Пак гласувайте за ВМРО - терористичното крило на всяка власт! Избили хиляди от цвета на България...
ВМРО, а не се правете на демократи. Живи терорист фашисти сте. И от най-долните и мръсни!
Джамбазки „ тръка револвера, ке го праща БеСеПето в село Невратово “;
„ Де се е чуло и видело ракията да пиеме со пари!? “, пита Каракачанов; пиарка-байрактарка си вее нелепостта и ветър я брули на бел конь.
Тъй наподобяват „ войводските “ вести в последно време.
Най-обичат самоназначените „ войводи “ от Вътрешна македонска революционна организация да поучават, да назидават, лекции по история да четат и да „ го тръкат револвера “, първи патриоти да изобразяват и родолюбци единствени. Има обаче едни мрачни, подгизнали от кръв събития в българската история, които Вътрешна македонска революционна организация заобикаля на пръсти и се Богу моли народонаселението да е толкова изтъпяло, че да не знае, да не помни и да не пита. А който знае, помни и пита, „ ке го лапне месечината “ и „ ке го пратат в Невратово “.
Ванчето Михайлов, „ иконата “ на Вътрешна македонска революционна организация, на три пъти праща палач на дядо ми Георги. Първата вечер отишъл, па се върнал; втората вечер отишъл, па се върнал; на третата вечер похлопал и рекъл: „ Бай Георги, пратен съм да те умъртвявам “, а дядо: „ Влез да пием по едно вино “. Какво са говорили не знам, обаче килърът си тръгнал с думите: „ Бай Георги, не съм те намерил “. Не случил Ванчето на палач. Някъде докъм 1996-97 година и аз получавах хабери през един вестник по отношение на „ месечината “ и като по какъв начин „ ке ме пратат в Невратово “, но се не подписваха, та не можах да ги поканя барем на едно вино.
Както и да е.
Сега – няколко въпроса от неуместната история.
2. Кой съучаства в преврата на 9 юни 1923 година? Вътрешна македонска революционна организация.
Кой умъртви на 14 юни 1923 година министър-председателя Александър Стамболийски? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Цанков заповядва на ген. Вълков, той – на кап. Харлаков, интервенцията управлява Славейко Василев, убийците са от Вътрешна македонска революционна организация, още по-точно – четата на това необразовано, нечленоразделно животно Величко Велянов-Чичето. Режат Стамболийски парче по парче – носа, ушите, пръстите, отсичат дясната му ръка и го бият с нея през лицето, най-после му отрязват главата…
Кой умъртви на 16 август 1923 година Райко Даскалов, български дипломат в Прага? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Йордан Цицонков.
Кой умъртви на 30 октомври 1923 година доктор Никола Генадиев? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Димчо Стефанов (братовчед на Йордан Цицонков) и Димо Джузанов, по разпореждане на ген. Иван Вълков и Военния съюз. Защо? Защото отхвърля да влезе в Демократическия сговор, тъй като освобождава 300 задържани земеделци и комунисти, които би трябвало да бъдат изклани като животни в казармите на Първи пехотен полк и тъй като пази (безплатно при това) плевенските участници в Юнското въстание.
Кой умъртви на 26 юни 1924 година Михаил (Милан) Грашев, следовател по делото за убийството на доктор Генадиев? Вътрешна македонска революционна организация. Защо? Защото назовава Вътрешна македонска революционна организация мафия, покровителствана от Двореца.
Кой умъртви на 14 юни 1924 година народния представител Петко Д. Петков? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Георги Каркалашев по персоналната заповед на ген. Иван Вълков. Каркалашев е хванат на мястото на престъплението, легитимира се с полицейска карта, пускат го, след това го арестуват, през октомври го осъждат на гибел, заменят присъдата с доживотна, а след три месеца го освобождават.
Кой умъртви на 31 август 1924 година Тодор Александров? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Щерю Влахов и Динчо Вретенаров.
Кой провежда Горноджумайското кръвопролитие и умъртви на 12 септември 1924 година 193-ма души от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация? Главорезите на Ванче Михайлов с цялостното подпомагане на военния министър ген. Вълков и на вътрешния министър ген. Русев. Ген. Вълков подвига граничната стража и 14-а македонска тайфа (около хиляда души), армията обкръжава града – не с цел да предотврати клането, а с цел да го подсигурява. В екзекуторската група, за позор и срам, се включват и синовете на две именити персони – Кирил Дрангов, наследник на полковник Борис Дрангов, и Кирил Пърличев, наследник на Григор Пърличев. Само в хотел „ Париж “ са открити 137 гилзи. Оцелелите – ранени, полуживи, потънали в кръв, търсят избавление при армията – убиват ги на място. В идващите няколко дни клането продължава в София, Пловдив, Петрич, Мелник, Неврокоп.
