Руското общество накара Пригожин да отстъпи
Военният бунт, който докара Русия до ръба на революция, завърши толкоз ненадейно и ненадейно, колкото и стартира. Войниците на ЧВК " Вагнер " се завръщат в лагерите си, а техният водач Евгений Пригожин се мести в Беларус. Какво накара Пригожин да изостави авантюристичните си проекти?
Вечерта на 23 юни на мнозина на Запад им се стори, че се е случило нещо, което са чакали и на което скрито са се надявали. Тлеещият спор сред ръководителя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин и Министерството на защитата на Руската федерация по отношение на правилата на командване и ръководство на войските и тяхната поддръжка ненадейно ескалира във въоръжен бунт.
Въоръжени групи на Пригожин на тежка бронирана техника влязоха в Ростов на Дон, където блокираха щаба на Южния боен окръг, а част от " вагнеровците " потеглиха към Москва. В редица райони на Русия е разгласен режим на контратерористична интервенция (КТО). След това западните анализатори започнаха да пресмятат какъв брой дълго ще издържи съветското държавно управление, когато внезапно стана ясно, че спорът е решен толкоз ненадейно, колкото и стартира.
„ Президентът на Беларус... в съгласие с президента на Русия организира диалози с ръководителя на ЧВК Вагнер “, оповестиха от пресслужбата на Александър Лукашенко. „ В резултат на това стигнахме до единодушие за недопустимостта на разгръщането на кърваво кръвопролитие на територията на Русия. Евгений Пригожин одобри предлагането на президента на Беларус Александър Лукашенко да спре придвижването на въоръжени лица от компанията „ Вагнер “ на територията на Русия и да предприеме по-нататъшни стъпки за деескалация на напрежението.
Преди това в общественото пространство се появи единствено информация, че на 24 юни следобяд съветският президент Владимир Путин се е обадил на белоруския си сътрудник. Подробности за диалога не се оповестяват, само че до събота вечерта стана ясно защо тъкмо е бил диалогът.
„ Двамата президенти в действителност се договориха, че президентът Лукашенко ще посредничи в напъните за разрешаване на обстановката. Ние сме признателни на президента на Беларус за тези старания “, сподели прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. “Имаше по-висша цел - да се избегнат кръвопролития, да се избегне вътрешна борба, да не се стигне до конфликти с непредсказуем резултат. Именно в името на тези цели бяха осъществени посредническите старания на Лукашенко. Президентът Путин взе съответното решение ”, добави той.
Песков обясни редица условия от съглашението. По думите му е реализирана договореност ЧВК „ Вагнер “ да замине за своите полеви лагери, а самият Пригожин да замине за Беларус (и това е обезпечено персонално от президента на Русия). Освен това бойците от ЧВК “Вагнер ”, като се имат поради заслугите им на фронта, няма да бъдат преследвани, а тези от тях, които не са взели участие в „ акцията “ на Пригожин, ще могат да подпишат контракти с съветското министерство на защитата. Режимът на КTO ще бъде анулиран в близко бъдеще и наказателното дело за въоръжен бунт, формирано против Пригожин, ще бъде анулирано. След това Пригожин удостовери, че ЧВК " Вагнер " е спряла придвижването на конвоите и ги е отзовала назад. По-късно въоръжените мъже напуснаха и улиците на Ростов.
Припомнете си, че преди време точно Русия оказа помощ на Лукашенко да предотврати Оранжевата гражданска война на територията на своята страна. Може да се каже, че Минск върна огромен политически дълг на Москва.
Ескалацията на спора спря, за огромен смут на западните стратези, които към този момент предвкусваха по какъв начин фронтът ще се срине заради вътрешния спор в Русия и украинските войски ще съумеят. Според Евгений Минченко, президент на едноименния информационен холдинг, западните страни се надяваха на пълностоен цивилен спор в Русия и „ популярност Богу, това не се случи “.
„ Днес беше доста сложен и доста значим ден. Русия се оказа безусловно на острието на ножа. Не мина преди 100 години, само че в този момент да “, заключи публицистът Николай Стариков.
Най-важният фактор, който повлия на разрешаването на рецесията, беше позицията на съветското общество. Представителите на съветските райони, водещите политици, религиозните водачи, обществениците, бойците на фронта - всички те осъдиха случката на Пригожин. Така съветското общество изрази решителното си наказание на въоръжения бунт, ясно сподели, че е на страната на законната власт и устойчивия цивилен мир.
