Алиансът на държавите от Сахел е аналог на Варшавския договор в Африка
Военно-политическият съюз на Мали, Буркина Фасо и Нигер е стъпка към по-широко обединяване?
На 16 септември представители на преходните военни държавни управления на Мали, Буркина Фасо и Нигер подписаха харта в град Бамако за основаване на Алианса на страните от Сахел (Alliance des États du Sahel, AEC) - районна организация за групова защита, отворена за присъединение на други страни в района, т.е. някогашната " френска " Западна Африка.
Ръководителят на преходното държавно управление на Мали полковник Асими Гоита направи надлежно изказване. Министерството на външните работи на африканската страна разгласява текста на документ, прочут като Хартата „ Липтако-Гурма ” (по името на историческата област на кръстопътя на трите страни, където до неотдавна французите бяха компактно седнали под предлог за „ битка с тероризма “).
Съгласно шестия параграф от документа, „ всяка офанзива против суверенитета или териториалната целокупност на една или повече страни ще се смята за офанзива против останалите “ и ще изисква помощта на всички страни по контракта, в това число потреблението на военни мощ.
По този метод хартата в действителност възпроизвежда формулировката на член 5 от Хартата на НАТО, което значи основаването, може би за първи път в историята на африканския континент, на военно-политически блок, ориентиран към противопоставяне на неоколониализма на някогашната метрополия и на Запада като цяло.
„ Подписах Хартата „ Липтако-Гурма “ дружно с държавните глави на Буркина Фасо и Нигер, създавайки Алианса на страните от Сахел за основаване на архитектура на групова защита и взаимопомощ в района в интерес на нашия народ “, сподели малийският водач.
Да напомним, че ликвидирането на профренските марионетни режими в Нигер (в края на юли) и в Габон (в началото на септември) провокира доста нервна реакция от някогашната метрополия и някои от нейните изключително ревностни локални поддръжници, даже се стигна до закани за интервенция в Нигер под прикритието на икономическия съюз ECOWAS.
Тези закани обаче към момента не са осъществени, повода за което е и неподходящата външна среда за евентуалните интервенционисти, против които напълно ясно се оповестиха Алжир, Турция и някои други страни.
Като се има поради, че решението за основаване на Алианса на страните от Сахел беше взето в подтекста на договарянията, извършени сред делегацията на съветското министерство на защитата, водена от заместника на Сергей Шойгу Юнус-Бек Евкуров в Мали, Буркина Фасо и Нигер, тази стъпка може да се смята за несъразмерен отговор на Русия на враждебните дейности от страна на груповия Запад.
На 16 септември Евкуров се срещна в Бамако с президента на Мали Асими Гоита, както и с министрите на защитата на Мали Садио Камару и Нигер Салифа Моди, а малко преди този момент обособени срещи на представители на съветското военно ведомство с сътрудници от Буркина Фасо и Нигер, които също бяха закрити.
Безопасно е да се допусна, че основаването на Алианса на страните от Сахел може да докара до промени в други страни от района - някогашни колонии на Франция, където към момента остават нейните военни бази - в Сенегал, Кот д`Ивоар и Чад. Да напомним, че в края на август – началото на септември в Дакар и в доста райони на Сенегал се организираха всеобщи антифренски митинги.
До началото на 2023 година френските военни бази към този момент бяха изгонени от Мали и Буркина Фасо и от Централноафриканската република, където патриотичните сили бяха пристигнали на власт по-рано. В Нигер към момента има такива бази, само че Националният съвет за защита на родината упорства те да бъдат отстранени допустимо най-скоро.
Съгласно наличната информация, Алжир, Гвинея, Мавритания и Централноафриканската република „ се заглеждат “ към Алианса на страните от Сахел, и които могат да станат негови асоциирани членове. Според някои френски специалисти този блок е иницииран от Руската федерация и Китайската национална република, защото в последно време китайски военни делегации са били видяни и в някои страни от района.
