Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне!“

„ Внимавай какво си пожелаваш, с цел да не ти се сбъдне! “ са споделили мъдрите хора, а в книгата си „ Поръчки до Вселената “ Бербел Мор ни споделя персоналните си прекарвания и констатации за това по какъв начин мислите и желанията ни работят в синхрон с Вселената. Всъщност фантазиите ни постоянно се сбъдват, тъй че е добре да се научим да мечтаем вярно.

За да програмираш подсъзнанието си, не е належащо да прилагаш специфична техника на дишане или да изпадаш в транс. Единственото належащо е по детски почтено просто да кажеш, да помислиш и да почувстваш какво искаш. И то ще пристигна.
ОБАЧЕ: Това, от което скрито се страхуваш, идва първо. Нито подсъзнанието ти, нито Вселената схващат формулировката: „ НЕ желая това или това. Дано единствено не се случи това или това ". Думичката „ не " се задрасква и картинката, която е била в главата ти, стартира да става реалност. Например: Седни си умерено и в течение на три минути НЕ мисли за бяла мечка. Вероятно в никакъв случай до момента не си мислил толкоз интензивно за бели мечки, както в този случай. Следователно: Всичко, което НЕ искаш и виждаш като картина пред очите си, блокира същинското предпочитание.

Природата има интерес  хората да са щастливи. Щастливите хора зачитат природата и се отнасят умишлено с нея.

По закона за резонанса ти привличаш единствено хора и обстановки, които съставляват огледало на вътрешния ти мир. Ако съзираш хубостта в другия, значи таман си разкрил хубостта на личната си същина. Ако другите те унищожават, значи в действителност ти самичък се съсипваш.

В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се изгубило в храма и попаднало в залата. Изведнъж то се видяло изправено против 1000 огледални облика, почнало да ръмжи и да лае по хипотетичните си съперници. Те също му се озъбили неведнъж и отвърнали на джавкам му. Кучето се разярило още повече. Накрая то се пренапрегнало дотам, че умряло. Минало известно време. Един ден друго куче попаднало в същата зала с хиляда огледала. И това куче видяло, че е обградено от хиляда свои двойници. То помахало радостно с опашка и хиляда кучета му отвърнали със същото и се зарадвали с него. Кучето напуснало храма радостно и окуражено. Никой в никакъв случай няма да го разбере, само че ти се запитай дали си по-скоро като първото или като втоpoтo куче?

С лявото, логическо мозъчно полукълбо ние можем да възприемем към 7 усещания на секунда (светлини, звуци, миризми и т.н.). С дясното, креативно полукълбо възприемаме до 10 000 усещания на секунда. След това съхраняваме множеството от тях в подсъзнанието си, т.е. казано с други думи: съотношението сред това, което умишлено виждаме и разбираме, и това, което знае вътрешният ни глас или подсъзнанието, е към 7:10 000. Така че ние знаем най-малко хиляда пъти повече от това, което знаем, че знаем. Ясно ли е?

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА МИСЛИШ ОТРИЦАТЕЛНО, КОГАТО СИ ОТПУСНАТ. Това значи, че същинската ти природа е да бъдеш благополучен. Трябва да се свиеш и напрегнеш, с цел да бъдеш трагичен.

Постави себе си преди всичко. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за брачна половинка, чудесните деца, родителите. Постави себе си преди всичко и се погрижи за самия себе си! Живей твоята лична истина. И нещата в живота ти ще стартират да се трансформират. Ако поставиш другите преди всичко, в случай че се стараеш първо да се погрижиш за другите, преди да си се погрижил за себе си, тогава ще се измориш. Ще бъдеш отпаднал и няма да ти се прави нищо. И когато почувстваш тази отмалялост, това безсилие и все пак би трябвало да продължаваш да правиш още u още, тогава ще се разстройваш от ден на ден и вътре в теб ще стартира да пораства злоба. Все повече се разстройваш, само че все пак би трябвало да се грижиш за другите, макар, че си толкоз изтощен. Разстроен си и нямаш време за себе си. Обаче авансово си програмиран, че би трябвало да правиш точно това. Затова, несъмнено, не показваш раздразнителността си. И си я таиш вътре в теб. И раздразнителността прераства в яд и незадоволеност. Чувстваш се сърдит и незадоволен. Имаш възприятието, че би трябвало да помагаш на другите, без да се дразниш - и по този начин започваш да се обвиняваш. „ Не съм задоволително добър. ", „ Не мога да се грижа за всички останали, за които би трябвало да се грижа, преди да се погрижа за себе си. " „ Не съм задоволително добър. Не съм задоволително мощен. Трябва да обичам всички тези хора, не да ги ненавиждам. " Самообвиненията нарастват. Растат и гневът и разочарованието по отношение на другите.Обаче ти, естествено, си мълчиш и криеш всичко това в себе си. И насладата от това, да помагаш на другите, изчезва. Потъваш в този яд и тази незадоволеност и тези скрупули. Решението е доста просто: Поеми по- огромен ангажимент към самия себе си! Постави себе си преди всичко. Погрижи се за самия себе си. Когато обичаш себе си, тогава изпитваш огромна наслада. Когато се обичаш, когато се чувстваш благополучен, тогава се оглеждаш в близост: „ Как да споделя насладата си? Как да споделя тази обич? Този обич е толкоз мощна, на кого да я дам? Вътре в мен има още толкоз доста, което желае да се излее. " И тогава започваш да помагаш на другите. Но го правиш с наслада и високо оценяваш това, че те ти разрешават да споделиш с тях част от своята обич и наслада! Благодарен си за опцията да даваш от това обилие! Затова: Винаги поставяй Себе си преди всичко! Поеми по-голям ангажимент към самия себе си!

