Водещата Мира Добрева по спешност в болница в Италия!
Водещата от Българска национална телевизия Мира Добрева е призната по неотложност в болница в Италия, откакто е получила припадък поради острата си мигрена. Популярното от дребния екран лице обаче е тотално недоволно от обслужването в лечебното заведения. Тя съпоставя некомпетентните лекари с нашите в столичния " Пирогов ", които съгласно нея са същински светила, които се грижат деликатно за теб за 16 лв.. Ето какво написа красивата журналистка:
" В Италия съм с една другарка. И една неприятелка - мигрената.
И двете постоянно пътуват с мен, само че втората е неканена, непредвидима и трудно мъчителна. За страдание, ме спохожда постоянно и за наслада - в България. Защото тук, в Рим, могат да си мечтаят за нашия Пирогов. По-скоро за компетентността на лекарите там, познанията им, та даже за разбиращия взор, който след нощно дежурство получава 16 лв., та може и да е малко начумерен...на тези тук не им знам заплащането, обаче им разбрах парадоксите, които, даже на фона на нашето комплицирано опазване на здравето, ми се костват исполински.
Първият парадокс беше от екипа на незабавната помощ, който, да, пристигна за 10 минути с чисто нова и мечтано оборудвана кола за спешна помощ, обаче... за мигренозните пристъпи и техните признаци се наложи да им изяснявам аз - доколкото можех, тъй като болката е блокираща, също така съпроводена с многократни повръщания, от които парамедиците останаха доста учудени. Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до колата за спешна помощ и се наложи да ме сложат в количка. Получих нов апел за повръщане, само че не това щеше да ме задуши. Просто дамата от екипа държеше главата ми обратно по този начин, че се давех в личните си стомашни сокове. Добре, че някакви силици ми бяха останали, та съумях да си извъртя главата встрани. До болничното заведение имах вяра, че ще попадна на лекари - една мигрена е в последна сметка, какво толкоз - няколко банки, поради обезводнения организъм, коктейл от болкоуспокояващи и за час-два минавам през пъкъла. Тук обаче поостанах в него. Около... 12 часа. Като прибавим и неистовата болежка 12 часа преди да се принудя да опра до услугите на бързата помощ в Рим и тяхното незабавно поделение, умерено мога да кажа, че в действителност видях пъкъла и лекарите в него му подхождаха. На тези, които ме посрещнаха, още веднъж обясних всичко за мигрената, по какъв начин ми се случва, споделих, че не пия, не пуша, имам обикновено кръвно, а те се увериха, че не съм наркоман за повторно - още веднъж ми направиха кръвен тест (първият се случи от парамедиците още в хотела). Разпитаха ме какво върша в Италия, идвала ли съм различен път, като че ли това беше най-важното...
Трепереща и повръщаща ме оставиха в един кулоар. До един климатик. Приятелката ми сновеше и се молеше на всеки срещнат с бяла престилка, в случай че не да ми дадат болкоуспокояващо, най-малко да ме реалокират от климатика, тъй като мигрената се възбужда от това. Те не го направиха, само че мигрената се задейства с нова мощност и стартира ново повръщане, за което бях мощно нахокана от една санитарка, на която отворих работа. Хвана главата ми с двете си ръце и ми я завъртя по този начин, че да бълвам в роклята си. С шумни подвиквания, непрекъснато мърморене и съвсем камшични удари, подканящи ме да се изправя, ме метна в някакъв инвалиден стол и отново стартира да ме бута нанякъде. Ако не друго, най-малко се повозих в тази болница - на съоръжение ги бива...