Кой умъртви на 13 септември 1924 година юрист Владислав Ковачев? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Мирчо Керкедиков, наказан на 15 година, след това на гибел, след това опрощение от цар Борис III.
Кой умъртви на 13 септември 1924 година народния представител Димо Хаджидимов? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Владо Черноземски, довереният екзекутор на Ванче Михайлов, хванат и наказан на гибел, присъдата не е изпълнена, незнайно за какво, отскубва се от полицейския ескорт, незнайно по какъв начин. Ванчето ще го предложи на своя всесърдечен другар, основател и фюрер на Усташите, хърватските нацисти – Анте Павелич, той пък ще го назначи за инструктор по терора, на 9 октомври 1934-а, на крайбрежния бул. „ Ла Канебиер “ в Марсилия Черноземски ще убие краля на Югославия – Александър т Караджеордевич, и ще бъде съсечен от един служител на реда.
Кой умъртви на 5 май 1925 година, във Виена, в Бургтеатър, измежду пето деяние на „ Пер Гинт “ Тодор Паница? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – годеницата на Ванчето, Мелпомена Кърничева, наричана Менча.
Кой умъртви на 26 май 1925 година Георги Шейтанов? Вътрешна македонска революционна организация.
Само за времето от отрязаната глава на Стамболийски до атентата в „ Св. Неделя “ политическите убийства в България са над 250. От тези над 250 убийства 3 са потвърдено осъществени по решение на Военната организация на Българска комунистическа партия. Това е „ аленият гнет “.
Останалите 247 (и повече) политически убийства са дело на глутницата на Цанков, Вълков, Русев, офицерите от Трета секция на Военното министерство и Вътрешна македонска революционна организация. Без да слагаме в кървавата сметка разстреляните, посечените, обесените, удавените в шлепове комунисти и земеделци през Юнското въстание и Септемврийското. Според непознатата преса те са над 10 000. Но това не е гнет. Това е апотеозът на демокрацията.
Официалният, легитимираният посредством Закон за задълженията и договорите държавен тероризъм, дивашките репресии, всеобщите арести, истеричната цензура, архибеззаконията на властта, бруталната полицейщина, демонстративните разстрели по улиците на леви политици, неописуемият садизъм на Вътрешна македонска революционна организация – това са мегатонове застрашителен политически експлозив, зареден от Цанков и неговата глутница безнаказани и недосегаеми държавно овластени убийци.
Този експлозив не може да не се взриви. Той по тази причина е струпан. И куполът на „ Св. Неделя “ ще хвръкне във въздуха.
Без никакво присъединяване в никакъв атентат, без никаква виновност, без да са протегнали ръка на безстопанствен живот, без съд и присъда, в разстояние на няколко месеца, ще „ изчезнат безследно “ към 30 хиляди комунисти, земеделци, служащи, селяни, интелектуалци, леви офицери, от тях – 6 хиляди единствено в София. Така свидетелства през 1932 година бащата на Гео Милев – Мильо Касабов, в своя разтърсващ роман „ Неотговорни фактори “:
„ Те се появиха като хунта за мъст… И се втурнаха по домовете, и извлачиха жертвите си със силата на властта… А вземените от домовете им не виждаха към този момент бял свят. Никакъв съд над никого не се произнесе, никаква присъда над никого… Против всевъзможен закон и гаранциите на конституцията за сигурността на живота бидоха избити десетки хиляди с най-ужасни средства… Тази система на най-отвратителна измама може да скрои и организира единствено един плебей, един страхливец, един тилови воин, който е получил безотговорна и неограничена власт…
В страната се развихриха събития от властвуващите, в които погинаха към 30 000 почтени като жертви на „ неотговорни фактори “. Оттогава „ неотговорни фактори “ е въведено разбиране в езика ни за изложение на смут и безумство, на измама и гнусота, на безсърдечност и зверство…
Делото на „ неотговорните фактори “ е подло и мерзко и то задълго взема връх, скова и извърши с смут и боязън сърцата…
Неужели в България нямаше управници умни да не позволен този срам за народа ни? Отговорът е – нямаше такива управници. Всички мълчаха като риби при изтреблението на невинни…
През втората половина на май 1925 година „ неотговорни фактори “ погубиха сина ми Георги – поета Гео Милев… “.