Будният и спящият човек се разграничават само по това, че единият основава действителността си умишлено, а другият - неумишлено. Няма метод обаче да не я създаваш.

Изобщо човек, който постоянно приема най-лошото за живота е неуместно сериозен. Човек, който постоянно приема най-хубавото за живота е интелигентно доверчив.

Дали дъждовният ден е прекрасен или неприятен ден зависи от твоя избор и от твоята свободна воля. Сам по себе си дъждът е тъкмо толкоз прекрасен, колкото и всичко останало. Той е пресен, пречиства  въздуха, придава на природата по-сочни цветове, съвършен е да си вземеш отпускаща вана и така нататък

Повиши качеството на живота си и тогава животът ще увеличи количеството на качеството.

Следвай своя нюх. Ако несъмнено знание не те кара да се чувстваш добре, значи към момента не си разкрил истината.

Добре е всеки ден да се упражняваме да бъдем щастливи, другояче е допустимо да припаднем от нерешителност при „ прекалено много благополучие вкупом " и да се свестим, едвам когато шансът към този момент е отминал.

Няма проблем без решение, по този начин както няма и орден единствено с една страна, тъй като това не би било орден.

Божията воля постоянно желае да трансформира живота си в земен парадайс. Ако по силата на моята свободна воля реша да хлипам, тогава би трябвало да си играя ролята самичък - без помощ „ от горната страна ".

Онзи, който прекалено много се опасява от неприятните неща, пропуща положителните. Онзи, който прекалено много се опасява от гибелта, пропуща живота.

Човек, който всекидневно улавя дребните шансове и благоприятни условия, улавя и – нормално ненадейно появилите се - огромни шансове суверенно и без съмнения. Човек, който в никакъв случай не се е упражнявал и единствено чака ЕДИНСТВЕНИЯ ГОЛЯМ ШАНС, се изнервя и е напрегнат, че би трябвало да се оправи. Той не знае какво да прави, когато се появи огромният късмет - и шансът си отива.

Животът ти подражава във всичко: Ти се чувстваш добре във връзка с дребните неща - тогава животът ще се погрижи да се чувстваш добре и в огромните. Ако се оплакваш, мърмориш, дремеш и не виждаш дребните чудеса на живота, той ще се погрижи да имаш и задоволително огромни аргументи за недоволство и бърборене. Върши си добре работата (за дребните неща), тогава и животът ще прави своята работа добре (за огромните неща). Защото животът гледа на твоите „ задатъци " като на израз на това, което искаш, и „ чинно " подрежда всичко по твоя воля!

Изобщо няма потребност да решаваш самичък проблемите и компликациите от какъвто и да било темперамент. Когато си по отношение на вътрешния си глас (не непрестанно, само че все по-често), тогава цялата вселенска мъдрост постоянно ще ти оказва помощ.

Ако mu липсват хрумвания, не питай мозъка си, а попитай сърцето си и усета си. Ако ти предстоят сложни диалози, не ги обсъждай с разсъдъка си, а със сърцето и вярвай, че постоянно има решение, от което всички да са удовлетворени.

Човек може да бъде ленив по остроумен или по малоумен метод. Глупавите лентяи си основават ПОВЕЧЕ работа посредством своя мързел, а хитрите лентяи покачват своята успеваемост, тъй че да имат по-малко работа. Също по този начин е неуместно да правиш всичко самичък и да си прекомерно ленив, с цел да поддържаш контакт с вътрешния си глас. Така си създаваш ПОВЕЧЕ работа. Хитро е постоянно да бъдеш благ с вътрешния си глас, тъй като следователно можеш да действаш креативен дружно с Вселената. ТОВА е същинската успеваемост.

Любовта към всички създания е ключът към това, ти самият да станеш съзнателен създател, защото любовта ни кара да престанем да сътворяваме неосъзнато нежелани неща.

Всеки човек има своите самостоятелни благоприятни условия да води благополучен и пълностоен живот. Без подозрение причина за това е да познаваш себе си, и то допустимо най-пълно. Защото по какъв начин мислите, дали ще бъде щастлива една овца, която върви във вълчето училищепи се пробва да стане добър вълк, или пък противоположното??!

Мислите и възприятията са като дребни вируси - те се развъждат с гневна скорост. Ти самият решаваш дали вирусът ще носи положително въодушевление или ще е навъсен и кисел.

