Смъртта на Марк Крас: Римският генерал, който пи злато
Вначалото на юни 53 година пр.н.е. римският военачалник Марк Лициний Крас и неговата войска са ситуирани в град Кархи, днешния град Харан на територията на Турция. Крас подхваща военна акция за навлизане в Партската империя, застрашителен източен противник на Рим. Нещата обаче към този момент вървят пагубно зле.
Крас, въпреки и необикновено богат – съгласно някои сведения, най-богатият човек в Рим – не е нито умел общественик, нито надарен пълководец. Силата му произтича от голямото му положение, а не от военна мощност. Но скоро богатият военачалник ще бъде заставен да преглътнете гордостта си във форма на разтопено злато.
На 9 юни Крас повежда внушителна мощ от 40 000 души на партска територия. Но на идващия ден остават единствено 10 000 бойци – ранени, изтощени и притиснати в ъгъл. Те претърпяват пагубни загуби. Въпреки че са числено превъзхождани, партската войска дейно обкръжава римските легиони и отприщва безмилостен порой от стрели от седлата на конете си.
В обезверен опит да пробие линиите на врага, Крас изпраща сина си Публий отпред на кавалерийска офанзива. Резултатът е драматичен. Всеки римлянин, който взе участие в офанзивата, е избит.
По-късно същия ден партски боец стартира да се подиграва на римските войски, препускайки пред техните редици с отсечената глава на Публий, набита на копие. Крас, обзет от тъга, рухва душевен и прочувствено. След като генералът им е некадърен да взема решения, римските войски губят всякаква посока.
Отстъпление и злополучие
С рухването на нощта партите стопират борбата, спазвайки традицията да не се бият след залез слънце. Останалите римляни се пробват да се отдръпват от тяхната територия, днешен Иран . Отстъплението е брутално. Четири хиляди ранени мъже са изоставени , защото не са способни да устоят на дългия път. Още две хиляди се губят в тъмната пустиня . Междувременно партите възобновяват преследването на разсъмване, избивайки всички изоставени римляни, които срещнат.
Отстъплението се трансформира в едно от най-унизителните провали за Рим.
Смъртоносни договаряния
Крас е посетен от партския военачалник Сурена, който предлага безвредно оттегляне на римляните – при изискване, че в никакъв случай повече няма да нахлуват в Партското царство. Крас, към момента горделив, отказва.
Войниците му обаче заплашват с протест, в случай че той не се подчини. Принуден да се срещне със Сурена, Крас е подложен на насмешки и унижения. Сурена го кара да язди кон, затрупан напълно със злато – жестока подигравка на прословутото благосъстояние на Крас. Докато Крас се мъчи да се задържи на гърба на изплашеното и ритащо животно, избухва конфликт сред римските и партските бодигардове. Партите надвиват.
Крас е свален от коня, отрязват му ръката и го залавят.
Смърт от разтопено злато
Като наказване – и като горчива насмешка с неговата лакомия – Сурена заповядва да залеят устата на Крас с разтопено злато. Неговите писъци на мъка се трансформират в задушаващо гъргорене, до момента в който металът с температура хиляда градуса топи гърлото и белите му дробове, изгаряйки го жив от вътрешната страна на открито.
Съществуват разногласия дали златото е излято преди или след гибелта му. Някои историци считат, че първо е бил обезглавен . Други настояват, че цялата история със златото е апокрифна . Независимо от това, легендата остава алегорична: най-богатият човек в Рим умира, безусловно задушавайки се със личното си благосъстояние.
Маний Аквилий: Прецедент в алчността
Около 40 години преди Крас, през 90 година пр.н.е., римският политик Маний Аквилий претърпява сходна орис. Назначен за дипломат в Мала Азия, той се пробва да възвърне Никомед IV от Витиния на власт, откакто е свален от Митридат VI от Понт.
Въпреки че в началото съумява, Аквилий води Никомед на територията на Митридат. Кампанията се проваля и Аквилий е хванат. За да даде урок на всички – и може би с цел да отмъсти за алчността на татко си, който е бил ненавиждан някогашен римски шеф – Митридат екзекутира Аквилий, изливайки му разтопено злато в устата.
Какво в действителност прави разтопеният метал с тялото?
Точните последствия от изливането на разтопен метал в живо тяло остават спекулативни до холандско изследване от 2013 година Учени изливат прегрято олово в ларинкса на (мъртва) крава. Докато оловото се топи при към 300°C, а златото изисква близо 1000°C, опитът предлага прозрения.
Първоначален контакт: Устата получава незабавни изгаряния трета степен. Устните, венците, езикът – незабавно се унищожават. Увреждане на гърлото и дихателните пътища: Докато златото се стича по-дълбоко, то би карбонизирало лигавицата на гърлото и би унищожило лигавиците.Парна детонация: Влагата в тъканите би предизвикала избухливо изпарение, разкъсвайки гърлото и дихателните пътища. Смърт: Жертвите евентуално умират в границите на 10–20 секунди – от задушаване, потрес, солидна загуба на кръв или вътрешни детонации.
След гибелта тялото може да продължи да пука, до момента в който парата и разтопеният метал се уголемяват и унищожават околната тъкан. Извличането на златото, скъпо даже след гибелта, би било ужасяващо, изисквайки разкъсването на плътта, с цел да се извлекат втвърдените фрагменти.
Други жертви на " Златно възмездие "
Валериан, римски император, е покорен от персийския цар Шапур I през 3-ти век сл.н.е. Той претърпява години на оскърбление, твърди се, че е бил употребен като човешко столче за крайници. Според легендата, когато предложил откуп за освобождението си, Шапур го екзекутирал, принуждавайки го да погълне разтопено злато. Някои източници обаче настояват, че вместо това е бил одран жив.