Емил Вандервелд, външен министър на Белгия, приказва за 18 000 убити; парламентарната комисия на Лейбъристката партия – за 20 000 убити или изчезнали; в книгата „ Какво се прави в България “ Чарлз Мос, американски публицист, написа: „ На 22 април, шест дни след атентата, в пандизите бяха хвърлени 30 000 души “. За броени дни (по публични данни на Военното министерство) единствено в София, Пловдив и Варна са задържани над 27 000.
Колко умират в черните нощи на белия гнет? Цар Борис признава за „ хиляди жертви “, външният министър – за 5000 убити единствено през Септември`23, основният секретар на МвНР – за 3500 „ плюс-минус хиляда “ (така де, какво са някакви хиляда индивиди!), Цанков приказва за „ стотина убити учители “, ген. Вълков – за „ 25 убити комунисти “… Скромно. И още веднъж Цанков, пред „ Нойе Фрайе Пресе “: „ За страдание изчезнаха няколко души и повече не се откриха “. Още по-скромно.
Само в София, единствено за 10 нощи са убити 500 души. Избиват ги във Военното учебно заведение, в тV Артилерийски полк, в Гвардейския полк, в т Пехотен полк… Разстрелват, душат, премазват, посичат. Брутално, свирепо, кръвожадно, с опиянение… Всяка екзекуторска група включва офицер от Трета секция, водач, „ майстор-примкаджия “ и „ облаци “.
Кои са „ облаците “?
Това са наемните убийци на Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – на чичко Величко. Грамадното, необразовано туловище с гробовен глас, идещ от преизподнята, е същият „ челник “ Величко Велянов с неговите колачи, които заклаха Александър Стамболийски…
Убийците имат „ норма “ – 50 души на нощ. Всяка нощ. И какъв брой нощи продължава този пъкъл? „ Месец-два “, споделя един от палачите. „ 3-4 месеца “, споделя различен. Небрежно. Според бюлетина на Дирекцията на полицията пъкълът продължава и лятото, и есента, и до края на 1925-а, и по-късно. Офицерите извършват своя „ родолюбив “ дълг, а всеки „ облак “ получава по 50 лв. „ хонорар “ на нощ. 50 убити – 50 лв.. За главата на Гео Милев – 1 лев. За главата на Йосиф Хербст – 1 лев. За всяка светла глава – 1 лев. Толкова костват светлите глави и храбрите сърца в страната на несъществуващия фашизъм.
И една мрачна, злокобна кавалкада снове в нощта – „ Форд “-ът на офицерите, 7 леки коли за касапите на чичко Величко, и камиони разнасят трупове, натъпкани в чували… Убийците, скрити в безлунните сенки, заравят още топлите тела в готови трапове край Илиенския форт, край Слатинската река и край Драгалевската, зариват ги с камари отпадъци и мятат от горната страна някое мъртво куче, та никой да не приближава тая смрад…
„ Цялото земно кълбо е наводнено с вести от България. Това нещастно царство на съдбовните Кобурзи си завоюва славата на земя, която по всекидневно протичащите се в нея ужаси надвишава всичко, което в миналото се е виждало и чувало на Балканите “, ще напише Иво Андрич.
„ За тази България, която е най-патетичният кръг на Балканския пъкъл, методичното задушаване на всевъзможен блян към независимост се трансформира пред очите на всеки в подтискаща тишина – тишината на гробища… България е земя на ужаса, пъкълът на Европа, мъртвите са на всички места “, ще напише Анри Барбюс.
