Д-р Мария Янкова: С добра пренатална диагностика можем драстично да намалим преждевременните раждания |
Вместо да събираме капачки за кувьози, бихме могли да прилагаме модерна пренатална диагностика и фрапантно да понижим броя на преждевременните раждания, уверена е акушер гинекологът доктор Мария Янкова и може да приведе безапелационни доказателства за това. На достиженията в следенето на бременността у нас е посветен Шестият интернационален конгрес по майчино-фетална медицина, където акценти ще бъдат вътреутробната хирургия и актуалното следене на бременността. Форумът ще се проведе от 12 до 15 май. Събитието ще притегли над 300 експерти от всички области на медицината, ангажирани с майчиното и детското здраве.
Д-р Янкова, едно заглавие от Ваш текст ми направи усещане – „ Пренатална диагностика вместо капачки за кувьози “. Наистина ли пренаталната диагностика може осезателно да понижи броя на прибързано родените бебета, какъв е Вашият опит?
Да, несъмнено, изразът изобщо не е инцидентен. Той е резултат от практиката и от това къде са ориентирани нашите старания. Първо, разполагаме със скринингови стратегии за хромозомни болести , които дават доста добър резултат върху предварителната защита на това да се раждат деца с тежки увреждания. Второ, направихме първите стъпки в скрининга за прееклампсия (високо кръвно по време на бременност). Това е друга причина за прибързано раждане, което ние превентираме доста добре - вършим профилактика с аспирин, следим всички бременни с високо кръвно, което обезпечава раждане на термин.
Следващата цел, която сме си сложили, е предварителна защита на преждевременните раждания от позиция на късата маточна шийка - това е проучване, при което се мери дължината на маточната шийка по време на бременност, рутинно, на безусловно всички бременни, които посещават нашите клиники, и съгласно това премерване преценяме при кои от тях рискът е по-висок. Ако е доста висок се прави прогестеронова профилактика или серклаж. До момента имаме доста положителни триумфи в тази посока и считам, че в случай че притеглим и други центрове като нашия за всеобщо премерване на маточните шийки на бременните дами, ще понижим фрапантно % на преждевременни раждания и няма да са нужни толкоз доста кувьози. Това е логиката.
Вие изброихте няколко скрининга, акценти и в програмата на интернационалния конгрес по майчино-фетална медицина, който следва. Какво съставляват те?
Тези скрининги са композиция сред обстоен ехографски обзор и други медицински параметри – лабораторни проучвания, биохимични разбори, премерване на кръвното налягане, на тежестта, доста подробна анамнеза на бременната, на фамилната ѝ история, предходните ѝ бременности. Това е композиция от медицински похвати, които за другите затруднения са разнообразни, само че в основата постоянно е високоспециализираният ехографски обзор.
Каква е разликата сред фетална морфология и фетална ехография?
Значението на думата „ морфология “ е „ анатомия “, преглеждаме феталната (на плода) анатомия. Това може да се прави когато и да е на бременността. Феталната ехография е методът, посредством който се изследва анатомията на плода.
Феталната ехография може да бъде и напълно базисна. Можем да измерим два-три параметъра на бебето, когато се интересуваме единствено от неговите напредък и позиция. Това нормално се прави в женската консултация - в границите на 10 минути се мерят съществени параметри и се дефинират позицията на бебето и растежа на плода.
Когато желаеме ехографията да е по-информативна, да измерим маточна шийка, да създадем доплер на съдовете, да огледаме анатомията на плода, това към този момент е фетална морфология - един по-дълъг и профилиран обзор.
В кой миг от бременността се прави фетална морфология?
