The National Interest: Как да бъде избегната ядрена война заради Украйна
Военната мощ без дипломация не може да докара до устойчиви резултати, а единствено до невиждана злополука с сложни за осъзнаване последствия, написа американското списание The National Interest.
Президентът Джо Байдън е прав, като предизвестява за евентуалната ескалация на украинската рецесия и. Светът не е бил в по-голяма заплаха от нуклеарен холокост от Кубинската ракетна рецесия преди 60 години. Кризата от 1962 година, въпреки и по-опасна в някои връзки, защото основните решения трябваше да се вземат в границите на дни или даже часове, в последна сметка беше по-лесна за ръководство заради относителната елементарност на настояванията и от двете страни. Нейното разрешаване изискваше единствено Съветският съюз да спре разполагането на нуклеарни ракети в Куба и да си прибере тези, които към този момент са доставени на острова. И Съединените щати подсигуряваха, че няма да атакуван Куба и се съгласиха да изтеглят нуклеарните си ракети от Турция. За съпоставяне, в днешната рецесия и двете страни не се стремят нищо по-малко от това да оформят международния ред в сходство със своите ползи и правила. Във Вашингтон даже има мощно прелъщение да се упорства за политическа смяна в Москва с вярата освен да бъде отслабена властта на съветския президент Владимир Путин, само че и вероятно да бъде отхвърлен от поста.
Второстепенна, само че не по-малко значима разлика е усложняващата роля на съветските и американски протежета в центъра на тази рецесия. Фидел Кастро, който се облагодетелства от разполагането на руските ракети, през 1962 година имаше законни учредения да се опасява за сигурността на своя режим. Тогава Съединените щати неотдавна проведоха несполучлива инвазия в Залива на прасетата, включваща кубински изгнаници, и даже имаше опити за ликвидиране (или най-малко проекти за тях) на самия Кастро. Въпреки това руският водач Никита Хрушчов и неговите сътрудници от Политбюро отхвърлиха настояването на Кастро ракетите да останат в Куба. Това решение утежни съветско-кубинските връзки, само че това беше цена, която Москва непринудено и елементарно заплати, с цел да избегне директна нуклеарна борба със Съединените щати.
Медведев за нуклеарната алтернатива: Не блъфираме и няма да желаеме позволение от никого
Храни към момента нежна вяра в здравия разсъдък и възприятието за самозапазване у вражеските страни
През 2022 година украинският президент Володимир Зеленски — със също толкоз разбираеми опасения за сигурността на своето държавно управление — съумя да се издигне до ранга на световна фигура и да заеме видно място в американската политика. Администрацията на Байдън даже заема позицията, че Зеленски би трябвало да има право на несъгласие върху всяка договорка с Русия във връзка с Украйна. Всичко това се случва макар цялостната взаимозависимост на държавното управление на Зеленски от Съединените щати и невижданата военна, финансова и политическа помощ на НАТО, без която Украйна не би могла да устои на Русия даже за месец. Във Вашингтон и Москва има внезапно разнообразни разкази за това по какъв начин двете нуклеарни сили са стигнали дотук. Администрацията на Байдън подценява опасенията на Русия, определяйки нейната експанзия като непровокирана. Но каквото и да мисли президентът Байдън, множеството руснаци - освен президентът Путин, само че и множеството от съветския хайлайф, съгласно разнообразни изследвания на публичното мнение, в това число сериозни към режима - твърдо имат вяра, че Русия е имала основателни аргументи (да нападне Украйна), усещат се застрашени и афектирани. Тази позиция се основава на твърдото разбиране, че в последните дни на Съветския съюз Западът е заречен на Михаил Горбачов и неговите сътрудници, че няма да има разширение на НАТО. Фактът, че тези документирани обещания в никакъв случай не са били формализирани в договорна форма, не трансформира мнението на руснаците, че те са били най-малкото надълбоко заблудени. Съществува също по този начин съветско разбиране, че НАТО, който стартира като боен съюз, ориентиран против Съветския съюз, остава съвсем неизменен от края на Студената война като съюз, ориентиран против Русия. Тъй като някогашните руски спътници и новите самостоятелни постсъветски страни, изключително Полша и балтийските страни, започнаха да играят все по-важна роля в НАТО, Алиансът в очите на Русия стартира да наподобява като най-голямата геополитическа опасност, която би трябвало да бъде сдържана и отслабена.
