САЩ повтарят в Близкия изток грешките на СССР
Военно-политическата борба сред Иран и Израел продължава няколко седмици. В същото време никоя от страните, директно или индиректно ангажирани в близкоизточната политика, не желае събитията там да преминат във етапа на нечовечен боен спор.
С други думи, обстановката в този значим район последователно се насочва към някакъв вътрешен баланс. Както в действителност на всички места по света, където най-различни страни се пробват да намерят метод да провеждат връзките между тях в условия, когато остарелият интернационален ред е рухнал, а нов към момента не е зародил.
Дали ще съумеят към момента е изцяло незнайно. Възможно е някои вътрешни фактори да предизвикат Тел Авив към в действителност пълномащабна експанзия против Техеран. След което иранските управляващи просто ще бъдат принудени да отговорят с всички сили.
Въпреки това е мъчно да си представим нещо по-различно от нуклеарен удар от Израел, който може да принуди Иран да се откаже от рационалната си тактика. Това значи, че сегашната рецесия ще бъде сменена от нов кръг на по-сдържана дипломатическа интензивност. И последователно интернационалните връзки в Близкия изток ще се върнат към някакво ново обикновено положение. В който разнообразни ползи ще се балансират взаимно, само че целта на оцеляването на всяка от страните няма да им разреши да правят в действителност безразсъдни дейности.
Най-важният въпрос, от който зависи ориста на Близкия изток, е до каква степен всички негови съществени страни ще бъдат самостоятелни в дейностите си. От украинския образец виждаме, че същинската покруса стартира, когато страната престане да пази своите ползи и се трансформира просто в инструмент в ръцете на по-мощна мощ. Между другото, нещо сходно може да се случи в цяла Европа. Но страна, която, за разлика от Украйна, мисли за себе си и бъдещето си, в никакъв случай няма да вземе решения, чиито последици могат да доведат до нейната гибел.
Засега обстановката с независимостта на водещите страни от Близкия изток наподобява оптимистична. Дори Израел, обичайно обвързван със Съединените щати посредством голям брой контакти в политиката и бизнеса, не може да се смята просто за представител на американските ползи. Това изяснява раздразнението, което израелските управляващи постоянно провокират във Вашингтон. Може да се каже, че Израел се управлява от рискови авантюристи и радикали, само че те не са празни марионетки на Съединени американски щати. За разлика от режима в Киев, чиито представители са просто реализатори на американски решения.
Освен това не може да се каже, че някой извън управлява дейностите на водещите арабски страни или Иран. Всички те са суверенни в решенията си. Това основава главния проблем за американците - зараждащите сега рецесии в Близкия изток не са осъществяване на проектите на Съединени американски щати, а живеят собствен личен живот. И това е най-сериозното предизвикателство пред американските искания за надмощие – както във всеки колектив, където имат право на живот единствено спорове, обслужващи ползите на водача.
Тази фундаментална смяна се дължи на обстоятелството, че самите американци са изгубили забележителна част от способността си да управляват своите „ подчинени “. Но не по-малко и с обстоятелството, че другите две велики сили не се пробват да принудят страните от Близкия изток да следват сляпо своите ползи.
Китай от ден на ден се включва в районната политика. Наскоро в Пекин беше подписано съглашение сред обособени фракции на палестинското национално придвижване. И предходната година китайците съумяха да улеснят съглашението за възобновяване на дипломатическите връзки сред Иран и Саудитска Арабия. Китайските компании също извършват или възнамеряват няколко огромни капиталови плана в района. Но цялото това придвижване въобще не значи, че Пекин е подготвен или кадърен да диктува волята си на всеки там.
Освен това не приказваме за превръщането на една от страните от Близкия изток в елементарен реализатор на техните планове, когато става въпрос за съветската политика. В това отношение е изцяло друго от това по какъв начин се държа Съюз на съветските социалистически републики там. Неговата политика в района беше подчинена на една цел - световна борба със Съединени американски щати и техните съдружници. Действията на Русия в този момент също одобряват този фактор съществено, не като самоцел, а като част от доста необятна тактика, ориентирана към основаването на по-справедлив интернационален ред.
Съюз на съветските социалистически републики не се интересуваше от подобен ред и не мислеше изключително за международната политика, където всяка страна има свои лични права и отговорности. В този смисъл неговата тактика и на практика дейности в района бяха доста по-сходни с това, което вършат американците в този момент. И се сблъскват със същите проблеми. От избран миг битката за световна надмощие се трансформира в самоцел, а изгодите, получени в процеса, се свързват с инерцията на ситуацията на страната като цяло, а не с благоразумието на съответни решения.
Съединени американски щати към момента са най-силната мощ на планетата стопански и политически, не можем да забравим това. Те разполагат и с големи запаси за въздействие върху осведомителното пространство. Всичко това автоматизирано обезпечава на Вашингтон огромни изгоди от всяка обстановка. Но нарастват и разноските, които се трансферират върху плещите на елементарните жители. По едно време тъкмо в този капан попадна политиката на Съюз на съветските социалистически републики към разрастващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка. Съединени американски щати остават силата, способна да съставлява най-голямата опасност. Но тази дарба се трансформира в част от играта, която страните от района играят между тях. То към този момент не дефинира дейностите им.