Тя се прави три пъти през бременността. В 12-та гестационна седмица е първият обзор на анатомията на бебето. Тогава комбинираме прегледа с биохимични параметри (кръвни изследвания), с цел да можем да изчислим два риска – единият е за хромозомни болести, а другият за прееклампсия. Това е първата фетална морфология. Даваме анатомична оценка на фетуса, който в 12 седмица е към 5 см, само че можем да забележим анатомия на сърце, гръбнак, мозъчни структури, лице, пръсти наложително на крайниците, коремна стена и т. н. И това в композиция с подробна анамнеза, кръвни проучвания и премерване на кръвното налягане ни дава обща визия, с цел да определим дали при една жена има риск да роди бебе с хромозомно заболяване, дали има риск да направи затруднения с високо кръвно по време на бременността и при коя има по-висок риск от прибързано раждане.
Втората морфология е в 20-22-ра седмица. Гледаме анатомията на бебето, тогава е този значим обзор с измерването на маточната шийка, дали е скъсена, защото в този интервал нормално дамите са без признаци, има какво още да се направи, нещата не са изгубени. Лошото на преждевременното раждане е, че когато е изтърван моментът за предварителна защита, няма какво да създадем. През 28-30-та седмица се случват най-вече преждевременни раждания. За да не роди дамата в 28-а седмица, ние би трябвало да вземем ограниченията в 22-ра, много по-рано, преди нещата да са станали необратими.
Третата фетална морфология е в трети триместър, покрай раждането. Тогава вършим о ценка бебето, с какви килограми ще бъде, дали има условия да пораства, ревизираме още веднъж има ли признаци за прееклампсия, за закъснение в растежа на плода. Тези бебета, които имат проблеми с растежа, изискват раждане при по-специални условия и бременните дами би трябвало да бъдат ориентирани към клиники, където ще бъдат положени оптимални грижи за бебето.
При една толкоз профилирано наблюдаване, може ли да бъде избегната процедура като амниоцентезата или към момента тя няма опция?
Амниоцентезата няма потребност да бъде измествана, тъй като това е единственият способ, който може да ни потвърди хромозомно заболяване. Когато имаме доста висок риск от хромозомни увреждания при детето, наложително би трябвало да минем през тази процедура. Добрата пренатална диагностика обаче дава невисок % на тези проучвания. Те не би трябвало да се употребяват навсякъде. Селекцията на пациентите, които минават през тези процедури, би трябвало да бъде строго характерна. Да се прави, не тъй като някой се е тормозил или пък резултатите от скрининга не са толкоз положителни. В никакъв случай. Има един индикатор, който е аршин за добра пренатална диагностика - в случай че инвазивните процедури, амниоцентезите, са не повече от 3-5% от броя на бременностите в страната за година. Ако имаме подобен %, значи сме се справили доста добре и системата работи чудесно. В тези 3% са съсредоточени 80% от хромозомните болести.
Вероятно сега индикаторите у нас са надалеч от оптималния %?
Да, тъй като у нас към момента не сме съумели да създадем национална тактика за пренатална диагностика. Това, което зависи от нас, ние го вършим. Обучаваме, организираме годишни конгреси като този конгрес, само че има потребност от държавна тактика.
В този смисъл какви промени в стандартите за женска консултация са към този момент назрели? Клиничната пътека за естествено раждане беше увеличена, само че допускам това надалеч не е единствената нужна стъпка.
Това беше необходимо, не беше обновено от доста време, само че касае родилните домове. Нашата работа е амбулаторна, в медицинските центрове. Трябва да се направи различен прочит на следенето на бременните. Първо, пренаталната диагностика не би трябвало да пречи на женската консултация, а назад – да я добавя. Както ние не би трябвало да вършим работата на женската консултация, по този начин и в женската консултация не би трябвало да се пробват да вършат пренатална диагностика, тъй като тя има специфични условия, както към лекарите, по този начин и към апаратурата. Това, което зависи от нас да създадем, е да създадем няколко огромни центъра в страната, тъй като не всеки може да пътува до София или различен огромен град. Да се построи мрежа от центрове, тъй че всеки от по-малките обитаеми места да има достъп до профилирано наблюдаване. Останалото е женска консултация.