Мъртвите са навсякъде…Захвърлени в ями, изкопи, ровове, трапове, канавки, хендеци, траншеи, пресъхнали кладенци; заровени в ниви, лозя, градини, пясъци, оврази, речни подмоли…
Виола Каравелова, прелестната, изящна Виола, тича от сектор в сектор и от министерство в министерство; Виола, обезумялата от тъга Виола, броди като видение в бялата си сватбена рокля, на която е закрепила фотографията на Йосиф Хербст, и пита „ Къде е Йосиф? Къде е мъжът ми? “… А официозът „ Демократически сговор “ дава отговор с един неограничен, злопаметен, ликуващ цинизъм: „ Госпожо, ние не сме пазачи на вашия брачен партньор! “
Съсипаният Мильо Касабов изпраща депеша след депеша, заявление след заявление, молба след молба – до Вълков, до Цанков, до Народното събрание, до всеки народен представител, до министрите, до военния прокурор; и три молби до Борис ттт, до неговото „ сензитивно и милостиво сърце “; и във всяко писмо повтаря, повтаря, повтаря – за Дойран, за шрапнела, отнесъл дясното око и част от черепа; за това, че Гео е стихотворец, а не престъпник; и едно безпределно, грубо, раздиращо бащино ридание: „ Къде е синът ми Гео? “… За да получи безсърдечен отговор от канцеларията на „ сензитивното сърце “; с цел да чуе вледеняващите думи на ген. Вълков: „ Аз се разпоредих за него! “…
Хиляди майки, татковци, братя, сестри, деца, съпруги тичат от сектор в сектор, от казарма в казарма, от министерство в министерство; пишат обезверени писма до царя, до Цанков, до парламента…Държавата е потънала в кръв, мрак, смут и покруса… А Цанков държи френетични речи:
„ Европа ни цени доста! Защото ние успяхме да смажем на Балканите хидрата на болшевизма. В нашата честност има ли някой дързостта да се усъмни? Тя беше всеобщо призната… Нас ни упрекват, че сме прибягвали до брутални средства. Ние освен не сме желали, само че и сторихме всичко, с цел да спрем насилията! И ги спряхме! Нима по тази причина сме „ най-кървавото и най-насилническото държавно управление “?!… Нас ни упрекват в принуждение?! Това е прекомерно!… Обвиняват ни като реакционери, желаят ни сметка за изчезнали.
Аз давам отговор единствено на въпроса: „ Запазихме ли страната? “ Да! Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. Защото вършехме подвизи в отбрана на България!… Да, мене ме клеймят като тиранин, по тази причина че кърваво потуших комунистическите протести. Само при силуета на моята сянка треперят от смут, тъй като аз не се майтапя и не докосвам с меки ръкавици. Аз изпълних дълга си в отбрана на страната!… “
Антон Страшимиров подрежда в кървясъл дирек имената на 35 погубени журналисти, поети, писатели, издатели, редактори. Екатерина Каравелова изпраща на княгиня Евдокия лист с имената на 151 избити и изчезнали комунисти и земеделци. Това е парченце от ужаса.
Списъците са безкрайни, една върволяк имена – на хора, на градове, на села, на избити в казарми и полицейски сектори, избесени по пътищата, посечени със саби, разпрани с щикове…Вестникът не е разтегателен, не мога нито да ги изпиша, нито да ги опиша.
Но идва ред на още въпроси:
Кой вилнее в Горноджумайско, Неврокопско и Разложко?
Кой спомага безотказно на Цанковата власт?
С кого властта съгласува своите безчинства?
На кого полицията предава задържаните комунисти и земеделци?
Кой провежда касапницата в Градево през август 1925 година?
Кой провежда касапницата в Крупник през юли 1925 година?
Кой провежда касапницата в Дъбница през май 1925 година? Кой и с какви пълномощия арестува в Дъбница 300 комунисти и земеделци? Кой ги инквизира свиреп 40 дни? Кой назовава това беззаконно представление законно разследване? Кой „ държи в течение “ Вътрешното министерство? Кой получава указания и сведения от Дирекция на полицията и Военното министерство? Кой си е присвоил правото да съди? Кой хвърля живи хора в пещите за самун? Кой трансформира Арнаудовата къща в Дъбница в „ Кървавата къща “? Кой трансформира Дъбница в първия фашистки крематориум в Европа? Кой разстреля, обеси, посече, удуши, изгори 120 комунисти и земеделци в Дъбница? Кой е този съдружник, сподвижник и събандит на българския фашизъм? Кой?
Отговорът на всички тези въпроси е единствено един – Вътрешна македонска революционна организация.
Тези акции на Вътрешна македонска революционна организация (и освен те) са съгласувани с Министерството на вътрешните работи и националното здраве. Смъртните присъди са одобрени от Ванче Михайлов.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е почувствал неудобно, най-малко малко? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да е признал, че всичко това е било? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е извинил? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е покаял? Никога.
Чии следовници се считат Вътрешна македонска революционна организация?
За чие завещание – политическо и морално – претендират Вътрешна македонска революционна организация?
На Гоце и Яне? Или на Ванче Михайлов и чичко Величко?
За каквото и да претендират, отговорът е явен – Ванчето и чичко Величко.
А ти, Джамбазки, не „ тръкай револвера “ и не ми разправяй по какъв начин ке ме пратиш в Невратово. Не ми продавай вехти ванчемихайловистки номера. Не на мен. Моите предшественици са Георги Дърев и Димо Хаджидимов от Горно Броди, дето в този момент се споделя Ано Вронду. А ти, Каракачанов, пий си ракията – со пари или без пари, както пристигна. И си озапти пиарката-байрактарка, щото е глупавка, благата.
