Загинали, разруха и страх
Водата носи живот, само че придошла и отвън надзор - предизвиква покруса, съсипия и гибел. В последните дни водната буря подсети за силата си в Монтанско. При поройния дъжд в село Лехчево, община Бойчиновци, за по-малко от час паднаха 84 литра на квадратен метър дъжд. Каналите в селото не съумяха да поберат голямото количество вода, наводнени бяха изби, дворове и приземни етажи на към 50 къщи. Стихията подсети за разрушителната мощ на естествените сили. За страдание, България нееднократно е застигана от водни бедствия - даже през последните десетилетия наводнения взимат жертви, а през XX век има и извънредно разрушителни случаи.
Но кои са те? В сегашния текст ще напомним някои от бедствията, пред които са били изправени дедите ни.
Водна буря взема жертви в столицата
Голямото наводняване в София през 1924 година се смята за едно от най-опустошителните бедствия в историята на столицата. Причинено от проливни дъждове, то води до внезапно повишаване на подпочвените води, които тук-там доближават дълбочина до 4 метра. Това водно злополучие унищожава заводи, хранилища, здания и блокове, като изключително тежко са наранени индустриалните зони и ниско разположените квартали. Смята се, че повече от 200 души умират, а броят на ранените остава незнаен. Много мостове в района са разрушени, което в допълнение затруднява избавителните и възстановителни действия. Това наводняване остава най-мащабното и разрушително в историята на София.
Голямото наводняване във Видин през март 1942 година –
спасението идва с камбанен звън
В началото на март 1942 година ледоход по река Дунав провокира едно от най-тежките бедствия в историята на Видин. Макар ледената маса да отминава града без произшествия, локалните хора усещат надвисналата заплаха.
Осем километра надолу по течението, при остров Богдан, ледоходът се блокира и образува ледена запушалка, която предизвиква внезапно повишаване на равнището на Дунав. Защитните уреди край Видин не устоят и малко след среднощ на 4 март 1942 година реката залива града.
Спомените на очевидци описват за ужасяващия екот на водата. Благодарение на бързата реакция на видинския кмет Стефан Тотев, който подрежда да се бият тревожни камбани, доста поданици съумяват да се спасят.
Въпреки напъните, бедствието лишава живота на 13 души. Унищожени или тежко развалени са 345 жилищни здания във Видин, а в близките села Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана Бара, Новоселци и Покрайна са наранени още 665 здания.
Голямото наводняване във Враца: 1 май 1966 година - покруса, покрита с безмълвие
На 1 май 1966 година регионът на Враца става сцена на едно от най-тежките бедствия в новата история на България. След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за броени 20 минути половин милион тона вода, железни и скални боклуци заливат село Згориград и елементи от самия град Враца.
Унищожени са мостове и стотици постройки, в това число 153 къщи, над 310 фамилии са без дом и повече от 1000 къщи с разрушени покриви. Официално броят на жертвите е 96 души, само че свидетелства сочат, че действителната численост е доста по-висока, защото голям брой хора остават безследно изчезнали. Някои локални настояват, че починалите са над 500, 2000 са ранени.
В формалната преса по това време бедствието е отразено спестовно, с акцент върху мобилизацията на страната за възобновяване на региона и обезпечаване на помощ за потърпевшите. Причините за нещастието остават зад осведомителна завеса - посочено е безстопанствено отношение, само че отговорността е трансферирана на ниско равнище с четири алегорични неоправдателни присъди.
И до през днешния ден бедствието от Враца остава мъчителен знак на човешката немарливост и мълчанието към нея. > Цар Калоян - 2007 година
През лятото на 2007 година интензивни превалявания късат дигите на два микроязовира край Цар Калоян. Двуметрова приливна вълна залива града, отнася стотици къщи и унищожава инфраструктурата. Загиват 8 души.
Бисер - 2012 година
На 6 февруари 2012 година язовир " Иваново ", над село Бисер, пробива стената си. Водата, смесена с ледени маси, връхлита селото. Загиват 10 души, а десетки домове остават под вода.
Аспарухово - 2014 година
През юни 2014 година приливни талази лишават живота на 13 души във варненския квартал Аспарухово. Стотици хора остават без дом, а мащабът на вредите е пагубен.
Мизия - 2014 година
Същата година, след проливни дъждове, река Скът прелива и залива град Мизия. Загиват двама души, водата тук-там доближава 5 метра височина. Много поданици са евакуирани, а десетки къщи – разрушени.
Тетевен - 2018 година
През 2018 година придошли води опустошават Тетевен. Наводнението къса мостове, унищожава пътища и навлича тонове тиня в домовете. Градът дава една жертва.
Потопът в Карловско
През есента на 2022 година над Карловско се изсипват над 200 литра дъжд на квадратен метър единствено за 10 часа, причинявайки опустошително наводняване. Селата Богдан, Розино, Слатина, Столетово и Каравелово са измежду най-засегнатите. Поради продължаващите превалявания в региона е оповестено отчасти бедствено състояние.
Щетите след бедствието се правят оценка на близо 80 милиона лв.. Унищожени са 7 моста, наводнени са 340 къщи, като 6 от тях са изцяло разрушени, а още 40 са оповестени за негодни за живеене. Десетки километри общински пътища са отнесени от придошлите води, а към 60 автомобила остават изчезнали, затрупани под наноси и дървета.
