Приемането на еврото в България: митове и факти
Влизането на България в еврозоната ще стане факт в обозримо бъдеще. Поради една или друга причина, в общественото пространство към този момент започнаха да се популяризират апокалиптични сюжети за бъдещето ни във валутния съюз, непочиващи на обстоятелства, а вместо това играещи си със страховете на българите.
Присъединяването на страната ни към еврозоната ще донесе големи плюсове за нашата стопанска система, против пренебрежими отстъпки от нашата страна. Кои са най-популярните легенди и каква е действителността? Отговор дава обширният отчет, квалифициран от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Анализът демонстрира, че страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, само че не и състоятелен . Различни проучвания на ЕЦБ, Европейска комисия и други демонстрират, че в част от включилите се страни въобще не се регистрира увеличена инфлация от приемането на еврото.
В страните, където може да се приказва за инфлационен резултат, той е най-малък и не надвишава 0,3 процентни пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията в резултат на прехода към евро е доста под един %.
Притесненията за закъснение на растежа или пък за разхлабване на фискалната дисциплинираност също не са оправдани. Сравнението сред страните от Централна и Източна Европа, които са влезнали в еврозоната, и тези, които не са влезнали, демонстрира, че няма никакъв отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната .
Например, през 2017 година петте страни от района, влезнали в еврозоната, форсират растежа си и доближават междинен ритъм от близо 5%, до момента в който Полша, Чехия и Унгария порастват с към 4%. Показателен е образецът на Словакия, която е в еврозоната, и прилежаща Чехия, която не е в еврозоната. Словакия превъзхожда Чехия по ритъм на стопански напредък както през интервала на участие в ERM II, по този начин и през интервала на участие в еврозоната.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, постоянно се дава за образец Гърция като страна, която е влезнала в еврозоната в положително положение, а след това се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция демонстрира, че страната в никакъв случай не е била в положително фискално положение, а постоянно е била измежду " водачите " по най-голям дълг и недостиг - и преди, и след участието. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия постоянно е имала дисциплинирана фискална политика.
Икономиката на България може единствено и само да завоюва от присъединение към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни.
Положителните резултати за стопанската система ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процеса на присъединение към зоната на общата валута. Така да вземем за пример, покачването на суверенния кредитен рейтинг в множеството страни се следи още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново повишаване на рейтинга нормално следва и при формалното приемане на еврото по-късно.
За България S&P " s наскоро разгласи категорично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишение на рейтинга на страната. Вдигането на рейтинга от своя страна ще докара и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече вложения .
Отделно, подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени . Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е обвързвано с вдишване на задължения за избрани структурни промени, които да подсигуряват " висока степен на устойчива конвергенция ".
Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз - десетилетието от 1997 до 2007 беше най-хубавото от позиция на стопански напредък в цялата история на страната точно поради бързите и огромни промени и напредването на договарянията .
Близо 95% от директните задгранични вложения влязоха в България откакто страната получи покана за започване на договаряния през 1999 година Подобен позитивен резултат можем да чакаме и от процеса на подготовка за участие в ERM II и еврозоната.
Еврокомисар: България скоро ще бъде част от еврозоната, само че не трябва да бърза
Приемането на еврото изисква изпълняването на избрани критерии
От позиция на неотдавнашните събития в българската банкова система , присъединението към единния контрол над банките в еврозоната би било измежду сериозните позитиви за стопанската система. Безспорно, най-големият плюс на Единния контролен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над локалните банки. Това е равнозначно на репутационна облага за страната, поради това, че надзорът ще се прави по единна европейска методика и с присъединяване на външна институция с висока известност.
Влизането в еврозоната значи достъп до общите фондове на еврозоната - 700- милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки, вероятно и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това понижава трагично рисковете както за банковата система, по този начин и за фиска, и е самобитна застраховка при положение на рецесии. Съответно, това значи по-лесно прекосяване на страната и финансовата ѝ система през интервали на рецесии.
Ще разреши ли Европейски Съюз на България да се причисли към еврото?
Страната извършва икономическите критерии, само че корупцията тревожи Брюксел
Влизането в еврозоната понижава и транзакционните разноски по продан на валута и таксите по банкови преводи . Само спестените разноски по обмяна на валута за задачите на външната търговия надвишава 450 млн. евро на година, което е съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт. Това е три пъти повече от размера на налог дял и е еднакво на понижение на налога върху облагата на половина - извънредно огромен резултат.
Отделно, присъединението към еврозоната се чака да докара до понижение на таксите по банкови преводи към страни от еврозоната . В момента междинната банкова такса за такива прехвърляния е към 20 евро, до момента в който в границите на еврозоната тези такси в множеството са случаи нулеви или близки до нулата. Това значи в допълнение спестени разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.
Разбира се, участието в еврозоната значи и присъединяване на страната в избавителните механизми на еврозоната, както и възнаграждение на такса за контрол от страна на българските банки. Що се отнася до вноската на България в Европейския механизъм за непоклатимост, по наши калкулации тя би била към 1% или 2% от Брутният вътрешен продукт според от степента на икономическо развиване на страната все още на влизане в еврозоната.