Кое те прави по-щастлив: да се занимаваш с това, което искаш, и да го умножаваш, или с това, което не искаш, и да се бориш с него?

Най-хитрото, което можеш да направиш, е да смяташ, че всичко е добре, без значение, какъв брой е зле. Не след дълго и „ животът ще се съобщи " - ще се нагоди към твоя дух и ще ти доставя единствено хубави неща. Това е по този начин, тъй като ти създаваш своята действителност със своята свободна воля. Ти създаваш действителността посредством това, което мислиш за нея, и притежаваш свободната воля да мислиш това, което искаш. Това не е висша езотерика, а по-скоро съвременна квантова физика. Човек построява действителността посредством упованията си. Очаквай нещата да бъдат „ зле " и те ще бъдат зле и ще стават все по-зле. Очаквай, нещата да бъдат „ добре " и те ще бъдат добре и ще стават все по-добре. Опитай с твоите близки, в случай че не ми вярваш. В понеделник очаквай най-лошото, а във вторник най-хубавото. В кой ден хората са по-мили?

Обичай неприятното и тогава положителното би трябвало да пристигна. Обичай всички „ тъпи " хора (по принцип на второ място СЛЕД теб самия) и те ще стават все по-мили. Обичай всички сложни обстановки и те ще стават все по-леки.

Първото, което идва, е това, от което скрито се страхуваш. Така че бъди остроумен и очаквай постоянно най-хубавото. Ако нещо не се получи, постоянно мисли, че идната опция ще бъде по-добра.

Ако направиш Вселената собствен бизнес сътрудник, най-хубав другар и треньор в живота, ще си спестиш време, кахъри, разноски и старания. Ще можеш да свършиш повече за по-малко време и по този начин ще спечелиш повече свободно време, триумфи и по-добро въодушевление.

Според учените прекомерно дългите размисли и прекомерно многото познания пречат на процеса на взимане на решение. Това заяви през 2000 година едно немско списание въз основа на изследване на берлинския институт „ Макс Планк " за образованието. Според това изследване при избора на пакет от акции от 1600-те участващи по-добри резултати са постигнали тези, които са се доверили само на интуицията си. Бъди интелигентен и се довери на интуицията си. Ако също така съобщиш на мозъка си, че посредством логическото си полукълбо той възприема единствено към 7 усещания на секунда, до момента в който интуицията възприема към 10 000 усещания посредством креативното полукълбо, тогава и най-критичният разум ще сметне, че е разумно и рационално честичко да „ си държи устата затворена " и да даде преимущество на интуицията. Интуицията просто има достъп до една много по-обширна база данни, в сравнение с разсъдъка.

Никое бебе не се ражда на този свят изнервено или пък с комплекс за непълноценност. Радостта, любовта и пълнотата във всичко са естественото ти положение. Всичко останало е изкуствено и съставлява илюзия.

Знаеше ли, че е открито, че ръководителят на даден опит въздейства на резултата със своите упования? Поради тази причина множеството опити се ръководят от компютър, защото компютърът няма упования. Той не се е занимавал със самовнушение, нито с дълго медитиране, та да се „ научи " по какъв начин да повлияе на резултата. Тъкмо в противен случай - не прави нищо по въпроса и все пак не може да го предотврати. Така че повлияването на действителността чрез упования не е дарба, която се научава, а вродено особено качество на индивида. Търговско отделение важи и за теб. Ако очакваш да НЯМАШ въздействие върху своята действителност, тогава действителността ще бъде задоволително общителна да ти се показа по този начин, като че ли ти нямаш никакво въздействие върху нищо!!!

Ако желая да отида в Рим, първо би трябвало да знам къде се намирам сега, с цел да знам по какъв начин да продължа. Дали първо ми би трябвало транспортен съд, защото съм застанал край брега, или пък планинска железница, защото заставам в подножието на един връх? Ако желая да стана богат, благополучен и така нататък също по този начин е належащо да знам къде съм, кой съм и каква би могла да бъде идната ми стъпка. Тръгна ли във вярната посока, пътепоказателите ще се появят от единствено себе си.

Ако някой е осъзнал, че съществуват духовни и невидими сили, това не потвърждава, че този човек е добър. То потвърждава единствено, че всеки може да стигне до това осъзнаване, без да е прояснен.

Онзи, който знае, че същинската му цел в живота се състои просто в това, да бъде благополучен, може да даде преимущество на мъдростта и не му се постанова да упорства в нелепостта.

Можеш да обикаляш целия свят през отпуската, само че в случай че не се чувстваш същински добре вътре в теб, на никое място няма същински да си починеш.

Поради многото премеждия по земята някои хора се питат какво в действителност прави Господ на небето, с изключение на да си почива. Други хора считат, че Той е дал на всеки от нас силата да предотвратяваме всички тези премеждия. Ние обаче постоянно използваме свободната си воля за това, просто да не задействаме тази мощ.

Избрано от: „ Поръчки до Вселената “ Бербел Мор, изд.Кибеа
Снимка на авторката: bewusstseinblog.alex-energies.org