Църковни братя или не съвсем
Внезапно вдигнатия въпрос с признаването на македонската черква провокира извънредно необятен отзив, както в България, по този начин и в Македония
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Проф. Калин Янакиев: " Св. Синод би трябвало да отговори положително на македонската черква "
" Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие, само че отправеното им предложение е мъчно да бъде заобиколено, неглижирано, замълчано и дори отказано ", споделя преподавателят във Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски "
23 ное 2017
Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит
Защо Българската черква няма да посети най-важното събитие за православието, има ли пръст Москва в това, по какъв начин да се ориентирате в комплицирания свят на църковната дипломация и за какво това е значимо
18 юни 2016
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 - Македонската черква изненадващо изиска самопризнание от българската, което би направило БПЦ " църква-майка "
- Решението е мъчно, защото не дава отговор на строгия канон, основава геополитически напрежения
Еуфорията от подписването на контракта за другарство, добросъседство и съдействие сред София и Скопие тези дни се придвижи на ненадейно място. Македонската православна черква помоли с писмо българската да я признае, като одобри да бъде " църква-майка ". Случайно или не това става единствено няколко дни откакто българското държавно управление утвърди съглашението и няколко дни преди взаимното съвещание на двете държавни управления в Струмица. Въпреки че на хартия църковните каузи са обособени от държавните, без подозрение зад жеста прозира добре селекциониран миг.
Писмото на така наречен Македонска православна черква - Охридска архиепископия (МПЦ), се появи първо в предаването " Вяра и общество " на Българска национална телевизия предходната събота. То е от 9 ноември и е изпратено до Българската православна църка (БПЦ) с съответни оферти - възобновяване на евхаристийното общение сред двете църкви (т.е. опцията свещениците да служат заедно), молба за припознаване от българска страна на МПЦ, което ще значи, че БПЦ ще се трансформира в " църква-майка ", както и за покровителство пред Вселенската патриаршия и пред останалите православни църкви.
Предистория на проблема
Македонската черква до момента не е приета от останалия православен свят. Тя се отделя от сръбската и афишира своеволно автокефалия през 1967 година След като Македония се отделя като самостоятелна страна, връзките с църквата в Белград стават още по-сложни. През последните десетина години обаче въпреки всичко са правени опити от страна на МПЦ да търси самопризнание от сърбите, само че без триумф. Сегашната промяна на посоката може да се изясни само с политическото разведряване, макар че изследване на " Капитал " сподели, че контактите със София не са занапред. Преподавателят по църковно право доцент Дилян Николчев да вземем за пример подсети, че актуалният патриарх Неофит през 1999 година, тогава митрополит, служи дружно с починалия митрополит Калиник и още двама македонски архиереи. Заради това синодът ги заплаши със съд.
В молбата на МПЦ някои анализатори намират и исторически учредения. Тя се афишира за правоприемник на Охридската архиепископия, зародила още през 971 година, откакто дотогавашната българска самостоятелна архиепископия, която е била в Доростол, стартира да се мести поради нашествието на Византия. В устава на БПЦ е записано, че тя е приемник и на Охридската архиепископия. " Това е неопровергаем акт - корените на Охридската архиепископия са в българската черква ", споделя и доцент Дилян Николчев, учител по църковно право. Точно по тази причина се пораждат и несъгласията със експерти, които настояват, че, признавайки македонската черква, българската ще зачеркне епохи от своята история. " Все едно ние да претендираме за България на три морета ", сподели пред " Капитал " някогашният началник на дирекцията по вероизповедания Иван Желев. " От най-строго канонична позиция църква-майка на МПЦ може да бъде СПЦ, защото до най-последно време тя е била под нейна пълномощия ", съгласява се проф. Калин Янакиев, учител във Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Потенциалните проблеми - Сърбия и Русия
Въпросът с писмото може да се разисква най-рано в понеделник, когато се събира на съвещание Светият синод. Решение обаче не се чака толкоз скоро. Освен историческото несъгласие има и други - преди всичко съпротивата от Белград, макар че надали ще се стигне до крайности като гледище за отделяне. " Най-вероятно още една черква не би желала да правим този акт - съветската ", предвижда Янакиев. Причините съгласно него са геополитически. " Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремглаво, изключително откакто Македония пое по път на участие в Европейски Съюз и НАТО. Отношенията сред нашите две страни вървят добре, ние сме " покровител " пред евро-атлантическите структури, а Русия желае да резервира въздействие в тази страна. И ще го има, в случай че сложи МПЦ в изолираност, пробвайки се да я манипулира ", разяснява той.