Bloomberg: България няма да влезе в банковия съюз на Европейски Съюз преди да одобри еврото
Според коментар финансовото министерство пред изданието София няма такива проекти
Тази сума е изцяло търпима цена за " застраховката ", която ЕМС дава на всяка страна членка и е сходна с остатъците по бюджета на страната последните 2 години, т.е. би била елементарно платима от бюджетна позиция.
Освен вноската в капитала на ЕМС, от България ще се чака да поеме гаранция за спомагателна вноска от порядъка на 15% от Брутният вътрешен продукт, само че тази гаранция ще се задейства единствено при нова тежка фискална или банкова рецесия в еврозоната.
Влизането в еврозоната ще наложи заплащането на надзорни такси от банките към ЕЦБ, които обаче за множеството български банки биха били алегорични - от порядъка на няколко хиляди евро на година. Но това е доста евентуално да се случи и без влизане в еврозоната, защото тази процедура за финансиране на надзорни и регулаторни органи посредством такси се популяризира и отвън еврозоната.
Като цяло, позитивите надвиват доста и страната би пропуснала доста, в случай че не кандидатства или се забави.
Страшно ли е еврото за България?
Един по-различен взор по тематиката
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира, като този развой се форсира след рецесията. И сега има редица оферти за промени - да вземем за пример, за основаване на обособен бюджет на еврозоната, както и на обособен парламент на еврозоната. Тези оферти, в случай че бъдат осъществени, непосредствено ще изключат страните отвън еврозоната както от вземането на решения, по този начин и от достъп до средства. Макар и радикални и мъчно използвани, упоменатите хрумвания демонстрират насоката на мислене в еврозоната и приоритизирането на самата еврозона за сметка на Европейски Съюз.
Дори по-ограниченото предложение, за основаване на настрана перо за еврозоната в общия европейски бюджет, също ще е за сметка на структурните и кохезионните фондове и задачата е средствата да се употребяват за страните от еврозоната. Т.нар. Еврогрупа - финансовите министри на страните от еврозоната и нейният ръководител - става все по-влиятелна и доста решения се вземат там, без присъединяване на останалите финансови министри от Европейски Съюз.
На процедура еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости , като на втора скорост ще бъдат тези, които останат отвън еврозоната.
Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън еврозоната няма да имат съществено въздействие.
Пълният отчет вижте тук.
Икономист: България не е подготвена за еврото, само че и Еврозоната не е подготвена за България
Влизането на страната ни във валутния съюз ще отнеме години
Присъединяването на страната ни към еврозоната ще донесе големи плюсове за нашата стопанска система, против пренебрежими отстъпки от нашата страна. Кои са най-популярните легенди и каква е действителността? Отговор дава обширният отчет, квалифициран от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Анализът демонстрира, че страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, само че не и състоятелен . Различни проучвания на ЕЦБ, Европейска комисия и други демонстрират, че в част от включилите се страни въобще не се регистрира увеличена инфлация от приемането на еврото.
В страните, където може да се приказва за инфлационен резултат, той е най-малък и не надвишава 0,3 процентни пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията в резултат на прехода към евро е доста под един %.
Притесненията за закъснение на растежа или пък за разхлабване на фискалната дисциплинираност също не са оправдани. Сравнението сред страните от Централна и Източна Европа, които са влезнали в еврозоната, и тези, които не са влезнали, демонстрира, че няма никакъв отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната .
Например, през 2017 година петте страни от района, влезнали в еврозоната, форсират растежа си и доближават междинен ритъм от близо 5%, до момента в който Полша, Чехия и Унгария порастват с към 4%. Показателен е образецът на Словакия, която е в еврозоната, и прилежаща Чехия, която не е в еврозоната. Словакия превъзхожда Чехия по ритъм на стопански напредък както през интервала на участие в ERM II, по този начин и през интервала на участие в еврозоната.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, постоянно се дава за образец Гърция като страна, която е влезнала в еврозоната в положително положение, а след това се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция демонстрира, че страната в никакъв случай не е била в положително фискално положение, а постоянно е била измежду " водачите " по най-голям дълг и недостиг - и преди, и след участието. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия постоянно е имала дисциплинирана фискална политика.
Икономиката на България може единствено и само да завоюва от присъединение към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни.
Положителните резултати за стопанската система ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процеса на присъединение към зоната на общата валута. Така да вземем за пример, покачването на суверенния кредитен рейтинг в множеството страни се следи още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново повишаване на рейтинга нормално следва и при формалното приемане на еврото по-късно.
За България S&P " s наскоро разгласи категорично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишение на рейтинга на страната. Вдигането на рейтинга от своя страна ще докара и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече вложения .
Отделно, подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени . Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е обвързвано с вдишване на задължения за избрани структурни промени, които да подсигуряват " висока степен на устойчива конвергенция ".
Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз - десетилетието от 1997 до 2007 беше най-хубавото от позиция на стопански напредък в цялата история на страната точно поради бързите и огромни промени и напредването на договарянията .
Близо 95% от директните задгранични вложения влязоха в България откакто страната получи покана за започване на договаряния през 1999 година Подобен позитивен резултат можем да чакаме и от процеса на подготовка за участие в ERM II и еврозоната.
Еврокомисар: България скоро ще бъде част от еврозоната, само че не трябва да бърза
Приемането на еврото изисква изпълняването на избрани критерии
От позиция на неотдавнашните събития в българската банкова система , присъединението към единния контрол над банките в еврозоната би било измежду сериозните позитиви за стопанската система. Безспорно, най-големият плюс на Единния контролен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над локалните банки. Това е равнозначно на репутационна облага за страната, поради това, че надзорът ще се прави по единна европейска методика и с присъединяване на външна институция с висока известност.
Влизането в еврозоната значи достъп до общите фондове на еврозоната - 700- милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки, вероятно и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това понижава трагично рисковете както за банковата система, по този начин и за фиска, и е самобитна застраховка при положение на рецесии. Съответно, това значи по-лесно прекосяване на страната и финансовата ѝ система през интервали на рецесии.
Ще разреши ли Европейски Съюз на България да се причисли към еврото?
Страната извършва икономическите критерии, само че корупцията тревожи Брюксел
Влизането в еврозоната понижава и транзакционните разноски по продан на валута и таксите по банкови преводи . Само спестените разноски по обмяна на валута за задачите на външната търговия надвишава 450 млн. евро на година, което е съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт. Това е три пъти повече от размера на налог дял и е еднакво на понижение на налога върху облагата на половина - извънредно огромен резултат.
Отделно, присъединението към еврозоната се чака да докара до понижение на таксите по банкови преводи към страни от еврозоната . В момента междинната банкова такса за такива прехвърляния е към 20 евро, до момента в който в границите на еврозоната тези такси в множеството са случаи нулеви или близки до нулата. Това значи в допълнение спестени разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.
Разбира се, участието в еврозоната значи и присъединяване на страната в избавителните механизми на еврозоната, както и възнаграждение на такса за контрол от страна на българските банки. Що се отнася до вноската на България в Европейския механизъм за непоклатимост, по наши калкулации тя би била към 1% или 2% от Брутният вътрешен продукт според от степента на икономическо развиване на страната все още на влизане в еврозоната.
Bloomberg: България няма да влезе в банковия съюз на Европейски Съюз преди да одобри еврото
Според коментар финансовото министерство пред изданието София няма такива проекти
Тази сума е изцяло търпима цена за " застраховката ", която ЕМС дава на всяка страна членка и е сходна с остатъците по бюджета на страната последните 2 години, т.е. би била елементарно платима от бюджетна позиция.
Освен вноската в капитала на ЕМС, от България ще се чака да поеме гаранция за спомагателна вноска от порядъка на 15% от Брутният вътрешен продукт, само че тази гаранция ще се задейства единствено при нова тежка фискална или банкова рецесия в еврозоната.
Влизането в еврозоната ще наложи заплащането на надзорни такси от банките към ЕЦБ, които обаче за множеството български банки биха били алегорични - от порядъка на няколко хиляди евро на година. Но това е доста евентуално да се случи и без влизане в еврозоната, защото тази процедура за финансиране на надзорни и регулаторни органи посредством такси се популяризира и отвън еврозоната.
Като цяло, позитивите надвиват доста и страната би пропуснала доста, в случай че не кандидатства или се забави.
Страшно ли е еврото за България?
Един по-различен взор по тематиката
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира, като този развой се форсира след рецесията. И сега има редица оферти за промени - да вземем за пример, за основаване на обособен бюджет на еврозоната, както и на обособен парламент на еврозоната. Тези оферти, в случай че бъдат осъществени, непосредствено ще изключат страните отвън еврозоната както от вземането на решения, по този начин и от достъп до средства. Макар и радикални и мъчно използвани, упоменатите хрумвания демонстрират насоката на мислене в еврозоната и приоритизирането на самата еврозона за сметка на Европейски Съюз.
Дори по-ограниченото предложение, за основаване на настрана перо за еврозоната в общия европейски бюджет, също ще е за сметка на структурните и кохезионните фондове и задачата е средствата да се употребяват за страните от еврозоната. Т.нар. Еврогрупа - финансовите министри на страните от еврозоната и нейният ръководител - става все по-влиятелна и доста решения се вземат там, без присъединяване на останалите финансови министри от Европейски Съюз.
На процедура еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости , като на втора скорост ще бъдат тези, които останат отвън еврозоната.
Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън еврозоната няма да имат съществено въздействие.
Пълният отчет вижте тук.
Икономист: България не е подготвена за еврото, само че и Еврозоната не е подготвена за България
Влизането на страната ни във валутния съюз ще отнеме години
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