В женската консултация би трябвало да се трансформират доста неща – да вземем за пример премахването на наложителното двукратно проучване на бременните за сифилис, което е нелепост. В същото време не ги изследваме за токсоплазмоза, която е всекидневие и касае бременността. Мога да дам и други образци за сходни останали във времето проучвания, които още влачим. Освен това се загуби ролята на акушерката. Тя би трябвало да се върне в женската консултация. Трябва да има по-добра селекция на лабораторните проучвания, да се даде опция на бременните да избират къде да се проследят. Но където и да става това, те би трябвало да получават информация от женската консултация за времето и мястото на профилираната диагностика. Не сами да търсят информация и да ровят в интернет. Женската им консултация да избере най-близкото до тях място и да ги насочи като им каже – „ в 12-та седмица Ви следва обзор за прееклампсия, в 22-ра премерване на маточната шийка... “ и така нататък Да им оказват помощ като ги насочат. Това е изцяло задоволително и би дало доста положителни резултати.
В изявление от 2019 година, което сте дали в навечерието на поредния конгрес, проведен от Асоциацията по майчино-фетална медицина виждам, че част от задачите, които тогава сте показали към момента са настоящи. Защо нещата толкоз постепенно се трансформират?
Със сигурност има доста фактори. Нашата задача е скринингът за прееклампсия да се прави навсякъде, само че не може да има резултат без национална тактика. Ние можем да образоваме хора, вършим го и до ден сегашен. Когато започнахме да вкарваме нови стандарти в пренаталната диагностика, през 2006-2007 година, в България към момента се правеше най-старият вероятен скрининг, биохимичен, с кръв на майката в 16-18-та седмица. Бяха нужни 10 години, с цел да спрем да използваме този скрининг и да въведем скрининг в първия триместър. Вместо в 16-та в 12-та седмица, по метод който и до ден сегашен е златен стандарт в Европа.
Защо? Здравните управляващи не се ли ангажираха?
Никой не се ангажира. Затова направихме асоциацията. Ако изискат нашата помощ или колаборация с нас, на драго сърце бихме са присъединили. И при най-хубаво предпочитание няма по какъв начин да създадем това народен стандарт. Това би трябвало да бъде проведено от по-високо равнище. Ние можем да покажем по какъв начин работи в местен мащаб. Приложили сме този скрининг при 10-15 000 пациенти и можем да покажем резултатите, в случай че някой счита, че не е задоволително ефикасен. В момента, в който видят резултатите, те няма по какъв начин да не изискат това проучване да бъде въведено всеобщо.
Един образец: сега от 60 000 бременни единствено 30 000 имат скрининг, какъвто и да е. Ние, действително, преглеждаме половината от бременните в страната. Как да променим цифрите, като ние просто не виждаме тези пациенти? Капацитетът на центрове като нашия е стеснен. Трябва да се мултиплицираме, да се обучат още 2-3 такива центъра, което ще отнеме още няколко месеца работа, само че най-малко ще имаме някаква цел, ще знаем, че ще можем да покрием тази численост от 60 000 бременни. Хем имаме дребна раждаемост, хем не можем да осигурим добра организация и налични прегледи.
Само за пари ли става дума или липсва и управнически потенциал?
НЗОК в никакъв случай до момента не е предвиждала пренаталната диагностика, даже в женската консултация има доста неща, за които дамите заплащат сами. Нашият блян досега е бил е цената на тези прегледи да бъде такава, че да е налична за безусловно всички, без значение от приходите им, феталната морфология да не бъде елитарно проучване. Не мога да преценява какво би коствало на бюджета, въпросът е по-скоро по какъв начин да бъде направена логистиката за това.
Най-трудоемко е да се обучат хора, които да вършат тази диагностика. Не е невероятно, ние сме обучили най-малко 10-ина сътрудници от страната, можем да обучим и още, създали сме го безусловно безплатно и се радваме, че това е опция да мръднем крачка напред. Но в случай че би трябвало да отговоря в резюме, даже Касата да не поеме тази диагностика, на дамите би трябвало да се обезпечи достъп до нея. Аз бих се радвала НЗОК да поеме това, само че не знам доколко може да посрещне такава цена.
