„Ние идваме!“: Какво научихме за една година война?
„ Внимание, приказва София! Предаваме значимо неправителствено известие: Граждани и гражданки на България! На тази дата преди една година, без оповестяване на война, съветските въоръжени сили нападнаха самостоятелна Украина. Започна Великата Отечествена война на украинския народ против руско-путинските агресори. Украинската идея е обективна! Врагът ще бъде надвит! Победата ще бъде наша! “
Приблизително по този метод би звучал текстът, произнесен от Левитан в наши дни, в случай че видеше какво се случва в Европа, считат Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „ Ние идваме! “. Те прибавят, че и в тези години Сталин не се е посвенил, като съдружник на Хитлер, да нахлуе в Полша. Имал е подготвен проект за още страни . Втората международна беше в ход, само че стана Отечествена, чак когато пострада Русия . Цивилизованият свят единствен оказа поддръжка, показват от гражданското съдружие, добавяйки:
„ Днес Путин не се посвени да нападне Грузия, Молдова, да си вземе Крим. Цивилизованият свят още веднъж ще помогне на нападнатия. И отново ще победи! “
„ Как беше с България в онази война? Хиляди убити в борбата с фашизма във втората фаза; милиони платени за съюза с фашизма в първата фаза и честен пестник за срамната ни политика. “
Николай Хаджигенов и Арман Бабикян питат какво се прави през днешния ден и дават отговор: „ Президентът любезничи с агресора, ние оказваме помощ скрито на Украйна и печелим презрението на съдружниците. “
„ Какво научихме за една година? Че властта нищо не е научила за 75 години и още веднъж се дърпа срамно настрана от историята. Но историческото време тече и за нас отново ще останат последните редове. А България не е огромна страна и елементарно може да се научи да оказва помощ на по-слабия, на угнетения, на нападнатия намерено – с цялото си сърце и мъжеството на политиците. Иначе, успеха и през днешния ден ще бъде за Украина и цивилизования свят. “, заключват те.