В отговор на Париж, чието колониално владичество в района, както виждаме, е видимо разтърсено, специалистите не изключват самодейност за основаване на различен съюз на Сахелския „ Варшавски контракт “. Сред хипотетичните му участници са Сенегал, Кот д`Ивоар с техните профренски (все още?) управляващи, както и Того, Бенин и Чад.
В същото време, като се вземат поради действителните трендове в Западна Африка, Париж надали ще се осмели да предприеме дейни дейности с очевидния риск да загуби тези пет страни, развиването на събитията в които може да следва пътя на Централноафриканската република, Мали, Нигер или Габон.
По предварителни данни Гвинея, в която е на власт от към 10 години режим, който не е доста другарски надъхан към Париж, също може да се причисли към Сахелския контракт в близко бъдеще. В този случай се открива вероятността за безконтролен постоянен железопътен и авто пренос на съветски военно-технически товари към членовете на Алианса на страните от Сахел. (1)
В допълнение, основаването на мощен военно-политически съюз в района надали ще разреши реализацията на дългогодишния план на Брюксел за полагане на транссахарския газопровод от Нигерия през Нигер и/или Мали, Алжир или Тунис, чието строителство трябваше да стартира тази година.
Навремето либийският водач Муамар Кадафи (а по-рано президентът на Египет Гамал Абдел Насър) предлагаха да се намерения за образуването на африкански аналог на Организацията на Варшавския контракт с присъединяване на Либия, Судан, Чад, Алжир и Мавритания. Муамар Кадафи неведнъж лансираше тази концепция.
Подобни начинания във връзка с Африканския рог бяха изразени през първата половина на 70-те години от сомалийския водач М. С. Баре, а по-късно в подтекста на Западна Африка от ръководителя на Гана (през 1957-66 г.) Кв. Нкрума и „ просъветския “ режим на М. Кереку в Бенин (бивш френски Дахомей). Тогава Западът, дружно с режима на Мао Цзедун, неприятелски на Москва, се пробваха не безрезултатно да обезвреждат всички тези планове и хрумвания, само че през днешния ден геополитическите действителности се трансформират на новия стадий от историята.
През 2020 година беше мъчно да си представим Мали, Буркина Фасо и Нигер освободени от задушаващата „ прегръдка “ на френската неоколониална империя, само че през днешния ден те напълно решително, благодарение на Москва, образуват антиимпериалистически боен блок.
Според водещия чиновник на Центъра за проучване на руско-африканските връзки и външната политика на Института по африкански проучвания на Руската академия на науките, някогашния дипломат в Мали, Буркина Фасо и Нигер Евгений Корендясов, процесът на раздробяване на неоколониалистката конструкция е неминуем, защото „ растежът на националното съзнание на африканските страни и увеличението на техния капацитет да пазят суверенитета и правото да дефинират своята орис “.
В момента нито една от някогашните колонии не желае да остане под въздействието на Европа и Съединените щати, само че някои от тях към момента са тясно свързани със западните страни стопански, а от време на време и политически. Съответно „ тези страни са изправени пред казуса да обезпечат процесите на основаване на лична стопанска система, с цел да обезпечат своите страни. Те би трябвало да разхлабят връзките на взаимозависимост от западните страни,
Африканската тактика на Русия, осъществена в разнообразни направления, е ориентирана към дезорганизиране (с релативно скромни разходи) на геополитическите структури на Запада, които са изгубили своята адекватност към действителностите на 21 век, за коренно преструктуриране на районната система за сигурност. и перспективни формати на взаимноизгодно двустранно и многостранно взаимоотношение.
Забележка
(1) Струва си да напомним, че още при започване на 60-те години на предишния век, малко след отдръпването на Гвинея от „ Френска Западна Африка “ (1958 г.), Москва и Конакри се споразумяха да основат военноморска база на Съюз на съветските социалистически републики в тази страна на западния завършек на Африка. Такава база е функционирала в Гвинея през втората половина на 60-те - средата на 80-те години на предишния век, по време на ръководството на тази страна от всеобщата националдемократическа „ Партия-държава на Гвинея “, основана по модела на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 16 септември представители на преходните военни държавни управления на Мали, Буркина Фасо и Нигер подписаха харта в град Бамако за основаване на Алианса на страните от Сахел (Alliance des États du Sahel, AEC) - районна организация за групова защита, отворена за присъединение на други страни в района, т.е. някогашната " френска " Западна Африка.