Руската " специфична интервенция " в Украйна стартира през февруари тази година, като в продължение на седмици преди този момент Москва се надяваше, че нейните претенции от декември 2021 година за гаранции за неутралитет на Украйна и ограничавания върху оръжията и инфраструктурата на НАТО ще провокират позитивен отговор във Вашингтон и Брюксел. Това не се случи. Честно казано, тези съветски претенции бяха дефинирани по подобен метод, че Съединени американски щати и техните съдружници не можеха да ги одобряват напълно. В Москва обаче имаше вяра, че те въпреки всичко ще станат основа за съществени договаряния. Вместо това Вашингтон и Брюксел ги отхвърлиха с аргумента, че Русия не може да въздейства кой има право да се причисли към Алианса. Сякаш Съединените щати няма да възразят против влизането на тяхна прилежаща страна във боен съюз с Русия или Китай. Съединени американски щати и техните основни европейски сътрудници в действителност нямаше да одобряват Украйна в Алианса скоро. Разчитайки на хипотетичната съмнителна интерпретация на политиката на НАТО от страна на Русия, Западът всъщност отхвърли нейните основни претенции и направи тъкмо противоположното на това, което искаше Москва, а точно пое по-големи задължения за военна помощ на Съединени американски щати и НАТО за Украйна. Администрацията на Байдън сигурно може да твърди, че държанието на НАТО не е дало на Русия правото да нахлуе в суверенна страна. Твърденията на Запада, че съветската спецоперация не е била предизвикана, обаче са неправилно пояснение на обстановката и усложняват бъдещите опити за реализиране на съглашение.
Русия решена да извърши интервенцията си в Украйна макар намесата на НАТО
Включването на Алианса в спора не засягало задачите на Москва
По времето, когато Путин атакува Украйна на 24 февруари, Русия към този момент беше подложена на многочислени кръгове наказания, оръжията на НАТО към този момент се изсипваха в Украйна, а Зеленски - откакто беше определен за президент на платформа, която обещаваше компромис с Москва - към този момент беше приказвал намерено за влизане на Украйна в НАТО. Той отхвърли съществуващата тогава основа за мир - Минските съглашения, реализирани с немско и френско ходатайство, които предвиждаха автономност на Донецка и Луганска области. Обяснението на Зеленски, признато по-късно от НАТО, беше, че споразуменията могат да бъдат отхвърлени, тъй като предходното украинско държавно управление ги е приело под съветски боен напън през 2014 и 2015 година, на който Киев не съумя да устои. Забележително е, че това пояснение - сходно на отхвърлянето на Версайския контракт от Германия - беше признато съществено от Алианса, който твърди, че е зает с интернационалното право.
Като се има поради голямото стандартно предимство на Запада и голямото му икономическо предимство, по какъв начин сега Русия може да се опълчи на НАТО? Сред съветския истаблишмънт нараства чувството, че боевете на украинска територия, ликвидирането на въоръжените сили на Украйна и жертвата на хиляди съветски бойци не дават обещание победа, защото самите западни страни не би трябвало да вършат огромни жертви в този спор, нито са директно застрашени. Както наскоро съобщи Дмитрий Тренин, изтъкнат съветски специалист по национална сигурност, който дълги години управлява съветската стратегия на Фондацията Карнеги за интернационален мир, главната уязвимост на Русия е последователното " разпръскване " на западните страхове от нуклеарните оръжия на Москва. Лидерите на НАТО наподобяват уверени, че Путин, който президентът Байдън неотдавна назова " разумен състезател ", няма да посмее да употребява нуклеарен боеприпас. Нещо повече, общоприетото схващане във Вашингтон и Брюксел допуска, че в случай че Москва към момента не е употребила другите налични благоприятни условия - пускане на хакерски атаки, заличаване на трансатлантически кабели, саботиране на танкери и поддръжка на радикални антизападни сили по света - тогава е малко евентуално да прибегне към нуклеарни оръжия. Някои водачи даже наподобява имат вяра, че Москва в този момент е парализирана от страхове от отмъщение на Запада. Но времето, когато Москва ще бъде подготвена да употребява всички налични благоприятни условия, като се изключи стратегическите нуклеарни оръжия, може да е доста по-близо, в сравнение с считат доста западни политици и специалисти.
