Володимир Шевченко e прекарал повече от две години в руски

Володимир Шевченко e прекарал повече от две години в съветски затвор като военнопленник. Държали го в килия с още 15 индивида, заяви.

„ Всеки ден ни биеха. Например за това, че стоим прави в килията или че се движим из нея, тъй като – както твърдяха – не сме знаели защо се борим. Наричаха побоя превъзпитание. По време на разпитите използваха ток. Слагаха ни на един стол, покриваха ни главите с калъфка за възглавница и започваха… Токовият удар постоянно ме събаряше от стола, просто не можех да се управлявам “, казва Шевченко.

Лишаване от храна

При побоите на Шевченко му избиват три зъба. Но най-лошото, споделя той, е било лишаването от храна. Отслабнал е с повече от 20 кг. „ Не ни позволяваха да си поделяме храната. Правеха го преднамерено. Бяхме шестнайсет души и ни подхвърляха по десетина къшея самун. Наказваха ни, в случай че дадем на някой различен. Искаха да ни накарат да се караме между тях за храна. Събирахме всяка трохичка самун. “

Това, че е бил дружно с други украинци, го е държало, помагайки му да оцелее, казва  някогашният военнопленник. „ Сред нас имаше хора с всевъзможни специалности - строителни служащи, автомонтьори и други. Измисляхме си тематики за диалог, които да ни поддържат. Всеки ден – още веднъж и още веднъж.  Казвах: Момчета, не се затваряйте в себе си. “

Защитник на комбината „ Азовстал “

Малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година частта на Шевченко от Националната армия на Украйна е била изпратена в южното пристанище на град Мариупол. Там той се включва в отбраната на града, а след дългата съветска блокада на металургичния комбинат „ Азовстал “, 20-годишният тогава боец е измежду хилядите бранители на града, на които е заповядано да се предадат.

На 25 юни тази година той най-сетне се върнал в Украйна, откакто бил включен в група за замяна на пандизчии. За него това било голямо облекчение. Но връщането към естествения живот остава предизвикателство, признава той.

" Изпусках всичко, което хвана "

„ Не знаех защо да приказвам с родителите си, с роднините си. Баща ми сега се бори на фронта. Бях доста благополучен да го видя. Не бях здрав - изпусках всичко, което хващах в ръце. Не можех до си оправям леглото. Беше ми доста мъчно. Бяхме привикнали да вършим всичко толкоз бързо. Ако се забавехме, ни биеха, разбирате ли? “

Много украинци не престават да са в съветски плен. Но те не са забравени. Шевченко се среща и беседва със фамилиите на други бойци от батальона „ Азов “, които още на се освободени. В Украйна те са герои, само че в Русия са ненавиждани и рядко биват включвани в описите за замяна на пленници.

Една майка чака сина си

„ Тръпна при всяка последваща замяна, само че синът ми по този начин и не се връща. Всеки път храня вяра, че ще е измежду освободените, само че това не се случва. Това ме убива, сърцето ми напряко стопира, когато стане ясно, че той още веднъж не е бил включен в описите за замяна “, споделя една майка на украински боец, държан в плен от руснаците.

По-голям шанс е извадил различен войник от батальона „ Азов “, с който Шевченко е бил дружно в Мариупол. Наскоро той е бил освободен, а приятелят му към този момент го е посетил.

„ Винаги съм му казвал, че един ден всичко ще се оправи “ , спомня си той.

Володимир Шевченко е решен да документира всичко, през което е минал. Казва, че желае да стане блогър.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в