Ръководителят на преходното държавно управление на Мали полковник Асими Гоита направи надлежно изказване. Министерството на външните работи на африканската страна разгласява текста на документ, прочут като Хартата „ Липтако-Гурма ” (по името на историческата област на кръстопътя на трите страни, където до неотдавна французите бяха компактно седнали под предлог за „ битка с тероризма “).
Съгласно шестия параграф от документа, „ всяка офанзива против суверенитета или териториалната целокупност на една или повече страни ще се смята за офанзива против останалите “ и ще изисква помощта на всички страни по контракта, в това число потреблението на военни мощ.
По този метод хартата в действителност възпроизвежда формулировката на член 5 от Хартата на НАТО, което значи основаването, може би за първи път в историята на африканския континент, на военно-политически блок, ориентиран към противопоставяне на неоколониализма на някогашната метрополия и на Запада като цяло.
„ Подписах Хартата „ Липтако-Гурма “ дружно с държавните глави на Буркина Фасо и Нигер, създавайки Алианса на страните от Сахел за основаване на архитектура на групова защита и взаимопомощ в района в интерес на нашия народ “, сподели малийският водач.
Да напомним, че ликвидирането на профренските марионетни режими в Нигер (в края на юли) и в Габон (в началото на септември) провокира доста нервна реакция от някогашната метрополия и някои от нейните изключително ревностни локални поддръжници, даже се стигна до закани за интервенция в Нигер под прикритието на икономическия съюз ECOWAS.
Тези закани обаче към момента не са осъществени, повода за което е и неподходящата външна среда за евентуалните интервенционисти, против които напълно ясно се оповестиха Алжир, Турция и някои други страни.
Като се има поради, че решението за основаване на Алианса на страните от Сахел беше взето в подтекста на договарянията, извършени сред делегацията на съветското министерство на защитата, водена от заместника на Сергей Шойгу Юнус-Бек Евкуров в Мали, Буркина Фасо и Нигер, тази стъпка може да се смята за несъразмерен отговор на Русия на враждебните дейности от страна на груповия Запад.
На 16 септември Евкуров се срещна в Бамако с президента на Мали Асими Гоита, както и с министрите на защитата на Мали Садио Камару и Нигер Салифа Моди, а малко преди този момент обособени срещи на представители на съветското военно ведомство с сътрудници от Буркина Фасо и Нигер, които също бяха закрити.
Безопасно е да се допусна, че основаването на Алианса на страните от Сахел може да докара до промени в други страни от района - някогашни колонии на Франция, където към момента остават нейните военни бази - в Сенегал, Кот д`Ивоар и Чад. Да напомним, че в края на август – началото на септември в Дакар и в доста райони на Сенегал се организираха всеобщи антифренски митинги.
До началото на 2023 година френските военни бази към този момент бяха изгонени от Мали и Буркина Фасо и от Централноафриканската република, където патриотичните сили бяха пристигнали на власт по-рано. В Нигер към момента има такива бази, само че Националният съвет за защита на родината упорства те да бъдат отстранени допустимо най-скоро.
Съгласно наличната информация, Алжир, Гвинея, Мавритания и Централноафриканската република „ се заглеждат “ към Алианса на страните от Сахел, и които могат да станат негови асоциирани членове. Според някои френски специалисти този блок е иницииран от Руската федерация и Китайската национална република, защото в последно време китайски военни делегации са били видяни и в някои страни от района.