Пак ме остави в един кулоар. Помня, че времето ми се стори безпределно, изгубих от взор приятелката си, не знам какъв брой време съм останала в подземието. Там съм припаднала, тъй като се усетих, когато ме пляскаха и обливаха с вода в някакъв лекарски кабинет. Там правеха опити да ми сложат абокат и това изпитание им лиши цели три пробивания на кожата, които излязоха несполучливи, по тази причина им се притече на помощ някаква сестра, която хвана другата ми ръка - две сестри на двете ми ръце правеха опити да ми намерят вена. Коя както успее. И двете съумяха на 6 опит. Посмяха се сами на нелепостта си, след това едната извади абоката, който се оказа непотребен и ми постави памук с лепенка, която като махна, ще ми даде опция най-малко година да не отивам на кола маска. Разбира се, незабавно щом отворих очи и можех към момента да издавам някакви звукоподобни думи, ме разпитаха от кое място съм, за какво съм и какво съставлява мигрената, която ме е споходила. През цялото време се молех за нещо болкоуспокояващо и медикамент, който да спре повръщането. Сещах се 100 пъти за Degan и за това какъв брой ампулки имам в домашната аптечка. Обаче тук или лекарството е с друго име, или не им се искаше да спра с това унизително положение. Поне ми дадоха един чаршаф, в който да се давя, да не е тъкмо върху роклята ми...на петия час ми дадоха и някакво хапче, пробвах да им обясня, че няма смисъл. Защото ще го повърна - акт, който всякога предизвика още повече пулсиращата болежка в главата. Обаче те ми споделиха да го изпия. И като го повърнах, ми се скараха. Бях в следващия кабинет, в който ме разпитваха - за признаци, екскурзии и хапчета. А една лекарка трескаво пишеше на прекрасен компютър нещо си. Като секретарка пред машинописна машина пишеше, пишеше, пишеше. Докато мен ме болеше, болеше, болеше. Сетих се за недоволствата на нашите лекари, че са станали админи и че им се постанова по-дълго да пишат, в сравнение с да преглеждат. Елате да видите тук за кое писане става дума. Зърнах отнякъде приятелката си, която има три деца и много лечебни заведения в България е обиколила. Виждах изумлението в погледа й и неспиращите въпроси, за какво към този момент 6-и час ме преглеждат (с чакането), без да ми дадат нещо, което да облекчи все по-влошаващото се положение. Те, съгласно мен, бяха уверени, че съм наркоман, който е прекалил с дозата. И нея я питаха за стотен път, тя отново я чух да изяснява: Не! Не пуши, не пие и опиати не взема. Абокатите, с които ме надупчиха, обаче си стояха без системи, аз мисля, че губех схващане понякога, тъй като в някои мигове не усещах изгарящата болежка.
Преместиха ме отново някъде. Добре оборудвана клиника, чисто нова инсталация. Скенер. И двама доктори веселяци, които се пробваха да си приказват с мен на италиански, даже когато отговарях на безконечните въпроси за мигрената, произхода й, признаците й. Нямаше кабинет, в който да не ме питаха едно и също нещо...след скенера ми сложиха система. Не повече от 200 грама банка, която...забравили да вдигнат нависоко, та да изтече в мен. Тя се замотала сред чаршафа, който ми дадоха, с цел да бълвам и след час, когато пристигнаха в коридора, където се намирах след следващия обзор и разпит, я откриха цяла-целеничка, също като болката ми. Скараха ми се. И ме заведоха в някаква стая, където стенеха, мятаха се, потяха се и крещяха някакви наркомани. Истински. Очевидно, макар пробите във всеки кабинет, лекарите в римския Пирогов настойчиво имаха вяра, че съм съгрешила с опиатите. Една елементарна мигрена не можеше да им изясни положението ми.. на десетия час от престоя си първата банка с лекарство изтече, това малко облекчи болката. До 12-и я час изтече още една банка. Да. Това ме подвигна на крайници. И с наслада напуснах това злокобно място, с цялата му объркана некомпетенция, нулево знание по британски и безсърдечно отношение към чужденците. Точно назад на нашата обстановка в България - може да сме небогати на здравна инсталация и съоръжение, обаче сестрите по какъв начин поставят абокатите - от първия път! Лекарите може и да са ядосани от време на време, само че постоянно съответно реагират по този начин, щото един нищо и никакъв мигренозен припадък могат да овладеят за 2, вместо за 12 часа!