Крас, въпреки и необикновено богат – съгласно някои сведения, най-богатият човек в Рим – не е нито умел общественик, нито надарен пълководец. Силата му произтича от голямото му положение, а не от военна мощност. Но скоро богатият военачалник ще бъде заставен да преглътнете гордостта си във форма на разтопено злато.
На 9 юни Крас повежда внушителна мощ от 40 000 души на партска територия. Но на идващия ден остават единствено 10 000 бойци – ранени, изтощени и притиснати в ъгъл. Те претърпяват пагубни загуби. Въпреки че са числено превъзхождани, партската войска дейно обкръжава римските легиони и отприщва безмилостен порой от стрели от седлата на конете си.
В обезверен опит да пробие линиите на врага, Крас изпраща сина си Публий отпред на кавалерийска офанзива. Резултатът е драматичен. Всеки римлянин, който взе участие в офанзивата, е избит.
По-късно същия ден партски боец стартира да се подиграва на римските войски, препускайки пред техните редици с отсечената глава на Публий, набита на копие. Крас, обзет от тъга, рухва душевен и прочувствено. След като генералът им е некадърен да взема решения, римските войски губят всякаква посока.
Отстъпление и злополучие
С рухването на нощта партите стопират борбата, спазвайки традицията да не се бият след залез слънце. Останалите римляни се пробват да се отдръпват от тяхната територия, днешен Иран . Отстъплението е брутално. Четири хиляди ранени мъже са изоставени , защото не са способни да устоят на дългия път. Още две хиляди се губят в тъмната пустиня . Междувременно партите възобновяват преследването на разсъмване, избивайки всички изоставени римляни, които срещнат.
Отстъплението се трансформира в едно от най-унизителните провали за Рим.
Смъртоносни договаряния
Крас е посетен от партския военачалник Сурена, който предлага безвредно оттегляне на римляните – при изискване, че в никакъв случай повече няма да нахлуват в Партското царство. Крас, към момента горделив, отказва.
Войниците му обаче заплашват с протест, в случай че той не се подчини. Принуден да се срещне със Сурена, Крас е подложен на насмешки и унижения. Сурена го кара да язди кон, затрупан напълно със злато – жестока подигравка на прословутото благосъстояние на Крас. Докато Крас се мъчи да се задържи на гърба на изплашеното и ритащо животно, избухва конфликт сред римските и партските бодигардове. Партите надвиват.
Крас е свален от коня, отрязват му ръката и го залавят.
Смърт от разтопено злато
Като наказване – и като горчива насмешка с неговата лакомия – Сурена заповядва да залеят устата на Крас с разтопено злато. Неговите писъци на мъка се трансформират в задушаващо гъргорене, до момента в който металът с температура хиляда градуса топи гърлото и белите му дробове, изгаряйки го жив от вътрешната страна на открито.
Съществуват разногласия дали златото е излято преди или след гибелта му. Някои историци считат, че първо е бил обезглавен . Други настояват, че цялата история със златото е апокрифна . Независимо от това, легендата остава алегорична: най-богатият човек в Рим умира, безусловно задушавайки се със личното си благосъстояние.
Маний Аквилий: Прецедент в алчността
Около 40 години преди Крас, през 90 година пр.н.е., римският политик Маний Аквилий претърпява сходна орис. Назначен за дипломат в Мала Азия, той се пробва да възвърне Никомед IV от Витиния на власт, откакто е свален от Митридат VI от Понт.
Въпреки че в началото съумява, Аквилий води Никомед на територията на Митридат. Кампанията се проваля и Аквилий е хванат. За да даде урок на всички – и може би с цел да отмъсти за алчността на татко си, който е бил ненавиждан някогашен римски шеф – Митридат екзекутира Аквилий, изливайки му разтопено злато в устата.
Какво в действителност прави разтопеният метал с тялото?
Точните последствия от изливането на разтопен метал в живо тяло остават спекулативни до холандско изследване от 2013 година Учени изливат прегрято олово в ларинкса на (мъртва) крава. Докато оловото се топи при към 300°C, а златото изисква близо 1000°C, опитът предлага прозрения.
Първоначален контакт: Устата получава незабавни изгаряния трета степен. Устните, венците, езикът – незабавно се унищожават. Увреждане на гърлото и дихателните пътища: Докато златото се стича по-дълбоко, то би карбонизирало лигавицата на гърлото и би унищожило лигавиците.Парна детонация: Влагата в тъканите би предизвикала избухливо изпарение, разкъсвайки гърлото и дихателните пътища. Смърт: Жертвите евентуално умират в границите на 10–20 секунди – от задушаване, потрес, солидна загуба на кръв или вътрешни детонации.
След гибелта тялото може да продължи да пука, до момента в който парата и разтопеният метал се уголемяват и унищожават околната тъкан. Извличането на златото, скъпо даже след гибелта, би било ужасяващо, изисквайки разкъсването на плътта, с цел да се извлекат втвърдените фрагменти.
Други жертви на " Златно възмездие "
Валериан, римски император, е покорен от персийския цар Шапур I през 3-ти век сл.н.е. Той претърпява години на оскърбление, твърди се, че е бил употребен като човешко столче за крайници. Според легендата, когато предложил откуп за освобождението си, Шапур го екзекутирал, принуждавайки го да погълне разтопено злато. Някои източници обаче настояват, че вместо това е бил одран жив.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