Спадът при производството на български плодове и зеленчуци е над 10 пъти
Вносните се третират с по-евтини препарати, неразрешени в Европейски Съюз, само че надзор на границите ни няма, казва Димитричка Търпанова, зам.-шеф на Добруджанския овощарски съюз
- Г-жо Търпанова, по какъв начин е допустимо Украйна да е във война и да има по-евтина земеделска продукция от страна, ползваща дотации в Европейски Съюз?
- По отношение на плодовете и зеленчуците - при тях работната ръка е извънредно евтина, горивата им също, те имат доста съществено лично произвеждане на торове. Да не забравяме, че там наемът на земеделска земя е 2 до 3 евро на декар, а тук е в пъти повече. Цената на препаратите им за растителна отбрана е 30% от тази на нашите и също така те употребяват такива, които са неразрешени у нас. От друга страна, техните имат по-дълъг и по-добър резултат
във връзка с заболявания и вредители. Нашите производители, с цел да реализиран резултата на едно напръскване в Украйна, се постанова да проведат две или четири, тъй като у нас тези препарати за растителна отбрана би трябвало да са щадящи за околната среда.
- От Чехия оповестиха, че техният фитосанитарен надзор следи за 400 нездравословни субстанции във влизащата от трети страни земеделска продукция.
- България е една от страните в Европейски Съюз, която е на дъното по регулации и надзор при вноса на плодове и зеленчуци. Реално никой няма визия какво се внася и какво се продава на нашия пазар. Типичен образец е статистиката за импорт на украинско зърно - публично се водят 3%, само че всички знаем какви опашки от тирове се извиват на Дунав мост, Кардам и Силистра. Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) съзнателно или заради непросветеност от години девалвира като орган по контрола на храните.
- Защо смятате по този начин?
- Примерно БАБХ Силистра има сухопътна връзка, ферибот, контролно-пропусквателен пункт Кайнарджа и втора година няма експерт по качеството. Какъв фитосанитарен надзор, каква работа по надзор на карантинните заболявания можем да имаме? Проблемът с контрола по граничните пунктове на България е всеобщ. Реално няма надзор, няма информация.
- Все се чудим за какво нямаме задоволително български плодове и зеленчуци, някои упрекват зърнарите, други, че сте безусловно неконкурентоспособни?
- Отидете, на който и да е пазар в огромните градове и ще видите, че 90% от предлаганата продукция е импорт. Това до момента в който не спре, няма по какъв начин нашето да се развие. То е по-чисто, само че и по-скъпо. Ще ви дам образец - за какво, когато има инспекция от Национална агенция за приходите на стоковите борси, борсата се изпразва? Докато има законова опция да се осъществя незаконен импорт в такива големи размери, ние няма по какъв начин да развием личното произвеждане. Дори даден артикул да е импортиран незаконно на цената на наш, единствено от това, че няма да се внесе Данък добавена стойност, го прави автоматизирано доста по-евтин. Борсите са с неконтролирани продажби, като че ли всичко се прави за законовото заличаване на нашите производители.
- А по какъв начин Турция, Сърбия, Македония, Албания реализират такива ниски цени на земеделската продукция без евросубсидии?
- Страните, които не са членки на Европейски Съюз и не получават европейски дотации, не значи, че не са дофинансирани от личните си страни. Турция, Сърбия, Македония и Албания си имат свои национални политики за развиване на производството на плодове и зеленчуци. За разлика от земеделците в Европейски Съюз, при тях се ползват и експортни дотации. Благодарение на съветското ембарго против Европа производителите от тези страни станаха конкурентоспособни и себестойността им е по-ниска. Това дружно с пропуските в нашето законодателство в този момент те са фактор в унищожаването на българските овощари и зеленчукопроизводители. Нещо повече, поради войната Сърбия, Турция Македония ще са затруднени да доставят на съветския пазар и още по-големи размери тяхна продукция ще се насочат към нашия и европейския пазар. Затова тази
чакаме повече банкрути
у нас и отвод от нашето произвеждане.
Ако не се сътвори някакъв предпазен механизъм, който да подсигурява цените, покриващи разноските на нашите фермери, каквито и обезщетения да се възнамеряват, те не могат да бъдат решение.
Освен това Украйна има огромен експорт на замразени плодове, които се продават на европейските преработвателни предприятия на половината от цената, на която създават нашите заводи. Като прибавим цената на електрическата енергия за хладилниците, явно нашите ще продават на загуба. За сътрудниците това значи, че на идната година или въобще няма да купуват от нас, или ще предложат извънредно ниски изкупни цени за плодовете и зеленчуците, с цел да могат да продадат готовия си артикул по-късно.
- Какви са вашите дотации спрямо тези на зърнопроизводителите?
- Зърнопроизводството получаваше от 30 до 40% от разноските за произвеждане на декар продукция. Докато при плодовете и зеленчуците то варира от 3 до 4% за оранжерийното произвеждане до най-много 7-8% за другите плодове и зеленчуци. Спадът в производството на плодове и зеленчуци е над 10 пъти.
