Нарастващото неравенство – проблемът, с който САЩ не могат да се справят
Внаши дни, благосъстоянието, което е съсредоточено в Съединени американски щати, доближава невиждани равнища. На пръв взор, това е отлична вест за жителите на страната. Истината, обаче, е друга. Близо 70% от въпросното благосъстояние е в ръцете на най-заможните 10 на 100 от американците. Нарастващите облаги на огромните корпорации облагодетелстват най-вече техните акционери, само че по никакъв метод не се отразяват върху приходите на работническата класа. Редица специалисти предизвестяват, че политиката, водена от администрацията на президента Доналд Тръмп, в допълнение уголемява бездната сред небогати и богати. Прогнозите сочат, че до 2033 година най-бедните 20% от жителите на Съединени американски щати ще би трябвало да заплащат доста по-високи налози, до момента в който най-заможните 0,1% ще могат да се възползват от облекчения в размер на към 43 милиарда $. Какви са аргументите за това разделяне и дали ще бъдат взети ограничения за оправянето с този проблем?
From: At the founding of America, leaders predicted that a concentration of wealth would weaken the republic
— TIME (@TIME) Богати и небогати
Десетилетията след края на Втората международна война се характеризират с стопански напредък и доста увеличение на средствата, с които разполагат американските семейства. През 70-те години на предишния век, обаче, обстановката последователно стартира да се трансформира. За икономистите, Брутният вътрешен артикул е главният индикатор, по който може да се направи умозаключение какво е положението на дадена страна. Някои, обаче, слагат акцент върху въпроса къде тъкмо отиват парите – при служащите или техните работодатели? Отговорът показва надалеч по-точна картина за резултатите от икономическия напредък върху живота на хората.
Какво сочи статистиката? Обяснено в резюме – до момента в който корпорациите непрестанно забогатяват, чиновниците им на процедура обедняват. Делът от Брутният вътрешен продукт, отиващ за служащите, е повишен с 12% в интервала сред 1947 и 1970 година През последните пет десетилетия, той е отбелязал спад от 14 на 100. Обратната наклонност се вижда при бизнеса. През двете десетилетия след края на Втората международна война, приходите му са намалели с 18%, а от 1970 година до през днешния ден са нарастнали с впечатляващите 34 на 100. Нещо повече – корпоративните облаги са изпреварили икономическия напредък с цели 193% за същия интервал, а дивидентите на акционерите като дял от Брутният вътрешен продукт са нарастнали с галактическите 274 на 100. Тъжната равносметка на специалистите сочи, че към 2023 година работническата класа на процедура е изгубила цялата си облага, насъбрана от 1947 година до през днешния ден. Ако служащите бяха запазили каузи си от Брутният вътрешен продукт, те щяха да са спечелили 1,7 трилиона $ повече единствено през въпросната 2023 година Тук би трябвало да се означи, че нито една президентска администрация, управлявала Съединени американски щати през последния половин век, не е взела ограничения за оправянето с този проблем.
America’s lowest-paid workers are suffering a sharper slowdown in wage growth than their richer peers, adding to the pressure on Donald Trump over inequality
— Financial Times (@FT) Заплаха за демокрацията
Анализаторите са единомислещи, че неравенството съставлява голямо предизвикателство за демокрацията, което може да има пагубни последствия за американското общество. Подобно умозаключение по никакъв начин не е пресилено, изключително като се има поради, че най-бедните 50% от американците имат едвам 3 на 100 от средствата в Съединени американски щати. Това няма по какъв начин да не докара до някои стряскащи изводи. Едно от тях е обвързвано със опазването на здравето в страната. Редица лекарски организации предизвестяват, че продължителността на живота на американците непрестанно понижава (особено измежду хората с ниски доходи) и е по-ниска от тази на жителите на други развити страни. Икономическите разтърсвания също по този начин водят до зачестяване на психологичните болести, смъртните случаи, провокирани от корист с алкохол или наркотични субстанции, а и на самоубийствата. Социолозите допълват, че неравенството е измежду водещите аргументи за разводите. Всеизвестен факт е, че разпадането на фамилиите има пагубен резултат върху децата, които след това могат да развият съществени неврологични и прочувствени проблеми. Това на собствен ред усилва риска от пристрастяване към опиати или алкохол. В същото време, редица изследвания сочат, че разводите понижават тогава, когато минималните заплати и спестяванията на семействата нарастват.