Велислава Дърева
Джамбазки „ тръка револвера, ке го праща БеСеПето в село Невратово “;
„ Де се е чуло и видело ракията да пиеме со пари!? “, пита Каракачанов; пиарка-байрактарка си вее нелепостта и ветър я брули на бел конь.
Тъй наподобяват „ войводските “ вести в последно време.
Най-обичат самоназначените „ войводи “ от Вътрешна македонска революционна организация да поучават, да назидават, лекции по история да четат и да „ го тръкат револвера “, първи патриоти да изобразяват и родолюбци единствени. Има обаче едни мрачни, подгизнали от кръв събития в българската история, които Вътрешна македонска революционна организация заобикаля на пръсти и се Богу моли народонаселението да е толкова изтъпяло, че да не знае, да не помни и да не пита. А който знае, помни и пита, „ ке го лапне месечината “ и „ ке го пратат в Невратово “.
Ванчето Михайлов, „ иконата “ на Вътрешна македонска революционна организация, на три пъти праща палач на дядо ми Георги. Първата вечер отишъл, па се върнал; втората вечер отишъл, па се върнал; на третата вечер похлопал и рекъл: „ Бай Георги, пратен съм да те умъртвявам “, а дядо: „ Влез да пием по едно вино “. Какво са говорили не знам, обаче килърът си тръгнал с думите: „ Бай Георги, не съм те намерил “. Не случил Ванчето на палач. Някъде докъм 1996-97 година и аз получавах хабери през един вестник по отношение на „ месечината “ и като по какъв начин „ ке ме пратат в Невратово “, но се не подписваха, та не можах да ги поканя барем на едно вино.
Както и да е.
Сега – няколко въпроса от неуместната история.
2. Кой съучаства в преврата на 9 юни 1923 година? Вътрешна македонска революционна организация.
Кой умъртви на 14 юни 1923 година министър-председателя Александър Стамболийски? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Цанков заповядва на ген. Вълков, той – на кап. Харлаков, интервенцията управлява Славейко Василев, убийците са от Вътрешна македонска революционна организация, още по-точно – четата на това необразовано, нечленоразделно животно Величко Велянов-Чичето. Режат Стамболийски парче по парче – носа, ушите, пръстите, отсичат дясната му ръка и го бият с нея през лицето, най-после му отрязват главата…
Кой умъртви на 16 август 1923 година Райко Даскалов, български дипломат в Прага? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Йордан Цицонков.
Кой умъртви на 30 октомври 1923 година доктор Никола Генадиев? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Димчо Стефанов (братовчед на Йордан Цицонков) и Димо Джузанов, по разпореждане на ген. Иван Вълков и Военния съюз. Защо? Защото отхвърля да влезе в Демократическия сговор, тъй като освобождава 300 задържани земеделци и комунисти, които би трябвало да бъдат изклани като животни в казармите на Първи пехотен полк и тъй като пази (безплатно при това) плевенските участници в Юнското въстание.
Кой умъртви на 26 юни 1924 година Михаил (Милан) Грашев, следовател по делото за убийството на доктор Генадиев? Вътрешна македонска революционна организация. Защо? Защото назовава Вътрешна македонска революционна организация мафия, покровителствана от Двореца.
Кой умъртви на 14 юни 1924 година народния представител Петко Д. Петков? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Георги Каркалашев по персоналната заповед на ген. Иван Вълков. Каркалашев е хванат на мястото на престъплението, легитимира се с полицейска карта, пускат го, след това го арестуват, през октомври го осъждат на гибел, заменят присъдата с доживотна, а след три месеца го освобождават.
Кой умъртви на 31 август 1924 година Тодор Александров? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Щерю Влахов и Динчо Вретенаров.
Кой провежда Горноджумайското кръвопролитие и умъртви на 12 септември 1924 година 193-ма души от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация? Главорезите на Ванче Михайлов с цялостното подпомагане на военния министър ген. Вълков и на вътрешния министър ген. Русев. Ген. Вълков подвига граничната стража и 14-а македонска тайфа (около хиляда души), армията обкръжава града – не с цел да предотврати клането, а с цел да го подсигурява. В екзекуторската група, за позор и срам, се включват и синовете на две именити персони – Кирил Дрангов, наследник на полковник Борис Дрангов, и Кирил Пърличев, наследник на Григор Пърличев. Само в хотел „ Париж “ са открити 137 гилзи. Оцелелите – ранени, полуживи, потънали в кръв, търсят избавление при армията – убиват ги на място. В идващите няколко дни клането продължава в София, Пловдив, Петрич, Мелник, Неврокоп.