Увеличават ли се рисковите бременни през последните години? Българката ражда все по-късно, а това сигурно има своите последици върху бременността?
Не единствено българката, има наклонност в Европа процентът на бременните над 35 година да пораства. В момента у нас този % е малко под 30, което е доста високо. За Европа е сходен. Ражданията в групата 24-30 година у нас понижават, това е групата, която най-силно емигрира, а ражданията над 35 и над 40 година се усилват и тази наклонност дава увеличена междинна възраст на раждащата жена - към 30-31 година
Тенденцията не е необикновена като съпоставим с Европа. Обикновено хората, които първо се образоват, вършат кариера, по-късно възнамеряват бременност и не е нещо необичайно. Увеличава се и броят на инвитро процедурите. Там рисковете също са доста: високо кръвно, при многоплодните бременности има риск и от прибързано раждане.
Покрай COVID-19 стана видно, че доста младежи са с хронични болести, за които не подозират , защото не вървят на прегледи, една част от тях са с дефицити, други са с ендокринни проблеми. При дамите най-често проблемите са със щитовидната жлеза. Проблеми, които почват от по-ранна възраст, само че те не са наясно, защото не знаят персоналният им доктор на кой адрес е.
Всички тези фактори способстват да има такива затруднения, само че в последна сметка и ние ставаме по-добри в диагностиката и предварителната защита и непрестанно се борим с този %. В последните няколко години има лек спад на затрудненията. Опитваме се да пречупим тази наклонност и да тръгне надолу, към този момент съумяваме.
Това са положителни вести. Какви достижения ще докладвате на интернационалния конгрес, който следва?
Ще покажем резултатите от скрининговите стратегии. Ще участват доста сътрудници, които с наше подпомагане са почнали да ползват тези скрининги. Искаме да забележим и техните данни, тъй като те способстват да покрием по-голям размер бременни. Ще си приказваме за скринингите за хромозомни болести, за прееклампсията, за преждевременното раждане. Ще приказваме за фетална хирургия, тъй като нашият център в лицето на доцент Чавеева е най-големият на Балканите и при нас идват за фетална хирургия от Северна Македония, Сърбия, Румъния.
Предстоящият Международен конгрес по майчино-фетална медицина е едно извънредно комплицирано за организация мероприятие, което е намерило добра почва в България и е от голяма изгода. Горди сме, че ще посрещнем и обменим опит с водещи професори от сферата на феталната медицина от целия свят, признателни сме на поддръжката на Fetal Medicine Foundation London и персонално на проф. Кипрос Николаидес, който още веднъж ще ни отдели време в натоварената си стратегия, с цел да изнесе обзорна лекция. Разбира се, няма да остане без внимание по какъв начин се сътрудничим със експертите, които поемат децата от нас – неонатолозите в лицето на доктор Радка Масларска, кардиохирурзите – в лицето на проф. Цветомир Луканов, детските хирурзи - в лицето на проф. Христо Шивачев, който е извънредно добър другар на асоциацията. Да забележим какво се случва с децата, когато към този момент се родят и когато са добре профилактирани и лекувани.
Д-р Мария Янкова е акушер-гинеколог, съветник по фетална медицина и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията по майчино-фетална медицина. Завършила е медицина в София през 2000 година, а през 2006 година придобива компетентност по акушерство и гинекология. Има магистратура по здравен мениджмънт и е защитила докторантура с тематика „ Управление на рисковете по време на бременност “. Ученик е на проф. Кипрос Николаидес – началник на водещата в международен проект Фондация по фетална медицина към King’s College Hospital в Лондон, където е специализирала и сертифицирана в региона на пренаталната диагностика, 1-ви триместър скрининг на бременността, фетална ехокардиография, инвазивната диагностика и други Извършва профилирана фетална диагностика в Оскар Клиник - O.S.C.A.R. Clinic - One step clinic of assesment of risks, на която е съосновател. Това е първата за страната профилирана клиника за намиране и профилактика на най-честите затруднения на бременността, употребявайки най-съвременни модели за скрининг, въведени от FMF London. От 2011 до 2022 година е основен помощник в катедра АГ към Медицинския факултет на Софийския университет в Университетска болница „ Лозенец “.
