дневно сред 50-100 убити и към 200 или повече ранени. Това хвърля спомагателна светлина на казуса с анализирането на загубите претърпени от ЗСУ и разрешава да се създадат някои изчисления.
Това, което към този момент не е известно обаче е структурата на украинските загуби. За момента Украйна е мобилизирала към един милион души, само че от тях се смята, че единствено към 230,000 души са първо качество, т.е. екипирани и ненапълно готови по стандартите на НАТО, както и такива с военен опит от дългогодишната война в Донбас. (Типичен образец за първокласни елементи са другите подразделения на „ Азов “). За останалата част, т.е. главната маса от украинските войски, се смята че по-скоро съставляват класическа войска от руски вид или има още много какво да се желае във връзка с тяхната подготовка и екипировка. За най-ниско качество се одобряват резервистите от „ Териториална защита “, някои от които напряко са въоръжени с музейни експонати.
От гореизложеното се постанова извода, че с цел да може Украйна да губи колкото се може по-малко от най-хубавите си войски и в същото време да даде опция на тези, които са с по-ниско качество да вдигнат равнището си (най-вече посредством по-продължителна подготовка и съвременна екипировка) то тя би трябвало относително бързо да получи тежко въоръжение в по-големи размери. Само по този начин войските на Зеленски ще могат да обезвреждат огневото предимство на руснаците което е и съществена причина за техните загуби дотук във войната.
Руските загуби
По остаряла руска „ традиция “ съветската страна досега не е оповестила съвсем нищо. На втория ден на „ специфичната военна интервенция “ формалният представител на министерство на защита, че „ загуби няма “.
Въпреки че самостоятелните медии по света и обществените медии към този момент бяха цялостни с фрагменти на разрушена и горяща техника на агресорите, както и на трупове на „ зелените човечета “. Напълно разумно фразата „ потерь нет “ стана мотив за мемове, скечове и всевъзможни насмешки от страна на знайни и незнайни люде.
В края на първата седмица се оказа, че въпреки всичко загуби има – за 498 убити и 1597 ранени.
Минаха още три седмици и на 25 март, че за един месец боеве съветската войска е изгубила 1351 военнослужещи, а други 3825 са ранени.
Това беше и последният път, когато информация от този жанр излезе от неговата уста. До ден сегашен нищо повече по тази тематика публично не е коментирано от Москва. Предполагам, на всеки от вас е ясно за какво.
Какви са проблемите с изнесените досега от руснаците публични данни, колкото и неактуални да са към този момент те, и по какъв начин тъкмо да ги тълкуваме? Първо, не е ясно към кой тъкмо ден се отнасят те, т.е. коя дата е крайната точка на отчитане. Второ, те очевидно са непълни, тъй като не включват упоменатите нагоре „ небойни “ загуби (болните, безследно изчезналите, пленените). Трето, очевидно се отнасят единствено да загубите претърпени от войските подопечни на министерството на защитата, само че не и на въоръжените обединения на други институции като Министерство на вътрешните работи (Росгвардия, ОМОН), ФСБ, частните военни компании, а евентуално и флота. Със сигурност те не включват и жертвите дадени към този миг от „ опълченията “ на сепаратиските Луганска и Донецка „ национални “ република, зашото в Русия публично ги смятат за независими страни. Като цяло моето мнение е, че към тези моменти това действително са били съветските загуби в Украйна, само че те сигурно са били непълни заради преди малко изброените аргументи.
От двете „ републики “ досега единствено ДНР за първите шест месеца и те очевидно изобщо не са дребни: 2831 убити и 11 926 ранени към 25 август.
Плюс незнаен брой безследно изчезнали, пленени и заболели. Само можем да гадаем каква е обстановката в ЛНР, само че евентуално индикаторите са сходни. Неслучайно двете републики шеговито към този момент ги назовават ЖНР (женски национални републики), само че това е по-скоро тъжно.