Ситуацията ненапълно се избавя от продължаващия професионализъм и цинизъм на американските дипломати и разследващи служби. Известно е, че елементарно взаимодействат с най-радикалните и даже терористични придвижвания, като постоянно в действителност ги основават и поддържат. Но защото държавната политика става все по-малко гъвкава, даже това към този момент не е задоволително.
Показателна е сегашната реакция на Съединени американски щати на рецесията в връзките сред Израел и неговите съседи, която продължава от октомври 2023 година Виждаме, че дейностите на Вашингтон са по-скоро реакция на протичащото се и загуба на запаси, а не ръководство на обстановката. Просто сега има доста запаси. Съюз на съветските социалистически републики също се държеше много решително, до момента в който икономическата му дарба да спонсорира директно обособени съдружници рухна.
Решенията, които Съюз на съветските социалистически републики взе във връзка с политиката в Близкия изток, въобще не трябваше да регистрират личните си вътрешнополитически фактори. На първо място, многоконфесионалният и многоетнически състав на популацията на самия Съветски съюз. Идеята за нов руски човек, заменящ многообразието от религии и култури, беше преобладаваща. Това ограничи гъвкавостта на външнополитическите решения, защото те трябваше да се основават на по-малко фактори.
Русия от своя страна изхожда от обстоятелството, че е мюсюлманска страна не по-малко от християнска. Това значи, че опитът и паниките на мюсюлманите освен се вземат поради във външната ѝ политика, само че и я дефинират дружно със стремежите на другите религиозни вероизповедания.
За американците религиозните и етнически фактори не са толкоз значими. И при тях, както и в Съюз на съветските социалистически републики, преди всичко е нереалният държавен интерес. А това значи интерес на тези, които сега управляват страната и нейните решения. В резултат на това политиката от ден на ден се основава на това, което СОК желаят от страните в района, а не на това, което самите страни биха желали. Резултатът, не е изненадващо, е задънена улица.
Ето за какво не трябва да изпитваме носталгия по позициите, които Съюз на съветските социалистически републики зае в Близкия изток - те не му донесоха никаква изгода при решаването на най-важните задания на вътрешното развиване и външната политика. По същия метод желанието да играят първа цигулка в районните каузи не дава нищо на Съединени американски щати, които в този момент в действителност копират руските неточности. Но самият район единствено ще завоюва от такава американска изолация.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8182Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед6802Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед24636Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед40485Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед62205Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед105224Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед92703Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народ {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
С други думи, обстановката в този значим район последователно се насочва към някакъв вътрешен баланс. Както в действителност на всички места по света, където най-различни страни се пробват да намерят метод да провеждат връзките между тях в условия, когато остарелият интернационален ред е рухнал, а нов към момента не е зародил.
Дали ще съумеят към момента е изцяло незнайно. Възможно е някои вътрешни фактори да предизвикат Тел Авив към в действителност пълномащабна експанзия против Техеран. След което иранските управляващи просто ще бъдат принудени да отговорят с всички сили.
Въпреки това е мъчно да си представим нещо по-различно от нуклеарен удар от Израел, който може да принуди Иран да се откаже от рационалната си тактика. Това значи, че сегашната рецесия ще бъде сменена от нов кръг на по-сдържана дипломатическа интензивност. И последователно интернационалните връзки в Близкия изток ще се върнат към някакво ново обикновено положение. В който разнообразни ползи ще се балансират взаимно, само че целта на оцеляването на всяка от страните няма да им разреши да правят в действителност безразсъдни дейности.
Най-важният въпрос, от който зависи ориста на Близкия изток, е до каква степен всички негови съществени страни ще бъдат самостоятелни в дейностите си. От украинския образец виждаме, че същинската покруса стартира, когато страната престане да пази своите ползи и се трансформира просто в инструмент в ръцете на по-мощна мощ. Между другото, нещо сходно може да се случи в цяла Европа. Но страна, която, за разлика от Украйна, мисли за себе си и бъдещето си, в никакъв случай няма да вземе решения, чиито последици могат да доведат до нейната гибел.
Засега обстановката с независимостта на водещите страни от Близкия изток наподобява оптимистична. Дори Израел, обичайно обвързван със Съединените щати посредством голям брой контакти в политиката и бизнеса, не може да се смята просто за представител на американските ползи. Това изяснява раздразнението, което израелските управляващи постоянно провокират във Вашингтон. Може да се каже, че Израел се управлява от рискови авантюристи и радикали, само че те не са празни марионетки на Съединени американски щати. За разлика от режима в Киев, чиито представители са просто реализатори на американски решения.
Освен това не може да се каже, че някой извън управлява дейностите на водещите арабски страни или Иран. Всички те са суверенни в решенията си. Това основава главния проблем за американците - зараждащите сега рецесии в Близкия изток не са осъществяване на проектите на Съединени американски щати, а живеят собствен личен живот. И това е най-сериозното предизвикателство пред американските искания за надмощие – както във всеки колектив, където имат право на живот единствено спорове, обслужващи ползите на водача.
