Супер технологии, чувствителен слух и кучето Белка: Бойците от ПВО показаха как свалят украински дронове
Военният сътрудник на KP Григорий Кубатян съумя да гостува на „ засекретените момчета “, защитаващи небето край Донецк
Това са засекретени момчета. Голям триумф е да стигнеш до тях. Защото за тези екипи безусловно се води лов. Но с помощта на тях е допустимо да се отхвърлен въздушните офанзиви против градове и военни елементи. Говорим за бойците от Противовъздушна отбрана.
Противовъздушния дивизион, в който съумях да вляза, се намира в покрайнините на Донецк. Защитава Първа славянска мотострелкова бригада: пехота, танкове и артилерия. Бригадата може да премине в нахлуване или да се движи на разнообразни позиции на фронта. Зенитчиците твърдо я следват. Крият се в убежища и се маскират с мрежи - зелени, кафяви или бели, според от сезона на годината.
Най-добре е да се скриете под бетонен заслон, предпазвайки се от противников офанзиви. Но това не постоянно е допустимо. Трябва да работите на открити позиции. Всичко зависи от скоростта и точността, секундите са извънредно значими. Или ще свалите крилатия дрон, или той ще забележи и ще ви нападна.
Ако се скриете в бетонен подслон, ще загубите време в подготовка за пукотевица. Ако стоите нащрек в средата на полето, вие самият ще станете цел. Трябва да се измислят краткотрайни убежища и да копаят капонири.
НИЕ НЕ БРОИМ ДРОНОВЕТЕ - КАМИКАДЗЕ
Момчетата, които служат в Противовъздушна отбрана, са от Донецк и са доста опитни. За някои от тях това беше 10-ата им година на работа. Ръцете им са привикнали с технологията, очите им сканират небето. Чувствителните уши се вслушват в присъщия „ мотопеден “ тон от дрон.
Да, изтребителите разполагат и с радари, които работят по цели на далечни дистанции. Но околните могат да бъдат открити даже по-лесно благодарение на „ аудиовизуален надзор “, т.е. очи и уши. Вражески дрон може да излети ненадейно и незабавно да се появи пред вас, тъй като фронтовата линия е единствено на няколко километра.
Дивизионът употребява комплекси Стрела-10, зенитни оръдия ЗУ-23, ПЗРК „ Игла “ и противодронови пушки. С такова съоръжение е мъчно да се смъкна ракета, летяща със скорост над 430 метра в секунда. За това има други комплекси. Основната задача на противовъздушния дивизион е да не пропусне противников аероплан, хеликоптер или дрон.
Командирът на дивизиона с позивна „ Кайро “ е дошъл от Оренбургска област. Не е елементарно да командваш хора, прекарали една трета от живота си във война. Но момчетата го слушат. Изпълняват командите бързо и хармонично.
„ Крилатите дронове от вида Фурия, Валкирия и Лелека летят към нашата позиция “, споделя Кайро. – Откриваме ги на височина 2-3 хиляди метра. И на височина до хиляда ги унищожаваме.
Ако задачата лети ниско, стрелят по нея с картечница или зенитно оръдие. Ако е на високо, го смъкват с ракета. Трябва да работите при всяко време, даже при дъжд и мъгла.
„ Веднъж седмично смъкваме огромен дрон “, продължава „ Кайро “. „ Предаваме останките в щаба. “ Дроновете се възвръщат и употребяват от наша страна. Общо нашата дивизия унищожи повече от 40 от тях. Не броим дребните камикадзета или мавици. Ние събаряме по 3-5 от тях дневно.
- Ами в случай че някой от тях пробие? – нтересувам се аз.
- Няма да успее. Но в случай че въздушният обект не е погубен, уведомяваме частта. Всеки отива да се прикрие. Взаимодействаме с други подразделения на противовъздушната защита и в случай че задачата напусне нашия радиус, тя ще бъде посрещната на прилежащата позиция.
МАМА СЪЩО Е НА ПРЕДНАТА ЛИНИЯ
Войниците работят денонощно. Те изскачат, работят по задачата и бързо напущат, преди вражеската артилерия да удари. Случва се да съпровождат ескорт с техника и да работят, до момента в който тя се движи. Или покрай контактната линия - на 100-300 метра от нея.
„ Вектор “ идва от Горловка. Той е на 35 година Командир е на екипажа на " Стрела-10 ". Служи в Противовъздушна отбрана от 8 години. Започва да се бие в Донецката милиция през 2014 година И е дружно с майка си. Тя е доктор, грижи се за ранените на различен сектор от фронта - в Угледарското направление. Веднъж на месец и половина „ Вектор “ вижда майка си. Понякога си звънят, в случай че има връзка.