Кой умъртви на 13 септември 1924 година юрист Владислав Ковачев? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Мирчо Керкедиков, наказан на 15 година, след това на гибел, след това опрощение от цар Борис III.
Кой умъртви на 13 септември 1924 година народния представител Димо Хаджидимов? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – Владо Черноземски, довереният екзекутор на Ванче Михайлов, хванат и наказан на гибел, присъдата не е изпълнена, незнайно за какво, отскубва се от полицейския ескорт, незнайно по какъв начин. Ванчето ще го предложи на своя всесърдечен другар, основател и фюрер на Усташите, хърватските нацисти – Анте Павелич, той пък ще го назначи за инструктор по терора, на 9 октомври 1934-а, на крайбрежния бул. „ Ла Канебиер “ в Марсилия Черноземски ще убие краля на Югославия – Александър т Караджеордевич, и ще бъде съсечен от един служител на реда.
Кой умъртви на 5 май 1925 година, във Виена, в Бургтеатър, измежду пето деяние на „ Пер Гинт “ Тодор Паница? Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – годеницата на Ванчето, Мелпомена Кърничева, наричана Менча.
Кой умъртви на 26 май 1925 година Георги Шейтанов? Вътрешна македонска революционна организация.
Само за времето от отрязаната глава на Стамболийски до атентата в „ Св. Неделя “ политическите убийства в България са над 250. От тези над 250 убийства 3 са потвърдено осъществени по решение на Военната организация на Българска комунистическа партия. Това е „ аленият гнет “.
Останалите 247 (и повече) политически убийства са дело на глутницата на Цанков, Вълков, Русев, офицерите от Трета секция на Военното министерство и Вътрешна македонска революционна организация. Без да слагаме в кървавата сметка разстреляните, посечените, обесените, удавените в шлепове комунисти и земеделци през Юнското въстание и Септемврийското. Според непознатата преса те са над 10 000. Но това не е гнет. Това е апотеозът на демокрацията.
Официалният, легитимираният посредством Закон за задълженията и договорите държавен тероризъм, дивашките репресии, всеобщите арести, истеричната цензура, архибеззаконията на властта, бруталната полицейщина, демонстративните разстрели по улиците на леви политици, неописуемият садизъм на Вътрешна македонска революционна организация – това са мегатонове застрашителен политически експлозив, зареден от Цанков и неговата глутница безнаказани и недосегаеми държавно овластени убийци.
Този експлозив не може да не се взриви. Той по тази причина е струпан. И куполът на „ Св. Неделя “ ще хвръкне във въздуха.
Без никакво присъединяване в никакъв атентат, без никаква виновност, без да са протегнали ръка на безстопанствен живот, без съд и присъда, в разстояние на няколко месеца, ще „ изчезнат безследно “ към 30 хиляди комунисти, земеделци, служащи, селяни, интелектуалци, леви офицери, от тях – 6 хиляди единствено в София. Така свидетелства през 1932 година бащата на Гео Милев – Мильо Касабов, в своя разтърсващ роман „ Неотговорни фактори “:
„ Те се появиха като хунта за мъст… И се втурнаха по домовете, и извлачиха жертвите си със силата на властта… А вземените от домовете им не виждаха към този момент бял свят. Никакъв съд над никого не се произнесе, никаква присъда над никого… Против всевъзможен закон и гаранциите на конституцията за сигурността на живота бидоха избити десетки хиляди с най-ужасни средства… Тази система на най-отвратителна измама може да скрои и организира единствено един плебей, един страхливец, един тилови воин, който е получил безотговорна и неограничена власт…
В страната се развихриха събития от властвуващите, в които погинаха към 30 000 почтени като жертви на „ неотговорни фактори “. Оттогава „ неотговорни фактори “ е въведено разбиране в езика ни за изложение на смут и безумство, на измама и гнусота, на безсърдечност и зверство…
Делото на „ неотговорните фактори “ е подло и мерзко и то задълго взема връх, скова и извърши с смут и боязън сърцата…
Неужели в България нямаше управници умни да не позволен този срам за народа ни? Отговорът е – нямаше такива управници. Всички мълчаха като риби при изтреблението на невинни…
През втората половина на май 1925 година „ неотговорни фактори “ погубиха сина ми Георги – поета Гео Милев… “.