Лукашенко: Не притискайте нуклеарна Русия в ъгъла
Той предизвести да не се минават алените линии на Кремъл
Путин и неговите съратници схващат, че развиването на военната конюнктура е неподходящо за Русия. Те също по този начин са наясно, че за първи път вътрешното мнение в страната стана сериозно както към воденето на военните дейности, по този начин и към съветското държавно управление като цяло. Най-голямото безпокойствие на Кремъл са рецензиите не от демократичната съпротива, а от съветските националисти, в това число военни блогъри и патриоти, които поддържат Путин, само че са загрижени, че държавното управление не прави задоволително, с цел да завоюва. Сега Москва се надява, че частичната готовност ще помогне да се обърне хода на войната. В Кремъл също по този начин имат вяра, че последните промени във военното командване, съчетани с натрупването на повече опит и по-добро военно съоръжение на съветските войски, ще принудят Съединените щати и Европейския съюз да трансформират преговорната си позиция с Кремъл, без значение дали това се харесва на Володимир Зеленски или не. Новите и усъвършенствани ракети може да са задоволителни най-малко да отхвърлен украинска атака, да задържат позиции през зимата и в това време да изострят икономическите усложнения на Запада заради високите цени на силата.
Но в случай че тези очаквания се окажат напразни, всевъзможни упования във Вашингтон, Брюксел или Киев, че Путин ще одобри резултат от капитулация, са в най-хубавия случай съмнителни. Новите ракетни удари в отговор на обстрела на Кримския мост се считат в Русия за слаб отговор спрямо нужния и на фона на ресурсите, с които разполага Русия. Путин съответно назова офанзивите против Кримския мост, " Северен поток 1 " и " Северен поток 2 " терористични актове, които разрешават на Русия да отговори по същия метод. Руският общоприет щаб и разследващите организации явно приготвят разновидности за Кремъл какво може да се направи, с цел да се нанесат мъчителни вреди на задграничните поддръжници на Киев. Сега в Русия е необятно публикувано мнението, че страната води война не толкоз с Украйна, колкото с груповия Запад. С други думи, Западът е този, който би трябвало да страда, с цел да реализира минималните цели на Москва. Путин до момента се колебаеше да се движи в тази посока, частично заради желанието си да резервира колкото е допустимо повече " нормалност " в Русия.
Който дава обещание въже за Путин, натиска нуклеарното му копче
Възпирането не е единствено оръжейна система, то е на първо място воля, доверие, език и дипломация
В отговор на предизвестията на Съединени американски щати и НАТО, че всяко потребление на нуклеарни оръжия в Украйна ще докара до опустошителна стандартна контраофанзива на НАТО против съветските военни сили и съветска територия, съветски военачалник от приблизително равнище с, че Москва няма проекти да употребява нуклеарни оръжия. Такъв сюжет е вероятен единствено при най-тежките условия, при които, съгласно съветската военна теория, Русия бъде подложена на нуклеарна офанзива или бъде изправена пред непосредствена опасност за възпиращите си сили и даже за самото си битие и териториалната целокупност на страната бъде застрашени. Но през днешния ден Крим се възприема като неразделна част от Русия. Самата цел на неотдавнашните референдуми, които трансфораха Донецка и Луганска области, както и елементи от Херсонска и Запорожка области в елементи от Русия, беше да работи като възпиращ фактор, като разреши на Москва да разгласи, че защото в този момент те са част от Русия, офанзива против тях би била неприемлива. В отговор на опасността от тежки последствия за Русия, генералът сподели, че при разрешаването на обстановката съветските военни ще разчитат на заповедите на главнокомандващия. Въпреки това концепцията, че НАТО може намерено да влезе във войната, без да чака солидно възмездие, би била неразумна. Както сподели генералът: " Надяваме се, че нещо сходно в никакъв случай няма да се случи, само че има проекти за изключителни обстановки и някои от тях включват превантивни удари против противников цели, в случай че врагът се кани да удари Русия.
