Влюбих се в друга“, каза той спокойно и сдържано. В този

„ Влюбих се в друга “, сподели той умерено и сдържано.

В този миг като че ли светът рухна. Хванах се за стола, с цел да не припадна. A той продължи:

— Как да ти кажа, тя е напълно друга. С нея съм жив, а с теб… Май всички усеща са минали.

Гледах обичания си човек и не можех да допускам, че е истина. Той ме бе предал…

— Махай се! И в никакъв случай повече не желая да те видя! — изригнах ненадейно даже за себе си.

***
Миризмата на маслени бои беше единственото, което подсещаше за него. Николай доста обичаше изкуството и събираше картини.

Семейното ни гнездо приличаше на същинска изложба.

Умееше да вижда хубостта и в най-малките елементи. Затова и си бе избрал подобаваща специалност – академични учител по история на изкуството.

В оня ден той се върна вкъщи с нова картина. Веднага открих място за нея.

Седна в креслото  и я погледна. Усмивка озари лицето му. Наистина обичах да го виждам по подобен умислен метод. Напомняше ми на котка, която се радва на топлите слънчеви лъчи.

— Татко, за какво са ни пще? Всички стени към този момент са покрити! Ще окачим ли картини и на тавана? — 12-годишната ни щерка излезе от стаята.

— Защо не? Стаята ти, апропо, също още не е пипана! Какво мислиш по този въпрос? — ухили се брачният партньор ми.

—

Не, няма да те пусна на моя територия. Само пробвай! Ще съсипя всичките ти картини!

Погалих корема си и се усмихнах. Изглеждаше, че нашето семейство беше покрай идеала. А скоро в него щеше да има още един човек.

Бременността не беше лека, само че устоях. Промените в настроението ми се отразяваха, само че въпреки всичко бях необикновено щастлива. Имах семейство, за което от дълго време мечтаех.

— Николай, време е да изберем количка за бебето – споделих аз.

Мъжът ми даже не се отвърна от обичаната си картина.

— Карина, в този момент нямам време за това. Имам нова група – доста работа. След месец. Ще имаме време за всичко, на вятъра се притесняваш!

Оказа се, че това са празни обещания! Така и не купихме количка. Събитията се развиха по напълно друг метод.

Оттогава брачният партньор ми стартира да остава до късно на работа. Опитах се да прогоня глупавите мисли, само че не ми се получи доста добре.

Освен това бях доста обезпокоена за здравето си – бременността носеше нови изненади всеки ден.

Все по-често ми помагаше братът на брачна половинка ми. Алексей беше моят избавител, до момента в който Николай се занимаваше с „ работни “ въпроси.

Именно с Алексей отидох да взема количката, тъй като разбрах, че няма да мога да очаквам брачна половинка ми да поеме самодейността.

— Знаете ли към този момент пола на бебето? — попита Алексей.

— Не, взехме решение да не научаваме, с цел да е изненада. Но сърцето ми споделя, че отново ще е момиче.

— А в случай че се роди огромен левент, ще го буташ ли в тази сладка розова количка, която реши да купиш? – засмя се Алексей.

— Да и ще е доста специфичен! — усмихнах се.

Същата вечер майка ми ми се обади. Николай се върна вкъщи по-късно от нормално, което към този момент се бе рпевърнало в нещо нормалано.

Той влезе в кухнята и даде да се разбере, че желае да приказва, тъй че прекратих диалога с майка ми. Гласът на брачна половинка ми звучеше доста сериозен и отдалечен – и аз се уплаших.

— Да не е станало нещо на работа? — попитах.

— Не. Искам да поговорим за нас. Знаеш ли, не желая да пребивавам повече по този начин. Влюбих се в напълно друга жена. Казва се Деси… Ученичка е в новата ми група. Първоначално не обърнах внимание на флирта й и си помислих, че нищо не може да се случи сред нас, само че след това разбрах, че се усещам добре с нея. И нямам никакви усеща към теб.

Гледах го и не имах вяра изцяло, че е истина. Имах единствено един излаз – да го изгоня. Николай не възрази и безмълвно стартира да опакова нещата си. Сякаш от дълго време е чакал това, тъй като правеше всичко бързо и автоматизирано.

— Ще помамагм с пари. И кажи на щерка ни, че я обичам – сподели той на прощаване.

Останах сама със същата тази розова количка, която бях купила преди няколко часа. Тя беше знак на щастливият живот, а в този момент всичко се срина.

Разказах на щерка ми за всичко едвам на сутринта.

Проблемът е, че тя реши, че виновността е моя. Дъщеря ми се обиди и сподели, че не трябвало да го пъдя. С течение на времето обаче Алисия омекна към мен, тъй като нейните другари, които учеха в същия университет, й описаха за аферата на татко й със студентката.

Всички близки бяха шокирани. Алексей се отзова незабавно. Той сподели на Николай, че не желае да го познава – към този момент не му е брат. Той не разбираше по какъв начин е допустимо да се откаже от всичко в името на мимолетно влюбване.

Мина време…

Мама и Алексей ни подкрепяха с Алисия по всевъзможен вероятен метод. Не знам какво щяхме да вършим без тях. А

А един ден се появи самият Николай.

— Защо пристигна? — попитах.

— Трябва да поговорим. Разбрах, че съм направил неточност. Държах се като младеж. Десислава беше единствено мимолетна наслада.

— Да, само че за един възрастен мъж твоите дейности са позор и срам.

— Разбрах какъв брой доста те обичам. Моля те, дай ми още един късмет!

— Обичаш ли? Какво значи любовта за теб? Това не са единствено усеща, само че и преданост, отговорност, почитание. Ти ме съобщи, Николай, и ме остави бременна без нито стотинка.

Той въздъхна тежко и си потегли. Разбра, че няма късмет.

Тогава се намеси свекървата!

— Карина, дъще моя, не вземай прибързани решения. Децата би трябвало да порастват в пълноценно семейство. Прости му, той е капризен – всичко осъзна. Той споделя, че не е изпитвал никаква наслада с нея. Дори новите картини не го вършат благополучен! Само с теб му е добре, Карина!

После стана известно, че брачният партньор ми е бил изпъден от университета. Ясно е, че никой не толерира романси със студенти, тъй че трябваше да се сбогува с влиятелната си работа. А младото момиче имаше потребност от връзки и пари – тя нямаше усеща към него.

— Не, няма да му простя. Той потъпка всичките ми фантазии и очаквания. Той съобщи децата, освен мен, отвърнах.

Свекървата се разплака и си потегли. Знаеше, че съм права, само че трябваше да направи най-малко някакъв опит.

После се роди бебето!

Първият човек, който пристигна при мен, беше Алексей. Той се грижеше за щерка ми, до момента в който се възстановявах от тежкото раждане. Свекървата също пристигна да види внучката си.

Погледнах бебето и разбрах какъв брой е изгубил иколай. Търсеше цветове в картините, а те бяха тук, наоколо. Дъщеря ми беше толкоз удивена от хубостта на сестра си, че решила да я нарисува. Бях сигурна, че всичко ще бъде наред с нас. Няма различен метод!

Истинската обич не е към картините, а към хората. И в никакъв случай не може да бъде сменена с нищо. Нали?