Д-р Янкова, едно заглавие от Ваш текст ми направи усещане – „ Пренатална диагностика вместо капачки за кувьози “. Наистина ли пренаталната диагностика може осезателно да понижи броя на прибързано родените бебета, какъв е Вашият опит?
Да, несъмнено, изразът изобщо не е инцидентен. Той е резултат от практиката и от това къде са ориентирани нашите старания. Първо, разполагаме със скринингови стратегии за хромозомни болести , които дават доста добър резултат върху предварителната защита на това да се раждат деца с тежки увреждания. Второ, направихме първите стъпки в скрининга за прееклампсия (високо кръвно по време на бременност). Това е друга причина за прибързано раждане, което ние превентираме доста добре - вършим профилактика с аспирин, следим всички бременни с високо кръвно, което обезпечава раждане на термин.
Следващата цел, която сме си сложили, е предварителна защита на преждевременните раждания от позиция на късата маточна шийка - това е проучване, при което се мери дължината на маточната шийка по време на бременност, рутинно, на безусловно всички бременни, които посещават нашите клиники, и съгласно това премерване преценяме при кои от тях рискът е по-висок. Ако е доста висок се прави прогестеронова профилактика или серклаж. До момента имаме доста положителни триумфи в тази посока и считам, че в случай че притеглим и други центрове като нашия за всеобщо премерване на маточните шийки на бременните дами, ще понижим фрапантно % на преждевременни раждания и няма да са нужни толкоз доста кувьози. Това е логиката.
Вие изброихте няколко скрининга, акценти и в програмата на интернационалния конгрес по майчино-фетална медицина, който следва. Какво съставляват те?
Тези скрининги са композиция сред обстоен ехографски обзор и други медицински параметри – лабораторни проучвания, биохимични разбори, премерване на кръвното налягане, на тежестта, доста подробна анамнеза на бременната, на фамилната ѝ история, предходните ѝ бременности. Това е композиция от медицински похвати, които за другите затруднения са разнообразни, само че в основата постоянно е високоспециализираният ехографски обзор.
Каква е разликата сред фетална морфология и фетална ехография?
Значението на думата „ морфология “ е „ анатомия “, преглеждаме феталната (на плода) анатомия. Това може да се прави когато и да е на бременността. Феталната ехография е методът, посредством който се изследва анатомията на плода.
Феталната ехография може да бъде и напълно базисна. Можем да измерим два-три параметъра на бебето, когато се интересуваме единствено от неговите напредък и позиция. Това нормално се прави в женската консултация - в границите на 10 минути се мерят съществени параметри и се дефинират позицията на бебето и растежа на плода.
Когато желаеме ехографията да е по-информативна, да измерим маточна шийка, да създадем доплер на съдовете, да огледаме анатомията на плода, това към този момент е фетална морфология - един по-дълъг и профилиран обзор.
В кой миг от бременността се прави фетална морфология?
Тя се прави три пъти през бременността. В 12-та гестационна седмица е първият обзор на анатомията на бебето. Тогава комбинираме прегледа с биохимични параметри (кръвни изследвания), с цел да можем да изчислим два риска – единият е за хромозомни болести, а другият за прееклампсия. Това е първата фетална морфология. Даваме анатомична оценка на фетуса, който в 12 седмица е към 5 см, само че можем да забележим анатомия на сърце, гръбнак, мозъчни структури, лице, пръсти наложително на крайниците, коремна стена и т. н. И това в композиция с подробна анамнеза, кръвни проучвания и премерване на кръвното налягане ни дава обща визия, с цел да определим дали при една жена има риск да роди бебе с хромозомно заболяване, дали има риск да направи затруднения с високо кръвно по време на бременността и при коя има по-висок риск от прибързано раждане.