Русия разгласи, че анексираните украински територии са под нейната нуклеарна отбрана
Кремъл признава, че към момента се работи по тяхното " консолидиране "
Отчитайки неотдавнашната конференция на Путин в Астана, Андрей Колесников, който е и прочут биограф на Путин, означи: " Не, той не наподобява като човек, който може да реши да употребява нуклеарно оръжие. Да, той може да вземе такова решение, само че в действителност няма предпочитание да го извърши. " Това е комфортна оценка на Путин за американците. Но би било безразсъдно хората, които вземат решения в Америка, да базират външната политика на Съединени американски щати на сходни оценки.
В подобен миг Вашингтон да разчита на плахостта на Путин във връзка с спора в Украйна, където има големи залози за Русия и персонално за съветския водач, би означавало да си играе със самото битие на Америка. За благополучие, Съединените щати имат действителна опция на опитите със ориста. Путин може да обмисли съглашения, които могат да бъдат допустими за Запада. Това включва преустановяване на огъня с някои мироопазващи договорености и правила на играта, с цел да бъде процесът по-дълъг. Русия ще би трябвало да се откаже от сегашната си позиция, че всички региони на новоокупираните провинции, в това число тези, които сега са под украински надзор, би трябвало да принадлежат на Русия. Русия също ще би трябвало да се откаже от първичното си искане за оставка на държавното управление на Зеленски. Украйна от своя страна би трябвало да се съгласи, че териториите, които към този момент са следени от Русия, няма да бъдат върнати до по-нататъшни договаряния. Прекратяването на огъня също ще забрани всевъзможни подривни или терористични дейности против Русия, нещо, което Украйна от ден на ден прави с не толкоз безмълвното единодушие на НАТО. Освен това проектът би трябвало да включва въпроса за глобите: няма да е допустимо да се вкарват нови наказания, до момента в който е в действие прекратяването на огъня, а съществуващите могат да бъдат облекчени. Но с цел да бъдат отстранени множеството наказания, Русия ще би трябвало да изчака до постигането на по-всеобхватно съглашение, което дава на Украйна и нейните поддръжници мощен лост за поощряване на съветската еластичност в бъдеще.
Дали държавното управление на Зеленски, с новооткритото си самочувствие и очакване на непрекъснати подкрепления от Съединени американски щати и НАТО, ще направи подобен компромис? Сега това наподобява малко евентуално. Но през идващите месеци както на Запад, по този начин и в Русия желанието за контрактувано преустановяване на военните дейности може да нарасне. Киев има право да взема лични решения, само че няма право да диктува какво равнище на поддръжка получава от НАТО или какъв брой дълго ще я получава, изключително що се отнася до самото оцеляване на страните-членки на НАТО. Би било огромна неточност да се твърди, че НАТО би трябвало да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо, без да се пробва да намерим дипломатическо решение на спор, който елементарно може да излезе отвън надзор. Когато към този момент има боен спор, дипломацията без мир рядко работи. Но при положение на огромна нуклеарна мощ, военната мощ без дипломация не може да докара до дълготрайни резултати и може да докара до невиждана злополука с последици, които даже не можем да си представим. Екстремизмът в името на демократичния международен ред въпреки всичко е екстремизъм. Мирът изисква храброст и предвидливост, само че неуспехът страните да се възползват от него по най-хубавия метод от него ще бъде еднакво на занемаряване на дълга.