Водният апокалипсис в Царево: четирима починали и големи вреди
В началото на септември 2023 година община Царево беше застигната от тежко злополучие, което остави след себе си опустошения и човешки жертви. На 5 септември проливни дъждове провокираха огромни наводнения, които отнесоха мостове, унищожиха пътища, повлякоха коли и заляха къщи и хотели.
Трагедията взе и жертви - четирима души починаха, удавени от придошлите води.
Глас нюз бг
Но кои са те? В сегашния текст ще напомним някои от бедствията, пред които са били изправени дедите ни.
Водна буря взема жертви в столицата
Голямото наводняване в София през 1924 година се смята за едно от най-опустошителните бедствия в историята на столицата. Причинено от проливни дъждове, то води до внезапно повишаване на подпочвените води, които тук-там доближават дълбочина до 4 метра. Това водно злополучие унищожава заводи, хранилища, здания и блокове, като изключително тежко са наранени индустриалните зони и ниско разположените квартали. Смята се, че повече от 200 души умират, а броят на ранените остава незнаен. Много мостове в района са разрушени, което в допълнение затруднява избавителните и възстановителни действия. Това наводняване остава най-мащабното и разрушително в историята на София.
Голямото наводняване във Видин през март 1942 година –
спасението идва с камбанен звън
В началото на март 1942 година ледоход по река Дунав провокира едно от най-тежките бедствия в историята на Видин. Макар ледената маса да отминава града без произшествия, локалните хора усещат надвисналата заплаха.
Осем километра надолу по течението, при остров Богдан, ледоходът се блокира и образува ледена запушалка, която предизвиква внезапно повишаване на равнището на Дунав. Защитните уреди край Видин не устоят и малко след среднощ на 4 март 1942 година реката залива града.
Спомените на очевидци описват за ужасяващия екот на водата. Благодарение на бързата реакция на видинския кмет Стефан Тотев, който подрежда да се бият тревожни камбани, доста поданици съумяват да се спасят.
Въпреки напъните, бедствието лишава живота на 13 души. Унищожени или тежко развалени са 345 жилищни здания във Видин, а в близките села Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана Бара, Новоселци и Покрайна са наранени още 665 здания.
Голямото наводняване във Враца: 1 май 1966 година - покруса, покрита с безмълвие
На 1 май 1966 година регионът на Враца става сцена на едно от най-тежките бедствия в новата история на България. След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за броени 20 минути половин милион тона вода, железни и скални боклуци заливат село Згориград и елементи от самия град Враца.
Унищожени са мостове и стотици постройки, в това число 153 къщи, над 310 фамилии са без дом и повече от 1000 къщи с разрушени покриви. Официално броят на жертвите е 96 души, само че свидетелства сочат, че действителната численост е доста по-висока, защото голям брой хора остават безследно изчезнали. Някои локални настояват, че починалите са над 500, 2000 са ранени.
В формалната преса по това време бедствието е отразено спестовно, с акцент върху мобилизацията на страната за възобновяване на региона и обезпечаване на помощ за потърпевшите. Причините за нещастието остават зад осведомителна завеса - посочено е безстопанствено отношение, само че отговорността е трансферирана на ниско равнище с четири алегорични неоправдателни присъди.
И до през днешния ден бедствието от Враца остава мъчителен знак на човешката немарливост и мълчанието към нея. > Цар Калоян - 2007 година
През лятото на 2007 година интензивни превалявания късат дигите на два микроязовира край Цар Калоян. Двуметрова приливна вълна залива града, отнася стотици къщи и унищожава инфраструктурата. Загиват 8 души.
Бисер - 2012 година
На 6 февруари 2012 година язовир " Иваново ", над село Бисер, пробива стената си. Водата, смесена с ледени маси, връхлита селото. Загиват 10 души, а десетки домове остават под вода.
Аспарухово - 2014 година
През юни 2014 година приливни талази лишават живота на 13 души във варненския квартал Аспарухово. Стотици хора остават без дом, а мащабът на вредите е пагубен.
Мизия - 2014 година
Същата година, след проливни дъждове, река Скът прелива и залива град Мизия. Загиват двама души, водата тук-там доближава 5 метра височина. Много поданици са евакуирани, а десетки къщи – разрушени.
Тетевен - 2018 година
През 2018 година придошли води опустошават Тетевен. Наводнението къса мостове, унищожава пътища и навлича тонове тиня в домовете. Градът дава една жертва.
Потопът в Карловско
През есента на 2022 година над Карловско се изсипват над 200 литра дъжд на квадратен метър единствено за 10 часа, причинявайки опустошително наводняване. Селата Богдан, Розино, Слатина, Столетово и Каравелово са измежду най-засегнатите. Поради продължаващите превалявания в региона е оповестено отчасти бедствено състояние.
Щетите след бедствието се правят оценка на близо 80 милиона лв.. Унищожени са 7 моста, наводнени са 340 къщи, като 6 от тях са изцяло разрушени, а още 40 са оповестени за негодни за живеене. Десетки километри общински пътища са отнесени от придошлите води, а към 60 автомобила остават изчезнали, затрупани под наноси и дървета.
Водният апокалипсис в Царево: четирима починали и големи вреди
В началото на септември 2023 година община Царево беше застигната от тежко злополучие, което остави след себе си опустошения и човешки жертви. На 5 септември проливни дъждове провокираха огромни наводнения, които отнесоха мостове, унищожиха пътища, повлякоха коли и заляха къщи и хотели.
Трагедията взе и жертви - четирима души починаха, удавени от придошлите води.
Глас нюз бг
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