Реструктуриране на човечеството ~ Михаел ЛАЙТМАН
Война в Европа, която продължава по-дълго, в сравнение с някой очакваше и чийто край не се вижда на никое място, вирус, който мутира и елементарно надхитрява учените, видимо неудържима инфлация, непоправимо раздрани вериги за доставки и други международни рецесии удрят човечеството. Но ударите ни предизвикват повече от болка; те преструктурират света. Те водят цялата планета – минерали, растения, животни и хора – към положение на естетика и баланс, което се случва макар, че човечеството обезверено се пробва да го избегне. Фазата, през която прекосяваме, е доста специфична. Създава се ново, спокойно и хармонично положение, което е мъчително единствено тъй като му се съпротивляваме, тъй като желаеме да се оправим, даже когато решенията работят против нас.
Всичко, което се случва през днешния ден в света, насочва към явен и елементарен факт: нямаме визия какво се случва. Нямаме визия за какво се случват нещата, по какъв начин да ги накараме да работят в наша изгода и по какъв начин да осигурим нашето бъдеще и бъдещето на нашата планета.
Климатичната рецесия, икономическият спад и непрестанното интернационално принуждение са признаци на развалена система. И системата е развалена, тъй като отхвърляме да разпознаем и да действаме съгласно един елементарен факт: за положително или неприятно, ние сме свързани един с различен и подвластен един от различен. Затова би трябвало да работим един за различен, а не един против различен.
Глобалните рецесии ни демонстрират, че сами няма да можем да решим нито един проблем. Постепенно, посредством болката, те ще ни научат, че би трябвало да се научим да работим дружно. Това ще бъде началото на преструктурирането на света.
Природата ще ни остави единствено две благоприятни условия: да се научим да си сътрудничим или да оставим природата да ни научи на това, както прави в този момент. Първият е неусетен и бърз; последният е настоящият път — изпълнен със ужас и тъга.
Вземете да вземем за пример вируса. Ако работихме дружно по целия свят, бързо щяхме да се освободим от него. Тъй като отхвърляме, той продължава да се популяризира и да побеждава напъните ни. Или вземете дефицита на храна. Той е подправен, няма дефицит на храна. Човечеството създава доста повече, в сравнение с употребява. Тъй като я разпределяме неравномерно, елементи от света са свръхснабдени, други гладуват, а непотребната храна се изхвърля и замърсява планетата. Това е провокирана от индивида рецесия, която не би трябвало да се случва.
Както е с храната и опазването на здравето, по този начин е и с достъпа до обучение, жилища, икономическо развиване и всяка друга област на човешка активност. Добавете към това безкрайната конкуренция във въоръжаването и ще получите рецепта за безкрайна беднотия, бедност, отчаяние и в последна сметка принуждение.
Сега, когато нещата отидоха прекомерно надалеч, рецесията стига до всички. Това е методът на природата да каже, че в случай че не работим дружно, никой няма да успее. Никоя страна не може да просперира без значение от другите страни. Всяка страна зависи от световните пазари: от първични материали от други страни, от артикули, създадени в чужбина и от храни, които не може да създаде сама.
Когато битката за превъзходство над други страни доближи избран предел, вредите, които нанасяме на другите, стартират да се връщат към нас. В този миг настава световен срив. Това се случва през днешния ден.
Можем да продължим да се бием между тях и да създадем живота си все по-тежък и в последна сметка нетърпим или можем да спрем да се бием един с различен и да създадем живота на всички елементарен и безвреден. В последна сметка ще изберем второто, тъй като никой не желае да страда. Въпросът е единствено какъв брой време ще ни отнеме и на каква цена.
Преструктурирането на човечеството не е алтернатива, само че можем да избираме сред бързия и елементарен или дългия и мъчителен метод. В момента очевидно сме на последния.
Източник:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