За никого не е загадка, че колкото по-голямо е неравенството в обещано общество, толкоз по-корумпирано става то. Основната причина за това е, че доверието в институциите се подкопава, а тези хора, които разполагат с най-значителни средства, елементарно се трансформират във водещ фактор в политиката и вземането на решенията, определящи бъдещето на страната. От 2010 година насам законите, налагащи прецизни правила за финансирането на политическите акции в Съединени американски щати, бяха доста отслабени, което на собствен ред усили риска от корупция. Показателно е случилото се в навечерието на миналогодишните президентски избори, когато най-богатият човек на планетата Илон Мъск отпусна към 250 млн. за акцията на Тръмп. След успеха на републиканеца и завръщането му в Белия дом, милиардерът застана отпред на така наречен Департамент за държавна успеваемост и се трансформира в един от най-влиятелните представители на администрацията на президента (въпреки всичко това, „ романсът “ сред Тръмп и Мъск към този момент е в историята, откакто завърши със зрелищен скандал).
Една от концепциите, стоящи в основата на Съединени американски щати още от тяхното основаване, е тази за „ общото богатство “. Неслучайно, тези думи участват в преамбюла на американската конституция. Увеличаването на неравенството значи, че концепцията за въпросното „ общо богатство “ все по-често се подценява. Все повече хора се тормозят както за намаляващите си приходи, по този начин и от заплахата да изгубят работата си – нещо, което се трансформира във все по-сериозен проблем поради бързите темпове, с които се развиват технологиите, употребяващи изкуствен интелект. В резултат на всичко това, броят на американците, които не се интересуват от политическия живот и намерено декларират, че нямат желание да гласоподават, непрестанно нараства. Някои песимистични настроени анализатори считат, че тази наклонност предвещава краха на американската народна власт. Според тях, недоверието, което хората изпитват към политическия хайлайф, ги кара да симпатизират на популисти с радикални възгледи, които в редица връзки желаят да трансфорат Съединени американски щати в властническа тирания. Въпреки всички провокации, пред които е изправено американското общество, вяра за положителна смяна към момента има, само че единствено в случай че възобновяване на „ общото богатство “ и обществената непоклатимост се трансфорат в главен приоритет за управляващите. Не бива да се не помни, че упадъкът на демокрацията и увеличението на неравенството не са необратими процеси, само че оправянето с тях изисква правенето на дълготрайна тактика и вземането на някои смели решения.
From: At the founding of America, leaders predicted that a concentration of wealth would weaken the republic
— TIME (@TIME) Богати и небогати
Десетилетията след края на Втората международна война се характеризират с стопански напредък и доста увеличение на средствата, с които разполагат американските семейства. През 70-те години на предишния век, обаче, обстановката последователно стартира да се трансформира. За икономистите, Брутният вътрешен артикул е главният индикатор, по който може да се направи умозаключение какво е положението на дадена страна. Някои, обаче, слагат акцент върху въпроса къде тъкмо отиват парите – при служащите или техните работодатели? Отговорът показва надалеч по-точна картина за резултатите от икономическия напредък върху живота на хората.
Какво сочи статистиката? Обяснено в резюме – до момента в който корпорациите непрестанно забогатяват, чиновниците им на процедура обедняват. Делът от Брутният вътрешен продукт, отиващ за служащите, е повишен с 12% в интервала сред 1947 и 1970 година През последните пет десетилетия, той е отбелязал спад от 14 на 100. Обратната наклонност се вижда при бизнеса. През двете десетилетия след края на Втората международна война, приходите му са намалели с 18%, а от 1970 година до през днешния ден са нарастнали с впечатляващите 34 на 100. Нещо повече – корпоративните облаги са изпреварили икономическия напредък с цели 193% за същия интервал, а дивидентите на акционерите като дял от Брутният вътрешен продукт са нарастнали с галактическите 274 на 100. Тъжната равносметка на специалистите сочи, че към 2023 година работническата класа на процедура е изгубила цялата си облага, насъбрана от 1947 година до през днешния ден. Ако служащите бяха запазили каузи си от Брутният вътрешен продукт, те щяха да са спечелили 1,7 трилиона $ повече единствено през въпросната 2023 година Тук би трябвало да се означи, че нито една президентска администрация, управлявала Съединени американски щати през последния половин век, не е взела ограничения за оправянето с този проблем.