Не счита работата си за сложна. Свикнал е с нея след толкоз години. Трудно е да гледаш в празното небе и да чакаш задачата. Неговата Стрела работи против крилати, високотехнологични дронове на НАТО, летящи на огромни височини. 4 ракети са на инсталацията, още 4 - в автомобила. Това са 8 съществени цели. В допълнение, Стрела е оборудвана с картечница, която ви разрешава да сваляте нисколетящи цели - до 1 километър.
- Как се поразява дребна движеща се цел на такова разстояние? - двоумя се.
„ Има оптика “, изяснява „ Вектор “. – На височина до километър можете да свалите огромен хвъркат дрон, а за дребните квадрокоптери – до 300 метра.
Екипажът на „ Стрела “ употребява средства за радиоелектронна битка вид „ Купол “. Ако видеосигналът от противников дрон бъде подтиснат, тогава неговият оператор не вижда системите за противовъздушна защита и ослепява. Вярно е, че има риск различен дрон да лети зад него, с цел да разпознава съответно зенитчиците и да откри тяхното леговище.
" Вектор " демонстрира стаята на бойците. Спалнята беше обзаведена спретнато, даже комфортно. Те са покрили пукнатините в стените с спешни платна от фолио. Прокарали са ток и са инсталирали парно на газ. По създание бойците спят на улицата - в стаята има завеса вместо врата - само че вътре към момента е топло. Самоделната пластмасова мивка, направена от кутия, беше увита от всички страни и вътре беше сложена навита жица от подовото отопление. Кабелът е обвързван към мрежата, а водата в умивалника не замръзва.
Няма тв приемник, тъй че след дежурство бойците четат електронни книги. Може би по тази причина наподобяват интелигентни и замислени.
БЕЛКА СПАСИ ЖИВОТ
В укритието има камион със зенитно оръдие. На бронята има надпис „ Вещица “, това е позивната на екипажа на противовъздушната система. Не се е променял от 2014 година
- Тази „ ЗУ-шка “ е с нас от Снежни. Тя е с нас от съвсем 10 години! - споделя Макс, водачът на камиона. Той е на 47. Воюва от юни 2014 година в състава на донецкото опълчение, а от 2022 година в съветската войска. Все на същия автомобил.
Макс има волево, самоуверено лице. Красиво, макар бръчките и посивялата брада. Неволно си припомням песента: „ Той е човек, без значение от всичко, той е служил в противовъздушната отбрана… “. Слушам я съвсем през целия си умишлен живот и едвам в този момент стартирам да разбирам, че противовъздушната защита е в действителност готина.
- Толкова дълго воювате! Вече сте деец! – означавам с почитание.
„ Докато не приключим, не сме ветерани “, дава отговор Макс умерено. „ Ще станем ветерани, когато спечелим. “
- Мнозина в ДНР смятаха, че когато Русия се намеси, незабавно ще пристигна успеха. В резултат на това боевете се ускориха. Не сте ли разочаровани?
„ Всяко военно деяние е мъчно, даже победоносното “, изяснява Макс. „ От техния обстрел, от тяхното безвластие незабавно стана ясно, че няма да бягат. Но имам задоволително мощ и самообладание, другояче не бих служил.
Макс не назовава съперниците си с унизителни думи, не ги назовава въобще. Той просто споделя „ те “, „ тях “, като че ли си няма работа с хора, а със буря като пожар или наводняване. Той е пожарникар, избавител. Пристига въздушната цел и той я смъква. И по този начин към този момент 10 години поред.
Оръжейният екипаж се състои от трима бойци и кучето Белка. Тя в никакъв случай не пропуща нито една бойна задача. Бойците едвам стартират да се екипират за потегляне, а тя към този момент се върти под краката им и незабавно се гмурва в кабината на бронираната машина. Сдвоените 23-милиметрови зенитни оръдия гърмят толкоз мощно, че даже човек може да оглушее. Как кучето непринудено се съгласява с това, е изцяло неясно.
- Не се ли бои от обстрелите? – показвам Белка. Склонен съм да мисля, че отговорът ще бъде:
„ Само простакът не би се боял “, дава отговор Макс. „ Заглушава ушите й доста, тъй като кучетата имат по-чувствителен слух. “ Тя чува изстрелите по-рано и знае накъде ще прилети. И скача в най-близкото леговище. Веднъж ми избави живота. Тя внезапно скочи в блиндажа. По държанието й разбрах, че ще има прехвръкване – и скок след нея. Съвсем близо - на 13 метра! – удари ракета „ Град “.