- Г-жо Търпанова, по какъв начин е допустимо Украйна да е във война и да има по-евтина земеделска продукция от страна, ползваща дотации в Европейски Съюз?
- По отношение на плодовете и зеленчуците - при тях работната ръка е извънредно евтина, горивата им също, те имат доста съществено лично произвеждане на торове. Да не забравяме, че там наемът на земеделска земя е 2 до 3 евро на декар, а тук е в пъти повече. Цената на препаратите им за растителна отбрана е 30% от тази на нашите и също така те употребяват такива, които са неразрешени у нас. От друга страна, техните имат по-дълъг и по-добър резултат
във връзка с заболявания и вредители. Нашите производители, с цел да реализиран резултата на едно напръскване в Украйна, се постанова да проведат две или четири, тъй като у нас тези препарати за растителна отбрана би трябвало да са щадящи за околната среда.
- От Чехия оповестиха, че техният фитосанитарен надзор следи за 400 нездравословни субстанции във влизащата от трети страни земеделска продукция.
- България е една от страните в Европейски Съюз, която е на дъното по регулации и надзор при вноса на плодове и зеленчуци. Реално никой няма визия какво се внася и какво се продава на нашия пазар. Типичен образец е статистиката за импорт на украинско зърно - публично се водят 3%, само че всички знаем какви опашки от тирове се извиват на Дунав мост, Кардам и Силистра. Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) съзнателно или заради непросветеност от години девалвира като орган по контрола на храните.
- Защо смятате по този начин?
- Примерно БАБХ Силистра има сухопътна връзка, ферибот, контролно-пропусквателен пункт Кайнарджа и втора година няма експерт по качеството. Какъв фитосанитарен надзор, каква работа по надзор на карантинните заболявания можем да имаме? Проблемът с контрола по граничните пунктове на България е всеобщ. Реално няма надзор, няма информация.
- Все се чудим за какво нямаме задоволително български плодове и зеленчуци, някои упрекват зърнарите, други, че сте безусловно неконкурентоспособни?
- Отидете, на който и да е пазар в огромните градове и ще видите, че 90% от предлаганата продукция е импорт. Това до момента в който не спре, няма по какъв начин нашето да се развие. То е по-чисто, само че и по-скъпо. Ще ви дам образец - за какво, когато има инспекция от Национална агенция за приходите на стоковите борси, борсата се изпразва? Докато има законова опция да се осъществя незаконен импорт в такива големи размери, ние няма по какъв начин да развием личното произвеждане. Дори даден артикул да е импортиран незаконно на цената на наш, единствено от това, че няма да се внесе Данък добавена стойност, го прави автоматизирано доста по-евтин. Борсите са с неконтролирани продажби, като че ли всичко се прави за законовото заличаване на нашите производители.
- А по какъв начин Турция, Сърбия, Македония, Албания реализират такива ниски цени на земеделската продукция без евросубсидии?
- Страните, които не са членки на Европейски Съюз и не получават европейски дотации, не значи, че не са дофинансирани от личните си страни. Турция, Сърбия, Македония и Албания си имат свои национални политики за развиване на производството на плодове и зеленчуци. За разлика от земеделците в Европейски Съюз, при тях се ползват и експортни дотации. Благодарение на съветското ембарго против Европа производителите от тези страни станаха конкурентоспособни и себестойността им е по-ниска. Това дружно с пропуските в нашето законодателство в този момент те са фактор в унищожаването на българските овощари и зеленчукопроизводители. Нещо повече, поради войната Сърбия, Турция Македония ще са затруднени да доставят на съветския пазар и още по-големи размери тяхна продукция ще се насочат към нашия и европейския пазар. Затова тази
чакаме повече банкрути
у нас и отвод от нашето произвеждане.
Ако не се сътвори някакъв предпазен механизъм, който да подсигурява цените, покриващи разноските на нашите фермери, каквито и обезщетения да се възнамеряват, те не могат да бъдат решение.
Освен това Украйна има огромен експорт на замразени плодове, които се продават на европейските преработвателни предприятия на половината от цената, на която създават нашите заводи. Като прибавим цената на електрическата енергия за хладилниците, явно нашите ще продават на загуба. За сътрудниците това значи, че на идната година или въобще няма да купуват от нас, или ще предложат извънредно ниски изкупни цени за плодовете и зеленчуците, с цел да могат да продадат готовия си артикул по-късно.
- Какви са вашите дотации спрямо тези на зърнопроизводителите?
- Зърнопроизводството получаваше от 30 до 40% от разноските за произвеждане на декар продукция. Докато при плодовете и зеленчуците то варира от 3 до 4% за оранжерийното произвеждане до най-много 7-8% за другите плодове и зеленчуци. Спадът в производството на плодове и зеленчуци е над 10 пъти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