Още един мотив да се веселя, че си пребивавам в България... "
" В Италия съм с една другарка. И една неприятелка - мигрената.
И двете постоянно пътуват с мен, само че втората е неканена, непредвидима и трудно мъчителна. За страдание, ме спохожда постоянно и за наслада - в България. Защото тук, в Рим, могат да си мечтаят за нашия Пирогов. По-скоро за компетентността на лекарите там, познанията им, та даже за разбиращия взор, който след нощно дежурство получава 16 лв., та може и да е малко начумерен...на тези тук не им знам заплащането, обаче им разбрах парадоксите, които, даже на фона на нашето комплицирано опазване на здравето, ми се костват исполински.
Първият парадокс беше от екипа на незабавната помощ, който, да, пристигна за 10 минути с чисто нова и мечтано оборудвана кола за спешна помощ, обаче... за мигренозните пристъпи и техните признаци се наложи да им изяснявам аз - доколкото можех, тъй като болката е блокираща, също така съпроводена с многократни повръщания, от които парамедиците останаха доста учудени. Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до колата за спешна помощ и се наложи да ме сложат в количка. Получих нов апел за повръщане, само че не това щеше да ме задуши. Просто дамата от екипа държеше главата ми обратно по този начин, че се давех в личните си стомашни сокове. Добре, че някакви силици ми бяха останали, та съумях да си извъртя главата встрани. До болничното заведение имах вяра, че ще попадна на лекари - една мигрена е в последна сметка, какво толкоз - няколко банки, поради обезводнения организъм, коктейл от болкоуспокояващи и за час-два минавам през пъкъла. Тук обаче поостанах в него. Около... 12 часа. Като прибавим и неистовата болежка 12 часа преди да се принудя да опра до услугите на бързата помощ в Рим и тяхното незабавно поделение, умерено мога да кажа, че в действителност видях пъкъла и лекарите в него му подхождаха. На тези, които ме посрещнаха, още веднъж обясних всичко за мигрената, по какъв начин ми се случва, споделих, че не пия, не пуша, имам обикновено кръвно, а те се увериха, че не съм наркоман за повторно - още веднъж ми направиха кръвен тест (първият се случи от парамедиците още в хотела). Разпитаха ме какво върша в Италия, идвала ли съм различен път, като че ли това беше най-важното...
Трепереща и повръщаща ме оставиха в един кулоар. До един климатик. Приятелката ми сновеше и се молеше на всеки срещнат с бяла престилка, в случай че не да ми дадат болкоуспокояващо, най-малко да ме реалокират от климатика, тъй като мигрената се възбужда от това. Те не го направиха, само че мигрената се задейства с нова мощност и стартира ново повръщане, за което бях мощно нахокана от една санитарка, на която отворих работа. Хвана главата ми с двете си ръце и ми я завъртя по този начин, че да бълвам в роклята си. С шумни подвиквания, непрекъснато мърморене и съвсем камшични удари, подканящи ме да се изправя, ме метна в някакъв инвалиден стол и отново стартира да ме бута нанякъде. Ако не друго, най-малко се повозих в тази болница - на съоръжение ги бива...