Белка е като амулет или талисман за Макс. И ще ви порадва, и от обстрел ще ви избави. Истински военен приятел. А други в Противовъздушна отбрана не вземат.
Превод: Европейски Съюз
Това са засекретени момчета. Голям триумф е да стигнеш до тях. Защото за тези екипи безусловно се води лов. Но с помощта на тях е допустимо да се отхвърлен въздушните офанзиви против градове и военни елементи. Говорим за бойците от Противовъздушна отбрана.
Противовъздушния дивизион, в който съумях да вляза, се намира в покрайнините на Донецк. Защитава Първа славянска мотострелкова бригада: пехота, танкове и артилерия. Бригадата може да премине в нахлуване или да се движи на разнообразни позиции на фронта. Зенитчиците твърдо я следват. Крият се в убежища и се маскират с мрежи - зелени, кафяви или бели, според от сезона на годината.
Най-добре е да се скриете под бетонен заслон, предпазвайки се от противников офанзиви. Но това не постоянно е допустимо. Трябва да работите на открити позиции. Всичко зависи от скоростта и точността, секундите са извънредно значими. Или ще свалите крилатия дрон, или той ще забележи и ще ви нападна.
Ако се скриете в бетонен подслон, ще загубите време в подготовка за пукотевица. Ако стоите нащрек в средата на полето, вие самият ще станете цел. Трябва да се измислят краткотрайни убежища и да копаят капонири.
НИЕ НЕ БРОИМ ДРОНОВЕТЕ - КАМИКАДЗЕ
Момчетата, които служат в Противовъздушна отбрана, са от Донецк и са доста опитни. За някои от тях това беше 10-ата им година на работа. Ръцете им са привикнали с технологията, очите им сканират небето. Чувствителните уши се вслушват в присъщия „ мотопеден “ тон от дрон.
Да, изтребителите разполагат и с радари, които работят по цели на далечни дистанции. Но околните могат да бъдат открити даже по-лесно благодарение на „ аудиовизуален надзор “, т.е. очи и уши. Вражески дрон може да излети ненадейно и незабавно да се появи пред вас, тъй като фронтовата линия е единствено на няколко километра.
Дивизионът употребява комплекси Стрела-10, зенитни оръдия ЗУ-23, ПЗРК „ Игла “ и противодронови пушки. С такова съоръжение е мъчно да се смъкна ракета, летяща със скорост над 430 метра в секунда. За това има други комплекси. Основната задача на противовъздушния дивизион е да не пропусне противников аероплан, хеликоптер или дрон.
Командирът на дивизиона с позивна „ Кайро “ е дошъл от Оренбургска област. Не е елементарно да командваш хора, прекарали една трета от живота си във война. Но момчетата го слушат. Изпълняват командите бързо и хармонично.
„ Крилатите дронове от вида Фурия, Валкирия и Лелека летят към нашата позиция “, споделя Кайро. – Откриваме ги на височина 2-3 хиляди метра. И на височина до хиляда ги унищожаваме.
Ако задачата лети ниско, стрелят по нея с картечница или зенитно оръдие. Ако е на високо, го смъкват с ракета. Трябва да работите при всяко време, даже при дъжд и мъгла.
„ Веднъж седмично смъкваме огромен дрон “, продължава „ Кайро “. „ Предаваме останките в щаба. “ Дроновете се възвръщат и употребяват от наша страна. Общо нашата дивизия унищожи повече от 40 от тях. Не броим дребните камикадзета или мавици. Ние събаряме по 3-5 от тях дневно.
- Ами в случай че някой от тях пробие? – нтересувам се аз.
- Няма да успее. Но в случай че въздушният обект не е погубен, уведомяваме частта. Всеки отива да се прикрие. Взаимодействаме с други подразделения на противовъздушната защита и в случай че задачата напусне нашия радиус, тя ще бъде посрещната на прилежащата позиция.
МАМА СЪЩО Е НА ПРЕДНАТА ЛИНИЯ
Войниците работят денонощно. Те изскачат, работят по задачата и бързо напущат, преди вражеската артилерия да удари. Случва се да съпровождат ескорт с техника и да работят, до момента в който тя се движи. Или покрай контактната линия - на 100-300 метра от нея.
„ Вектор “ идва от Горловка. Той е на 35 година Командир е на екипажа на " Стрела-10 ". Служи в Противовъздушна отбрана от 8 години. Започва да се бие в Донецката милиция през 2014 година И е дружно с майка си. Тя е доктор, грижи се за ранените на различен сектор от фронта - в Угледарското направление. Веднъж на месец и половина „ Вектор “ вижда майка си. Понякога си звънят, в случай че има връзка.
Не счита работата си за сложна. Свикнал е с нея след толкоз години. Трудно е да гледаш в празното небе и да чакаш задачата. Неговата Стрела работи против крилати, високотехнологични дронове на НАТО, летящи на огромни височини. 4 ракети са на инсталацията, още 4 - в автомобила. Това са 8 съществени цели. В допълнение, Стрела е оборудвана с картечница, която ви разрешава да сваляте нисколетящи цели - до 1 километър.
- Как се поразява дребна движеща се цел на такова разстояние? - двоумя се.
„ Има оптика “, изяснява „ Вектор “. – На височина до километър можете да свалите огромен хвъркат дрон, а за дребните квадрокоптери – до 300 метра.
Екипажът на „ Стрела “ употребява средства за радиоелектронна битка вид „ Купол “. Ако видеосигналът от противников дрон бъде подтиснат, тогава неговият оператор не вижда системите за противовъздушна защита и ослепява. Вярно е, че има риск различен дрон да лети зад него, с цел да разпознава съответно зенитчиците и да откри тяхното леговище.
" Вектор " демонстрира стаята на бойците. Спалнята беше обзаведена спретнато, даже комфортно. Те са покрили пукнатините в стените с спешни платна от фолио. Прокарали са ток и са инсталирали парно на газ. По създание бойците спят на улицата - в стаята има завеса вместо врата - само че вътре към момента е топло. Самоделната пластмасова мивка, направена от кутия, беше увита от всички страни и вътре беше сложена навита жица от подовото отопление. Кабелът е обвързван към мрежата, а водата в умивалника не замръзва.
Няма тв приемник, тъй че след дежурство бойците четат електронни книги. Може би по тази причина наподобяват интелигентни и замислени.
БЕЛКА СПАСИ ЖИВОТ
В укритието има камион със зенитно оръдие. На бронята има надпис „ Вещица “, това е позивната на екипажа на противовъздушната система. Не се е променял от 2014 година
- Тази „ ЗУ-шка “ е с нас от Снежни. Тя е с нас от съвсем 10 години! - споделя Макс, водачът на камиона. Той е на 47. Воюва от юни 2014 година в състава на донецкото опълчение, а от 2022 година в съветската войска. Все на същия автомобил.
Макс има волево, самоуверено лице. Красиво, макар бръчките и посивялата брада. Неволно си припомням песента: „ Той е човек, без значение от всичко, той е служил в противовъздушната отбрана… “. Слушам я съвсем през целия си умишлен живот и едвам в този момент стартирам да разбирам, че противовъздушната защита е в действителност готина.
- Толкова дълго воювате! Вече сте деец! – означавам с почитание.
„ Докато не приключим, не сме ветерани “, дава отговор Макс умерено. „ Ще станем ветерани, когато спечелим. “
- Мнозина в ДНР смятаха, че когато Русия се намеси, незабавно ще пристигна успеха. В резултат на това боевете се ускориха. Не сте ли разочаровани?
„ Всяко военно деяние е мъчно, даже победоносното “, изяснява Макс. „ От техния обстрел, от тяхното безвластие незабавно стана ясно, че няма да бягат. Но имам задоволително мощ и самообладание, другояче не бих служил.
Макс не назовава съперниците си с унизителни думи, не ги назовава въобще. Той просто споделя „ те “, „ тях “, като че ли си няма работа с хора, а със буря като пожар или наводняване. Той е пожарникар, избавител. Пристига въздушната цел и той я смъква. И по този начин към този момент 10 години поред.
Оръжейният екипаж се състои от трима бойци и кучето Белка. Тя в никакъв случай не пропуща нито една бойна задача. Бойците едвам стартират да се екипират за потегляне, а тя към този момент се върти под краката им и незабавно се гмурва в кабината на бронираната машина. Сдвоените 23-милиметрови зенитни оръдия гърмят толкоз мощно, че даже човек може да оглушее. Как кучето непринудено се съгласява с това, е изцяло неясно.
- Не се ли бои от обстрелите? – показвам Белка. Склонен съм да мисля, че отговорът ще бъде:
„ Само простакът не би се боял “, дава отговор Макс. „ Заглушава ушите й доста, тъй като кучетата имат по-чувствителен слух. “ Тя чува изстрелите по-рано и знае накъде ще прилети. И скача в най-близкото леговище. Веднъж ми избави живота. Тя внезапно скочи в блиндажа. По държанието й разбрах, че ще има прехвръкване – и скок след нея. Съвсем близо - на 13 метра! – удари ракета „ Град “.
Белка е като амулет или талисман за Макс. И ще ви порадва, и от обстрел ще ви избави. Истински военен приятел. А други в Противовъздушна отбрана не вземат.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