Втората морфология е в 20-22-ра седмица. Гледаме анатомията на бебето, тогава е този значим обзор с измерването на маточната шийка, дали е скъсена, защото в този интервал нормално дамите са без признаци, има какво още да се направи, нещата не са изгубени. Лошото на преждевременното раждане е, че когато е изтърван моментът за предварителна защита, няма какво да създадем. През 28-30-та седмица се случват най-вече преждевременни раждания. За да не роди дамата в 28-а седмица, ние би трябвало да вземем ограниченията в 22-ра, много по-рано, преди нещата да са станали необратими.
Третата фетална морфология е в трети триместър, покрай раждането. Тогава вършим о ценка бебето, с какви килограми ще бъде, дали има условия да пораства, ревизираме още веднъж има ли признаци за прееклампсия, за закъснение в растежа на плода. Тези бебета, които имат проблеми с растежа, изискват раждане при по-специални условия и бременните дами би трябвало да бъдат ориентирани към клиники, където ще бъдат положени оптимални грижи за бебето.
При една толкоз профилирано наблюдаване, може ли да бъде избегната процедура като амниоцентезата или към момента тя няма опция?
Амниоцентезата няма потребност да бъде измествана, тъй като това е единственият способ, който може да ни потвърди хромозомно заболяване. Когато имаме доста висок риск от хромозомни увреждания при детето, наложително би трябвало да минем през тази процедура. Добрата пренатална диагностика обаче дава невисок % на тези проучвания. Те не би трябвало да се употребяват навсякъде. Селекцията на пациентите, които минават през тези процедури, би трябвало да бъде строго характерна. Да се прави, не тъй като някой се е тормозил или пък резултатите от скрининга не са толкоз положителни. В никакъв случай. Има един индикатор, който е аршин за добра пренатална диагностика - в случай че инвазивните процедури, амниоцентезите, са не повече от 3-5% от броя на бременностите в страната за година. Ако имаме подобен %, значи сме се справили доста добре и системата работи чудесно. В тези 3% са съсредоточени 80% от хромозомните болести.
Вероятно сега индикаторите у нас са надалеч от оптималния %?
Да, тъй като у нас към момента не сме съумели да създадем национална тактика за пренатална диагностика. Това, което зависи от нас, ние го вършим. Обучаваме, организираме годишни конгреси като този конгрес, само че има потребност от държавна тактика.
В този смисъл какви промени в стандартите за женска консултация са към този момент назрели? Клиничната пътека за естествено раждане беше увеличена, само че допускам това надалеч не е единствената нужна стъпка.
Това беше необходимо, не беше обновено от доста време, само че касае родилните домове. Нашата работа е амбулаторна, в медицинските центрове. Трябва да се направи различен прочит на следенето на бременните. Първо, пренаталната диагностика не би трябвало да пречи на женската консултация, а назад – да я добавя. Както ние не би трябвало да вършим работата на женската консултация, по този начин и в женската консултация не би трябвало да се пробват да вършат пренатална диагностика, тъй като тя има специфични условия, както към лекарите, по този начин и към апаратурата. Това, което зависи от нас да създадем, е да създадем няколко огромни центъра в страната, тъй като не всеки може да пътува до София или различен огромен град. Да се построи мрежа от центрове, тъй че всеки от по-малките обитаеми места да има достъп до профилирано наблюдаване. Останалото е женска консултация.
