Водещо място в изследването заема емоционалното насилие, следвано от физическо

...
Водещо място в изследването заема емоционалното насилие, следвано от физическо
Коментари Харесай

Всяко второ непълнолетно дете у нас е преживяло насилие

Водещо място в проучването заема прочувственото принуждение, следвано от физическо принуждение в учебно заведение. Освен това постоянно се следят общностно принуждение и домашно принуждение над деца.

 

Темата за насилието измежду децата закупи нова новост след тревожни случаи на експанзия, в това число нахлуване от страна на младежи в столичен мол. Според проверяващите, експанзията е била осъществена с особена смелост и цинизъм.

 

Клиничният психолог и психотерапевт Цвета Таманова изяснява, че експанзията е естествена част от развиването на децата още от най-ранна възраст. Дори бебетата могат да демонстрират настъпателност, пробвайки се да се отстояват. В юношеството обаче тази експанзия може да се ескалира до свирепост, изключително когато е обвързвана с тревога.

 

„ Много постоянно човек е нападателен, когато е обезпокоителен, изплашен и няма други по-зрели, по-добри тактики за справяне “, изяснява Таманова. Тя добавя, че постоянно децата са израснали в фамилии, където са се сблъскали с някаква форма на експанзия, в това число неглижиране.

 

„ Когато едно дете е неглижирано, когато родителите не му отделят задоволително внимание, време и отношение, то постоянно отреагира на тази отхвърленост посредством настъпателност “, добавя тя.

 

Съществува и друга сериозна причина за този феномен. Според Таманова, родителите постоянно преглеждат децата като свое продължение. Затова, защитавайки тях, те постоянно пазят и себе си. Това може да попречи на обективната оценка на обстановката и да затрудни вярната интервенция.

Експертът акцентира, че в обстановки, в които детето демонстрира експанзия, е извънредно значимо случилото се да не бъде омаловажавано.

 

„ Дори и случайно да се прояви експанзия, това е индикатор за метода, по който детето се оправя със личните си страсти и по какъв начин се свързва с другите хора. Ако сходни дейности се одобряват за норма, каква е гаранцията, че те няма да се повторят или даже да ескалират в чувство за безотговорност и свирепост? “ заключава Таманова.

 

Случаите на принуждение измежду децата изискват внимание, схващане и дейни дейности както от страна на родителите, по този начин и от институциите. Те са освен отражение на обществената среда, само че и сигнал за нужда от по-добра поддръжка, образование и връзка с младото потомство.
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР