Внесеният от депутати проект за промени в Закона за адвокатурата

Внесеният от депутати план за промени в Закона за адвокатурата (ЗА) ускорява репресията и слага юристите на колене. Това декларира Обединението на свободните юристи (ОСА) в мнение по промените, в което те приканват народните представители да не ги подлагат на разискване, тъй като освен че не вземат решение проблемите на гилдията, само че и ги задълбочават.
Председателката на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ), Иглика Иванова-Събева (ГЕРБ), Емил Димитров (Обединени патриоти) и Симеон Найденов (Воля) внесоха план за промени в ЗА).
Според ОСА предложенията ще бъдат разисквани на първо четене още тази сряда. Затова сдружението насочва острите си възражения против тях в отворено писмо до всички депутати, както и до Висшия адвокатски съвет (пълния текст на отвореното писмо виж тук).
Освен него, от ОСА изпращат и подробен разбор на предложенията в особено мнение.
В него се споделя, че болната тематика на адвокатската общественост са неразбираемите дисциплинарни производства, а със законопроекта те освен, че не получават добра и съобразена с европейските правила регулация, а още повече се повреждат правата и ползите на гилдията.
Проблемите тук са няколко. Първият е в настоящата уредба, която не разрешава правосъден надзор над дисциплинарните наказания на редовите юристи, а единствено на тези на членове на управителните органи. Като от ОСА в детайли коментират, че това освен че е дискриминационно, само че и погазва съществени правила на правото на Европейски Съюз.
Сега със законопроекта се прибавят два други два казуса. Първият е, че в него се предлага основаването на наредба, която вкарва ново общо дефинирано съображение за формиране на дисциплинарно произвеждане против юрист – за „ несъблюдение на други отговорности, планувани в този закон, в Етичния кодекс на юриста, в актовете на Висшия адвокатски съвет или в решенията на органите на адвокатската гилдия “.
Вторият проблем е обвързван с друго препоръчано изменение в ЗА. С него в член 7 от ЗА, който на пръв взор се отнася единствено за обжалването на решенията за отвод за приемане в гилдия, се записва, че Върховният касационен съд ще се произнася единствено по направените недоволства, без да събира нови доказателства. Всъщност обаче редът, очакван в член 7 ЗА, е този, по който се апелират и други решения на органите на адвокатурата, включително тези за избори на техни членове, както и решенията на Висшия дисциплинарен съд (когато са глобени членове на локалното или висшето управление на гилдията).
От ОСА акцентират, че по този начин Върховен касационен съд ще бъде лишен от опцията за откриване на обективната истина и обръщат внимание на момента, в който се прави предложение за сходни промени. „ Като се регистрира събитието, че скоро предстоят избори за органи на адвокатурата (не е инцидентно, че и другите импортирани със същото предложение промени касаят точно изборния развой в Адвокатурата, макар съществуването на голям брой други съществени и предпочитани проблеми, които тя има), както и че измежду юристите все по-широко се разисква нуждата от търсене на дисциплинарна отговорност на в този момент настоящите членове на Висшия адвокатски съвет, елементарно е да се отговори на въпроса „ Cui bono? “ предлагането на вносителите. Не можем да не отбележим и събитието, че то идва в миг на разгорещени диспути по отношение на цялостната липса на правосъден надзор по отношение на останалите актове на органите на адвокатурата “, пишат от сдружението.
И коментират какъв ще е резултатът от натрупването на трите казуса в регулацията на специалността: „ Дисциплинарна отговорност може да се носи единствено за нарушаване на нормативен акт. Доколкото, нито пълномощията по закон на ВАдвС, нито тези на адвокатските препоръки разрешават интервенция в работата на юриста, то опцията с решения на тези органи да се търси нелегално ограничение или свърхрегулиране на свободната адвокатска специалност е извънредно рисково и е допустимо в редица случаи да докара до нарушение на Конституцията на Република България. Тази по този начин необятна и неразбираема опция за всевъзможни решения на органите, които да водят до дисциплинарна отговорност при несъблюдение, слага под подозрение обективността на дисциплинарнонаказващия орган и му дава опция за злоупотреби и поръчкови производства против неуместни юристи “.
ОСА дефинира неограниченото разширение на листата с дисциплинарни нарушавания за юристите в композиция с неналичието на правосъден надзор като мощно притеснително. „ То укрепва дисциплинарната власт на ВДС, като репресира в още по-голяма степен членовете на адвокатурата. Като прибавим и изменението по параграф 1, с което се прави опит да се ограничи цялостното правосъдно обжалване на актовете на адвокатурата пред съд, юристите ще бъдат сложени на колене и без право на отбрана. А подвластният, страхливият и неразполагаем юрист, не може да извърши конституционно вмененото му обвързване по член 134 от Конституция на Република България за пази правата и законните ползи на жителите. Такава адвокатура няма по какъв начин да е свободна, самостоятелна и самоуправляваща се! “.
В мнението си от сдружението разясняват и предлагането в плана, с което се прави опит да се отговори на решението на Съда на Европейски Съюз, с което преди две години той постанови, че минималните адвокатски възнаграждения с тази им регулация заплашват конкуренцията. Депутатите оферират в закона да се запише, че минималните хонорари се дефинират от Висшия адвокатски съвет „ въз основа на функционален разбор на адвокатската активност, при който се регистрира размера и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и ползи, и отговорността на юриста “. Подобно предложение направи и самият ВАдС. Освен това се планува да отпадне дисциплинарната отговорност за юристите, в случай че договорят хонорар по минимума.
Според ОСА обаче по този начин напълно не се извършват условията на правото на Европейски Съюз, които разяснява съдът в Люксембург в решението си за хонорарите на българските юристи.
В мнението си от сдружението показват, че решението на Съд на Европейския съюз ще бъде изпълнено единствено в случай че „ цените се дефинират при съблюдаване на открити със закон критерии от публичен интерес и обществените органи не делегират пълномощията си за одобрение или установяване на цените на частни стопански оператори “. „ Именно такова прехвърляне на пълномощията от страната към Висшия адвокатски съвет се прави с препоръчаната уредба. Това се прави при ясното напътствие на Съд на Европейския съюз, че двете посочени нагоре условия следва да са налице кумулативно: както критериите от публичен интерес да бъдат ясно написани в самия закон, по този начин и окончателният акт по утвърждение на цените да не се приема от Висшия адвокатски съвет, а от обществен орган, какъвто е Народно събрание – посредством закон “, декларират от Обединението на свободните юристи.
В мнението си те излагат и серия от други възражения против предлагането промени, а в отвореното си писмо насочат апел към народните представители: „ Обръщаме се с дълбока угриженост и вяра към Вас, че разсъдъкът и законността ще надделеят, и в този момент препоръчаните текстове на ЗИДЗА от депутатите Анна Александрова, Емил Димитров, Иглика Иванова-Събева и Симеон Найденов не може и не следва да бъдат признати! Разчитаме да отбраните и правата и законните ползи на жителите, посредством даване опция за осъществяване на конституционно вмененото обвързване на юристите по член 134 от Конституция на Република България да пазят клиентите си свободно! “.
От ОСА декларират, че в противоположен случай ще бъдат принудени да сезират институциите на Европейски Съюз , както и интернационалните адвокатски организации за похищението върху правата на юристите, директно рефлектиращи и върху правата на жителите, които пазят,както и за нарушаванията на европейското право.