Илон Мъск: За Русия загубата на Крим е все едно Съединени американски щати да изгубят Хаваите и Пърл Харбър
Той е уверен, че при опасност за полуострова Русия би употребила нуклеарно оръжие
Президентът Джо Байдън е прав, като предизвестява за евентуалната ескалация на украинската рецесия и. Светът не е бил в по-голяма заплаха от нуклеарен холокост от Кубинската ракетна рецесия преди 60 години. Кризата от 1962 година, въпреки и по-опасна в някои връзки, защото основните решения трябваше да се вземат в границите на дни или даже часове, в последна сметка беше по-лесна за ръководство заради относителната елементарност на настояванията и от двете страни. Нейното разрешаване изискваше единствено Съветският съюз да спре разполагането на нуклеарни ракети в Куба и да си прибере тези, които към този момент са доставени на острова. И Съединените щати подсигуряваха, че няма да атакуван Куба и се съгласиха да изтеглят нуклеарните си ракети от Турция. За съпоставяне, в днешната рецесия и двете страни не се стремят нищо по-малко от това да оформят международния ред в сходство със своите ползи и правила. Във Вашингтон даже има мощно прелъщение да се упорства за политическа смяна в Москва с вярата освен да бъде отслабена властта на съветския президент Владимир Путин, само че и вероятно да бъде отхвърлен от поста.
Второстепенна, само че не по-малко значима разлика е усложняващата роля на съветските и американски протежета в центъра на тази рецесия. Фидел Кастро, който се облагодетелства от разполагането на руските ракети, през 1962 година имаше законни учредения да се опасява за сигурността на своя режим. Тогава Съединените щати неотдавна проведоха несполучлива инвазия в Залива на прасетата, включваща кубински изгнаници, и даже имаше опити за ликвидиране (или най-малко проекти за тях) на самия Кастро. Въпреки това руският водач Никита Хрушчов и неговите сътрудници от Политбюро отхвърлиха настояването на Кастро ракетите да останат в Куба. Това решение утежни съветско-кубинските връзки, само че това беше цена, която Москва непринудено и елементарно заплати, с цел да избегне директна нуклеарна борба със Съединените щати.
Медведев за нуклеарната алтернатива: Не блъфираме и няма да желаеме позволение от никого
Храни към момента нежна вяра в здравия разсъдък и възприятието за самозапазване у вражеските страни
През 2022 година украинският президент Володимир Зеленски — със също толкоз разбираеми опасения за сигурността на своето държавно управление — съумя да се издигне до ранга на световна фигура и да заеме видно място в американската политика. Администрацията на Байдън даже заема позицията, че Зеленски би трябвало да има право на несъгласие върху всяка договорка с Русия във връзка с Украйна. Всичко това се случва макар цялостната взаимозависимост на държавното управление на Зеленски от Съединените щати и невижданата военна, финансова и политическа помощ на НАТО, без която Украйна не би могла да устои на Русия даже за месец. Във Вашингтон и Москва има внезапно разнообразни разкази за това по какъв начин двете нуклеарни сили са стигнали дотук. Администрацията на Байдън подценява опасенията на Русия, определяйки нейната експанзия като непровокирана. Но каквото и да мисли президентът Байдън, множеството руснаци - освен президентът Путин, само че и множеството от съветския хайлайф, съгласно разнообразни изследвания на публичното мнение, в това число сериозни към режима - твърдо имат вяра, че Русия е имала основателни аргументи (да нападне Украйна), усещат се застрашени и афектирани. Тази позиция се основава на твърдото разбиране, че в последните дни на Съветския съюз Западът е заречен на Михаил Горбачов и неговите сътрудници, че няма да има разширение на НАТО. Фактът, че тези документирани обещания в никакъв случай не са били формализирани в договорна форма, не трансформира мнението на руснаците, че те са били най-малкото надълбоко заблудени. Съществува също по този начин съветско разбиране, че НАТО, който стартира като боен съюз, ориентиран против Съветския съюз, остава съвсем неизменен от края на Студената война като съюз, ориентиран против Русия. Тъй като някогашните руски спътници и новите самостоятелни постсъветски страни, изключително Полша и балтийските страни, започнаха да играят все по-важна роля в НАТО, Алиансът в очите на Русия стартира да наподобява като най-голямата геополитическа опасност, която би трябвало да бъде сдържана и отслабена.