„ Най-важното, което избави, оказа помощ и разграничи юни 2023 година от февруари 1917 година, е консолидацията на страната към президента “, споделя Стариков. „ Политическият хайлайф, военните, обществените деятели и елементарните жители се сплотиха към главата на Русия, а метежниците останаха без поддръжка, в изолираност ”, добави той.
Според Минченко като цяло, съдейки по обществените мрежи, съветското общество споделя концепцията, че „ в изискванията, когато нашите бойци сдържат настъплението на врага, е неприемливо да се стартират каквито и да е вътрешни разпри “.
Показателна беше и реакцията на Запада и Украйна: медии, общественици и политици намерено злорадстваха за протичащото се. Това послужи като спомагателен белег за съветското общество, че бунтарството на Пригожин е преференциално на съперниците на Русия, а не никога на нейните патриоти, както той се опитваше да твърди в обществените мрежи.
Това обаче не беше единствената неистина - още първоначално беше оголен фалшификат, тиражиран за хипотетичен удар по обектите на ЧВК " Вагнер ". Пригожин загуби не с военни средства, а на първо място с политически, осведомителни - съветското общество беше уверено във вредността и неискреността на неговите изявления. В резултат на това Пригожин беше заставен да изостави случката си, да спре метежа и да се съгласи на приятелско съглашение.
„ Не беше допустимо да излъже и обърка народа. И тогава се отхвърли. Хубаво е, че е по този начин – несъмнено нямаме потребност от кръвопролития и революция ”, счита Стариков.
Разбира се, този мир е реализиран посредством договаряния, съглашения и взаимни отстъпки. „ Компромисът беше нужен, с изключение на всичко друго, тъй като преди този момент бяха взети редица решения, които носеха зародиши на евентуални проблеми “, счита Минченко. „ Днес се появи ситуационно разрешаване на спорове, само че системата на ръководство, обвързвана със СВО, би трябвало да бъде изменена ”, уверен е той.
Така ненадейно избухналата в Русия политическа и обществена рецесия беше преодоляна в действителност за един ден. Никаква „ революция “, която се пророкуваше в Украйна и Запада, не стартира, съветската политическа система потвърди своята непоклатимост, а съветското общество потвърди своята зрялост. И специфичната военна интервенция ще продължи - и можем да я чакаме с още по-голяма сила.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вечерта на 23 юни на мнозина на Запад им се стори, че се е случило нещо, което са чакали и на което скрито са се надявали. Тлеещият спор сред ръководителя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин и Министерството на защитата на Руската федерация по отношение на правилата на командване и ръководство на войските и тяхната поддръжка ненадейно ескалира във въоръжен бунт.
Въоръжени групи на Пригожин на тежка бронирана техника влязоха в Ростов на Дон, където блокираха щаба на Южния боен окръг, а част от " вагнеровците " потеглиха към Москва. В редица райони на Русия е разгласен режим на контратерористична интервенция (КТО). След това западните анализатори започнаха да пресмятат какъв брой дълго ще издържи съветското държавно управление, когато внезапно стана ясно, че спорът е решен толкоз ненадейно, колкото и стартира.
„ Президентът на Беларус... в съгласие с президента на Русия организира диалози с ръководителя на ЧВК Вагнер “, оповестиха от пресслужбата на Александър Лукашенко. „ В резултат на това стигнахме до единодушие за недопустимостта на разгръщането на кърваво кръвопролитие на територията на Русия. Евгений Пригожин одобри предлагането на президента на Беларус Александър Лукашенко да спре придвижването на въоръжени лица от компанията „ Вагнер “ на територията на Русия и да предприеме по-нататъшни стъпки за деескалация на напрежението.
Преди това в общественото пространство се появи единствено информация, че на 24 юни следобяд съветският президент Владимир Путин се е обадил на белоруския си сътрудник. Подробности за диалога не се оповестяват, само че до събота вечерта стана ясно защо тъкмо е бил диалогът.
„ Двамата президенти в действителност се договориха, че президентът Лукашенко ще посредничи в напъните за разрешаване на обстановката. Ние сме признателни на президента на Беларус за тези старания “, сподели прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. “Имаше по-висша цел - да се избегнат кръвопролития, да се избегне вътрешна борба, да не се стигне до конфликти с непредсказуем резултат. Именно в името на тези цели бяха осъществени посредническите старания на Лукашенко. Президентът Путин взе съответното решение ”, добави той.