Емил Вандервелд, външен министър на Белгия, приказва за 18 000 убити; парламентарната комисия на Лейбъристката партия – за 20 000 убити или изчезнали; в книгата „ Какво се прави в България “ Чарлз Мос, американски публицист, написа: „ На 22 април, шест дни след атентата, в пандизите бяха хвърлени 30 000 души “. За броени дни (по публични данни на Военното министерство) единствено в София, Пловдив и Варна са задържани над 27 000.
Колко умират в черните нощи на белия гнет? Цар Борис признава за „ хиляди жертви “, външният министър – за 5000 убити единствено през Септември`23, основният секретар на МвНР – за 3500 „ плюс-минус хиляда “ (така де, какво са някакви хиляда индивиди!), Цанков приказва за „ стотина убити учители “, ген. Вълков – за „ 25 убити комунисти “… Скромно. И още веднъж Цанков, пред „ Нойе Фрайе Пресе “: „ За страдание изчезнаха няколко души и повече не се откриха “. Още по-скромно.
Само в София, единствено за 10 нощи са убити 500 души. Избиват ги във Военното учебно заведение, в тV Артилерийски полк, в Гвардейския полк, в т Пехотен полк… Разстрелват, душат, премазват, посичат. Брутално, свирепо, кръвожадно, с опиянение… Всяка екзекуторска група включва офицер от Трета секция, водач, „ майстор-примкаджия “ и „ облаци “.
Кои са „ облаците “?
Това са наемните убийци на Вътрешна македонска революционна организация. По-точно – на чичко Величко. Грамадното, необразовано туловище с гробовен глас, идещ от преизподнята, е същият „ челник “ Величко Велянов с неговите колачи, които заклаха Александър Стамболийски…
Убийците имат „ норма “ – 50 души на нощ. Всяка нощ. И какъв брой нощи продължава този пъкъл? „ Месец-два “, споделя един от палачите. „ 3-4 месеца “, споделя различен. Небрежно. Според бюлетина на Дирекцията на полицията пъкълът продължава и лятото, и есента, и до края на 1925-а, и по-късно. Офицерите извършват своя „ родолюбив “ дълг, а всеки „ облак “ получава по 50 лв. „ хонорар “ на нощ. 50 убити – 50 лв.. За главата на Гео Милев – 1 лев. За главата на Йосиф Хербст – 1 лев. За всяка светла глава – 1 лев. Толкова костват светлите глави и храбрите сърца в страната на несъществуващия фашизъм.
И една мрачна, злокобна кавалкада снове в нощта – „ Форд “-ът на офицерите, 7 леки коли за касапите на чичко Величко, и камиони разнасят трупове, натъпкани в чували… Убийците, скрити в безлунните сенки, заравят още топлите тела в готови трапове край Илиенския форт, край Слатинската река и край Драгалевската, зариват ги с камари отпадъци и мятат от горната страна някое мъртво куче, та никой да не приближава тая смрад…
„ Цялото земно кълбо е наводнено с вести от България. Това нещастно царство на съдбовните Кобурзи си завоюва славата на земя, която по всекидневно протичащите се в нея ужаси надвишава всичко, което в миналото се е виждало и чувало на Балканите “, ще напише Иво Андрич.
„ За тази България, която е най-патетичният кръг на Балканския пъкъл, методичното задушаване на всевъзможен блян към независимост се трансформира пред очите на всеки в подтискаща тишина – тишината на гробища… България е земя на ужаса, пъкълът на Европа, мъртвите са на всички места “, ще напише Анри Барбюс.
Мъртвите са навсякъде…Захвърлени в ями, изкопи, ровове, трапове, канавки, хендеци, траншеи, пресъхнали кладенци; заровени в ниви, лозя, градини, пясъци, оврази, речни подмоли…
Виола Каравелова, прелестната, изящна Виола, тича от сектор в сектор и от министерство в министерство; Виола, обезумялата от тъга Виола, броди като видение в бялата си сватбена рокля, на която е закрепила фотографията на Йосиф Хербст, и пита „ Къде е Йосиф? Къде е мъжът ми? “… А официозът „ Демократически сговор “ дава отговор с един неограничен, злопаметен, ликуващ цинизъм: „ Госпожо, ние не сме пазачи на вашия брачен партньор! “
Съсипаният Мильо Касабов изпраща депеша след депеша, заявление след заявление, молба след молба – до Вълков, до Цанков, до Народното събрание, до всеки народен представител, до министрите, до военния прокурор; и три молби до Борис ттт, до неговото „ сензитивно и милостиво сърце “; и във всяко писмо повтаря, повтаря, повтаря – за Дойран, за шрапнела, отнесъл дясното око и част от черепа; за това, че Гео е стихотворец, а не престъпник; и едно безпределно, грубо, раздиращо бащино ридание: „ Къде е синът ми Гео? “… За да получи безсърдечен отговор от канцеларията на „ сензитивното сърце “; с цел да чуе вледеняващите думи на ген. Вълков: „ Аз се разпоредих за него! “…
Хиляди майки, татковци, братя, сестри, деца, съпруги тичат от сектор в сектор, от казарма в казарма, от министерство в министерство; пишат обезверени писма до царя, до Цанков, до парламента…Държавата е потънала в кръв, мрак, смут и покруса… А Цанков държи френетични речи:
„ Европа ни цени доста! Защото ние успяхме да смажем на Балканите хидрата на болшевизма. В нашата честност има ли някой дързостта да се усъмни? Тя беше всеобщо призната… Нас ни упрекват, че сме прибягвали до брутални средства. Ние освен не сме желали, само че и сторихме всичко, с цел да спрем насилията! И ги спряхме! Нима по тази причина сме „ най-кървавото и най-насилническото държавно управление “?!… Нас ни упрекват в принуждение?! Това е прекомерно!… Обвиняват ни като реакционери, желаят ни сметка за изчезнали.