Още по-тъжен е методът по който „ жителите “ на ДНР и ЛНР попадат на фронта. Понеже за разлика от Руската федерация, двете „ самостоятелни “ страни действително са в положение на война с Украйна, то мъжкото им население предстои на готовност. Разпространяват се всевъзможни истории за това по какъв начин хората биват принуждавани да постъпят в „ дороволческите “ елементи и дори по какъв начин ги ловят напряко на улицата или в университетските аудитории. Съответно, мъчно може да се приказва за някаква сериозна бойна подготовка, съвременна екипировка и най-много мотивацията на „ опълченците “. По всичко проличава, че хунтите, ръководещи ДНР и ЛНР, са приготвили тези хора напряко за умиране в името на маниите на Путин.
Отделна тематика съставляват така наречен частни военни компании, най-често споменаваната от които е „ Вагнер “. Те умерено могат да бъдат избрани като „ безотчетни средства “, тъй като действително не се водят към никое от силовите министерства. Това разрешава да набират в редиците си всевъзможни хора, които другояче не биха могли да облекат униформа с пагони, като да вземем за пример осъждани. По принцип постъпването на „ работа “ в някое от ЧВК-та би трябвало да е непринуден акт, само че на процедура доста от съгласилите се да отидат да водят война вършат това поради съществени финансови и битови проблеми. Т.е. налице са самобитни детайли на насила. Още по-любопитен е методът по който са използвани „ частниците “ на бойното поле. Според информация споделена от някогашни „ чиновници “ на ЧВК „ Вагнер “, в Украйна наемниците биват употребявани на най-сложните сектори, т.е. на тях им е отредена ролята на пушечно месо, което разумно води до съществени загуби . Какви тъкмо са те – евентуално в никакъв случай няма да можем да разберем.
Ситуацията с ЧВК-та и „ опълченците “ от двете „ републики “ доста ми припомня за така наречен щурмови батальони основани от Сталин през 1943 година, както всевъзможни там „ наказателни “ елементи, станали известни като „ штрафники “. Както се споделя, всяка аналогия с отминали събития е изцяло инцидентна...
Структурен разбор на съветските загуби
Като цяло, макар отсъствието на първоначални документи, има задоволително доказателства, че съветските загуби за последните шест месеца са много тежки. Един подобен индикатор са загубите на офицери. Чешки частен откривател, да вземем за пример, е пресметнал, че.
Той всекидневно обновява тази информация,.
В дълготраен проект тези загуби ще имат извънредно отрицателен резултат върху съветската военна машина, тъй като офицер не се става за ден-два, а са нужни години. Още по-критично ще се отрази перманентното неявяване на младши офицери, тъй като точно те играят основна роля при построяването и тренирането на новосформираните елементи.
Изключително зле на съветските силови структури и войска ще се отрази и излизането от строя на огромен брой елитни експерти като водачи, разузнавачи, морски пехотинци, специалисти по специфични интервенции и десантчици, за подготовката на всеки от които са били нужни години и са изхарчени милиони долари. Тези дни съветската работа на Би Би Си, че най-малко 900 такива експерти са измежду жертвите, дадени от въоръжените сили на Путин в Украйна.
Със сигурност може да се каже, че ранените, някои от които в никакъв случай няма да се върнат повече в строя, са в пъти повече.