Руската " специфична интервенция " в Украйна стартира през февруари тази година, като в продължение на седмици преди този момент Москва се надяваше, че нейните претенции от декември 2021 година за гаранции за неутралитет на Украйна и ограничавания върху оръжията и инфраструктурата на НАТО ще провокират позитивен отговор във Вашингтон и Брюксел. Това не се случи. Честно казано, тези съветски претенции бяха дефинирани по подобен метод, че Съединени американски щати и техните съдружници не можеха да ги одобряват напълно. В Москва обаче имаше вяра, че те въпреки всичко ще станат основа за съществени договаряния. Вместо това Вашингтон и Брюксел ги отхвърлиха с аргумента, че Русия не може да въздейства кой има право да се причисли към Алианса. Сякаш Съединените щати няма да възразят против влизането на тяхна прилежаща страна във боен съюз с Русия или Китай. Съединени американски щати и техните основни европейски сътрудници в действителност нямаше да одобряват Украйна в Алианса скоро. Разчитайки на хипотетичната съмнителна интерпретация на политиката на НАТО от страна на Русия, Западът всъщност отхвърли нейните основни претенции и направи тъкмо противоположното на това, което искаше Москва, а точно пое по-големи задължения за военна помощ на Съединени американски щати и НАТО за Украйна. Администрацията на Байдън сигурно може да твърди, че държанието на НАТО не е дало на Русия правото да нахлуе в суверенна страна. Твърденията на Запада, че съветската спецоперация не е била предизвикана, обаче са неправилно пояснение на обстановката и усложняват бъдещите опити за реализиране на съглашение.
Русия решена да извърши интервенцията си в Украйна макар намесата на НАТО
Включването на Алианса в спора не засягало задачите на Москва
По времето, когато Путин атакува Украйна на 24 февруари, Русия към този момент беше подложена на многочислени кръгове наказания, оръжията на НАТО към този момент се изсипваха в Украйна, а Зеленски - откакто беше определен за президент на платформа, която обещаваше компромис с Москва - към този момент беше приказвал намерено за влизане на Украйна в НАТО. Той отхвърли съществуващата тогава основа за мир - Минските съглашения, реализирани с немско и френско ходатайство, които предвиждаха автономност на Донецка и Луганска области. Обяснението на Зеленски, признато по-късно от НАТО, беше, че споразуменията могат да бъдат отхвърлени, тъй като предходното украинско държавно управление ги е приело под съветски боен напън през 2014 и 2015 година, на който Киев не съумя да устои. Забележително е, че това пояснение - сходно на отхвърлянето на Версайския контракт от Германия - беше признато съществено от Алианса, който твърди, че е зает с интернационалното право.
Като се има поради голямото стандартно предимство на Запада и голямото му икономическо предимство, по какъв начин сега Русия може да се опълчи на НАТО? Сред съветския истаблишмънт нараства чувството, че боевете на украинска територия, ликвидирането на въоръжените сили на Украйна и жертвата на хиляди съветски бойци не дават обещание победа, защото самите западни страни не би трябвало да вършат огромни жертви в този спор, нито са директно застрашени. Както наскоро съобщи Дмитрий Тренин, изтъкнат съветски специалист по национална сигурност, който дълги години управлява съветската стратегия на Фондацията Карнеги за интернационален мир, главната уязвимост на Русия е последователното " разпръскване " на западните страхове от нуклеарните оръжия на Москва. Лидерите на НАТО наподобяват уверени, че Путин, който президентът Байдън неотдавна назова " разумен състезател ", няма да посмее да употребява нуклеарен боеприпас. Нещо повече, общоприетото схващане във Вашингтон и Брюксел допуска, че в случай че Москва към момента не е употребила другите налични благоприятни условия - пускане на хакерски атаки, заличаване на трансатлантически кабели, саботиране на танкери и поддръжка на радикални антизападни сили по света - тогава е малко евентуално да прибегне към нуклеарни оръжия. Някои водачи даже наподобява имат вяра, че Москва в този момент е парализирана от страхове от отмъщение на Запада. Но времето, когато Москва ще бъде подготвена да употребява всички налични благоприятни условия, като се изключи стратегическите нуклеарни оръжия, може да е доста по-близо, в сравнение с считат доста западни политици и специалисти.