В женската консултация би трябвало да се трансформират доста неща – да вземем за пример премахването на наложителното двукратно проучване на бременните за сифилис, което е нелепост. В същото време не ги изследваме за токсоплазмоза, която е всекидневие и касае бременността. Мога да дам и други образци за сходни останали във времето проучвания, които още влачим. Освен това се загуби ролята на акушерката. Тя би трябвало да се върне в женската консултация. Трябва да има по-добра селекция на лабораторните проучвания, да се даде опция на бременните да избират къде да се проследят. Но където и да става това, те би трябвало да получават информация от женската консултация за времето и мястото на профилираната диагностика. Не сами да търсят информация и да ровят в интернет. Женската им консултация да избере най-близкото до тях място и да ги насочи като им каже – „ в 12-та седмица Ви следва обзор за прееклампсия, в 22-ра премерване на маточната шийка... “ и така нататък Да им оказват помощ като ги насочат. Това е изцяло задоволително и би дало доста положителни резултати.
В изявление от 2019 година, което сте дали в навечерието на поредния конгрес, проведен от Асоциацията по майчино-фетална медицина виждам, че част от задачите, които тогава сте показали към момента са настоящи. Защо нещата толкоз постепенно се трансформират?
Със сигурност има доста фактори. Нашата задача е скринингът за прееклампсия да се прави навсякъде, само че не може да има резултат без национална тактика. Ние можем да образоваме хора, вършим го и до ден сегашен. Когато започнахме да вкарваме нови стандарти в пренаталната диагностика, през 2006-2007 година, в България към момента се правеше най-старият вероятен скрининг, биохимичен, с кръв на майката в 16-18-та седмица. Бяха нужни 10 години, с цел да спрем да използваме този скрининг и да въведем скрининг в първия триместър. Вместо в 16-та в 12-та седмица, по метод който и до ден сегашен е златен стандарт в Европа.
Защо? Здравните управляващи не се ли ангажираха?
Никой не се ангажира. Затова направихме асоциацията. Ако изискат нашата помощ или колаборация с нас, на драго сърце бихме са присъединили. И при най-хубаво предпочитание няма по какъв начин да създадем това народен стандарт. Това би трябвало да бъде проведено от по-високо равнище. Ние можем да покажем по какъв начин работи в местен мащаб. Приложили сме този скрининг при 10-15 000 пациенти и можем да покажем резултатите, в случай че някой счита, че не е задоволително ефикасен. В момента, в който видят резултатите, те няма по какъв начин да не изискат това проучване да бъде въведено всеобщо.
Един образец: сега от 60 000 бременни единствено 30 000 имат скрининг, какъвто и да е. Ние, действително, преглеждаме половината от бременните в страната. Как да променим цифрите, като ние просто не виждаме тези пациенти? Капацитетът на центрове като нашия е стеснен. Трябва да се мултиплицираме, да се обучат още 2-3 такива центъра, което ще отнеме още няколко месеца работа, само че най-малко ще имаме някаква цел, ще знаем, че ще можем да покрием тази численост от 60 000 бременни. Хем имаме дребна раждаемост, хем не можем да осигурим добра организация и налични прегледи.
Само за пари ли става дума или липсва и управнически потенциал?
НЗОК в никакъв случай до момента не е предвиждала пренаталната диагностика, даже в женската консултация има доста неща, за които дамите заплащат сами. Нашият блян досега е бил е цената на тези прегледи да бъде такава, че да е налична за безусловно всички, без значение от приходите им, феталната морфология да не бъде елитарно проучване. Не мога да преценява какво би коствало на бюджета, въпросът е по-скоро по какъв начин да бъде направена логистиката за това.
Най-трудоемко е да се обучат хора, които да вършат тази диагностика. Не е невероятно, ние сме обучили най-малко 10-ина сътрудници от страната, можем да обучим и още, създали сме го безусловно безплатно и се радваме, че това е опция да мръднем крачка напред. Но в случай че би трябвало да отговоря в резюме, даже Касата да не поеме тази диагностика, на дамите би трябвало да се обезпечи достъп до нея. Аз бих се радвала НЗОК да поеме това, само че не знам доколко може да посрещне такава цена.
Увеличават ли се рисковите бременни през последните години? Българката ражда все по-късно, а това сигурно има своите последици върху бременността?