Песков обясни редица условия от съглашението. По думите му е реализирана договореност ЧВК „ Вагнер “ да замине за своите полеви лагери, а самият Пригожин да замине за Беларус (и това е обезпечено персонално от президента на Русия). Освен това бойците от ЧВК “Вагнер ”, като се имат поради заслугите им на фронта, няма да бъдат преследвани, а тези от тях, които не са взели участие в „ акцията “ на Пригожин, ще могат да подпишат контракти с съветското министерство на защитата. Режимът на КTO ще бъде анулиран в близко бъдеще и наказателното дело за въоръжен бунт, формирано против Пригожин, ще бъде анулирано. След това Пригожин удостовери, че ЧВК " Вагнер " е спряла придвижването на конвоите и ги е отзовала назад. По-късно въоръжените мъже напуснаха и улиците на Ростов.
Припомнете си, че преди време точно Русия оказа помощ на Лукашенко да предотврати Оранжевата гражданска война на територията на своята страна. Може да се каже, че Минск върна огромен политически дълг на Москва.
Ескалацията на спора спря, за огромен смут на западните стратези, които към този момент предвкусваха по какъв начин фронтът ще се срине заради вътрешния спор в Русия и украинските войски ще съумеят. Според Евгений Минченко, президент на едноименния информационен холдинг, западните страни се надяваха на пълностоен цивилен спор в Русия и „ популярност Богу, това не се случи “.
„ Днес беше доста сложен и доста значим ден. Русия се оказа безусловно на острието на ножа. Не мина преди 100 години, само че в този момент да “, заключи публицистът Николай Стариков.
Най-важният фактор, който повлия на разрешаването на рецесията, беше позицията на съветското общество. Представителите на съветските райони, водещите политици, религиозните водачи, обществениците, бойците на фронта - всички те осъдиха случката на Пригожин. Така съветското общество изрази решителното си наказание на въоръжения бунт, ясно сподели, че е на страната на законната власт и устойчивия цивилен мир.
„ Най-важното, което избави, оказа помощ и разграничи юни 2023 година от февруари 1917 година, е консолидацията на страната към президента “, споделя Стариков. „ Политическият хайлайф, военните, обществените деятели и елементарните жители се сплотиха към главата на Русия, а метежниците останаха без поддръжка, в изолираност ”, добави той.
Според Минченко като цяло, съдейки по обществените мрежи, съветското общество споделя концепцията, че „ в изискванията, когато нашите бойци сдържат настъплението на врага, е неприемливо да се стартират каквито и да е вътрешни разпри “.
Показателна беше и реакцията на Запада и Украйна: медии, общественици и политици намерено злорадстваха за протичащото се. Това послужи като спомагателен белег за съветското общество, че бунтарството на Пригожин е преференциално на съперниците на Русия, а не никога на нейните патриоти, както той се опитваше да твърди в обществените мрежи.
Това обаче не беше единствената неистина - още първоначално беше оголен фалшификат, тиражиран за хипотетичен удар по обектите на ЧВК " Вагнер ". Пригожин загуби не с военни средства, а на първо място с политически, осведомителни - съветското общество беше уверено във вредността и неискреността на неговите изявления. В резултат на това Пригожин беше заставен да изостави случката си, да спре метежа и да се съгласи на приятелско съглашение.
„ Не беше допустимо да излъже и обърка народа. И тогава се отхвърли. Хубаво е, че е по този начин – несъмнено нямаме потребност от кръвопролития и революция ”, счита Стариков.
Разбира се, този мир е реализиран посредством договаряния, съглашения и взаимни отстъпки. „ Компромисът беше нужен, с изключение на всичко друго, тъй като преди този момент бяха взети редица решения, които носеха зародиши на евентуални проблеми “, счита Минченко. „ Днес се появи ситуационно разрешаване на спорове, само че системата на ръководство, обвързвана със СВО, би трябвало да бъде изменена ”, уверен е той.
Така ненадейно избухналата в Русия политическа и обществена рецесия беше преодоляна в действителност за един ден. Никаква „ революция “, която се пророкуваше в Украйна и Запада, не стартира, съветската политическа система потвърди своята непоклатимост, а съветското общество потвърди своята зрялост. И специфичната военна интервенция ще продължи - и можем да я чакаме с още по-голяма сила.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