Когато се разисква даден боен спор хората нормално се концентрират единствено върху бойното поле и не помнят за тиловата зона, а в последна сметка триумфът на една борба зависи освен от уменията на бойците на фронта, само че и от тези, които неуморно работят, с цел да може в точния момент да доставят военните елементи с всичко належащо. В тази връзка бих желал да обърна внимание на един факт, който несъмнено е към този момент добре прочут на някои от вас. От началото на лятото, когато Украйна се снабди с към две дузини от прословутите системи за залпов огън Хаймарс, които разрешават нанасянето на прецизни удари по съответни цели, тя води методична акция против съветските командни центрове, бази и снабдителни канали при фронтовата полоса. Особено желана цел са складовете за боеприпаси и все още Киев е декларирал за унищожаването на десетки от тях. На всички е ясно по какъв начин това в дълготраен проект ще се отрази на огневата мощност на агресора, само че надали някой от вас се е замислял, че с експлоадирането на всеки склад най-вероятно умира или най-малко излиза от строя експерт (или специалисти) по логистика, специалисти по горива, амуниции, ремонт и така нататък
Аз ще спра дотук с числата, само че няма да излизам с съответно мнение за това, какви тъкмо са загубите на Русия във войната досега, тъй като не разполагам с документални доказателства за тях. Няма да се позовавам и на данните оповестявани всекидневно от украинска страна за убитите противников бойци, тъй като те несъмнено не са точни. Но в случай че осъждам по разнообразни косвени признаци сигурно мога да заявя, че цената платена от Русия за решението на нейния началник да нападне суверенна страна е много висока. Това са и всевъзможни данни от така наречен открити източници, по този начин и явно обезверените опити на съветското управление да притегли всевъзможни хора в армията, без значение дали те действително са годни за военна работа или не. Особено това си пролича в необятно рекламираната акция за основаване из цяла Русия на така наречен „ доброволчески “ батальони. Друг екстрена мярка несъмнено е подписаният на 25 август от Путин декрет за увеличение на щатната бройка на армията с към 140 хиляди души. Налице е, на процедура, скрита готовност. Срочнослужещите, несъмнено, според настоящите все още закони, към момента няма по какъв начин да бъдат изпратени на война, по тази причина или те последователно ще бъдат агитирани/принуждавани да подписват контракти или ще бъдат употребявани да заместят военнослужещи с към този момент настоящи такива в разнообразни региони на необятната Руска Федерация.
И най-после няколко думи за заблуждението и самозаблуждението. През 1993 година в Русия колектив от историци към Генералния Щаб под управлението на Г. Кривошиев разгласява труд за човешките загуби на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики във всички военни спорове през интервала 1917-1989 гг. Веднага след излизането му той провокира възторг измежду всички, които надълбоко се интересуват от история както в Русия по този начин и по света. Причината е, че за пръв път се появиха данни за действителните бойни загуби на Съюз на съветските социалистически републики в съответни интервенции и сражения. Четири години по-късно книгата бе преведена на британски, а по-късно бе неколкократно допълвана, преработвана и преиздавана в Русия. Въпреки, че тя безспорно съставлява скъп източник на информация, още при самото й написване в нея е заложен един мощно спорен и най-много манипулативен детайл – Кривошиев дели загубите на „ безвъзвратни “ и „ санитарни “. Съответно безвъзвратни са тези починали в багра, а санитарни – тези които са били живи все още на евакуацията им в тила (най-вече ранени, заболели и др.). Т.е. по хипотеза се смята, че който е бил ранен в даден миг ще оздравее и ще се върне на фронта или поживо-поздраво ще се прибере в къщи. Тази изначално неправилна теза се оказа много комфортна „ опорка “. Първо за съветските историци, а след това и за военните и те всеобщо започнаха да разделят загубите на „ безвъзвратни “ и „ санитарни “. Това разрешава изкуствено и съзнателно да се минимизират човешките загуби и по този метод те да наподобяват неведнъж по-малки от колкото са в реалност, тъй като се внушава, че „ санитарните “ рано или късно ще се възстановят. Кажете ми, обаче, какво „ санитарно “ има в това някой да е изгубил зрение или крак, да е обезобразен до неразбираемост, да е получил психическо разтройство или да е умрял в болничното си легло след ден, седмица или месец мъка? В армиите на „ естествените “ страни никой не се заблуждава/самозаблуждава с сходни нелепости. Освен това през Втората международна война даже и руските офицери не са си губили времето да рапортуват някакви „ безвъзвратни “ и „ възвратни “ загуби, ами почтително са си рапортували всичко, в това число болните и дезертиралите. От самозаблуждаването няма никаква изгода и за това при започване на днешната ми публикация аз отделих толкоз внимание за това по какъв начин същина се класифицират човешките загуби по време на война. Ето за какво в случай че чуете или прочетете по какъв начин някой от съветска или украинска страна разтяга лукуми за някакви „ безвъзвратни “ и „ санитарни “ жертви бъдете сигурни, че ви водят за носа. А това не трябва да се случва и би трябвало в тези сложни времена да останем крепко стъпили на земята и способни да разсъждаваме трезво и сериозно.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