America’s lowest-paid workers are suffering a sharper slowdown in wage growth than their richer peers, adding to the pressure on Donald Trump over inequality
— Financial Times (@FT) Заплаха за демокрацията
Анализаторите са единомислещи, че неравенството съставлява голямо предизвикателство за демокрацията, което може да има пагубни последствия за американското общество. Подобно умозаключение по никакъв начин не е пресилено, изключително като се има поради, че най-бедните 50% от американците имат едвам 3 на 100 от средствата в Съединени американски щати. Това няма по какъв начин да не докара до някои стряскащи изводи. Едно от тях е обвързвано със опазването на здравето в страната. Редица лекарски организации предизвестяват, че продължителността на живота на американците непрестанно понижава (особено измежду хората с ниски доходи) и е по-ниска от тази на жителите на други развити страни. Икономическите разтърсвания също по този начин водят до зачестяване на психологичните болести, смъртните случаи, провокирани от корист с алкохол или наркотични субстанции, а и на самоубийствата. Социолозите допълват, че неравенството е измежду водещите аргументи за разводите. Всеизвестен факт е, че разпадането на фамилиите има пагубен резултат върху децата, които след това могат да развият съществени неврологични и прочувствени проблеми. Това на собствен ред усилва риска от пристрастяване към опиати или алкохол. В същото време, редица изследвания сочат, че разводите понижават тогава, когато минималните заплати и спестяванията на семействата нарастват.
За никого не е загадка, че колкото по-голямо е неравенството в обещано общество, толкоз по-корумпирано става то. Основната причина за това е, че доверието в институциите се подкопава, а тези хора, които разполагат с най-значителни средства, елементарно се трансформират във водещ фактор в политиката и вземането на решенията, определящи бъдещето на страната. От 2010 година насам законите, налагащи прецизни правила за финансирането на политическите акции в Съединени американски щати, бяха доста отслабени, което на собствен ред усили риска от корупция. Показателно е случилото се в навечерието на миналогодишните президентски избори, когато най-богатият човек на планетата Илон Мъск отпусна към 250 млн. за акцията на Тръмп. След успеха на републиканеца и завръщането му в Белия дом, милиардерът застана отпред на така наречен Департамент за държавна успеваемост и се трансформира в един от най-влиятелните представители на администрацията на президента (въпреки всичко това, „ романсът “ сред Тръмп и Мъск към този момент е в историята, откакто завърши със зрелищен скандал).
Една от концепциите, стоящи в основата на Съединени американски щати още от тяхното основаване, е тази за „ общото богатство “. Неслучайно, тези думи участват в преамбюла на американската конституция. Увеличаването на неравенството значи, че концепцията за въпросното „ общо богатство “ все по-често се подценява. Все повече хора се тормозят както за намаляващите си приходи, по този начин и от заплахата да изгубят работата си – нещо, което се трансформира във все по-сериозен проблем поради бързите темпове, с които се развиват технологиите, употребяващи изкуствен интелект. В резултат на всичко това, броят на американците, които не се интересуват от политическия живот и намерено декларират, че нямат желание да гласоподават, непрестанно нараства. Някои песимистични настроени анализатори считат, че тази наклонност предвещава краха на американската народна власт. Според тях, недоверието, което хората изпитват към политическия хайлайф, ги кара да симпатизират на популисти с радикални възгледи, които в редица връзки желаят да трансфорат Съединени американски щати в властническа тирания. Въпреки всички провокации, пред които е изправено американското общество, вяра за положителна смяна към момента има, само че единствено в случай че възобновяване на „ общото богатство “ и обществената непоклатимост се трансфорат в главен приоритет за управляващите. Не бива да се не помни, че упадъкът на демокрацията и увеличението на неравенството не са необратими процеси, само че оправянето с тях изисква правенето на дълготрайна тактика и вземането на някои смели решения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