В отговор на Париж, чието колониално владичество в района, както виждаме, е видимо разтърсено, специалистите не изключват самодейност за основаване на различен съюз на Сахелския „ Варшавски контракт “. Сред хипотетичните му участници са Сенегал, Кот д`Ивоар с техните профренски (все още?) управляващи, както и Того, Бенин и Чад.
В същото време, като се вземат поради действителните трендове в Западна Африка, Париж надали ще се осмели да предприеме дейни дейности с очевидния риск да загуби тези пет страни, развиването на събитията в които може да следва пътя на Централноафриканската република, Мали, Нигер или Габон.
По предварителни данни Гвинея, в която е на власт от към 10 години режим, който не е доста другарски надъхан към Париж, също може да се причисли към Сахелския контракт в близко бъдеще. В този случай се открива вероятността за безконтролен постоянен железопътен и авто пренос на съветски военно-технически товари към членовете на Алианса на страните от Сахел. (1)
В допълнение, основаването на мощен военно-политически съюз в района надали ще разреши реализацията на дългогодишния план на Брюксел за полагане на транссахарския газопровод от Нигерия през Нигер и/или Мали, Алжир или Тунис, чието строителство трябваше да стартира тази година.
Навремето либийският водач Муамар Кадафи (а по-рано президентът на Египет Гамал Абдел Насър) предлагаха да се намерения за образуването на африкански аналог на Организацията на Варшавския контракт с присъединяване на Либия, Судан, Чад, Алжир и Мавритания. Муамар Кадафи неведнъж лансираше тази концепция.
Подобни начинания във връзка с Африканския рог бяха изразени през първата половина на 70-те години от сомалийския водач М. С. Баре, а по-късно в подтекста на Западна Африка от ръководителя на Гана (през 1957-66 г.) Кв. Нкрума и „ просъветския “ режим на М. Кереку в Бенин (бивш френски Дахомей). Тогава Западът, дружно с режима на Мао Цзедун, неприятелски на Москва, се пробваха не безрезултатно да обезвреждат всички тези планове и хрумвания, само че през днешния ден геополитическите действителности се трансформират на новия стадий от историята.
През 2020 година беше мъчно да си представим Мали, Буркина Фасо и Нигер освободени от задушаващата „ прегръдка “ на френската неоколониална империя, само че през днешния ден те напълно решително, благодарение на Москва, образуват антиимпериалистически боен блок.
Според водещия чиновник на Центъра за проучване на руско-африканските връзки и външната политика на Института по африкански проучвания на Руската академия на науките, някогашния дипломат в Мали, Буркина Фасо и Нигер Евгений Корендясов, процесът на раздробяване на неоколониалистката конструкция е неминуем, защото „ растежът на националното съзнание на африканските страни и увеличението на техния капацитет да пазят суверенитета и правото да дефинират своята орис “.
В момента нито една от някогашните колонии не желае да остане под въздействието на Европа и Съединените щати, само че някои от тях към момента са тясно свързани със западните страни стопански, а от време на време и политически. Съответно „ тези страни са изправени пред казуса да обезпечат процесите на основаване на лична стопанска система, с цел да обезпечат своите страни. Те би трябвало да разхлабят връзките на взаимозависимост от западните страни,
Африканската тактика на Русия, осъществена в разнообразни направления, е ориентирана към дезорганизиране (с релативно скромни разходи) на геополитическите структури на Запада, които са изгубили своята адекватност към действителностите на 21 век, за коренно преструктуриране на районната система за сигурност. и перспективни формати на взаимноизгодно двустранно и многостранно взаимоотношение.
Забележка
(1) Струва си да напомним, че още при започване на 60-те години на предишния век, малко след отдръпването на Гвинея от „ Френска Западна Африка “ (1958 г.), Москва и Конакри се споразумяха да основат военноморска база на Съюз на съветските социалистически републики в тази страна на западния завършек на Африка. Такава база е функционирала в Гвинея през втората половина на 60-те - средата на 80-те години на предишния век, по време на ръководството на тази страна от всеобщата националдемократическа „ Партия-държава на Гвинея “, основана по модела на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