Янакиев напомня, че в случай че се разрешат другите въпроси, църквата е единственото, което ще остане като невралгичен пункт с забранен статут. Освен това разединението сред православните църкви устройва геополитически Русия, тъй като придава на най-голямата по бройка черква, която е съветската, статута на преобладаваща. " Русия е сензитивна и поради сходни молби от Украйна ", напомня и Иван Желев.
" Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие ", прибавя Янакиев. Преди година, след импровизирано координиране сред София и Москва, БПЦ първа повлече крайник на протеста против Вселенския събор в Крит. От общо 14 православни църкви, единствено още три ни последваха, една от които съветската.
Вариантите за реакция
" Това, което може да направи БПЦ, даже и с оскъдния престиж, е да застане зад позицията, че би трябвало да се даде автокефалия ", твърди доцент Недел чев. Проф. Янакиев също споделя, че " Светият синод би трябвало да прояви куража и да одобри тази протегната ръка. Ако се тормози да извърши формалния каноничен акт на признание, може да направи това, което е на практика същото - да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да заявява, че се ангажира с договаряния с останалите православни църкви за и те да я признаят ".
На другия полюс са мненията на Иван Желев и на Борислав Цеков, учител по църковно право. Цеков твърди, че БПЦ би трябвало да се застъпи пред останалите църкви за признаването на македонската, за която всички споделят, че за разлика от българската е " жива ", т.е. има доста миряни, служби на понятен език, води дейна мисионерска и благотворителна активност, и би трябвало да е автокефална. Но в това време съгласно него би трябвало " да се сложи с цялата му заостреност въпросът с голословните искания на македонската черква да бъде приемник на Охридската архиепископия, тъй като те удрят по нашата история по същия метод, по който рисковият македонизъм краде от историята на България ". Желев пък споделя, че " щем, не щем, СПЦ би трябвало да е църква-майка на македонската ". Според него нищо няма да произтече от това писмо.
Едно е ясно - българският върховен клир ще изпадне в доста мощно съмнение. " Едно вероятно признание ще има трагични последици - с изключение на политическо единение сред България и Македония се открива и духовно единение и съгласие, което е раздрано от националистическите десетилетни напрежения ", разяснява Янакиев. На това Иван Желев споделя, че не вижда каква политическа полза може да има от това, " с изключение на министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов да отбележат точка. Може би МПЦ по този метод оказва напън върху сръбската черква, а пък България се пробва да получи задатък, с цел да има защо Скопие да й е признателно ".
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Проф. Калин Янакиев: " Св. Синод би трябвало да отговори положително на македонската черква "
" Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие, само че отправеното им предложение е мъчно да бъде заобиколено, неглижирано, замълчано и дори отказано ", споделя преподавателят във Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски "
23 ное 2017
Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит
Защо Българската черква няма да посети най-важното събитие за православието, има ли пръст Москва в това, по какъв начин да се ориентирате в комплицирания свят на църковната дипломация и за какво това е значимо
18 юни 2016
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 - Македонската черква изненадващо изиска самопризнание от българската, което би направило БПЦ " църква-майка "
- Решението е мъчно, защото не дава отговор на строгия канон, основава геополитически напрежения
Еуфорията от подписването на контракта за другарство, добросъседство и съдействие сред София и Скопие тези дни се придвижи на ненадейно място. Македонската православна черква помоли с писмо българската да я признае, като одобри да бъде " църква-майка ". Случайно или не това става единствено няколко дни откакто българското държавно управление утвърди съглашението и няколко дни преди взаимното съвещание на двете държавни управления в Струмица. Въпреки че на хартия църковните каузи са обособени от държавните, без подозрение зад жеста прозира добре селекциониран миг.
Писмото на така наречен Македонска православна черква - Охридска архиепископия (МПЦ), се появи първо в предаването " Вяра и общество " на Българска национална телевизия предходната събота. То е от 9 ноември и е изпратено до Българската православна църка (БПЦ) с съответни оферти - възобновяване на евхаристийното общение сред двете църкви (т.е. опцията свещениците да служат заедно), молба за припознаване от българска страна на МПЦ, което ще значи, че БПЦ ще се трансформира в " църква-майка ", както и за покровителство пред Вселенската патриаршия и пред останалите православни църкви.
Предистория на проблема
Македонската черква до момента не е приета от останалия православен свят. Тя се отделя от сръбската и афишира своеволно автокефалия през 1967 година След като Македония се отделя като самостоятелна страна, връзките с църквата в Белград стават още по-сложни. През последните десетина години обаче въпреки всичко са правени опити от страна на МПЦ да търси самопризнание от сърбите, само че без триумф. Сегашната промяна на посоката може да се изясни само с политическото разведряване, макар че изследване на " Капитал " сподели, че контактите със София не са занапред. Преподавателят по църковно право доцент Дилян Николчев да вземем за пример подсети, че актуалният патриарх Неофит през 1999 година, тогава митрополит, служи дружно с починалия митрополит Калиник и още двама македонски архиереи. Заради това синодът ги заплаши със съд.