Лукашенко: Не притискайте нуклеарна Русия в ъгъла
Той предизвести да не се минават алените линии на Кремъл
Путин и неговите съратници схващат, че развиването на военната конюнктура е неподходящо за Русия. Те също по този начин са наясно, че за първи път вътрешното мнение в страната стана сериозно както към воденето на военните дейности, по този начин и към съветското държавно управление като цяло. Най-голямото безпокойствие на Кремъл са рецензиите не от демократичната съпротива, а от съветските националисти, в това число военни блогъри и патриоти, които поддържат Путин, само че са загрижени, че държавното управление не прави задоволително, с цел да завоюва. Сега Москва се надява, че частичната готовност ще помогне да се обърне хода на войната. В Кремъл също по този начин имат вяра, че последните промени във военното командване, съчетани с натрупването на повече опит и по-добро военно съоръжение на съветските войски, ще принудят Съединените щати и Европейския съюз да трансформират преговорната си позиция с Кремъл, без значение дали това се харесва на Володимир Зеленски или не. Новите и усъвършенствани ракети може да са задоволителни най-малко да отхвърлен украинска атака, да задържат позиции през зимата и в това време да изострят икономическите усложнения на Запада заради високите цени на силата.
Но в случай че тези очаквания се окажат напразни, всевъзможни упования във Вашингтон, Брюксел или Киев, че Путин ще одобри резултат от капитулация, са в най-хубавия случай съмнителни. Новите ракетни удари в отговор на обстрела на Кримския мост се считат в Русия за слаб отговор спрямо нужния и на фона на ресурсите, с които разполага Русия. Путин съответно назова офанзивите против Кримския мост, " Северен поток 1 " и " Северен поток 2 " терористични актове, които разрешават на Русия да отговори по същия метод. Руският общоприет щаб и разследващите организации явно приготвят разновидности за Кремъл какво може да се направи, с цел да се нанесат мъчителни вреди на задграничните поддръжници на Киев. Сега в Русия е необятно публикувано мнението, че страната води война не толкоз с Украйна, колкото с груповия Запад. С други думи, Западът е този, който би трябвало да страда, с цел да реализира минималните цели на Москва. Путин до момента се колебаеше да се движи в тази посока, частично заради желанието си да резервира колкото е допустимо повече " нормалност " в Русия.
Който дава обещание въже за Путин, натиска нуклеарното му копче
Възпирането не е единствено оръжейна система, то е на първо място воля, доверие, език и дипломация
В отговор на предизвестията на Съединени американски щати и НАТО, че всяко потребление на нуклеарни оръжия в Украйна ще докара до опустошителна стандартна контраофанзива на НАТО против съветските военни сили и съветска територия, съветски военачалник от приблизително равнище с, че Москва няма проекти да употребява нуклеарни оръжия. Такъв сюжет е вероятен единствено при най-тежките условия, при които, съгласно съветската военна теория, Русия бъде подложена на нуклеарна офанзива или бъде изправена пред непосредствена опасност за възпиращите си сили и даже за самото си битие и териториалната целокупност на страната бъде застрашени. Но през днешния ден Крим се възприема като неразделна част от Русия. Самата цел на неотдавнашните референдуми, които трансфораха Донецка и Луганска области, както и елементи от Херсонска и Запорожка области в елементи от Русия, беше да работи като възпиращ фактор, като разреши на Москва да разгласи, че защото в този момент те са част от Русия, офанзива против тях би била неприемлива. В отговор на опасността от тежки последствия за Русия, генералът сподели, че при разрешаването на обстановката съветските военни ще разчитат на заповедите на главнокомандващия. Въпреки това концепцията, че НАТО може намерено да влезе във войната, без да чака солидно възмездие, би била неразумна. Както сподели генералът: " Надяваме се, че нещо сходно в никакъв случай няма да се случи, само че има проекти за изключителни обстановки и някои от тях включват превантивни удари против противников цели, в случай че врагът се кани да удари Русия.