Аз давам отговор единствено на въпроса: „ Запазихме ли страната? “ Да! Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. Защото вършехме подвизи в отбрана на България!… Да, мене ме клеймят като тиранин, по тази причина че кърваво потуших комунистическите протести. Само при силуета на моята сянка треперят от смут, тъй като аз не се майтапя и не докосвам с меки ръкавици. Аз изпълних дълга си в отбрана на страната!… “
Антон Страшимиров подрежда в кървясъл дирек имената на 35 погубени журналисти, поети, писатели, издатели, редактори. Екатерина Каравелова изпраща на княгиня Евдокия лист с имената на 151 избити и изчезнали комунисти и земеделци. Това е парченце от ужаса.
Списъците са безкрайни, една върволяк имена – на хора, на градове, на села, на избити в казарми и полицейски сектори, избесени по пътищата, посечени със саби, разпрани с щикове…Вестникът не е разтегателен, не мога нито да ги изпиша, нито да ги опиша.
Но идва ред на още въпроси:
Кой вилнее в Горноджумайско, Неврокопско и Разложко?
Кой спомага безотказно на Цанковата власт?
С кого властта съгласува своите безчинства?
На кого полицията предава задържаните комунисти и земеделци?
Кой провежда касапницата в Градево през август 1925 година?
Кой провежда касапницата в Крупник през юли 1925 година?
Кой провежда касапницата в Дъбница през май 1925 година? Кой и с какви пълномощия арестува в Дъбница 300 комунисти и земеделци? Кой ги инквизира свиреп 40 дни? Кой назовава това беззаконно представление законно разследване? Кой „ държи в течение “ Вътрешното министерство? Кой получава указания и сведения от Дирекция на полицията и Военното министерство? Кой си е присвоил правото да съди? Кой хвърля живи хора в пещите за самун? Кой трансформира Арнаудовата къща в Дъбница в „ Кървавата къща “? Кой трансформира Дъбница в първия фашистки крематориум в Европа? Кой разстреля, обеси, посече, удуши, изгори 120 комунисти и земеделци в Дъбница? Кой е този съдружник, сподвижник и събандит на българския фашизъм? Кой?
Отговорът на всички тези въпроси е единствено един – Вътрешна македонска революционна организация.
Тези акции на Вътрешна македонска революционна организация (и освен те) са съгласувани с Министерството на вътрешните работи и националното здраве. Смъртните присъди са одобрени от Ванче Михайлов.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е почувствал неудобно, най-малко малко? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да е признал, че всичко това е било? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е извинил? Не.
Някой от Вътрешна македонска революционна организация да се е покаял? Никога.
Чии следовници се считат Вътрешна македонска революционна организация?
За чие завещание – политическо и морално – претендират Вътрешна македонска революционна организация?
На Гоце и Яне? Или на Ванче Михайлов и чичко Величко?
За каквото и да претендират, отговорът е явен – Ванчето и чичко Величко.
А ти, Джамбазки, не „ тръкай револвера “ и не ми разправяй по какъв начин ке ме пратиш в Невратово. Не ми продавай вехти ванчемихайловистки номера. Не на мен. Моите предшественици са Георги Дърев и Димо Хаджидимов от Горно Броди, дето в този момент се споделя Ано Вронду. А ти, Каракачанов, пий си ракията – со пари или без пари, както пристигна. И си озапти пиарката-байрактарка, щото е глупавка, благата.
Велислава Дърева
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