Не единствено българката, има наклонност в Европа процентът на бременните над 35 година да пораства. В момента у нас този % е малко под 30, което е доста високо. За Европа е сходен. Ражданията в групата 24-30 година у нас понижават, това е групата, която най-силно емигрира, а ражданията над 35 и над 40 година се усилват и тази наклонност дава увеличена междинна възраст на раждащата жена - към 30-31 година
Тенденцията не е необикновена като съпоставим с Европа. Обикновено хората, които първо се образоват, вършат кариера, по-късно възнамеряват бременност и не е нещо необичайно. Увеличава се и броят на инвитро процедурите. Там рисковете също са доста: високо кръвно, при многоплодните бременности има риск и от прибързано раждане.
Покрай COVID-19 стана видно, че доста младежи са с хронични болести, за които не подозират , защото не вървят на прегледи, една част от тях са с дефицити, други са с ендокринни проблеми. При дамите най-често проблемите са със щитовидната жлеза. Проблеми, които почват от по-ранна възраст, само че те не са наясно, защото не знаят персоналният им доктор на кой адрес е.
Всички тези фактори способстват да има такива затруднения, само че в последна сметка и ние ставаме по-добри в диагностиката и предварителната защита и непрестанно се борим с този %. В последните няколко години има лек спад на затрудненията. Опитваме се да пречупим тази наклонност и да тръгне надолу, към този момент съумяваме.
Това са положителни вести. Какви достижения ще докладвате на интернационалния конгрес, който следва?
Ще покажем резултатите от скрининговите стратегии. Ще участват доста сътрудници, които с наше подпомагане са почнали да ползват тези скрининги. Искаме да забележим и техните данни, тъй като те способстват да покрием по-голям размер бременни. Ще си приказваме за скринингите за хромозомни болести, за прееклампсията, за преждевременното раждане. Ще приказваме за фетална хирургия, тъй като нашият център в лицето на доцент Чавеева е най-големият на Балканите и при нас идват за фетална хирургия от Северна Македония, Сърбия, Румъния.
Предстоящият Международен конгрес по майчино-фетална медицина е едно извънредно комплицирано за организация мероприятие, което е намерило добра почва в България и е от голяма изгода. Горди сме, че ще посрещнем и обменим опит с водещи професори от сферата на феталната медицина от целия свят, признателни сме на поддръжката на Fetal Medicine Foundation London и персонално на проф. Кипрос Николаидес, който още веднъж ще ни отдели време в натоварената си стратегия, с цел да изнесе обзорна лекция. Разбира се, няма да остане без внимание по какъв начин се сътрудничим със експертите, които поемат децата от нас – неонатолозите в лицето на доктор Радка Масларска, кардиохирурзите – в лицето на проф. Цветомир Луканов, детските хирурзи - в лицето на проф. Христо Шивачев, който е извънредно добър другар на асоциацията. Да забележим какво се случва с децата, когато към този момент се родят и когато са добре профилактирани и лекувани.
Д-р Мария Янкова е акушер-гинеколог, съветник по фетална медицина и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията по майчино-фетална медицина. Завършила е медицина в София през 2000 година, а през 2006 година придобива компетентност по акушерство и гинекология. Има магистратура по здравен мениджмънт и е защитила докторантура с тематика „ Управление на рисковете по време на бременност “. Ученик е на проф. Кипрос Николаидес – началник на водещата в международен проект Фондация по фетална медицина към King’s College Hospital в Лондон, където е специализирала и сертифицирана в региона на пренаталната диагностика, 1-ви триместър скрининг на бременността, фетална ехокардиография, инвазивната диагностика и други Извършва профилирана фетална диагностика в Оскар Клиник - O.S.C.A.R. Clinic - One step clinic of assesment of risks, на която е съосновател. Това е първата за страната профилирана клиника за намиране и профилактика на най-честите затруднения на бременността, употребявайки най-съвременни модели за скрининг, въведени от FMF London. От 2011 до 2022 година е основен помощник в катедра АГ към Медицинския факултет на Софийския университет в Университетска болница „ Лозенец “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