Русия разгласи, че анексираните украински територии са под нейната нуклеарна отбрана
Кремъл признава, че към момента се работи по тяхното " консолидиране "
Отчитайки неотдавнашната конференция на Путин в Астана, Андрей Колесников, който е и прочут биограф на Путин, означи: " Не, той не наподобява като човек, който може да реши да употребява нуклеарно оръжие. Да, той може да вземе такова решение, само че в действителност няма предпочитание да го извърши. " Това е комфортна оценка на Путин за американците. Но би било безразсъдно хората, които вземат решения в Америка, да базират външната политика на Съединени американски щати на сходни оценки.
В подобен миг Вашингтон да разчита на плахостта на Путин във връзка с спора в Украйна, където има големи залози за Русия и персонално за съветския водач, би означавало да си играе със самото битие на Америка. За благополучие, Съединените щати имат действителна опция на опитите със ориста. Путин може да обмисли съглашения, които могат да бъдат допустими за Запада. Това включва преустановяване на огъня с някои мироопазващи договорености и правила на играта, с цел да бъде процесът по-дълъг. Русия ще би трябвало да се откаже от сегашната си позиция, че всички региони на новоокупираните провинции, в това число тези, които сега са под украински надзор, би трябвало да принадлежат на Русия. Русия също ще би трябвало да се откаже от първичното си искане за оставка на държавното управление на Зеленски. Украйна от своя страна би трябвало да се съгласи, че териториите, които към този момент са следени от Русия, няма да бъдат върнати до по-нататъшни договаряния. Прекратяването на огъня също ще забрани всевъзможни подривни или терористични дейности против Русия, нещо, което Украйна от ден на ден прави с не толкоз безмълвното единодушие на НАТО. Освен това проектът би трябвало да включва въпроса за глобите: няма да е допустимо да се вкарват нови наказания, до момента в който е в действие прекратяването на огъня, а съществуващите могат да бъдат облекчени. Но с цел да бъдат отстранени множеството наказания, Русия ще би трябвало да изчака до постигането на по-всеобхватно съглашение, което дава на Украйна и нейните поддръжници мощен лост за поощряване на съветската еластичност в бъдеще.
Дали държавното управление на Зеленски, с новооткритото си самочувствие и очакване на непрекъснати подкрепления от Съединени американски щати и НАТО, ще направи подобен компромис? Сега това наподобява малко евентуално. Но през идващите месеци както на Запад, по този начин и в Русия желанието за контрактувано преустановяване на военните дейности може да нарасне. Киев има право да взема лични решения, само че няма право да диктува какво равнище на поддръжка получава от НАТО или какъв брой дълго ще я получава, изключително що се отнася до самото оцеляване на страните-членки на НАТО. Би било огромна неточност да се твърди, че НАТО би трябвало да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо, без да се пробва да намерим дипломатическо решение на спор, който елементарно може да излезе отвън надзор. Когато към този момент има боен спор, дипломацията без мир рядко работи. Но при положение на огромна нуклеарна мощ, военната мощ без дипломация не може да докара до дълготрайни резултати и може да докара до невиждана злополука с последици, които даже не можем да си представим. Екстремизмът в името на демократичния международен ред въпреки всичко е екстремизъм. Мирът изисква храброст и предвидливост, само че неуспехът страните да се възползват от него по най-хубавия метод от него ще бъде еднакво на занемаряване на дълга.
Илон Мъск: За Русия загубата на Крим е все едно Съединени американски щати да изгубят Хаваите и Пърл Харбър
Той е уверен, че при опасност за полуострова Русия би употребила нуклеарно оръжие
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