Военното дело през Древността и Средновековието било изпълнено с много

Военното дело през Древността и Средновековието било изпълнено с доста загадки. То се разграничава от актуалното най-много с това, че воините разчитали повече на силата и уменията си. Освен това, огромна роля играела етиката на борбата, която нравственос през днешния ден, в действителност, липсва. Противниците се придържали към избрани правила. Основният метод на пердах била ръкопашната битка и известният израз „ виждам врага в очите “ тогава не бил метафора – а носел напълно дословен смисъл.

Войната в древността не се считала за нещо извънредно. Древните келти обичали да водят война – това се изяснява както с готовност да премерят сили с съперника (в напълно дословен смисъл), по този начин и с пренебрежение към гибелта. За тях войната имала религиозно, сакрално значение. Макар, че по този начин било освен измежду келтите. Такива нюанси внасяли в борбите Арес и Херакъл измежду гърците; Марс, Белона и Херкулес измежду римляните; Мелкард измежду картагенците; Индра в химните на Ригведа.

Келтските жреци – друидите, както и певците-бардове, постоянно взели участие в битките; несъмнено, не като елементарни бойци, а в ролята на носители на сакрални сили, които да оказват помощ на редовите воини.

Първите конфликти на галите (континенталните келти на територията на днешна Франция, за разлика от тези на остров Британия – бритите) с етруските и римляните се случили към 390 година прочие Хр. Тогава галските войски на 21 юли 387 година прочие Хр. даже завладяли и разграбили напуснатия от жителите му Рим, като се изключи хубавичко Капитолийска цитадела. Римляните се борили с тях до акцията на Юлий Цезар от 56-50 гг. прочие Хр. – когато войските на галския водач Верцинжеторикс били дефинитивно разгромени.

Начело на келтската войска стоял кралят (наричан „ ри “). Той играел и ролята на сановник, като основните му функционалности били: да свика национално заседание, да управлява провеждането му, и да заведе войската до границата – след което отпред на армията можело да бъде още веднъж той или особено определен боен водач.

Върху знамената си келтите постоянно изобразявали глиган, който имал сакрална връзка с отвъдния свят – в келтски воински погребения на територията на Чехия са открити елементи и даже цели скелети на диви прасета.

Освен това, съществувал така наречен „ фетиш на отрязаните глави “. Според келтите, човешката душа се намира в главата. Съществуват изображения върху келтски монети на боец, държащ в ръка отрязана човешка глава.

Помпей Трог, който оповестява за нашествието на келтите на Балканския полуостров през 279 година прочие Хр., написа: „ Част от келтите проникнали в Илирийския залив, следвайки полета на птиците “. В ирландската сага „ Сватове за Емер “, когато героят Кухулин хвърлил камък към три птици, те се трансформирали в красиви дами. В сагата „ Видението на „ Енгус “ Каер, щерка на Етал, се превръщала в птица всяка година, ­а след това трансформирала в птица и героя Енгус. Явно тук има визия за душата-птица.

Всички създатели означават странното държание на келтите преди и по време на борбата, което обяснявали просто: келтите били смели и храбри в стълкновение, само че след първия крах изпадали в суматоха.

Но казусът се състоял в това, че войната за келтите била нещо свещено. Затова и някой симптом, че боговете не били на тяхна страна в съответната борба, фактически внасял ужас в бойните им редици.

Така, да вземем за пример, римският историк Тит Ливий оповестява, че когато военният трибун Марк Валерий провокирал голям гал на дуел, върху шлема на римлянина кацнала гарга. Галът изпаднал в суматоха и бил погубен. Просто измежду келтите враната била въплъщение на богинята на войната Моригана (Махи, Бадб). Кацнала върху шлема на врага, това означавало, че щяла да оказва помощ на съперника, а не на келтския боец. От тази позиция, уплахата на церемония в съответния случай била напълно разумна и оправдана.

Така, че за келтите войната била свещена. Съществували специфични келтски отряди от воини-магове, които се сражавали голи ­и употребявали бойни похвати, разнообразни от тези на другите бойци.

В сагата „ Раждането на Конхобар “ друидът Катбад бил по едно и също време и боец. А самият Конхобар, крал на Улад, „ получил от Катбад мъдрост и други познания, които му помогнали да завоюва борбата при Гайрех и Илгайрех против Айлил и кралица Медб по време на отвличането на бика от Куалнге “.

В сагата „ Похищението на Стод Фроех “ войската на Фроех е придружавана от „ седем златокоси тръбачи “,­ „ трима друиди „ и „ трима арфисти “. Кралица Медб, преди да тръгне на поход, питала своя друид за предсказания. Когато арфистите на Кайнбале пристигнали при воините на Медб, с цел да ги развеселят, били изгонени, тъй като „ владеели велико познание, предсказания и вълшебства “. Така при келтите друидите безспорно взели участие в борби като носители на специфични сили.

Най-интересното е, че актуалните психически проучвания удостоверяват опцията за съществуването на „ магическо оръжие “ на психическа основа. По принцип, неговото деяние е следното. Лицето, което узнавало, че е подложено на магия, към този момент било вътрешно уверено, че е обречено. Роднините и сънародниците му също вярвали в това. Фактически, той към този момент бил мъртъв за тях.

Такъв човек изпитва непрекъснат боязън. Страхът, както и гневът, се съпровожда от извънредно интензивна активност на симпатическата нервна система. Настъпва нарушаване в кръвообращението, намаляване на кръвното налягане. Всичко това в хода на античните борби, когато физическите сили на обособения войник били постоянно решаващи, се схващало като „ магия “ – с всички последствия, а и със усилване на вярата в намесата на свръхестествени сили във войната.