Тази фундаментална смяна се дължи на обстоятелството, че самите американци са изгубили забележителна част от способността си да управляват своите „ подчинени “. Но не по-малко и с обстоятелството, че другите две велики сили не се пробват да принудят страните от Близкия изток да следват сляпо своите ползи.
Китай от ден на ден се включва в районната политика. Наскоро в Пекин беше подписано съглашение сред обособени фракции на палестинското национално придвижване. И предходната година китайците съумяха да улеснят съглашението за възобновяване на дипломатическите връзки сред Иран и Саудитска Арабия. Китайските компании също извършват или възнамеряват няколко огромни капиталови плана в района. Но цялото това придвижване въобще не значи, че Пекин е подготвен или кадърен да диктува волята си на всеки там.
Освен това не приказваме за превръщането на една от страните от Близкия изток в елементарен реализатор на техните планове, когато става въпрос за съветската политика. В това отношение е изцяло друго от това по какъв начин се държа Съюз на съветските социалистически републики там. Неговата политика в района беше подчинена на една цел - световна борба със Съединени американски щати и техните съдружници. Действията на Русия в този момент също одобряват този фактор съществено, не като самоцел, а като част от доста необятна тактика, ориентирана към основаването на по-справедлив интернационален ред.
Съюз на съветските социалистически републики не се интересуваше от подобен ред и не мислеше изключително за международната политика, където всяка страна има свои лични права и отговорности. В този смисъл неговата тактика и на практика дейности в района бяха доста по-сходни с това, което вършат американците в този момент. И се сблъскват със същите проблеми. От избран миг битката за световна надмощие се трансформира в самоцел, а изгодите, получени в процеса, се свързват с инерцията на ситуацията на страната като цяло, а не с благоразумието на съответни решения.
Съединени американски щати към момента са най-силната мощ на планетата стопански и политически, не можем да забравим това. Те разполагат и с големи запаси за въздействие върху осведомителното пространство. Всичко това автоматизирано обезпечава на Вашингтон огромни изгоди от всяка обстановка. Но нарастват и разноските, които се трансферират върху плещите на елементарните жители. По едно време тъкмо в този капан попадна политиката на Съюз на съветските социалистически републики към разрастващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка. Съединени американски щати остават силата, способна да съставлява най-голямата опасност. Но тази дарба се трансформира в част от играта, която страните от района играят между тях. То към този момент не дефинира дейностите им.
Ситуацията ненапълно се избавя от продължаващия професионализъм и цинизъм на американските дипломати и разследващи служби. Известно е, че елементарно взаимодействат с най-радикалните и даже терористични придвижвания, като постоянно в действителност ги основават и поддържат. Но защото държавната политика става все по-малко гъвкава, даже това към този момент не е задоволително.
Показателна е сегашната реакция на Съединени американски щати на рецесията в връзките сред Израел и неговите съседи, която продължава от октомври 2023 година Виждаме, че дейностите на Вашингтон са по-скоро реакция на протичащото се и загуба на запаси, а не ръководство на обстановката. Просто сега има доста запаси. Съюз на съветските социалистически републики също се държеше много решително, до момента в който икономическата му дарба да спонсорира директно обособени съдружници рухна.
Решенията, които Съюз на съветските социалистически републики взе във връзка с политиката в Близкия изток, въобще не трябваше да регистрират личните си вътрешнополитически фактори. На първо място, многоконфесионалният и многоетнически състав на популацията на самия Съветски съюз. Идеята за нов руски човек, заменящ многообразието от религии и култури, беше преобладаваща. Това ограничи гъвкавостта на външнополитическите решения, защото те трябваше да се основават на по-малко фактори.
Русия от своя страна изхожда от обстоятелството, че е мюсюлманска страна не по-малко от християнска. Това значи, че опитът и паниките на мюсюлманите освен се вземат поради във външната ѝ политика, само че и я дефинират дружно със стремежите на другите религиозни вероизповедания.
За американците религиозните и етнически фактори не са толкоз значими. И при тях, както и в Съюз на съветските социалистически републики, преди всичко е нереалният държавен интерес. А това значи интерес на тези, които сега управляват страната и нейните решения. В резултат на това политиката от ден на ден се основава на това, което СОК желаят от страните в района, а не на това, което самите страни биха желали. Резултатът, не е изненадващо, е задънена улица.
Ето за какво не трябва да изпитваме носталгия по позициите, които Съюз на съветските социалистически републики зае в Близкия изток - те не му донесоха никаква изгода при решаването на най-важните задания на вътрешното развиване и външната политика. По същия метод желанието да играят първа цигулка в районните каузи не дава нищо на Съединени американски щати, които в този момент в действителност копират руските неточности. Но самият район единствено ще завоюва от такава американска изолация.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8182Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед6802Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед24636Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед40485Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед62205Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед105224Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед92703Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народ
КОМЕНТАРИ