Българинът най-яростно пази българския си език ♥ Александър БАЛАБАНОВ
„ Вникнете във всички битки и войни на българина от хиляда години насам. Ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за благосъстояние, не за превъзходство, а единствено за българския език. “
(Българският литературовед, преводач и критик Александър Балабанов)
Проф. Александър Балабанов за българския език
Делят някои езиците на благозвучни и на неблагозвучни. Не знам какви могат да бъдат тук критериите, тъй като майчиният и бащиният език за всекиго е най-благозвучният. Затова назовавам това разделяне дело на глупците. Същите ония, които, тъй като не намират в него досадната мелодичност и звънкост на италианския или проточеността на сръбския, без да се срамят, назовават българския език недодялан.
И тъй като българският литературен език е послужил като първа основа на книжовния език на другите славянски езици, може и той в този момент на воля да си взима всичко от всички, съгласно настроението си, съгласно това, какво има да показва.
И по този начин българинът има право и може от думите на който и да е славянски език незабавно да си сътвори безукорно чисти български слова. Стига единствено да изиска да ги каже по български в българска тирада. И такива думи никому в никакъв случай не трябва да се виждат непознати.
Писателят или поетът може да разпростира, накъдето си желае и както си желае. И да замисли своята характерност, и всичко да бележи със свое персонално клеймо. И българинът, също като немецът, би могъл да си написа дълги интервали със завои, със сводове, със слепи улички. И със същата леснина би могъл да откри крилати, къси изрази за своите мисли. Дяволът на всеки добър български публицист надзърта от всяка негова дума, без каквито и да било старания, също по този начин и ангелът.
Познавам някой и различен език на тоя свят. Превеждал съм Омира, Шекспира, Хайне, Платона, Гьоте, пределикатния Софокъл, страшния Есхил. И в никакъв случай не ми са липсвали български слова и форми, с цел да предам тъкмо това, което чувствувах в оригинала, в самия главен гръцки текст. И както пиша в предговорите си да вземем за пример към невъзможния Аристофан. Ако някъде е неприятен преводът им, то не е за това, тъй като българският език не стига или е недодялан и слаб, а тъй като аз, преводачът, съм слаб.
Слушал съм да приказват непознати филолози, писатели, пък и самичък мога да осъждам ненапълно. На преводи из класическата лирика, изключително на френски и немски, даже и когато са направени от популярни и даровити преводачи, нормално липсва свободата и преснотата на оригинала.
А преводите на български са свободни, правилни и пресни като по кое време ти мирише преди малко разорана пръст. Няма традицията на терминологията, няма простата транскрипция на елинските думи с френски или с немски букви.
Свободата, благосъстоянието, виталната мощ на българския език биха могли да се покажат със следния факт. Докато в писанията на несравнено по-напредналите езици поетите са принудени зарад стиховете си, зарад римите си, зарад ритмите си, зарад цифрата на слоговете да редуцират, да съкратяват думите, да им променят облика. Българският стихотворец, изключително след Яворова и след Вазова, няма никаква потребност да прибягва към това средство. Нему не трябват никакви ножици, нито за стиховете, нито за думите.
Най-хубавото на българския език, на българския жанр е това, че до момента в който всички други нации имат един език за лирика, различен език за нормално служене, за журналистика или за публично служене, българският език е напълно идентичен за всички служби. Зависи единствено от тона, от импулса, от цвета и от душата на речта.
Или е нелепост, или е грях, когато някой каже това: това е на френски, где може това на български! Това е на немски - где може това на български! Где ли може? На български може всяко нещо, което е на френски или на немски - може, даже може и по-хубаво. Защото нашият език словесно е доста по-богат от френския и има по-дълбок извор. И е по-силен, по-ясен и експресивен от немските тъмни и комплицирани слова.
... И знаете ли, знаете ли вие, невъзпитани господа. Вие, които инцидентно сте отишли във Франция или в Германия. Нямали сте никакъв склад в душата си. Заучили сте непознатия език, преди да сте персона, и се чудите, че и на български може да се каже добър ден. Знаете ли вие, че до момента в който в дванайсето столетие на клада се горяха в град Мец книги, тъй като били писани не на латински, а на роден език, в България три века преди този момент, още в девето столетие, имаме литература на чисто български национален език със своя писменост и със свои речи!
Който не има вяра, да отиде в Преслав и да се поклони!
…Знаем, българският език е още сред чук и наковалня. И какъв брой доста е ковък той! Колко малко от националното словесно благосъстояние е наранено! Учените ще основават от настоящия български език езика на науките си. Писателите се надпреварват дружно с толкоз даровити поети и поетки да предават на български най-странните и най-новите понятия, имената на дълбоки и незнайни до момента мисли и облици.
За благополучие българският език няма толкоз диалектни разлики. Българин от всеки край може да се разбере с българин от всеки край. Охридчанин с тулчанец няма и да усетят, че са от двете крайни крайнини на българството.
Нека единствено нашите филолози и писатели и поети да събират благосъстоянието на българския език от всички краища, да не се увличат от локалните си удобства. Всички потоци да се стичат в огромната река на българската тирада.
Българският език е залогът за блестящото бъдеще на българската литература. Българинът най-яростно пази българския си език.
Вникнете във всички битки и войни на българина от хиляда години насам. Ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за благосъстояние, не за превъзходство, а единствено за българския език.
И даже в случай че отново би се увлякъл в такива битки, те няма да бъдат за друго, а отново единствено за българския език.
1921 година
От: „ Студии, публикации, рецензии, мемоари ”, Александър Балабанов, изд. „ Български публицист “, София, 1973 година
Снимка: Българският литературовед, преводач и критик Александър Балабанов,dictionarylit-bg.eu