Пак ме остави в един кулоар. Помня, че времето ми се стори безпределно, изгубих от взор приятелката си, не знам какъв брой време съм останала в подземието. Там съм припаднала, тъй като се усетих, когато ме пляскаха и обливаха с вода в някакъв лекарски кабинет. Там правеха опити да ми сложат абокат и това изпитание им лиши цели три пробивания на кожата, които излязоха несполучливи, по тази причина им се притече на помощ някаква сестра, която хвана другата ми ръка - две сестри на двете ми ръце правеха опити да ми намерят вена. Коя както успее. И двете съумяха на 6 опит. Посмяха се сами на нелепостта си, след това едната извади абоката, който се оказа непотребен и ми постави памук с лепенка, която като махна, ще ми даде опция най-малко година да не отивам на кола маска. Разбира се, незабавно щом отворих очи и можех към момента да издавам някакви звукоподобни думи, ме разпитаха от кое място съм, за какво съм и какво съставлява мигрената, която ме е споходила. През цялото време се молех за нещо болкоуспокояващо и медикамент, който да спре повръщането. Сещах се 100 пъти за Degan и за това какъв брой ампулки имам в домашната аптечка. Обаче тук или лекарството е с друго име, или не им се искаше да спра с това унизително положение. Поне ми дадоха един чаршаф, в който да се давя, да не е тъкмо върху роклята ми...на петия час ми дадоха и някакво хапче, пробвах да им обясня, че няма смисъл. Защото ще го повърна - акт, който всякога предизвика още повече пулсиращата болежка в главата. Обаче те ми споделиха да го изпия. И като го повърнах, ми се скараха. Бях в следващия кабинет, в който ме разпитваха - за признаци, екскурзии и хапчета. А една лекарка трескаво пишеше на прекрасен компютър нещо си. Като секретарка пред машинописна машина пишеше, пишеше, пишеше. Докато мен ме болеше, болеше, болеше. Сетих се за недоволствата на нашите лекари, че са станали админи и че им се постанова по-дълго да пишат, в сравнение с да преглеждат. Елате да видите тук за кое писане става дума. Зърнах отнякъде приятелката си, която има три деца и много лечебни заведения в България е обиколила. Виждах изумлението в погледа й и неспиращите въпроси, за какво към този момент 6-и час ме преглеждат (с чакането), без да ми дадат нещо, което да облекчи все по-влошаващото се положение. Те, съгласно мен, бяха уверени, че съм наркоман, който е прекалил с дозата. И нея я питаха за стотен път, тя отново я чух да изяснява: Не! Не пуши, не пие и опиати не взема. Абокатите, с които ме надупчиха, обаче си стояха без системи, аз мисля, че губех схващане понякога, тъй като в някои мигове не усещах изгарящата болежка.
Преместиха ме отново някъде. Добре оборудвана клиника, чисто нова инсталация. Скенер. И двама доктори веселяци, които се пробваха да си приказват с мен на италиански, даже когато отговарях на безконечните въпроси за мигрената, произхода й, признаците й. Нямаше кабинет, в който да не ме питаха едно и също нещо...след скенера ми сложиха система. Не повече от 200 грама банка, която...забравили да вдигнат нависоко, та да изтече в мен. Тя се замотала сред чаршафа, който ми дадоха, с цел да бълвам и след час, когато пристигнаха в коридора, където се намирах след следващия обзор и разпит, я откриха цяла-целеничка, също като болката ми. Скараха ми се. И ме заведоха в някаква стая, където стенеха, мятаха се, потяха се и крещяха някакви наркомани. Истински. Очевидно, макар пробите във всеки кабинет, лекарите в римския Пирогов настойчиво имаха вяра, че съм съгрешила с опиатите. Една елементарна мигрена не можеше да им изясни положението ми.. на десетия час от престоя си първата банка с лекарство изтече, това малко облекчи болката. До 12-и я час изтече още една банка. Да. Това ме подвигна на крайници. И с наслада напуснах това злокобно място, с цялата му объркана некомпетенция, нулево знание по британски и безсърдечно отношение към чужденците. Точно назад на нашата обстановка в България - може да сме небогати на здравна инсталация и съоръжение, обаче сестрите по какъв начин поставят абокатите - от първия път! Лекарите може и да са ядосани от време на време, само че постоянно съответно реагират по този начин, щото един нищо и никакъв мигренозен припадък могат да овладеят за 2, вместо за 12 часа!
Още един мотив да се веселя, че си пребивавам в България... "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