В молбата на МПЦ някои анализатори намират и исторически учредения. Тя се афишира за правоприемник на Охридската архиепископия, зародила още през 971 година, откакто дотогавашната българска самостоятелна архиепископия, която е била в Доростол, стартира да се мести поради нашествието на Византия. В устава на БПЦ е записано, че тя е приемник и на Охридската архиепископия. " Това е неопровергаем акт - корените на Охридската архиепископия са в българската черква ", споделя и доцент Дилян Николчев, учител по църковно право. Точно по тази причина се пораждат и несъгласията със експерти, които настояват, че, признавайки македонската черква, българската ще зачеркне епохи от своята история. " Все едно ние да претендираме за България на три морета ", сподели пред " Капитал " някогашният началник на дирекцията по вероизповедания Иван Желев. " От най-строго канонична позиция църква-майка на МПЦ може да бъде СПЦ, защото до най-последно време тя е била под нейна пълномощия ", съгласява се проф. Калин Янакиев, учител във Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Потенциалните проблеми - Сърбия и Русия
Въпросът с писмото може да се разисква най-рано в понеделник, когато се събира на съвещание Светият синод. Решение обаче не се чака толкоз скоро. Освен историческото несъгласие има и други - преди всичко съпротивата от Белград, макар че надали ще се стигне до крайности като гледище за отделяне. " Най-вероятно още една черква не би желала да правим този акт - съветската ", предвижда Янакиев. Причините съгласно него са геополитически. " Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремглаво, изключително откакто Македония пое по път на участие в Европейски Съюз и НАТО. Отношенията сред нашите две страни вървят добре, ние сме " покровител " пред евро-атлантическите структури, а Русия желае да резервира въздействие в тази страна. И ще го има, в случай че сложи МПЦ в изолираност, пробвайки се да я манипулира ", разяснява той.
Янакиев напомня, че в случай че се разрешат другите въпроси, църквата е единственото, което ще остане като невралгичен пункт с забранен статут. Освен това разединението сред православните църкви устройва геополитически Русия, тъй като придава на най-голямата по бройка черква, която е съветската, статута на преобладаваща. " Русия е сензитивна и поради сходни молби от Украйна ", напомня и Иван Желев.
" Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие ", прибавя Янакиев. Преди година, след импровизирано координиране сред София и Москва, БПЦ първа повлече крайник на протеста против Вселенския събор в Крит. От общо 14 православни църкви, единствено още три ни последваха, една от които съветската.
Вариантите за реакция
" Това, което може да направи БПЦ, даже и с оскъдния престиж, е да застане зад позицията, че би трябвало да се даде автокефалия ", твърди доцент Недел чев. Проф. Янакиев също споделя, че " Светият синод би трябвало да прояви куража и да одобри тази протегната ръка. Ако се тормози да извърши формалния каноничен акт на признание, може да направи това, което е на практика същото - да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да заявява, че се ангажира с договаряния с останалите православни църкви за и те да я признаят ".
На другия полюс са мненията на Иван Желев и на Борислав Цеков, учител по църковно право. Цеков твърди, че БПЦ би трябвало да се застъпи пред останалите църкви за признаването на македонската, за която всички споделят, че за разлика от българската е " жива ", т.е. има доста миряни, служби на понятен език, води дейна мисионерска и благотворителна активност, и би трябвало да е автокефална. Но в това време съгласно него би трябвало " да се сложи с цялата му заостреност въпросът с голословните искания на македонската черква да бъде приемник на Охридската архиепископия, тъй като те удрят по нашата история по същия метод, по който рисковият македонизъм краде от историята на България ". Желев пък споделя, че " щем, не щем, СПЦ би трябвало да е църква-майка на македонската ". Според него нищо няма да произтече от това писмо.
Едно е ясно - българският върховен клир ще изпадне в доста мощно съмнение. " Едно вероятно признание ще има трагични последици - с изключение на политическо единение сред България и Македония се открива и духовно единение и съгласие, което е раздрано от националистическите десетилетни напрежения ", разяснява Янакиев. На това Иван Желев споделя, че не вижда каква политическа полза може да има от това, " с изключение на министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов да отбележат точка. Може би МПЦ по този метод оказва напън върху сръбската черква, а пък България се пробва да получи задатък, с цел да има защо Скопие да й е признателно ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